Актуално

Сирната седмица – начало на умиление и покаяние

Автор: Отец Сергий

Сирната седмица – последната подготвителна седмица преди началото на Великия пост, по думите на свети Тихон Задонски: „е преддверие и начало на поста, поради което истинските чеда на Църквата трябва да постъпват в нея с по-голямо въздържание, отколкото в предходните дни, макар то да е винаги необходимо“.

Названието „сирна“ или „сиропустна“ идва от това, че в тази седмица не се разрешава яденето на месо, а само на млечни продукти и риба, като постът в сряда и петък, както е по устав, се отменя.

Църковната служба в сряда и петък на сирната седмица изключва светата Литургия, поради нейната тържественост, а според Великопостното чинопоследование, се служат само Часове, на които се чете назидателната и душеспасителна молитва на свети Ефрем Сирин и се правят земни поклони:

„Господи и Владико на моя живот,
не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие

 ... 

Прочети още

Християнинът и обкръжаващият го свят

Автор: Владимир Морщиков

„Започни да правиш необходимото, след това възможното и внезапно ще видиш, че вече вършиш и невъзможното“ (Франциск Асизски).

Важността на тази тема се нуждае от преосмисляне особено днес, когато самото съществуване на света достига критична точка…
Властта ИЗНАЧАЛНО е била присъща на този свят – това е властта на Твореца над него! Винаги, безусловно оставайки с Бога, тази сила на ЛЮБОВТА е предадена от Него на човека, за да се грижи за обкръжаващия го свят и природа. Както е известно, повреденият от страстите човек, не само зарази и повреди поверения му свят, но и замени властта на любовта над него с властта на СВОЕТО себелюбие и егоизъм. И вече невярно разбирайки Бога и Неговата воля, хората, живеещи по своите страсти, неизбежно сътвориха в себе си всякакво имуществено, обществено и световно неравенство. Обхванатите от страсти, вече не ги устройваше властта на Бога над тях. Те поискаха СВОЯ собствена ЧОВЕШКА власт – не само за природния свят, но и за самите себе си! Сам Бог говори за това още във ветхозаветните времена…

След Моисей, Той още дълго време издигаше СЪДИИ на народа на Израил. Тогава Сам Господ беше със съдиите и ги спасяваше от враговете им във всичките им дни (срв. Съдии Израилеви 2:16-18). Но развратеният народ на Израил повече не искаше да има съдии, а цар, както у другите народи. И тогава ,, Господ рече на Самуила: чуй народния глас във всичко, що ти говорят; защото те не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене, за да не царувам над тях“ (1Царства 8:7). Така светът на хората стана държавен, политически, активно влияещ, а понякога и рязко определящ цялата им жизнена дейност.

Световната история познава различни царе и управници, които са действали и за благото, и във вреда на своите народи. Заради това хората винаги с интерес и тревога са очаквали върховните укази и практически действия, които в повечето случаи са били в тяхна вреда. Историята ни разказва за много ПОЛИТИЧЕСКИ гонения над различни обществени организации, в това число и над християнската Църква, за забрана свободата на съвестта и духовните ценности. И обратно – за насилствено и принудително насаждане от разни обществени организации на болни и чужди за хората идеали…
Разбира се, те никога не са имали власт над ВЪТРЕШНАТА лична вяра на човека в Господ и не са могли да я забранят. Но са МОГЛИ и МОГАТ с лъжа и всякаква съблазън да развращават духовно-нравствено хората, особено децата и младежта. Освен това, средствата за икономическо оцеляване, социална защита, здравеопазване и образование винаги са били в ръцете на управляващите, като по този начин, нищо не им пречело лукаво да говорят едно, а да вършат съвсем друго, убивайки доброто и умножавайки злото! И тогава, може ли истинският християнин да не иска да знае какво му готвят алчните и властолюбиви политици– на него, на близките му и на всички останали хора?

Както е известно, в съвременния свят вече няма неполитически човешки общества и безвластни територии. И в това отношение, християнинът е заинтересован напълно конкретно и никак НЕ МОЖЕ да бъде безразличен!

