Свети Лука (Войно-Ясенецки)
Трудно, трудно, до крайност е било трудно на апостолите да повярват в това, че Господ Иисус Христос е възкръснал. Думите на мироносците, донесли им тази вест, те счели за неистина.
Когато отишли в Галилея, на хълма, както им заповядал Иисус, и Го видели, някои Му се поклонили, а други стояли като вкаменени и не вярвали на очите си. Когато Иисус им се явил в Иерусалимската горница, те мислели, че виждат призрак.
Най-тежко било неверието на апостол Тома, който имал нужда да вкара пръста си в раните от гвоздеите на ръцете и нозете на Спасителя и ръката си в Неговите ребра.
Защо толкова трудно повярвали апостолите дори и на собствените си очи? Нали били свидетели на възкресяванията на сина на Наинската вдовица, на дъщерята на Иаир и дори на четвъртодневния Лазар, извършени от Господ Иисус.
А на нас, никога невиделите нито живия, нито възкръсналия Христос, по-трудно или по-лесно ни е да повярваме на това, което четем в Евангелието и в писанията на светите апостоли? Разбира се – по-лесно, твърде по-лесно, защото множеството исторически факти и събития несъмнено ни убеждават в истинността на Възкресението Христово.
Какво да кажем за това, че проповедта на неуките галилейски рибари и техните последователи в течение на векове е покорила целия тогавашен свят – не само притежаващите голяма култура гърци и римляни, но и полудивите германци, гали, англи и нанесла смъртен удар на езичеството?
Възможно ли е било това да се случи, ако не бе възкръснал Христос? Би ли било мислимо десетки хиляди свети мъченици да отидат на най-страшни изтезания и жестока смърт, ако с цяло сърце не бяха повярвали във Възкресението Христово и не бяха пламнали от любов към Победителя на смъртта? Възможни ли биха били тежките подвизи на пост и молитва на безчислените отшелници и монаси, за да познаят Господа Иисуса Христа и да придобият ума Христов?
Милиони и милиони хора от всякакви възрасти и пол са били предани християни, особено в първите четиринадесет века от Рождество Христово.
Но колкото и огромна да е била силата на проповедта и делата Христови, колкото и светът да е бил потресен от кръстната смърт на Сина Божий и Неговото Възкресение от мъртвите, не всички са повярвали в Него. Дори сред съвременниците на Господ Иисус и Неговите апостоли болшинството от избрания божий народ еврейски не е повярвало в Него.
Неверието, заливащо като огромна вълна съвременните народи на Европа и Америка – някога християнски, все повече расте и се разпространява. То започва, разбира се, не в епохата на Възраждането на науката и изкуствата, не от Волтер и другите енциклопедисти, а несъмнено доста по-рано – още в първи век от Рождество Христово.
Какво означава това? Това означава, че Господ и Бог наш Иисус Христос не насилствено привлича към Себе си сърцата на хората, което, разбира се, Той би могъл да направи със Своята Божествена сила, но търси свободната любов и вяра!
Не всяко сърце възприема Неговите велики заповеди. Над заповедите за нищетата на духа, смирението, кротостта, милосърдието се надсмиват гордите и властни хора; за висшата и вечна Божия правда не мислят и не искат да слушат всички тези, на които е нужна само правдата на обществените отношения, а за висш идеал на истината се представя само истината в отношенията между народите.
Много ли искат да бъдат гонени заради правдата, да бъдат клеветени заради Христа?
Много ли минават през тесните врати на трънливия път, в края на който чуват благословения призив: „дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира“ (Мат 25:34)!
Какво би ви казал ученият, ако се обърнете към него с проповед за Христос? Той, разбира се, ще ви отвърне с досада: „Не ми пречете да се занимавам с наука, защото за мен цялата истина е в нея“.
За мъдрите и разумните, отхвърлили вярата в Бога заради науката, говори апостол Павел в Първото послание към Коринтяни: „Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия. Защото писано е: „ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните“. Де е мъдрецът? де е книжовникът? де е разисквачът на тоя век? Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят? Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога в премъдростта Божия, Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта. Защото и иудеите искат личби, и елините търсят мъдрост, а ние проповядваме Христа разпнатия, Който за иудеи е съблазън, а за елини безумство, пък за самите призвани, както иудеи, тъй и елини – Божия сила и Божия премъдрост; защото онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците, и онова, що е немощно у Бога, е по-силно от човеците. Гледайте, братя, какви сте вие, призваните: не мнозина сте мъдри по плът, не мнозина силни, не мнозина благородни; ала Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните; Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо, – та никоя плът да се не похвали пред Бога. (1 Кор. 1: 18-29).
Още в Своя земен живот Господ наш Иисус Христос нарече вярващите в Него Свое малко стадо.
Не се смущавайте от това, а се радвайте! И знайте, че към това малко стадо във всички векове са принадлежали, а и до днес принадлежат много известни учени и философи, съумели да съчетаят своята вяра в науката с висшата вяра в Бога и Христа, а болшинството от тези, които отхвърлят религията, основавайки се на научни данни, нямат никакво отношение към науката и говорят за нея само според слуховете.
А за вас, обикновени и не толкова учени хора, най-силна опора да бъдат словата Христови: „ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството Небесно“!
Превод от руски език: Валя Марчелова