В памет на преподобния Антоний Велики, основател на монашеството и вдъхновен учител на християнски добродетели, да си припомним заедно няколко мисли от неговите трудове, съдържащи се в Добротолюбието, за подвижничеството в Църквата Христова и за плодовете, които то принася:
,,Човек, познаващ Бога, е добър, а не е ли добър, то значи, че не познава Бога и никога няма да е познат от Него: защото единственият начин за познаване на Бога е добротата‘‘. В тези думи на преподобния Антоний Велики се съдържа цялата същност на християнската духовност. Истинен Христов подвижник е този, който в непрестанна борба със своите похоти се стреми да пречупи животинското егоистично начало на човешката природа и да придобие, не почиваща на интереса, а безкористна чиста любов към всички Божии творения.
,,Начало на греха е похотта, чрез която загива умната душа. А начало на спасението и царството небесно за душата е любовта‘‘. И още: ,,Свят се нарича този, който е чист от зло и грехове. Защото най-голямото съвършенство на душата и изцяло угодното Богу дело е това, когато няма зло в човека‘‘.
Преподобният Антоний учи, че ,,търсещият Бога Го придобива, побеждавайки всяка похот с непрестанна молитва към Него. Такъв не се бои от демони‘‘. Способността за добродетелен живот е заложена във всеки от нас, но не всички се стремят към нейното въплъщение. ,,Не трябва да казваме, че е невъзможно за човек да води добродетелен живот, но че това не е леко‘‘ – пише свети Антоний. И така, главното качество на подвижника е добротата. Добродетелният живот не е лесен, но е възможен за всеки.
Главен признак за истинска духовност, съгласно преподобний Антоний, е победата над житейските преживявания. Колкото повече се стремим към духовен живот, толкова по-малко ще скърбим за временните неуредици, за човешкото неразбирателство: ,,Въздържанието, незлобието, целомъдрието, твърдостта, търпението и подобните им добродетели сме получили от Бога, та като бойни сили да се съпротивляват и противостоят на нападащите ни скърби и да ни помагат да ги преживеем: така че, ако упражняваме тези сили и ги имаме винаги под ръка, то нищо от случващото ни се няма да е така тягостно, болезнено, гибелно и непоносимо, защото всичко това ще бъде преодолимо със съществуващите в нас добродетели‘‘.
От устата на един от най-великите подвижници на Христовата Църква чуваме призива да не пренебрегваме нито науките, нито благочестието: ,,Необразованите и простаците считат за смешна работа науките и не желаят да ги слушат, защото чрез тях биват разобличавани в невежество, а те искат всички да са подобни на тях; по същия начин и невъздържаните по живот и нрави грижливо желаят всички да са по-лоши от тях, мислейки така да се оправдаят заради това, че са много зли‘‘.
Някои смятат, че в подвижническия живот на християнина знанията не са необходими. Но всъщност свети Антоний ни предупреждава, че ,,няма никаква полза да се изучават науките, ако душата не живее добър и Богу угоден живот‘‘. Но и невежеството на човек, гнусящ се от науките, е също толкова вредно за духовния живот, както и наука без доброта и смирение.
Да помним, както свидетелства преподобни Антоний, ,,в добър и мъдър човек не може да се превърне изведнъж, но това се постига с внимателно обсъждане, упражнение, опит и продължителен подвиг, и главно със силно желание за добри дела‘‘.
Превод от руски език: Валя Марчелова