Преп. Иларион и Стефан. Св. мчк Енравота-Боян, княз Български

Тези свети мъченици са родени в Персия и живели при царуването на персийския цар Сапор^[1] в едно селище, носещо името Яса. Веднъж те се отправили към град Варавох и като намерили там светите мъченици: Запитан, Лазар, Марутан, Нарсин, Илия, Марин, Авив, Сивентин и Сава, които били затворени в тъмница, започнали да ги укрепяват духом, убеждавайки ги да останат твърди в християнската вяра и в изповядването ѝ и да не ѝ изменят даже тогава, когато би потрябвало да умрат за нея. Затова те били хванати и доведени при тримата князе Масдрат, Сирот и Мармисий и претърпели многобройни мъчения от тях; както и за това, че не поискали да се поклонят на слънцето, огъня и водата^[2]. Първо бил подложен на мъчения свети Иона. Вързали го по особен начин, който използвали персите. Този, който трябвало да бъде мъчен, те изпъвали на земята, привързвали ръцете и краката му към една греда, поради което завързаният ставал неподвижен, и можели да го бият от двете страни, тъй като, здраво завързан за дървото, не можел да отбягва ударите. Като вързали така Иона, мъчителите дълго го били от двете страни с дебели пръчки, след това завързали тялото му с въже и започнали да го влачат по леда на замръзнало езеро, заставяйки го да страда от студ, и накрая го оставили цяла нощ вързан на мястото на мъченията. След това му отрязали пръстите на ръцете и краката, смъкнали кожата от главата му, отрязали езика му и го хвърлили в котел, напълнен с кипяща смола. Но тъй като светият мъченик излязъл от котела невредим, го притиснали силно в стяга, от което костите му се раздробили. След всичко това разрязали тялото му на две и го хвърлили в дълбока яма, където и починал. А на Варахисий, по заповед на княза, сложили нажежени окови на ръцете и след това започнали да изливат на очите, в ноздрите, в ушите и в устата му разтопено олово; накрая завързали краката му с въже и го повесили в тъмницата. След такива изтезания съблекли дрехите му и като го вързали, започнали да го влачат по тръни, пробождали го със заострени пръчки, завързали го на въртящо се колело, чрез което разкъсали цялото му тяло, накрая излели в устата му гореща смола, от което светецът предал духа си на Бога. Телата на светите Иона и Варахисий, заедно с телата на гореспоменатите свети мъченици, били погребани от един благочестив мъж на име Авдисот. Светите мъченици Иона и Варахисий пострадали в 28-ия, а останалите в 27-ия ден на месец март^[3].

Преподобният Иларион взел върху себе си игото на монашеското житие още от младите си години: следвайки разпнатия Христа, той носел своя кръст, побеждавайки плътските страсти с въздържание; уединявайки се в затвор и пребивавайки много години в безмълвие, се просветил с безстрастие и с добродетелния си живот надминал всички монаси, за което се удостоил с презвитерски сан и впоследствие станал игумен на манастира, наречен Пеликит, намиращ се в Азия, близо до Хелеспонт^[5]. Той извършил много дивни чудеса. С думата си прогонвал от нивите и лозята животните, вредящи на растенията; с молитвата си спрял силен град и измолил от Бога дъжд по време на суша; подобно на пророк Елисей^[6] разделил реката, изцелил човек с изсъхнала ръка, възвърнал зрението на слепец, избавял сакатите от недъзите им, изгонвал бесове, и обилно изпълвал с риба мрежите на рибарите при неуспешен лов.

Преподобни Иосиф Песнописец^[7] в 8-а песен на канона, написан от него в чест на светеца, съобщава, че свети Иларион за почитането на честната икона на Спасителя е претърпял гонения и оскърбления от мъчителите, за което го нарича мъченик. Според едни сведения преподобни Иларион е живял при царуването на Лъв Арменец^[8], поругаващ се над светите икони, други смятат, че е живял по времето на Лъв Исавриец и неговия син Копроним^[9], царували много преди Лъв Арменец, което изглежда по-близо до истината. Той пострадал за светите икони, когато на Велики Четвъртък воеводата на Копроним, Лахон-дракон неочаквано нападнал Пеликитския манастир с войниците си по време на божествената служба – той дръзко влязъл в църквата, а след това в олтара, заповядал да прекратят службата и съборил на земята Светите и Животворящи Христови Тайни; после оковал четиридесет и двама избрани монаси в железни вериги; на някои от останалите братя нанесъл рани, измъчвайки телата им, други изгорил, като първо намазал брадите и лицата им със смола, на трети отрязал носовете; и накрая запалил манастира заедно с църквата. А избраните четиридесет и двама отци изпратил на заточение из краищата на Ефеска област и там, като ги затворил в една стара баня, ги предал на смърт. Предполагат, че по това време е пострадал и преподобния Иларион, игумен на споменатите отци^[10].

