Кръщениe Миропомазание Причастие Изповед Маслосвет Брак Свещенство

 

„…И Господ ще го вдигне…”

ставрофорен иконом Дончо Александров

Всеки човек през земния си път преживява различни болести.Загубата на здравето е труден момент и изпитание. Болестта носи страдание, изпълва със страх и нещастие боледуващия. Но за всеки телесно и душевно немощен има добра новина: Бог обича човека и промисля за него. В благодатния живот на Църквата има специално тайнство , което се извършва над болни хора. Нарича се Елеосвещение.

Още в Стария завет елеят бил символ на благодат, радост и оживление. Юдеите помазвали с него царе, свещеници, пророци, богослужебни предмети. Талмудът свидетелства, че евреите помазвали болни с елей.
Господ Иисус Христос изпратил дванадесетте Си ученици и “те тръгнаха и проповядваха покаяние, изгонваха много бесове и мнозина болни помазваха с елей и ги изцеряваха.” (Марк.6:13)
Най-ясно свидетелство за тайнството Елеосвещение намираме у св.ап.Иаков: “Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И в молитвата, произлизаща от вярята, ще изцели болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят.” /Иак.5:14-15/.

Апостолите не са вършели нищо от себе си, но проповядвали само това, което им е завещал Господ Иисус Христос и което им е внушил Светият Дух. Следователно, Елеосвещението има божествено установление.
В древната християнска писменост може да се намерят косвени свидетелства за това тайнство у св. Ириней Лионски и Ориген. Св.Василий Велики и св.Йоан Златоуст говорят ясно за Елеосвещението, от тях са останали молитви за изцеление на болни, влезли впоследствие в чинопоследованието на тайнството. Същото е и при св.Кирил Александрийски.

В V век, на редица въпроси, отнасящи се до Елеосвещението, обстойно отговаря папа Инокентий І. От богослужебна страна паметници от ІІІ, ІV и V век свидетелстват, че елеят се освещава с една молитва. Кодексите от XІ век говорят, че това тайнство е свързано с утренята и литургията. През ХІІІ век патриарх Арсений Автарианос издал заповед, Елеосвещението да се извършва от седем свещеници, което било текуща практика.

Тогава навлязло правилото, вместо две библейски четива /апостол и евангелие/, да се четат седем апостола и седем евангелия.

С течение на времето богослужебното последование на тайнството се допълвало, докато достигне днешния си завършен вид. Маслосветът се извършва в храма или в дома при леглото на болния.
На маса се поставят Св.Евангелие, Св.Кръст и съд с пшеница /или брашно/, сред която се слага кандило с елей(зехтин или олио). Върху пшеницата /или брашното/ се забождат седем клечки, обвити с памук за помазване на болния и седем запалени свещи. Кръстът и евангелието са символи на нашето спасение. Елеят и червенето вино напомнят за милостивия самарянин, който именно с тях измил раните на нападнатия от разбойниците човек. Седемте свещи символизират седемте дара на Светия Дух, а пшеницата служи за утеха на болния. Както сухите зърна могат да поникнат и дадат плод, тъй и боледуващият с твърда вяра, чрез Божията сила, може да оздравее. Свещениците освещават елея, прочитат седем откъса от апостолските послания и седем евангелски откъса, като след всяко прочитане произнасят определена молитва и се помазват кръстообразно различни части на тялото.

Св.Елеосвещение завършва с възлагане върху главата на болния разтворено Евангелие и с молитва за прощаване на греховете и недъзите му. Възлагането на Евангелието е знак, че сам Спасителят се докосва до немощния и го осенява с благодатта Си, лекува го и му дава прощение.
Тайнството Маслосвет, посредством материя и форма, предава на хората Божията благодат, изцеряваща душевните и телесните им недъзи. Причината на лекуването не се крие в природата на елея, а в Самия Господ; презвитерите се молят /формата/ и помазват болния с елей /материята/, но в името Господне, което ще рече, че елеят в случая предава лекуващата Божия благодат.

Към Маслосвета, както и към другите църковни тайнства, не бива да се отнасяме като към магически обред или лекарство, приемано „за всеки случай“. Към него трябва да пристъпваме с вяра и със страх Божи. Само тогава може да ни принесе истинска полза. Защото именно усърдната молитва изцелява болния, когато е придружена от силна вяра.

