В памет на светия апостол и свещеномъченик Симеон, сродника Господен
Тропар на свети Симеон:
Като Христов сродник и твърд мъченик, потъпкал прелестта и опазил вярата, свещено те възхваляваме, блажени Симеоне; затова, празнувайки днес твоята всесвята памет, по твоите молитви приемаме опрощение на греховете.
Кондак:
Църквата има днес богогласния Симеон като превелика звезда и водена от светлината, зове: радвай се, честни венецо на мъчениците.
Свети Симеон, наричан сродник по плът на нашия Господ Иисус Христос, бил син на Клеопа, брата на свети Иосиф Обручник, както свидетелстват единодушно гръцките църковни историци Евсевий, епископът на Кесария Палестинска, Георгий Кедрин и Никифор, синът на Калист, Ксантопул[1]. Иосиф, обручен с Пресвета Богородица, и Клеопа били родени от едни баща и майка, първият бил най-големият брат, вторият – най-малкият. Когато Иосиф се върнал от Египет, за неговата дъщеря Мария се оженил Клеопа. От този брак се родил свети Симеон, който вече в зряла възраст, като видял чудесата на нашия Господ Иисус Христос, повярвал в Него. След доброволните Му страдания, възкресението и възнесението на небето на Иисуса Христа, Симеон бил причислен към сонма на седемдесетте свети апостоли и наравно с другите проповядвал Христовото учение, като вървял от град в град, наставлявал и правел чудеса, просвещавайки народите в истината на светата вяра и изобличавал идолослужението. По това време пръв Иерусалимски епископ бил свети Иаков, брат Господен, син на Иосиф Обручник. Нечестивите иудеи заради прославата на Христа го хвърлили от крилото на храма и го убили с удари на тояги по главата. Наскоро след това убийство Тит, синът на Веспасиан, разорил Иерусалим, както било предсказано от Самия Господ. Събралите се след разорението останали живи ученици на Христа и Неговите сродници по плът избрали на мястото на Иакова, брата Божий, за втори Иерусалимски епископ Симеон, сина на Клеопа, също сродник на Христа, внук и едновременно племенник на Иосиф Обручник. Иерусалим отново започнал да се населва. Свети Симеон с чест заемал Иерусалимската катедра, като привеждал заблудените към Христа.
След много години, при царуването на Траян, някои еретици от завист донесли на Атик, римския управител, за мнимите престъпления на Симеон, че той произлиза от дома на цар Давид и че изповядва християнската вяра. И за едното, и за другото по това време имало гонение от страна на римските императори. Потомците на Давид навсякъде старателно се издирвали и умъртвявали, за да не остане и следа от царския иудейски род, и римските императори да владеят вечно иудейската земя. Също тъй мъчели и убивали вярващите в Христа, та цялата вселена да почита само езическите богове. Затова свети Симеон и като потомък на цар Давид, и като последовател и родственик на Христа, достигнал вече стогодишна възраст, бил хванат от нечестивите езичници по заповед на управителя на Атика. След дълги мъчения светецът бил – както и нашият Господ Иисус Христос – прикован на кръст и предал душата си на Бога.
По молитвите на светия славен апостол Симеон, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас.
Амин.
[1] Евсевий Памфил (263-340) – епископ, участник в I Вселенски събор. Георгий Кедрин – византийски писател от края на ХI или началото на ХII в. Никифор Ксантопул, Константинополски патриарх от 1350 до 1362 г.