Свщмчк. Сергий Мечев
Преди няколко дни – на 1 септември, по милост Божия встъпихме в Новата Църковна година, а днес празнуваме първия голям празник от годишния богослужебен кръг – Рождество на Пресвета Богородица!
За да разберем смисъла на празника, а с него и на останалите църковни празници, трябва преди всичко да си спомним, че църковният живот е тайна, непостижима за тези, които пребивават извън Църквата. Неслучайно най-важното в живота на Църквата, нейното съсредоточие, чрез което ставаме причастници на Божията благодат, ние наричаме ТАЙНСТВА!
Сами, със своя тварен ум, не бихме могли да постигнем тази църковна тайна. Но Господ, по Своята милост, постепенно я открива на тези, които живеят в Тайнствата, които се покланят на този източник на благодат и пият от неговата жива вода.
В църковния живот има много тайни, но една от тях постоянно се разкрива пред вярващите. Ние влизаме в общения с нея, не само когато получаваме благодатните дарове чрез Тайнствата, но всеки път, когато сме в храма и участваме в богослужението.
Впрочем, за много от нас, вярващите, тази тайна продължава да остава скрита. За да можем наистина да се докоснем до нея, трябва да бъдем не просто слушатели и зрители на това, което се извършва в храма, но да влезем в опита на онези, които са били творци на богослужението и са го запечатали в съставените от тях молитви и песнопения, започвайки от апостолските времена, през мъченици и преподобни и завършвайки с подвижниците на нашето време.
Творците на богослужението, в пълно съгласие с всички отци и учители на Църквата, ни говорят за това, че човекът е създаден за Вечния живот, че истинската стихия, в която единствено може да живее неговата душа, е вечността!
Когато погребваме нашите покойници и се молим за упокоение на душите им, просим от Господа да направи вечна паметта им. Но тази молитва може да се отнесе и към нас, живущите още на земята, защото и ние се нуждаем от това, Господ да ни има във вечната Си памет – нали целта на нашия живот е придобиване на вечността! Затова и най-доброто, и ценно пожелание църковно, е пожеланието за вечна памет.
Но ние постоянно забравяме това. Натоварени с житейски, мрачни, временни обстоятелства, ние забравяме защо сме създадени, забравяме за вечността, в която живее само това, което е сътворено от Господ – ДОБРОДЕТЕЛТА!
Всичко останало се отделя и изхвърля в огъня- във външната тъмница. Наистина, съществува само живот в Бога и това, което идва по пътя на придобиване на Царството Божие в нас.
Светите отци ни казват, че човек е създаден по образ и подобие Божие, че той е венецът на природата и цар на всички видими твари, но заедно с това е сътайник на Божията благодат.
Те ни учат, че чрез своето тяло човек е свързан с всички земни твари, а чрез своята душа- с Горния ангелски свят.
Свети Григорий Богослов казва: ,,В Неговото творение, художническото Слово съзижда живо същество, в което са приведени в единство невидимата и видима природа; съзижда из сътвореното вече вещество тяло и влагайки от Себе Си живот, поставя на земята друг Ангел, из различните природи съставен поклонник, зрител на видимата твар и тайник на умосъзерцателната твар“
Но създаден по образ Божий и поставен от Господа на границата на два свята, човекът не изпълнил своето предназначение- съгрешил и отпадайки от Бога, а чрез него и от видимия свят, чийто венец е, започнал да се отдалечава от Господа. Тогава на света се явил Синът Божий, Който със смъртта Си унищожил смъртта и със Своето Възкресение ни е открил пътя към Вечния живот! Той ни дарува и вечна памет- не само на нас, вярващите в Него, но и на всички видими твари.
Затова и задачата на човека се състои в това, да очисти от греха душата си, да повдигне и одухотвори така и веществото, от което е създадено тялото му, превръщайки го в достойна обител на безсмъртната душа.
Светите отци казват, че в деня на всеобщото Възкресение, ще се представят пред Господа не само нашите души, но и възкръсналите ни тела. И в този земен живот, в своето възхождане към Бога, човек може да върви само по пътя, указан му от Господа, поставяйки го на границата между двата свята. Само в общение с тези два свята и заедно с тях, човек може да служи на Бога тук, на земята. И именно това ни напомня Светата Църква в своето богослужение.
Преди няколко дни извършихме Новогодишното църковно богослужение, в което принесохме слава и поклонение на Господ не само от себе си, но и от целия видим и невидим свят, с който сме съединени чрез телата и душите си. Ясно беше написано в 9 песен на канона за този ден: ,,Всичко, което Си създал, Господи, небето, земята, светлината, морето, водата и всички източници, слънцето, луната и тъмата, звездите, огънят, човеците и животните, заедно с ангелите Те възхвалява“ .
Този, който вярва, че тези думи съответстват на действителността и че в богослужението ние наистина се съединяваме с двата свята (зрим и незрим), то той разбира колко голяма е тайната, вложена в православното богослужение! Тази тайна се състои не само в това, че в него се заличава границата между човека и цялата твар – земна и небесна, граница, която така ясно усещаме, живеейки в този привременен свят, но също и в това, че чрез богослужението ние преодоляваме самите граници на времето на текущото естество и влизаме в света на вечността. Като че ли в богослужението няма нищо временно, но всичко живее във вечността!
Обикновено смисълът на празнуване на едно или друго събитие от живота на Иисус Христос или Божията Майка виждаме в това, да отидем в храма, да изслушаме Евангелието и песнопенията, разказващи ни са събития, случили се някога, доста отдавна, и да си ги припомним. Така се отнасяме и към днешния празник, за който църковното Предание ни казва, че преди повече от 2000г, Пресветата Дева се родила в галилейския град Назарет от престарелите си родители – Иоаким и Анна. То разказва, че със Своето Раждане Дева Мария е развързала възлите на неплодието и им е донесла голяма радост. За това разказва и песнопението на днешния ден, и видимо, целият смисъл на празника се свежда до това, да се припомнят тези събития.
