Постът е въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна при умерена употреба на постна. Той е установен от Бога със заповедта, дадена на първите човеци в земния рай – да не ядат от дървото за познаване добро и зло (Бит. 2:17). Чрез нея Бог искал от самото начало да научи хората на послушание и въздържание. “Постът е победно оръжие в духовната бран срещу поднебесните сили” (Ефесяни 6:12, Мат. 17:21), необходимо средство в стремежа на човека към духовно съвършенство, надеждна сила за преодоляване на духовната му немощ и за усилване на молитвата.
Цели на поста
Целта на християнския пост е да смирим себе си пред Бога, да укротим възбуждането на плътските страсти, да станем способни за истинско покаяние, за служба Богу и за изпросване на Неговата милост. Постът не е умъртвяване на тялото, както погрешно се мисли, а умъртвяване на греха у нас, понеже грехът причинява тление и смърт. Постът укрепява волята в борбата срещу злото и по този начин дава възможност на духа да владее над тялото.
Мнозина от християните смятат, че постенето трябва да се състои в неядене на блажни храни, но това е само едната страна на поста – телесния пост. Сам по себе си той не е достатъчен без духовния пост.
Светите отци учат: “Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце; като видиш беден, не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш; не завиждай никому; не осъждай никого; не поглеждай с пожелание; не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи; не подавай ухо за клевети срещу ближния си; нека устата ти са затворени за всичко лошо за твоя ближен; пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце! Бъди благоговеен във всичко, бъди всякога смирен и кротък. Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене, а душата ти се надува от гордост?”
Духовния пост е придружен от усилена духовна борба. Нашият враг дяволът не престава да ни напада и при усърдното ни желание да се освободим от греховете си. Колкото повече напрягаме сили и се стараем, толкова по-силно той напада нашите души. Духовният пост усилва всички духовни оръжия, за да попречи на дяволските козни срещу нас.
За да бъде постът богоугоден, постещите трябва “да не бъдат намръщени като лицемерците, които правят лицата си мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят”, а да следват Божиите думи, които гласят: “А ти кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно, и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве”(Мат. 6:16-18).
Постещите също трябва да усилят домашната си и църковна молитва, да посещават по възможност редовно църковните богослужения, да се стараят да живеят благочестиво, обуздавайки страстите си и борейки се с греховните си привички, да извършват дела на милосърдие, да четат словото Божие и други душеполезни книги, да изпитват внимателно съвестта си, като по този начин се подготвят за тайнството покаяние.
Желателно е по време на пост християнинът да се откаже от светски забавления и удоволствия, от посещение на места, където е възможно да греши с мисли, думи или поглед. Вместо това той трябва да се старае да посвети възможно по-голяма част от деня в мисъл за Бога и в тайна сърдечна молитва.
Видове християнски пост
Според своята продължителност постите биват еднодневни и многодневни.
Еднодневни пости са:
- Всяка сряда – за спомняне предателството на Иисус Христос на страдания.
- Всеки петък – за спомен на самите Му страдания и смърт.
- Срещу Богоявление – за достойно приготвяне за този велик празник.
- На Кръстовден – за спомен на кръстните страдания на Иисус Христос.
- В деня на отсичане главата на Св.Йоан Предтеча (29 Август).
Велик пост
Великият пост е най-важният от постите. Той се нарича също Четиридесетница, понеже трае 40 дни по примера на Иисус Христос, Който постил в пустинята 40 дни. С Великия пост се съединява седмицата на Христовите страдания, в която се спомнят последните събития от земния живот на Господа, особено Неговите страдания, смърт и погребение. Затова тя се нарича Страстна седмица, т.е. Седмица на страданията.
Рождественски пост
Рождественският или Коледният пост подготвя вярващите за празника Рождество Христово. Продължава 40 дни.
Богородичен пост
Богородичният пост предхожда празника Успение Богородично. Започва на 1 Август и трае две седмици до 15 Август.
Петров пост
Петровият пост е установен за подражание на първовърховните апостоли св.Петър и Павел, които, когато се готвели за проповедническа дейност, постели. Петровият пост завършва на празника на светите апостоли – 29 Юни. Всяка година той има различна продължителност.
1. В манастирите, по принцип, се пази по-строг пост. Но според правилото “всеки манастир си има свой устав”. В някаи манастири например се позволява да се яде месо, когато не е определено да се пости. В други манастири въобще никога не се яде месо.
2. За миряните манастирският устав не важи. Миряни са всички християни, които не са монаси в манастири.
Степени на постите
а. На Велики петък не се полага да се яде нищо. За немощни и престарели – само хляб и вода.
б. В понеделник, вторник и сряда на Страстната седмица и първите пет дни от първата седмица на Великия пост се пази строг пост (растителна храна без мазнина).
Също такъв строг пост има на 5 януари и 29 август. В тези два дни, когато се случват в събота или неделя, се разрешава “елей и вино”.
в. През Великия пост (освен първата и последната седмица) и Богородичния пост, както и през първата седмица на Коледния пост и от 20 до 24 декември включително – постът се състои в ядене само на растителна храна с олио. Това важи и за 14 септември.
Безгръбначни животни: охлюви, миди, октоподи и др. такива – се считат за постни храни.
г. През Сирната седмица постът се състои в това – да не се яде месо. Разрешава се риба, масло, яйца, сирене и други млечни продукти.
Материала подготви Весела МИТЕВА