Кръщениe Миропомазание Причастие Изповед Маслосвет Брак Свещенство

 

“Родени от вода и Дух…”

ставрофорен иконом Дончо Александров

В последните години много некръстени извървяха пътя към храма, за да се извърши над тях свето тайнство Кръщение. Кръщават се малки и големи – всеки със своите разбирания и очаквания. След края на тайнството си тръгват и мнозина от тях изобщо не се връщат в храма. Изгубват се. Няма ги. Дали са разбрали какво е станало с тях след кръщението? Дали са променили своя живот, мисли и дела?
Чувал съм най-различни причини, поради които хората се кръщават, но всички те са далече от разбирането на Църквата за св. тайнство Кръщение. А какво е то наистина?

След като Възкръснал Господ Иисус Христос заповядал на апостолите: “Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух” (Матей 28:19).
В реда на тайнствата на първо място стои Кръщението. То е врата, която ни въвежда в благодатното царство, в Църквата, и ни дава достъп за участие в другите тайнства. Кръщението е необходимо на всеки човек, за да може той духовно да се възроди и спаси. В беседата си с Никодим Иисус Христос наблегнал именно на това: “Ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие” (Йоан 3:5).

От книгата “Деяния на светите апостоли” разбираме, че апостолите кръщават новоповярвалите. И така вече двадесет века епископите и свещениците, имайки апостолско приемство извършват това тайнство. В него кръстеният чрез благодатта на Светия Дух се очиства от първородния грях и личните грехове, извършени до този момент (ако е възрастен), и се възражда духовно. Апостолите в своите послания ни казват, че чрез Кръщението ние се “освещаваме”, “умиваме”, “очистваме”, “оправдаваме”, “умираме за греха”, “съпогребваме се с Христа” и “възкръсваме с Него”.

Интересно е, че Църквата представя това тайнство като подобие на смъртта и Възкресението на Христос. Тук не говорим за смъртта като биологична функция на живота. По-скоро става дума за смъртта като духовна реалност, като отделеност от Бога. Ето това е истинският смисъл – пребиваване в “далечна страна”, в която отсъства Подателят на живота, истинският живот, а именно самият Бог. Христос дойде и разруши смъртта с нейното жило – греха. Той не разруши физическата смърт, както мнозина мислят, защото не премахна този свят, от който тя е част.

Като премахва тази духовна реалност, Христос я изпълва със Себе си, с любовта и живота Си. Човекът, който вярва и живее в Христа, е освободен от смъртта. И това е подобието на Кръщенето. Подобието е в нас, а именно това е вярата ни. Да вярваш в Спасителя, не означава само да го признаваш, да вярваш в Неговите свръхестествени способности, да чакаш да получиш, а да Му се отдадеш. Означава да приемеш Неговата вяра, мисли, любов и желания като свои. И не само да ги приемеш, но да ги приложиш и пресъживиш в земния си път. Другият път е пустинята, защото е изпразнен от съдържание и пълнота. Кръщението, по подобие на смъртта и Възкресението, е изява на радикална и позитивна промяна. От водите излизаш християнин, нов човек с благодат и отговорност. Вече си член на Христовата църква. Трябва винаги да бъдеш и участваш там, където се събира Църквата, тоест на литургийното евхаристийно събрание в неделния ден.
Кръщението е ново начало, обещание за нов живот и като такова означава свободно самоопределяне и растеж. Даден е потенциал, но от волята на човека зависи да търси и да общува с Бога. Кръщението не подтиска човешката свобода, а я възстановява в първоначалната и „природна” форма.
Свето тайнство Кръщение се извършва само веднъж. Не може повторно да се кръщава човек. Св. Йоан Златоуст пише за това така:“Ние се спогребахме с Христа чрез кръщението в смъртта; следователно, както не е възможно Христос друг път да бъде разпнат, тъй не е възможно друг път да се кръстим.“

По отношение кръщението на деца понякога възниква въпросът: защо е необходимо да се извършва над тях след като те нищо не разбират и не могат свободно да изразят своето съгласие? Децата се кръщават по вярата на родителите, възприемниците и извършителите на кръщението. Родителите поемат тази отговорност заради тяхната вяра. Кръщението на деца се извършва още от самото начало на съществуване на Църквата. Св. Дионисий Ареопагит, за чието обръщане в християнството се споменава в книгата „Деяния“ (17:34), в книгата си „За църковната йерархия“ пише така за кръщението на децата и за поверяването им на възприемници: „Нашите божествени наставници (т. е. Апостолите) изволиха да допускат до кръщение и младенците при това свещено условие, щото естествените родители на детето да го поверяват на някого от вярващите, който би го учил добре в божествените предмети и сетне да се грижи за детето като посочен отгоре баща и като пазач на неговото вечно спасение. И когато този човек дава обещание да ръководи детето към благочестив живот, иерархът него именно кара да произнася отричане и свещено изповедание… Мисля, че няма нищо странно в това, че младенецът се допуска до кръщение“.

