Автор: Митрополит Омски и Таврически Владимир
Така провъзглася в своето ,,Похвално слово за св. Атанасий“ свети Григорий Богослов! ,,Хвалейки Атанасий, ще хваля добродетелта, тъй като е едно и също да назовеш Атанасий и да възхвалиш добродетелта, защото всички добродетели в съвкупност той ги имаше в себе си или, по-справедливо е да се каже, има, понеже пред Бога живи са всички, живяли по Бога, макар и да са се пресели отвъд. Защото Бог е Бог Авраамов, Исааков, Иаковов, тъй като не е Бог на мъртви, но на живи‘‘ (Мат.22:32). Преподобний Козма е казал: ,,Ако чуеш слова на свети Атанасий и няма на какво да ги запишеш, запиши ги върху дрехата си‘‘.
,,Стълб си бил на Православието, като си утвърдил Църквата с божествените догмати, свещеноначалниче Атанасие, защото, като си проповядвал Сина, Единосъщен на Отца, си посрамил Ария. Отче преподобни, моли Христа Бога да ни дарува велика милост‘‘!
И действително, сред различните заслуги на свети Атанасий, покрай личните добродетели, за които пише св. Григорий Богослов, Църквата отделя две особено значими (отразени са и в тропара на светителя): на първо място – свети Атанасий изказва православния догмат за Светата Троица много по-ясно и точно от неговите православни предшественици и второ – той упорито, в течение на много години защитава този догмат от противниците – ариани, които били немалко, както из средите на църковната йерархия, така и сред държавните лица, дори и императори. Тази защита донесла на свети Атанасий множество скърби и опасности, но във всички изпитания светителят се показвал като човек с огромна вяра, велик подвижник, забележителен богослов, твърд борец за православната вяра, мъдър администратор и фин църковен дипломат.
И.Кастен, оценявайки литературното творчество на св. Атанасий, пише: ,,Учудващо, че независимо от всички лишения и изгнания, както и от бурната практическа дейност, свети Атанасий е намерил време за написването на такова голямо число литературни произведения. При това, голяма част от творенията му са свързани със защитата на Никейската вяра… Свети Атанасий не е кабинетен учен, но неговото познаване на Писанието, майсторството в дискусиите, дълбочината на съжденията неизменно са предизвиквали възхищението у всички следващи поколения‘‘.
К.Е Скурат (руски историк, богослов, преподавател в МДА) справедливо отбелязва: „наистина, свети Атанасий не е бил богослов-систематик, сред творенията му няма нито едно, в което да е дал обобщаващ синтез на своите богословски идеи; редът и последователността на неговите изложения се определят на първо място от потребностите на полемиката му срещу арианството. Неговите творения се явяват значим паметник на тази самоотвержена борба против лъжеучението на Арий‘‘.
Творенията му са обхванати в три раздела: Апологетически, Догматико-полемически и Историко-полемически.
В числото на Апологетическите творения на св. Атанасий Велики влизат две – ,,Слово против езичниците“ и ,,Слово за въчовечаването на Бог Слово и явяването Му в плът“. Първото Слово представлява класическа апология в духа на ранно-християнските апологети от 2-3 в., като св. Иустин Философ, св. Теофил Антиохийски, Атинагор Атински, Св. Климент Александрийски и др. По същността си тези произведения са два напълно отделни и завършени трактата, но в ръкописите се намират заедно, като две части от едно произведение, а и по замисъл се допълват едно с друго, поради което могат да бъдат разглеждани като богословски ,,диптих‘‘. Различието е единствено в степента на ,,силата‘‘ на звучащите теми: в първото произведение отчетливо звучи темата за лъжовността на езичеството като цяло и в частност, а във второто- темата за християнството и неговата защита от нападките на еретици, езичници и иудеи. Тук се забелязват признаците на младата поривистост и максимализъм на св. Атанасий. Изследователите са на общо мнение, че тези две съчинения са най-ранните му и са написани около 318г, когато той е бил на не повече от 20-25 години, все още не е бил епископ, т.е. – преди началото на арианските спорове и съответно няма следи тук от полемики с арианите. А творенията, написани в годините на тези спорове, носят печата на напрегната борба с еретиците.
Главни идеи на ,,Слово за въчовечаването на Бог Слово и явяването Му в плът‘‘ се явяват учението за спасението като обожение и за ролята на Бог Слово в Изкуплението на човека, за даряваното от Христос нетление и безсмъртие на човешкия род.
Във втория раздел са представени Догматико-полемическите творения. ,,Три слова против арианите‘‘ могат да бъдат определени като главни програмни догматико-полемически трактати на св.Атанасий. Те се явяват ,, пълно и всестранно опровержение на арианството и изложение на православното учение за божествеността на Словото и Светата Троица… Ясното осъзнаване на опасността на положението и пламенната ревност на светителя, понякога придават на полемиката му рязък тон. Речта му е дълбоко проникната от догматичните истини с неотклонно вярното им църковно разбиране, твърдост и решителност на вътрешното убеждение, съзнаване на важността на разкриваното учение, изобилие, тънкост и ясност на мисълта, точност на изказа, обширност на знанията и дълбоко разбиране на Свещеното Писание, сила на диалетиката, простота на израза. Тези достойнства на ,,Слова против арианите‘‘са признати от съвременниците на св. Атанасий – св. Василий Велики и св. Григорий Богослов, които са се и ръководили от тях в своите трудове. Те са определени като ,,класическо изложение на учението за второто Лице на Светата Троица и източник на богословие‘‘.
