Автор: Протоиерей Алексей Уминский
„ИЖЕ ХЕРУВИМЫ ТАЙНО ОБРАЗУЮЩЕ, И ЖИВОТВОРЯЩЕЙ ТРОИЦЕ ТРИСВЯТУЮ ПЕСНЬ ПРИПЕВАЮЩЕ, ВСЯКОЕ НЫНЕ ЖИТЕЙСКОЕ ОТЛОЖИМ ПОПЕЧЕНИЕ.
ЯКО ДА ЦАРЯ ВСЕХ ПОДЫМЕМ, АНГЕЛЬСКИМИ НЕВИДИМО ДОРИНОСИМА ЧИНМИ. АЛЛИЛУИА“.
Какво означават тези странни слова? Ние само знаем, че когато се пее Херувимската песен, трябва да застинем на място. Но защо?
Участвайки в богослужението не разбираме смисъла на всички тропари, а и много думи остават за нас непонятни. Но това не бива да се случва… Разбира се, в Църквата присъства тайнственото начало, но няма нищо, което да е укрито и да не е предназначено за стоящите от другата страна на олтарните двери.
Защо не се изменяме, защо не растем духовно? По една проста причина: към много неща се отнасяме напълно формално! А би следвало да се готвим за богослуженията, за Литургията – да изучаваме тропарите, които са във връзка с чествания празник, да прочетем откъса от литургийното Евангелие и Апостола, за да можем с едни уста и едно сърце заедно да въззоваваме: „Тело Христово приимите, Источника Безсмертнаго вкусите!“. Защото всички заедно сме участници в това Велико и Свръхнебесно Тайнство.
Нашето неразбиране на най-важните моменти от Литургията е тъжен факт! Трябва да направим така, че нашата молитва да бъде осмислена, да не се молим с неразбрани слова- та нали разговаряме с Нашия Небесен Отец, нека си направим труда да ги разберем.
А ето какво означават те: „Вие, стоящите в храма, които тайнствено изобразявате Херувимите, пеещи Трисвятата песен, трябва да отложите всяка житейска грижа“.
На всеки от нас в този момент се предоставя възможността да стои ведно с Херувимите и Серафимите. А те пеят: ,,Свят, свят, свят, Господ Саваот“ и ние сме длъжни да се слеем с тях в общо ангелско славословие!
В това тайнство се явяваме действащи лица, а не зрители. Ние се намираме в съслужение с ангелите, когато в неговата кулминация трябва да отхвърлим всяка житейска грижа и мисъл.
„Яко да Царя всех подымем ангельскими невидимо дориносима чинми“- това е отглас от античния или византийския свят, когато са понасяли победителите на ръце през триумфалните арки. А ние трябва да понесем върху си Христос!
По време на пеенето на Херувимската песен се извършва Великият вход. Царят на славата идва, за да бъде разпнат на Кръста – затова Великият вход изобразява шествието на Спасителя към Голгота.
Свещеникът (дяконът при владишка служба) кади олтара и събралите се в храма, изричайки тихо покайните слова на 50 –ти псалом, който всички в този момент бихме могли да четем или казваме наум. Висотата на херувимското призоваване на всеки от нас, привежда душите ни в състояние на най-дълбоко осъзнаване на собственото ни недостойнство.
Неслучайно свещеникът преди запяване на Херувимската песен отваря Царските Двери, застава пред Престола и чете единствената в Литургията молитва, която не се отнася до всички присъстващи, а само до него самия. Тя е посветена на Самия Господ Иисус Христос като Архиерей, пред който предстои недостойният клирик, влизащ в областта на страшното свещенодействие!
Свещеникът изпросва от всички съслужащи с него и от богомолците прошка при пеенето на Херувимската. След това понася светата Проскомидия- Чашата с виното, което предстои да се претвори в Кръв Христова и Дискоса с хляба, който трябва да се превърне в Тяло Христово.
На Великия вход се извършва и особено споменаване едновременно на цялата Църква, защото както Господ Вседържител държи света в Своите ръце, така и свещеникът, излизащ от олтара, носи Проскомидията – образ на света, Църквата и цялата вселена, за която се принася Жертвата Христова.
Великият вход олицетворява Вход Господен в Иерусалим: Иисус отива на страдание. Това е победата, която Господ постига чрез видимото поражение – приемане върху Себе Си чрез любовта и смирението греховете на целия свят, за да бъде той спасен.
Ние тайнствено изобразяваме Херувимите, но заедно с това се явяваме и тези, които разпъват Христос. Това, което е вложил в душите ни сатана, принуждава Господ да отиде на смърт, заради което и Великият вход за всеки от нас е съд, проверка на неговия живот, на неговата съпричастност към Жертвата на Спасителя.
Превод от руски език: Валя Марчелова