На красивото посрещане на Цветница, веднага след светата Литургия беше раздаден новият, четвърти брой на вестник „Православен глас“. Вестникът, посветен на духовни християнски теми, се издава от настоятелството при храм „Свети Атанасий“ – Варна и се разпространява безплатно. Тук можете да го прочетете и изтеглите и в електронен вариант.
Изтегли в PDF форматТемите в брой 4 за 2021 г.:
„Подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!“
Игумен Иосиф (Крюков)
Готови ли сме да поверим щурвала на кораба на нашия живот в ръцете на Господ?
Свещеник Стефан Домусчи
…И името на тази чума е блуд
Иерей Алексий Саливон-Гончаренко
„Подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!“
Игумен Иосиф (Крюков)
В Трета книга Царства от Ветхия Завет четем: „Господ ще мине и голям, и силен вятър, който цепи планини и събаря скали пред Господа; но не във вятъра е Господ; след вятъра – земетръс, но не в земетръса е Господ; след земетръса – огън, но не в огъня е Господ; след огъня – лъх от тих вятър (и там е Господ)“.
Удивително! Оказва се, че в тишината и смирението може да ни се открие Бог в много по-голяма степен, отколкото чрез невероятни и потресаващи знамения.
С тази мисъл е проникнат целият Нов Завет: той започва с това, че Бог идва на света като обикновен човек, напълно поверяващ се на хората като Младенец, еднакво отворен за хорската доброта и уязвим от хорската злоба. Царят на света се ражда не в царски палати, а в пещера в покрайнините на града, в който за Неговата пречиста Майка и Нейния свят Обручник Йосиф не се намерило място за нощуване. И Той завършва своя път отново извън града – предаден и отхвърлен. Между тези две събития четем за това, как Господ учи да виждаме Неговия образ във всеки човек, с който ни среща Неговият промисъл, колкото и малък, и незначителен да изглежда – в човека, пребит и изоставен на пътя от разбойници, в затворника, в болящия, в странника.
Тази заповед завършва с разказ за ВХОДА ГОСПОДЕН В ЙЕРУСАЛИМ – събитието, което днес празнуваме. Но днешните събитията са построени върху недоразумението на иудеите, които посрещат Спасителя като идващ иудейски цар, без да разбират Кой всъщност е Той и Къде е Неговото Царство! Така неразпознат застава Той днес пред вратите на Йерусалим.
Свети Николай Сръбски определя символичното значение на празнуваното днес събитие като ЗАСТАВАНЕТО НА ГОСПОД ПРЕД ВРАТИТЕ НА НАШЕТО СЪРЦЕ, подобно на посрещането Му пред Йерусалимските порти. Този, на Когото от гърма на гласа потъват планини, бягат обратно реки; Този, Чийто скиптър на Царството Му е способен да свали небесния свод, а след няколко дни и да раздере завесата на Йерусалимския храм, не влиза като завоевател или тиранин; Той само смирено стои и чука, очаквайки човек да Му позволи да влезе.
Ще останат ли тези врати затворени пред Него така, както бяха затворени вратите в страната Гергесинска, чиито жители, като видяха удавянето на стадото свини, в които се бяха вселили изгонените от изцеления човек бесове, предпочетоха да продължат да живеят със свинете и бесовете, пред това, да пребивават неразделно с Бог?
Или сърдечните наши врата ще се разтворят, както днес се разтварят портите на Йерусалим, но за да пуснат Бога, като Го осъдят и умъртвят? Ние, които приемаме в себе си истинното Тяло и истинната Кръв на Спасителя, не ще ли Го повлечем като затворник там, където по Своя воля не би отишъл? Не ще ли го пригвоздим на кръста с нашите грехове??
Или вратата на нашето сърце ще се отворят така, както се разтвориха вратите на ада, където ветхозаветните праведници с ликуване посрещнаха Този, Който ги изведе от робството на дявола?
Преподобни Макарий Египетски казва: „слушайки за слизането на Господ при мъртвите в ада, знай, че ковчег и гроб е твоето сърце, защото, когато началникът на злото и неговите ангели се загнездават там, тогава нима самият ти не си ад, гроб и мъртвец за Бога?“.
Ще позволим ли на Господ да влезе в дълбоките недра на нашето сърце, където душата, заедно с помислите ни е държана от смъртта, и да ни изведе от тъмната дълбочина?
И така, да чуем призива на Псалмопевеца, който прочитаме всеки път, подготвяйки се да пристъпим към Светата Чаша и просим Бога да влезе в нас и ни очисти:
„Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата! Кой е тоя Цар на славата? – Господ на силите, Той е Цар на славата‘‘ – и сега, и винаги, и во веки веков! Амин!