Преподобни Стефан, Христов изповедник, живял по времето на цар Лъв Арменец^[11]. Обикнал постническото житие от детство и украсил се с добродетелен живот, впоследствие той бил игумен на Триглийския манастир^[12], като приел игуменския сан след настойчивите молби на братята; със своето учение увещавал мнозина да живеят богоугодно и в чистота. Но нечестивият цар Лъв Арменец повдигнал люто гонение срещу християните, унищожавайки светите икони. Тогава той извикал преподобни Стефан и започнал да го принуждава да измени на православната вяра, да се откаже от поклонението на светите икони и да подпише отричането си от православието.

Преподобният не само отказал да направи това, но укорил царя за нечестието му. За своята твърдост в православната вяра той преминал през много мъки и затваряне в тъмница; след това бил изпратен на заточение и тук, достигнал до крайно изтощение от страданията и болестите, отишъл при Христа Бога^[13], заради Когото претърпял много мъки и смърт.

В Картаген^[14] живял един мъж на име Таксиот, войник, който водел много греховен живот. Веднъж в град Картаген се появила заразна болест, от която умирали много хора; Таксиот бил обзет от страх, обърнал се към Бога и се покаял за греховете си. Той напуснал града заедно с жена си и се отдалечил в едно селище, където пребивавал, прекарвайки времето си в богомислие.

След известно време, по действие на дявола, той паднал в прелюбодеяние с жената на земеделеца, живеещ в съседство с тях; но няколко дни след като съгрешил, бил ухапан от змия и умрял.

На разстояние едно поприще^[15] от това място имало манастир; жената на Таксиот отишла в този манастир и помолила монасите да дойдат да вземат тялото на починалия и да го погребат в църквата: погребали го в третия час на деня. Когато настъпил деветият час, от гроба се чул силен вик: “Помилвайте ме, помилвайте ме!” Като се приближили до гроба и чули вика на погребания, монасите веднага го разкопали и намерили Таксиот жив; ужасени, те се удивлявали и го питали, желаейки да узнаят какво се е случило с него и как така е оживял? Но той от силен плач и ридание не можел да им разкаже нищо и само молел да го отведат при епископ Тарасий; и бил заведен при него.

Епископът го питал да му разкаже какво е видял там в продължение на три дни, но едва на четвъртия погребаният започнал да разговаря.

С горчиви сълзи той разказал следното:

– Когато умирах, видях няколко етиопци, стоящи пред мен; видът им беше много страшен и душата ми се смути. След това видях двама много красиви юноши; душата ми се устреми към тях и в този миг, сякаш излитайки от земята, започнахме да се издигаме на небето, срещайки по пътя си митарствата^[16], които задържат душата на всеки човек и всяко от тях я изтезава за отделен грях: едно за лъжата, друго за завистта, трето за гордостта; и така всеки грях има свои изпитатели във въздуха. И ето, аз видях в сандъчето, държано от ангелите, всички мои добри дела, които ангелите сравняваха със злите. Така ние преминавахме тези митарства. Но когато, приближавайки се към небесните врати, стигнахме до митарството на блуда, стражите ме задържаха и започнаха да показват всичките ми блудни плътски дела, извършени от детството до смъртта ми, и ангелите, които ме водеха, ми казаха: “Всички телесни грехове, които си извършил, намирайки се в града, Бог ти е простил, защото си се покаял за тях.” Но противните духове ми казаха: “Но когато излезе от града, на полето ти съгреши с жената на твоя земеделец.” Като чуха това, ангелите не намериха добро дело, което биха могли да противопоставят на този грях, и като ме оставиха, си отидоха. Тогава злите духове ме хванаха, започнаха да ме бият и ме отведоха надолу; земята се разтвори и аз, воден през тесни входове и тесни, смрадни процепи, стигнах до най-дълбоките места на адските бездни, където във вечна тъмнина са заключени душите на грешниците, където няма живот за хората, а само вечна мъка, безутешен плач и неизказано скърцане със зъби. Там винаги се носи отчаян вик: “Горко ни! Горко ни!” И не е възможно да бъдат описани страданията, които са там, да бъдат разказани всички мъки и болки, които видях. Стенат от дъното на душата си и никой не се смилява над тях; плачат, и няма утешители; молят, и няма кой да ги чуе и да ги избави. И аз бях заключен в тези мрачни, пълни с ужасна скръб места, и плачех, и ридаех горчиво от третия до деветия час. След това видях слаба светлина и два ангела, дошли тук; и усърдно започнах да ги моля да ме изведат от това място на мъката, за да се разкая пред Бога.