Но ако погледнем текста на самите песнопения и се постараем да вникнем в смисъла на това, за което говорят творците им, ще се убедим, че подобно отношение към празника е свойствено само за външни хора, неразбиращи тайните на църковния живот. В действителност празничните песнопения ни казват съвсем друго – на стихирите на вечернята чуваме: ,, Днес неплодната врата се отваря и излиза тържествено Божествената девствена Врата… Днес е предсказанието за всемирната радост, днес завяха ветрове, предвестници на спасението. Безплодието на нашата природа се прекратява…“
И накрая ,,Днес неплодната Анна ражда Богоотроковицата“. Какво означава ,,днес“? Дали това е само прийом на образната поетична реч или в тези слова е скрит някакъв друг смисъл?
Ако разсъждаваме от гледна точка на мъдростта на този век, то утвърждаването на реалния смисъл на тези думи е истинско безумие. Нали всичко се е извършило някога, много отдавна. Но за тези, които мъдруват духовно (виж Римл.8:5), всичко, което се е извършило заради нас, човеците и заради нашето спасение, не е било само във времето, но пребивава във вечността.
Затова сега като слушаме, че ,, Днес Дева произлезе от Анна“ , отварят ни се дверите на вечността. Богослужението ни разкрива, че Рождеството Богородично има значение не само за живелите в ония дни в Назарет, но се е извършило заради нашето спасение; че с Раждането Й, се ражда днес мостът, извеждащ ни към вечността.
Прославяйки Господа, ние завършваме всяко славословие с думите: и сега, и винаги, и во веки веков! По този начин Светата Църква ни казва, че богослужението, което извършваме днес, ще се извършва винаги и во веки веков, защото още сега то се извършва във вечността и ни приобщава към Вечния живот!
Ето, това е тайната на богослужението, която ни открива Светата Църква!
Ако само отнемем от богослужението неговия съкровен смисъл, заключен в тези слова, и за нас ще се затвори течащият в него източник на Вечен живот и завинаги ще останем откъснати от това, което е било и останало в безвъзвратното минало, защото никой от хората не би могъл да присъства на раждането на своята майка и баща. Но знаем, че някои от нашите подвижници и тези, които са били създатели на богослужебните текстове, песни и канони, са пили от този източник на Вечен живот! Те опитно са познали, че богослужбата отваря познанието за вечността.
И за нас, грешните, най-главното е да знаем, което трябва и да помним винаги, че докосването ни до този източник на познание, е скрито в тайната на богослужението.
Докато сме още тук, на земята, трябва с вяра, благоговение и страх Божий да възприемаме всичко, което виждаме и чуваме в храма, всичко, което се чете и пее по време на богослужението. И така, когато отново влезем в годишния кръг на богослуженията в Църквата, да си спомним Кои сме и към Какво сме призвани! И по мярата на нашето влизане в него (богослужението), ще ни се открива великата тайна на вечността!
Светата Църква вярва, че не сами извършваме богослужението, че заедно с нас се молят и славословят Господа Ангелските Сили и цялата Небесна Църква!
И именно от това велико Небесно съприсъствие и съслужение с нас, на достигналите вече вечността и живеещите вечен живот ангели и светии, се ражда и в нас стремежа към вечността. Заради това във времето на Божествената Литургия, свещеникът след принасянето на благодарствената служба за всички светии и особено за Пресветата, Пречиста и Преблагословена Владичица наша Богородица и Приснодева Мария, споменава живи и покойници и се моли Господ да ги помене в Своето Царство, тоест да ги приобщи към Вечната Своя Памет, която е Царството Божие!
От това трябва да ни стане ясно, че извършваното днес на земята богослужение, не е нищо друго, освен последователно разкриване във времето на тайните на вечността. А за всеки от нас, вярващите, то е път, водещ ни към вечния живот.
И поради тази причина празниците църковни представляват в същността си не случаен сбор от паметни дни, а сияещи в нашия временен свят точки от вечността, преминаването през които се подчинява на неизменен духовен порядък. Тези точки се редуват в определена последователност, свързани са една с друга като стъпала на лествица на духовно възхождане, така че стоейки на някое от тях, ние вече виждаме светлината, озаряваща ни от следващото стъпало. Ето и днес – четенето на канона е съпроводено от пеенето на Катавасиите за Въздвижение на Честния Кръст Господен, което се чества на 14 септември. Привидно няма отношение към днешния празник, но всъщност не е така. Това е светлината на Въздвижение, която ни озарява отдалеко, но ние още днес влизаме в нея.
Тайната на богослужението е най-великата от тайните на Светата Православна Църква. Не можем сами и веднага да я постигнем. Но знаем, че тя е била открита на великите Божии угодници. Заради това, влизайки в техния опит чрез молитвите и песнопенията, в които са го втъкали, изпросвайки помощ за нас, грешните, можем и ние постепенно да започнем да се докосваме до тази голяма тайна!
И по мярата на това, как в самите нас ще се раждат и възрастват елементите на вечността, ние по новому, а не както досега, ще започнем да се отнасяме към нашия временен живот. И ще започнем да разбираме, че отхождайки от този свят, ще можем да се сподобим с Вечното Царство, приготвено от Господа за тези, които още тук на земята, са започнали да влизат в Неговата Вечна Памет, която е най-великото достижение за човек, устремил се от долния към Горния живот!
Превод от руски език: Валя Марчелова