Св. Йоан Златоуст
Можеш да имаш дар несравнимо по-голям от дара да възкресяваш мъртви, да даваш зрение на слепите и да вършиш всичко, което са правили Апостолите. Кой е този дар? Любовта. Повярвайте ми, това не са мои думи, а слова на Христа, Който ви проповядва чрез Павла: „Показвайте ревност за по-добри дарби и аз ще ви покажа път още по-превъзходен“ (I Кор. 12:13). Какво значи: „още по-превъзходен“?
Мисълта на Павла е следната: коринтяните тогава се превъзнасяли с дарованията си и, притежавайки дар на езици, който е най-малкият от всички дарове, гордеели се пред другите; за това и Апостолът им пише вразумително: „Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, да имам дори и такава силна вяра, че да мога и планини да премествам, щом любов нямам – нищо не съм“ “ (I Кор. 13:1-2). Видиш ли, какъв е този дар? Старайте се да го придобиете: той превъзхожда всички останали дарби! Доказателството, че това е така, са думите на Христа речени в беседа към учениците Му: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици , ако любов имате помежду си“ (Йоан 13:35).
Ето защо човекът, който люби, е по-превъзходен и по-славен от онзи, който възкресява мъртви. И това е справедливо: защото възкресението е всецяло плод на Божия благодат, а любовта е плод пак на нея, но и на твоето усърдие! Любовта е свидетелство за християнина, че той е ученик Христов, който се разпнал за света, който няма нищо общо със земното. Без любовта и самото мъченичество не би принесло никаква полза.
Обърни внимание на следното, за да се убедиш в това: блаженият Павел в две отношения достигнал висотата на добродетелите или, по-право, в три – в чудеса, в мъдрост, в живот, но без любовта, казва той, всичко това е нищо! Нека се постараем да придобием този дар – нека започнем да се обичаме един другиго: тогава никой няма да чувствува нужда от нищо; тогава всичко в живота ще бъде леко; тогава всичко ще свършва с успех.
Ще кажете: ние и сега се обичаме, ние имаме много приятели. Обичате се, обаче, не за Бога, а за сами себе си! Който обича в името на Бога, той има не такава подбуда към любовта; той е разположен към всички като към свои братя – верните обича като братя, а езичниците, иудеите и еретиците, жали като свои братя по природа, но, като не добри и безполезни, той се съкрушава и ги оплаква.
Нека бъдем искрени ученици на Христа: да носим достойно името Му; да любим един другиго в дела – да станем жертвеници на любовта!