Автор: Отец Сергий
Сирната седмица – последната подготвителна седмица преди началото на Великия пост, по думите на свети Тихон Задонски: „е преддверие и начало на поста, поради което истинските чеда на Църквата трябва да постъпват в нея с по-голямо въздържание, отколкото в предходните дни, макар то да е винаги необходимо“.
Названието „сирна“ или „сиропустна“ идва от това, че в тази седмица не се разрешава яденето на месо, а само на млечни продукти и риба, като постът в сряда и петък, както е по устав, се отменя.
Църковната служба в сряда и петък на сирната седмица изключва светата Литургия, поради нейната тържественост, а според Великопостното чинопоследование, се служат само Часове, на които се чете назидателната и душеспасителна молитва на свети Ефрем Сирин и се правят земни поклони:
„Господи и Владико на моя живот,
не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие.
Но дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов дарувай на мене, Твоя раб.
Ей, Господи Царю! Дарувай ми да виждам моите прегрешения
и да не осъждам моя брат, защото си благословен во веки веков. Амин“.
За първи път тази молитва се чете на вечерното богослужение във вторник. В тази кратка, но изключително дълбока молитва, звучи молбата на човека към Бога да избави от страстите изтерзаната му душа, да отнеме безделието, унинието, желанието за власт и празнословието, а да му даде дух на целомъдрие смиреномъдрие, търпение и любов, както и да вижда своите грехове, и да не осъжда другите.
В съботата на тази седмица се поменават светиите, които са просияли в пост и молитва, и които Църквата ни показва като образец на покаяние.
Сирната седмица завършва с неделния ден, когато Църквата ни припомня изгонването на прародителите от рая.
В този ден всички изпросват един от друг прошка, вярвайки в словата Господни: „Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“ (Мат. 6: 14-15).
Светата Православна Църква нарича сирната седмица „светло преддверие на въздържанието“, „начало на умиление и покаяние“. В християнски смисъл тази последна подготвителна седмица преди Великия пост е посветена на една единствена цел – подготовка за покайния път към Бога, прощаване на обидите и примирение със своите близки. Именно в това е същността на този период, ярко изразена чрез четенето на една от най-главните великопостни молитви, подтикващи към покаяние и прошка. Именно заради това и логическият завършък е Неделята на Прошката.
Сиропустната седмица е времето, което сме длъжни да посветим на примирение и благо общуване с нашите близки, роднини, приятели, а също и на милосърдие, и благотворителност. Заедно с това, Църквата не отхвърля благоразумното, умерено веселие – вярващите да си ходят един другиму на гости, да се радват на събирания със своите близки и роднини, да споделят трапезата – заедно да хапват и събират сили за предстоящия пост. Но Светата Църква призовава във всичко това човек да проявява умереност, защото чрез всяка злоупотреба той се отделя от Бога и от достигане на тези качества на душата, към чието придобиване се старае всеки християнин. Тя призовава своите верни чеда да помнят, че в никое време, а още повече в преддверието на Великия пост, не си струва човек да се весели така, че да изгубва главата и съвестта си. Всеки трябва грижливо да се опазва от всичко онова, което би попречило на подготовката му за Великия пост, което е най-важната задача в тези дни, и която всеки трябва да решава по мярата на силите си.
Първото, към което е нужно да се стремим, е в тази седмица да се настроим правилно за поста, така че той да принесе духовна полза и да способства за духовното ни израстване. Необходимо ни е това време на сиропустната седмица, определена от Църквата за духовна и телесна подготовка, за да го изпълним с покаяние, размисъл над живота, над спасението на душата си, избавяне от обидите и примирение, и прошка с близките.
Поразмислете над това, че ни предстои да извършим своето духовно усъвършенстване, за да бъде Великият пост за нас действително „пролет на покаянието“, да се обновим душите си, за да възкръснат те на светлия празник Пасха заедно с Възкръсналия Христос Спасител!
Превод от руски език: Валя Марчелова