Интервю на датския учен Нилс Кристиян Хвидт с Йерусалимския патриарх Диодор (1981-2000г- бел.прев.)
След като всички светлини са угасени, аз се навеждам и влизам в първата част на Гроба. Оттам, в пълна тъмнина прониквам във вътрешната част, където е бил погребан Христос. С благоговение прекланям колене и започвам да произнасям определените молитви, които са ни предадени във вековете, и произнасяйки ги, съм в очакване.
Понякога се налага да почакам няколко минути, но обикновено, чудото се извършва непосредствено след завършването на молитвите. От сърцевината на камъка, на който е бил положен Иисус избухва на повърхността неописума светлина. Обикновено тя е със синкав оттенък, но цветът може да се изменя и да приема и други оттенъци. Това е невъзможно да бъде описано с човешки термини! Огънят се повдига от пламъка подобно на мъгла, която се стеле над езеро; изглежда така, като че ли камъкът е покрит с облак от влага, но това е огън.
Всяка година огънят се проявява по различен начин – понякога покрива само камъка, а понякога осветява цялата Кувуклия, така че хората, стоящи извън Гроба, виждат, че той целият е изпълнен със светлина. Огънят не обгаря – нито веднъж за тези годините, в течение на които бях Йерусалимски Патриарх и получавах Благодатния огън, брадата ми не се е запалвала.
Този огън по своята консистенция се различава от обичайния огън в кандилата. В определен момент той се издига като стълб, в който така променя природата си, давайки ми възможност да запаля от него своите свещи. След като по този начин получа пламъка върху свещите си, излизам и подавам огън първо на Арменския Патриарх, а след това и на Коптския. След което го предавам на присъстващите в църквата…
В нашите църкви се срещаме с много чудеса, при което те не са необичайно, изолирано и странно явление за нас. Но нито едно от тези чудеса няма такова пронизително символично значение като чудото на Благодатния огън! То е равностойно на Тайнство. Това чудо прави Възкресение Христово толкова реално за нас, като че ли се е случило само преди няколко години…
Аз се намирам в Йерусалим от 1939 г, когато бях само на петнадесет години. Оттогава до сега – през всичките години, съм съпричастен на слизането на Благодатния огън и пред мен изобщо не стои въпросът да вярвам или да не вярвам на това чудо. Аз зная, че то е ИСТИНСКО!
Превод от руски език: Валя Марчелова