Превод от руски език: Валя Марчелова
Готови ли сме да поверим щурвала на кораба на нашия живот в ръцете на Господ?
Свещеник Стефан Домусчи
Понякога, във време на изпитания, започваме да се отчайваме и униваме, защото ни се струва, че повече нямаме сили, а и нямаме представа какво ни очаква занапред. Тези от нас, които вярват в Бог, познават усещането за срам, което ни обзема, след като трудностите отминат. Защото тогава разбираме, че въпреки нашите страхове, Бог никога не ни е забравял, не ни е изоставял, а е винаги до нас. Важно е да възприемаме трудностите по правилния начин, защото така се обогатяваме с нов опит – опита на надеждата и доверието.
От ветхозаветния библейския разказ знаем, че когато потопът престанал, ковчегът спрял върху Араратските планини. Не бива да убягва от вниманието ни, че той не е бил управляван от Ной – не е имал нито платна, нито рул. Сам Бог е бил Кормчията и го е довел на планината, както и нашия живот довежда до тих и безметежен пристан.
Но каква всъщност е заслугата на Ной? Той се доверил! Ной не управлявал ковчега, както и ако погледнем реално, ние не управляваме собствения си живот – просто извършваме отделни постъпки, които зависят от нас. Но като цяло животът ни е в Божиите ръце!
И даже, когато потопът явно бил прекратен и Ной получил доказателство за това чрез маслинената клонка, той не излязъл от ковчега, докато Бог не му заповядал. Можете ли да си представите как на човек, привикнал да живее свободно на земната твърд, и после изведнъж оказал се в затвореното пространство на един кораб за дълго време, му се е искало час по-скоро да напусне този затвор? Но Ной бил послушен на Бога и живеел по Неговата воля.
Излизайки от ковчега, първото нещо, което направил, е било да построи жертвеник и да благодари на Бога за своето спасение. Да, Ной е знаел и никога не е забравял в Чии ръце е оставен завинаги!
Тази библейска история ни кара да се замислим за собствения ни живот и да се опитаме да вложим в него онова удивително доверие и благодарност, които имал праведният Ной.
Защото, както неговият, така и нашият живот е в ръцете на Бога!
Превод от руски език: Валя Марчелова
…И името на тази чума е блуд
Иерей Алексий Саливон-Гончаренко
Днешният свят е обхванат от огромна чума и името на тази чума е БЛУД! Отровата на този грях е проникнал, както никога преди, във всички информационни структури и сфери на нашия живот. Блудът е заразил всичко: телевизия, интернет, мода, вестници, списания.
Без всякаква цензура са рекламните билбордове, надписите по магазините, рекламите на продукти и стоки, и това не са някакви рекламни брошурки, отдалечени от детския поглед, а висят по централните улици на градовете ни.
Очевидно е, че силите на ада са съсредоточени върху колкото е възможно по-силно и по-мащабно развращаване на обществото, и в частност на младежта – бъдещето на света. Чрез тази всеобхватна атака върху човешкия поглед, неминуемо се разгорещява до краен предел блудната страст и човек се превръща буквално в буре с барут, което се взривява от най-малката искра, попаднала върху му.
БОРБА НА ЖИВОТ И СМЪРТ
Бесът на блуда е много силен. Светите отци на Църквата казват, че ако Бог не бе дал свенливостта на жената, то в света нито една плът не би могла да се спаси. Свещеното писание ни посочва следното: когато Господ бил запитан от богатия младеж: ,, какво да сторя, за да наследя живот вечен? (Лк. 18. 18), Той започнал да изброява заповедите, които били дадени на Моисей, но за учудване не в този порядък, защото първата заповед, с която започнал, била: ,, Не прелюбодействай!“ (Лк. 18. 20.), тоест тази, пред която човек е най-уязвим. Дори цар Давид – великият Псалмопевец, бидейки пророк и помазаник Божий, не е устоял пред красотата на жената на своя поданик и паднал! Тези неща трябва винаги да помним и да не бъдем нехайни!
Като следствие от такова грехопадение възникват разочарования, обида, предателство, измени, смъртоносни венерически заболявания, аборти, раждане на деца, които са нежелани и необичани, които биват захвърлени от родителите си, а и много други последствия.
