Автор: Протоиерей Андрей Ткачев
В този ден, както някога на Синайската планина, стояха не само тези, които видимо присъстваха, но невидимо и ние с теб! Вгледай се в тълпата, потърси своето място в нея!
Не си ли ти сред фарисеите? Те си строят „жертвеник от пръстта“ на собствените си разбирания, съждения и религиозен фанатизъм, нерядко поучавайки Самия Бог какво и как е трябвало Той да направи. А може би просто си мислиш: „аз съм порядъчен човек, това не ме интересува. Но ако си по-праведен и от Бога и нямаш нужда от Него, тогава ти също си фарисей.
А, може би чувстваш, че Бог е несправедлив към теб, защото не цени твоите добри дела, праведност, заслуги или даже жертвите и страданията?! Тогава значи ти не вярваш в любовта на Христос и в Неговата Жертва за теб. Пази се, да не станеш като Иуда – бивш ученик, бивш приятел, бивш брат и накрая предател – разочарован, недоволен и невярващ в нищо самоубиец.
А може пък да си разбойникът, висящ редом с Иисус на кръста? Какво престъпление тежи на плещите ти – бандитизъм, кражби, убийства, наркотици, проституция? Кой точно си от разбойниците – този, който е отляво или който е отдясно?
Този ли си, който е закоравял в своите беззакония и си е избрал място в ада, мислейки, че това място за развлечения с игра на карти, момичета и рок-музика?
Или си този, който в своето разкаяние чува: „Днес ще бъдеш с Мене в рая“?
А може да си просто един от болшинството, от тълпата народ, която винаги е готова да крещи: „Осанна!“ на този, който е облечен с власт, богатство или слава, и от когото е възможно да получи някаква изгода. А после, в резултат на досадна промяна в съдбата на своя кумир, също толкова гръмко и безнаказано да закрещи: „Разпни го!“.
Къде си ти? Сред грубите в своето невежество мъчители и гонители: атеисти и безбожници, сатанисти и поклонници на всевъзможни култове?
Или си сред съчувстващите „почитатели“, винаги измиващи ръцете си, когато собствените им интереси са им по-скъпи?
Сред учениците, изпокриващи се от страх във време на изпитания? Или си римският стотник, който силно поразен поразен, в най-тежкия момент при Разпятието възкликна: „наистина Божий Син е бил Тоя Човек!“ ?
Дали си безразличният зрител? Или този, който ридаейки, премина заедно с Него целия път до Голгота, изтривайки потта от челото Му, стараейки се поне малко да поносиш тежкия Кръст, ти, който беше до Него докрая, подкрепяйки го с поглед, с устни, шептящи думи на любов? Сред тези хора бяха Майка Му, няколкото верни и любящи жени- мироносици, любимият ученик – образ на тези, в които се извърши любовта. Това не беше тълпата, а шепа хора – да, немного, но затова пък – безценни! Защото сред тях живееше ВЯРАТА и ЛЮБОВТА!
Превод от руски: Валя Марчелова