Често действията, извършвани от свещеника при Кръщението, не се разбират. А те са символи с дълбоко съдържание. Св. тайнство се извършва чрез трикратно потапяне, като свещенослужителят произнася думите: ”Кръщава се Божият раб или рабиня (с произнасяне на името) в името на Отца, Амин, и Сина, Амин, и Светия Дух, Амин.” Това е единственото тайнство, което в краен случай – при опасност от смърт – може да се извърши от християнин (мъж или жена) чрез потапяне или поръсване при произнасяне на горепосочената формула. Ако болният оздравее, свещеникът само прочита пропуснатите молитви и го миропомазва. Защото макар и отделно тайнство Миропомазанието е едно цяло и неделим акт с Кръщението. „Ако някой не приеме мирото, то той не е изцяло кръстен”, пише св.Симеон Солунски.

Един баща разказва следното : „Когато синът ми беше на три месеца, заболя от двустранна стафилококова бронхопневмония и спешно ни хоспитализираха. Ставаше му все по-зле и по-зле. След неколко дни завеждащият отделението ни премести в отделна стая и каза, че на момченцето ми не му остава много да живее.

Мъката ми нямаше предел. Звъннах на мама: „Детенцето умира некръстено, какво да правя?“ Мама веднага отишла в храма при свещеника. Той й дал осветена вода и казал коя молитва да чете по време на Кръщаването. Казал й още, че в крайни случаи, когато човек е пред смърт, Кръщението може да извърши и мирянин. Мама ми донесе осветената вода и текста на молитвите.

В стаята вратите бяха стъклени, по коридора постоянно сновяха сестри. Неочаквано в три часа започна събрание. Нашата медсестра ми поръча да следя състоянието на сина си, докато те са на събранието. Аз спокойно, без пречки, кръстих сина си. И веднага след кръщаването детенцето се оживи.
След събранието дойде лекар и страшно се учуди: „Какво е станало с него?“ А аз отвърнах: „Бог помогна!“ След няколко дни ни изписаха от болницата, а скоро след това занесох синчето си в черквата, и отеца довърши Светото Кръщение”.

Църквата е установила както децата, така и възрастните да имат кръстници (възприемници). Те са поръчителите пред Църквата за вярата на кръщавания и имат задължение да се молят за него всекидневно в личната си молитва, да записват името да се споменава на всяка неделна литургия ( т.е. да бъде поверен на молитвените грижи на Църквата), да го наставляват и утвърждават в истините на вярата и Христовото учение. Голяма е отговорноста на кръстника пред Бога. Става духовен баща или съответно майка. Нужно е не само добре да познава истините на православната вяра, но и да я практикува. Така със слово и личен пример да води по пътя на правдата своето духовно чедо.

Ето някои от действията извършени при Кръщението:

1. Отричане от сатаната. Днес за съвременното мислене това е може би архаизъм. Но какъв е смисълът? Кръщаващия се отхвърля свободно дявола и не иска да има нищо общо с него и с делата му. Самоволно избира да се освободи от пленничеството на злото, от сатанинското робство и съзнателно избира Божията страна. Бърза да напусне пустинята и да заживее в страната на живота. Знае от какво зло се освобождава и тича към Бога. Отричането от сатаната не означава отхвърлянето само на едно същество, а и на цял светоглед, основан на гордостта и себевъзнасянето, отделил човека от Бога и превърнал живота му в мрак и ад. Това е отхвърляне на идолопоклоничеството, проникнало в идеите и ценностите на съвременния свят, които заробват живота на човека повече, отколкото идолопоклоничеството на древното езичество.

2. Изповядване на Христа. Тук кръщаваният свободно изразява решението си, че се съчетава с Христа. Изповядва лична вярност и служение към Спасителя. Това решение се потвърждава с произнасяне Символа на вярата.

3. Помазване с елей. Елеят е символ на изцеление, светлина и радост, на живота като пълнота, но и символ на помирение и мир. Той е маслиновата клонка, донесена от гълъба на Ной, оповестяваща Божията прошка и помирение с човека след потопа. Свещенослужителят помазва кръстообразно кръщаващия се по челото, гърдите, ушите, ръцете и нозете. Това е пресътворяване на тялото и сетивата на човека.

4. Обличането в бяла дреха е символ на получените след тайнството духовна чистота и невинност, които сме длъжни да опазим .

5. Запалените свещи и обикалянето около купела са израз на духовно тържество и радост. Запалените свещи напомнят, че кръстеният трябва винаги да гори духом. Кръгът е символ на вечността, затова обикалянето означава, че той трябва вечно да принадлежи на Христос.

6. Подстригването на косите е символ на покорство и жертва. Ето първата свободна и радостна жертва, принесена от човека на Бога в започващия нов живот. Косата е символ и израз на красота и власт.
И така, последованието на тайнството е извършено, но тепърва започва новият живот, който трябва да се превърне в поклонничество и възход към “деня невечерен” на Божието вечно царство. Пътят да бъде светъл и нескончаемо славословие към Бога. Остава само да го осъществим.

Откъс от книгата „Жажда за вяра” на ставрофорен иконом Дончо Александров, издателство „Захарий Стоянов” София 2019