Били са написани вече в периода на първосветителското служение в 356-360г, когато св. Атанасий е бил преследван от арианите при император Констанций и му се е налагало да се крие, спасявайки се от смърт, в египетските манастири. Тези произведения съставят, може да се каже, богословската апология и полемика против ереста на арианството. Посочените трактати са по-сложни от предходните два – споменати по-горе, и представляват по същността си нещо от рода на ,,висшата математика‘‘ в богословието! Те не само опровергават позоваването на арианите на Свещеното Писание и дават на определени библейски места разбираемо православно богословско тълкувание, но и формулират православното учение за Светата троица, за Въплъщението на Бог Слово в цялата пълнота и разнообразие на аспектите на Домостроителството, Светия Дух и Неговата роля в делото на спасението.
Относно неголямото съчинение ,,За явяването в плът на Бог Слово и против арианите‘‘ – то съдържа екзегезата на няколко места от Свещеното Писание, с помощта на които арианите се опитвали да потвърдят своето учение за тварността на Сина Божий, и особено тези фрагменти, където се говори за човешката същност на Господ Иисус Христос и доброволното принизяване на Сина Божий чрез Въплъщението. Това произведение е блестящо кратко изложение на църковното учение за Христос в контекста на антиарианската полемика и ,,през призмата‘‘ на библейското богословие. Тук се анализират темите за божествеността на Христос като Син Божий, Неговото Въплъщение и целите му: обожението на човека, самоунижението на Сина ( въпроса за Неговата човешка природа, страдания и др., еднозначно решени в полза на Неговата божественост), темата за природата на Светия Дух, Който ни дарява причастност с Бога и обожение в Църквата чрез нейните Тайнства.
Вторият раздел завършва с историко-богословския трактат ,,За Дионисий, епископ Александрийски, а именно, че той, както и Никейският събор, мислят противно на арианската ерес‘‘. Произведението е написано в 350-354 г. В него внимателно са разгледани няколко нееднозначни изказвания на св. Дионисий, епископ Александрийски, които той е употребил в полемиката срещу савелианите, лишавайки Лицата на Светата Троица от тяхното ипостасно съществуване и сливайки Ги в едно Лице. Св. Дионисий особено се е стремял да акцентува в отличието на Сина Божий от Бога Отца, каквото той намерил не само в личната особеност на Сина в раждането Му от Отца, но също и във Въплъщението на Сина, тоест посочвал и човешкото у Христа. И когато православните съвременници на св. Дионисий разисквали неговите странни изказвания за тварността на Сина, то св. Дионисий разсеял всички съмнения и показал своята православност по този въпрос. Но арианите се възползвали от дадените многозначителни изрази на епископа и ги използвали за своята цел, отнасяйки ги към Сина Божий извън тази зависимост от Въплъщението Му, стремейки се да покажат, че и такъв славен отец на Църквата мисли като тях, че Синът е творение. И ,,така, както свети Дионисий написал в своя защита против подобно разбиране на неговите думи, каквото придавали арианите, то и свети Атанасий в своето послание привежда различни цитати от тези съчинения, опровергавайки позоваването на тях от арианите и показвайки, че Дионисий е мислил за Сина Божий напълно православно и съвършено чуждо на арианските мнения‘‘. При това го прави убедително и искрено, посочвайки богословските мотиви на тези изказвания. От една страна, св. Атанасий ни дава да разберем, че отделни изказвания на светии, особено извадени от контекста, не са истина на последна инстанция и подлежат на внимателно изследване, преди всичко от гледна точка на цялостното Предание на Църквата, а от друга страна, той ,,полага предела‘‘ на възможните разночетения и ясно ни дава да разберем, че независимо от възможна неудачност на някои изказвания, светите отци, в това число и св. Дионисий, не могат да бъдат еретици (подобно на арианите и др.), и когато на светиите им били посочвани грешките в изразяването, те смирено се опитвали да се поправят (за разлика от еретиците). Важно място в даденото съчинение заема темата за тварните образи на Светата Троица и проблемите на тяхното правилно тълкуване.
