11 Неделя след Петдесетница – Проповед

Неделни проповеди
Сподели:

2021.09.05 – 10:30
(5 септември)

Автор: протойерей Ясен Шинев

Чуйте неделната проповед тук:

Апостолско четиво

ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО ЕВРЕИТЕ
Глава 6: 13 – 20

13. Бог, когато даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-горен, в когото да се закълне, закле се в Себе Си,
14. думайки: „наистина ще те благословя и преблагословя, ще те размножа и преумножа“.
15. И тъй, с дълготърпение Авраам получи обещанието.
16. Човеците се кълнат в по-горен от себе си, и клетвата за потвърждение туря край на всяко противоречие помежду им.
17. Затова Бог, като особено искаше да покаже към наследниците на обещанието неизменната Си воля, си послужи с клетва,
18. та чрез две неизменни неща, в които не е възможно Бог да излъже, да имаме твърда утеха ние, които прибягнахме да се хванем о предстоящата нам надежда,
19. която за душата ни е като непоклатна и яка котва и която влиза най-вътре, зад завесата,
20. където Иисус влезе предтеча за нас, като стана Първосвещеник навеки по чина Мелхиседеков.

Евангелско четиво

ОТ МАТЕЯ СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ
Глава 18: 23 – 35

23. Затова царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си.
24. Когато почна той да разчистя сметката, доведоха при него едного, който му дължеше десет хиляди таланта;
25. а понеже тоя нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и да заплати;
26. тогава тоя слуга падна и, кланяйки му се, казва: господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя.
27. А господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга.
28. Слугата пък, като излезе, намери едного от другарите си, който му дължеше сто динария*, и като го хвана, давеше го и му казваше: изплати ми, което ми дължиш;
29. тогава другарят му падна пред нозете му, молеше го и думаше: имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя;
30. но тоя не рачи, а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга.
31. Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и дойдоха, та разказаха на господаря си всичко, що се бе случило.
32. Тогава господарят му го повика и казва: рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли;
33. не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?
34. И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг.
35. Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му.