Но проникналото в християнството фарисейство, заради същите страсти, заявява, че трябва се раздели целият реален живот на сфери, отнасящи се и не отнасящи се към християните. По техните твърдения, освен църковният живот, всичко останало за християнина не е ВАЖНО! Става така, че за християнина не е важно как и с какво хората ще живеят, какво ще ядат, с какво ще хранят децата си и инвалидите, как ще се лекуват, как децата им ще се учат и така нататък… Тоест, за нас, християните, изобщо не е важна политиката, икономиката, социалната и дори духовната сфера в тази й част, в която тя излиза извън пределите на Свещеното Писание и молитвослова?!…

Подобни коментари често се срещат из православните групи. Техният общ лайтмотив винаги е: ,,Защо в православните групи има публикации за нуждите и проблемите на хората, хитрите, зли и лукави действия на властта, нейното двуличие и лицемерие. Защо ни е това?.. Имаме си трудовете на божиите светии, да четем и цитираме само тях!..“

Всъщност, фарисейството предлага да препарираме живия човек, отделяйки от него родителските, синовните, дъщерните, професионалните и социални интереси и да съхраним само неговата ритуална сянка. По тяхното мнение, човек трябва да се отрече от всичко ОБЩОЧОВЕШКО! Трябва да се откаже от активното противопоставяне на злото, от вършене и защита на доброто, т.е. от РЕАЛНО заповяданата му от Бога грижа за света и да се откаже от делата на ИСТИННАТА любов, като я ,,изповядва“ в тихото и уютно кътче на църковното събрание. И там, плачейки за своите грехове и немощи, молитвено да проси от Господа Той Самият да свърши заради него цялата тая работа. Всъщност, на човека му се предлага да се откаже от истинското ПОДРАЖАНИЕ на Господ и светите Му ученици, от живот по заповедите Му, от отстояване и защита на САМИЯ ИСТИНСКИ живот!..

Предлага му се да се откаже от спасение в Господа и да бъде един духовен скопец, в угода на слепотата и страхливостта на християнските фарисеи, често сами неосъзнаващи всичко това.

На нищо подобно Господ не ни е учил и никога не е постъпвал така! Той дойде в този политически свят, за да изобличи злото, вършено от хората заради техните страсти и преди всичко – вършеното от богатите и властимащите. Той дойде, за да ПРОБУДИ любовта и съвестта в сърцата на хората, за да ги ОСВОБОДИ от властта на егоизма и себелюбието, явяващи се основа на лъжата, гордостта, алчността, тщеславието и другите страсти. Без това освобождение никакво спасение НЕ МОЖЕ да има за хората! Господ уличаваше и изобличаваше в злодеянията им богатите и властимащите, като такива, които най-вече извършват зло. Но само малцина от тях Го чуха- в Евангелието се споменават: Йосиф Ариматейски и Никодим, стотникът и Закхей- началникът на митарите. Затова Господ говореше не толкова на виновните за злото, колкото на слушащите Го обикновени хора- за тяхно вразумление и спасение.

Управителите и началниците на народа Го презираха, бояха се от Него и Го ненавиждаха не заради това, че им се беше открил като Син Божий. Ако им бе донесъл всички РОДНИ светски ценности, те биха били в първите редици на онези, които Го признават! Но Той им донесе мразените поради техните страсти: смирение, любов, състрадание, грижа, помощ за простите хора и учение за добър и праведен живот. Именно с това Господ предизвика у тях страх, презрение и ненавист. Тези чувства бяха толкова силни, че ,,книжниците и първосвещениците гледаха, как да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му“ (Марк11:18).

Любовта на Господа не познаваше страх ЗА СЕБЕ СИ, както след това няма да го имат в служението си и истински вярващите в Него и верните Му ученици-апостолите. Всички те, освен един, ще приемат своята мъченическа кончина. Но и същите чувства, които бяха насочени към Учителя им: презрение, ненавист, страх, ще предизвикат и към себе си, и не заради това, че ще проповядват ,,Христос разпнатия“, защото е само,, за иудеи е съблазън, а за елини безумство“ (1Кор.1:23). А защото с думи и дела ще изпълняват заповедите Му! Във всичко ще вършат добро, ще ИЗОБЛИЧАВАТ всяко зло и ще РАЗЯСНЯВАТ на хората същността на Господнето учение. Създаваните от тях църкви ще бъдат в помощ на техните членове. И не самото ЧЛЕНСТВО в църквата ще бъде тяхното служение, а самоотверженото СЛЕДВАНЕ на Христос в продължение на Неговите трудове и изпълнението на Неговите заповеди. Именно и САМО по този начин се проверява истинността на вярата и степента на самата вярност на християнина към Господ! Ето защо Христос каза на учениците Си: ,, ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва; защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери. (Матей 16:24-25).

Образът на истинския християнин не е образ на избягалия от реалния свят въздишащ страхливец, не е просто на молитвеника, умилително пеещ псалми. А е образ на ЖИВИЯ човек, който ПО-ПРЕДИ и ПОВЕЧЕ от всички други се вълнува от въпросите на доброто и злото в човешкия и природния свят. Така му заповяда Господ!

Превод от руски език: Валя Марчелова

Прочети още