Третият раздел са Творенията Историко-полемически. Те съдържат в себе си вече не толкова богословско ,,измерение‘‘ на борбата против ереста на арианите, колкото църковно-административно и църковно-историческо; описание и разобличение на различни интриги и злодеяния на еретиците, при това в лицето както на принадлежащи към църковната йерархия, така от средите на държавните чиновници. Особено място заема отношението на св. Атанасий към покровителя на арианите – император Констанций (упр.335-337 г). От съчинение към съчинение то се променя – отначало доброжелателно, подобаващо за сана му на император, светителят го оправдава като своего рода жертва на интригите на арианите; след това сам се оправдава пред императора, отхвърляйки чудовищните обвинения на еретиците по свой адрес, към чието мнение се оказва възприемчив Констанций; и накрая св. Атанасий подлага на критика самия император като еретик и дори го сравнява с антихриста. Към светия император Константин, баща на Констанций, св. Атанасий изпитва по прежнему добро чувство, независимо че именно той го изпраща на първото заточение (335-337 г.) в резултат на арианските интриги.
В ,,Апология против арианите‘‘, създадена около 357 г, св. Атанасий описва историята на тези интриги и издигнатите срещу него обвинения на съборите в Тир и Филипопол. Това произведение е важно още и като източник на история на християнските спорове, доколкото в него са представени множество документи: послания от съборите и на държавни деятели от тази епоха, имащи отношение към светителя; в началото на произведението – документи от 338-347 г. – актове от Египетския събор 338г, послание на папа Юлий към Антиохийската църква, написано по настояване на участниците в Римския събор 341 г, три писма от Сардикийския събор 343-344 г, в който участниците изказват съчувствие на Египетската църква заради арианските настроения, оправдават от обвинения св. Атанасий, Маркел Анкирски и Асклепий Газки и съобщават за свалянето на арианските епископи Урзакий, Валент и др. Втората част на този крупен трактат е насочена към събития още по-ранни – от епохата на действие на император Константин – тук са цитирани писма, предшестващи събора в Тир (335 г.), към незаслужено осъдения св. Атанасий, както и др.документи. В края, светителят привежда сведения за осъдените и заточени от арианите св. Папа Либерий и св. Осий Кордобски.
,,Апология пред цар Констанций“ е била написана във времето (ок.357г), когато Александрийската катедра заел поставеният от арианите Георги Кападокийски. Съчинението се състои от две части: в първата св. Атанасий се стреми да се оправдае пред император Констанций, който след смъртта на брат си Констант- император на Западната част на Римската империя в 350г е едновластен управител на цялата империя, заради обвиненията, повдигнати му от арианите, които в частност го изобличавали в отпит да посее вражда между двамата братя и в стремеж да установи връзка с узурпатора Магненций; в това, че е извършил богослужение в неосветена църква в Александрия, построена със средствата на Констанций, без да го посети в Италия и предупреди за това. Но всъщност, на път за Италия, св. Атанасий, все още оптимистично настроен към императора, ,, получил лоши сведения за намеренията и деянията на император Констанций, поради което напълно се убедил в безсмислието от лична защита. Той отново се укрил в пустинята и допълнил апологията си с излагането на факти, които първоначално му се стрували невероятни (заточението на Либерий, Осий, Павлин Трирски, Дионисий Милански, Евсевий , Луцифер Каларийски и др. заради отказа им да подпишат осъждането на Атанасий и насилническите мерки на Констанций, с които останалите западни епископи били принудени да поставят подписите си)‘‘.
В ,,Апология на собственото бягство по време на гонението, извършено от дук Сириан‘‘ (написана ок.357 г), св. Атанасий оправдава обвиненията в страхливост, които са му нанесени от враговете,за да го очернят пред паството му. На светителя му се наложило да се скрие от воините, изпратени да го арестуват и обкръжили храма по време на богослужението. Св. Атанасий привежда немалко примери от Свещеното Писание, обосноваващи възможността и дори от необходимостта от спасение на светии чрез бягство. Освен това авторът още веднъж показва жестокостта и коварството на своите врагове – арианите и техните държавни покровители.
Съчинението ,,История на арианите“, написано около 358 г. и предхождащо ,,Послание към монасите‘‘ и ,,Послание към Серапион за смъртта на Арий‘‘, е създадено по молба на египетските монаси, при които се е укрил св. Атанасий от преследванията на арианите и ,,представлява всъщност сбито описание на преследванията на православните от арианите‘‘. В оригинала липсва началото, повествованието започва със събитията на Тирския събор в 335 г. Това произведение се отличава с резкия тон на изказванията по адрес на император Констанций за неговите проариански възгледи и действия срещу православните и самия Атанасий.
***
И така, православният читател не може и не бива да остава равнодушен към творенията на свети Атанасий Велики, които са неотменима част от светоотеческото наследство! Учението на свети Атанасий заслужава особено внимание още повече в настоящото време, когато така разпространено е неверието и когато кръгът от обстоятелства напомня за първите времена на християнството, в които разните лъжеучения се противопоставяли на истината Христова. И днес e упорита борбатa на християнските начала с нехристиянските. И днес новите секти и философски системи се стремят да разрушат Църквата и нейните устои, а тези християни, които не ги отхвърлят, са хладни. Затова и свети Атанасий ни е особено ценен и скъп, както със своето учение, така и с живота си, който е идеал и за всеки християнин!
Превод от руски език: Валя Марчелова