По традиция, преди Елеосвещението се започва с Изповед и се завършва с тайнството Причастие. Маслосветът се извършва не само над тежко болни, а и в други случаи: например на Велики четвъртък за всички християни, които се нуждаят от Божията помощ за своите телесни и душевни недъзи. Това тайнство може да е многократно – колкото пъти човек се разболее. При опасност от смърт, първо е Изповедта, после Причастието и накрая Маслосветът.

Понеже извършването на тайнството от седем свещеници не е начална практика, а е доста по-късна традиция, то може да се изпълни и от по-малък брой свещеници, при необходимост и от един.
Неизброимо много са случаите на тежко и неизличимо болни хора, пристъпващи със силна вяра, които са получили пълно изцеление чрез тайнството Елеосвещение. Спомням си едно младо момиче дойде разстроено в храма. Имала здравословни проблеми. Направили и пълни иследвания оказало се, че има рак и е нужна операция. Последвали втори преглед и иследвания в друг град, но и там потвърдили същата диагноза. Предстоеше операция. Бе насрочена на празника Благовещение. Говорихме дълго. Обясних и за тайнството Елеосвещение. Тя вярваше. Поиска да го отслужа. След няколко дена това се случи. Виждаше се, че участва духовно, молитвено в тайнството. После пак поговорихме и я насърчих да се моли усърдно на Божията майка, защото операцията щеше да бъде на такъв голям празник. На Благовещение ми се обади по телефона радостна. Преди операцията пак и направили иследвания и се оказало, че е напълно здрава. Лекарите недоумявали. Прославихме Бога за Неговата милост. За пореден път виждах колко голяма благодат и сила дава Господ чрез тайнството Елеосвещение когато има наличие на вяра.

Във връзка с това тайнството искам да се спра на един съществен въпрос. Някои крайно настроени виждат в думите на св.ап. Иаков /5:14/ забрана вярващите да ползват лекарска помощ. Това е характерно за някои секти. Категорично искам да подчертая, че такива забрани нямат нищо общо със Св.Писание и учението на Църквата.

Премъдрият Сирах отбелязва, че Господ е “Създал от земята лекарства и благоразумният човек няма да ги пренебрегва.” /Сир. 38:4/ Затова този, който молейки Бога за излекуването си, цери болестите си и при лекарите, той не греши. Тези разсъждения са съгласни и с духа на Новия Завет. Ап. Павел писал на своя ученик Тимотей: “Не пий вече само вода, но употребявай малко вино заради стомаха си и честите твои боледувания.” /І Тим. 5:23/ От думите на апостола следва заключението, че не е грешно християните да прибягват в боледуванията си към лекарствата и че лекарствата е направил Бог. /І Тим.4:4/ И който въстава против тях, ревнува за славата Божия не по разум. Това е “нечиста” ревност /Гал.4:17,18/, фанатична, невежа, дори престъпна.

Св.Йоан Златоуст, един от най-големите стълбове на църквата, ни дава пример. Той бил заточен в Армения и оттам писал на дяконисата Олимпиада: “Моля те, ползвай се от различни опитни лекари и лекарства, които могат да поправят слабото ти здраве… Защото от телесната болка произлиза скръб.” А такава скръб, поражда у човека униние, малодушие и ропот срещу Бога, което е грях. Св.Йоан не само съветвал другите да прибягват до лекарска помощ, но и сам се лекувал. За това той разказва на Олимпиада: “Аз се ползвах от лекарството, което ми проводи Синклития, и с това лекарство поправих недъга си… Моля да ми приготви още от това лекарство и прати тук, в далечната от Цариград Армения.” Следователно тези, които пренебрегват лекарите и лекарствата под прикритието на своята вяра, се заблуждават, защото не знаят писанията и учението на св.Църква.

За лечението си ние, християните, трябва преди всичко да се обръщаме молитвено към Милващия Бог и най-вече чрез тайнството Елеосвещение. Но нека не пренебрегваме, а да се възползваме от знанията и уменията на лекарите и силата на лекарствата с упование и убеденост, че Бог ги е благословил.

Откъс от книгата „Жажда за вяра” на ставрофорен иконом Дончо Александров, издателство „Захарий Стоянов” София 2019