ДУХОВНОТО КЪСОГЛЕДСТВО
Защо добрачното полово въздържание се нарича ,,целомъдрие“? Както е видно, думата е съставна от две думи – ,,цело“ и ,,мудрие“, тоест цялостност и мъдрост, цялостност на ума. И в какво мислите се изразява тази цялостност? Дали в това да се решават по-добре математически задачи, да се пишат съчинения, да си остроумен, находчив?!
Когато човек загуби целомъдрието си, способността на ума му остава предишната, но способността да вижда и разбира духовните неща му се отнема, той загубва ,,духовните си очи“. А когато се лиши от органа на зрението – окото, то естествено колкото и богат, и красив да е светът, човек не би могъл да го види, нито разбере, а пребъдва в мрак. Така и грехът на прелюбодеянието ни лишава от духовните очи, от духовно зрение. И казва Господ за такива: ,, с уши ще чуете, и няма да разберете; с очи ще гледате, и няма да видите; защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря“ (Мт. 13: 14-15). Човек загубва способността да вярва в невидимия съвършен свят, да усеща връзката му с него!
Загубвайки ,,духовната бдителност“, човек се впуска в житейските ,,утехи“. Започва да живее на принципа: ,, Граби с пълни шепи от живота!“. Ето защо сатана е поставил като приоритет разпространението на този грях в света. Отново ще повторя, че всички сили на ада са насочени към това, да бъдат колкото се може повече хора хвърлени в блуд, за да загубят способността да виждат истинския смисъл на живота. А истинският смисъл на човешкия живот не е в това да построи дом, да посади дърво и да отгледа син или дъщеря, а в това- да спаси душата си!
ТЯЛОТО Е ХРАМ НА ДУШАТА
Грехът на блуда и прелюбодеянието се явява грях най-мерзък в Божиите очи. Защото човешката личност се състои от тяло, душа и дух. И ако някой от другите грехове осквернява душата, то този осквернява и душата, и духа, и тялото. Когато свещеникът опява покойника, той трикратно прикадява ковчега на новопреставления. А тялото на човека е храм на душата, която е създадена не по желание на родителите, а по волята на Самия Господ!
И към чистотата на този храм сме длъжни да се отнасяме с трепет, защото благодатта Божия, която украсява човека отвътре, не търпи греха, както и огънят не търпи водата, и ако човек не внимава над това, поврежда своята уникална вътрешна красота. А красотата на душата се отразява в красотата на тялото.
НЕ ДВАМА, А ЕДНО ЦЯЛО
Особено тежка повреда се нанася на духа на човека. Какво е казано в Свещеното Писание?
,, Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът; тъй че те вече не са двама, а една плът“ (Мк. 10. 7-8). Много не знаят смисъла на тези думи и последствията, които произтичат от тях. Бих искал да ви попитам: Знаете ли в кой момент мъжът и жената стават ,,една плът“? Всъщност те стават ,,една плът‘‘ в момента на телесна близост, в момента на ,,познаването‘‘ един друг.
И сега си представете какво се случва с човек, който води безразборен полов живот? С всеки, с когото влезе в полово общение, той става ,,една плът‘‘, т.е. възсъединява се с другия човек и духовно. След което всички скърби и неприятности на половия му партньор съответно се отразяват на неговото настроение. И колкото повече са на брой, толкова по-дълбока става скръбта. Човек от това може да стигне до униние и дори до самоубийство!
Външно изглежда, че всичко му е наред, но вътрешно изпитва непоносима тъга, от която не знае къде да избяга, а не му стигат и силите да живее повече с нея. Подобен пример е холивудската актриса Мерилин Монро, която в навечерието на своето самоубийство е водела безразборен полов живот, довел я до депресия, с която тя не е могла да се справи. Ето такива са плодовете на греховната ,,сладост‘‘ и дали си струва заради ,, петминутно удоволствие“ човек да разруши всичко, което дълго преди това е съзиждал, да разруши целия си живот?!
Източник на истинската любов е само Бог и човек, който не осъзнава, че греши, лишава себе си и от Божията любов към него, и от любовта на дадената му от Бога възлюбена половинка. Но когато някой има решително намерение да се поправи чрез искрено покаяние за своите грехове, Господ дарява на такъв предишните здраве и дух, и душа, и тяло. А в това всецяло здраве се възвръща в сърцето на човек радостта, мира и любовта!
Само отивайки на среща с Бог, човек може да придобие такова щастие, мир и любов, които ще са достатъчни не само за него, но ще се излеят върху неговите роднини и близки. Велика радост и наслада за сърцето придобива онзи човек, който не само получава любов от близките, но сам е способен искрено да обича всички, които среща в жизнения си път.
Превод от руски език: Валя Марчелова