Ангелите ми казаха:

– Напразно се молиш: – никой не излиза оттук, докато не дойде времето на всеобщото възкресение.

Но тъй като аз продължих усърдно да прося милост и да ги умолявам, и обещах да се разкая за греховете си, то единият ангел каза на другия:

– Сигурен ли си за него, че ще се покае, и при това от цялото си сърце, както обещава?

Другият каза:

– Сигурен съм!

След това той ми подаде ръка. Тогава ме изведоха оттук на земята и ме доведоха до гроба, където лежеше тялото ми и ми казаха:

– Влез в това, с което си се разделил.

И ето, аз видях, че душата ми свети като бисер, а мъртвото тяло е черно като кал и издава зловоние, и затова не исках да вляза в него. Ангелите ми казаха:

– Не е възможно да се покаеш без тялото, в което си вършел грехове.

Но аз ги умолявах да не влизам в тялото.

– Влез – казаха ангелите, – иначе отново ще те отведем там, откъдето сме те взели.

Тогава аз влязох, оживях и започнах да викам: “Помилвайте ме!”

Тогава светителят Тарасий му казал:

– Нахрани се.

Той не искал да яде, но ходейки от църква на църква, падал ничком и със сълзи и дълбоки въздишки изповядвал греховете си и казвал на всички:

– Горко на грешниците: очаква ги вечна мъка; горко на тези, които не принасят покаяние, докато имат време; горко на тези, които оскверняват тялото си!

След възкресението си Таксиот преживял четиридесет дни и очистил себе си с покаяние; предвидил смъртта си три дни преди това и отишъл при Милосърдния и Човеколюбив Бог, извеждащ от ада и даващ спасение на всички, на Когото слава во веки. Амин.

Българската държава била основана на Балканския полуостров в 680 г. от едно войнствено тюркско племе – прабългарите. Но по-голяма част от населението ѝ били местните славянски племена, настанили се в тези земи много преди прабългарите, и повечето от тях християни по вяра. Освен това един от великите ханове на оная България, хан Крум (802-814) при многото свои набези във Византия преселвал големи групи византийско християнско население към вътрешността на своята държава, което все повече увеличавало броя на християните в нея.

Сред другите пленници попаднал и ученият византиец Кинамон. Синът на Крум, Омуртаг (814-831 г.) забелязал влиянието му на християнин върху своите по-големи синове или просто от неприязън към християнството се опитал веднъж да го застави да вземе участие в една идоложертвена трапеза. Понеже той твърдо отказал да направи това, го хвърлили в затвора за дълги години. Когато се възцарил наследникът на Омуртаг, най-малкият му син Маламир (831-836 г.), по молба на своя по-голям брат Енравота, той извел Кинамон от затвора и го подарил на брат си като роб. Но скоро княз Енравота под влиянието на Кинамон тайно приел християнско кръщение и бил наречен Боян.

Като узнал това, Маламир повикал брат си и се опитал да го накара да се откаже от “чуждия Бог”. Князът твърдо заявил:

– Аз се гнуся от езическите идоли и почитам Христа, истинския Бог, и никой не ще може да ме отлъчи от любовта ми към Христа.

Тогава Маламир произнесъл над него смъртна присъда. Преди да бъде посечен, мъченикът изрекъл вдъхновени пророчески думи:

“Тази вяра, заради която сега умирам, ще се преумножи на българска земя.

Напразно се надявате да я потъпчете с моята смърт.

Кръстният знак ще бъде изправен навсякъде, отново ще бъдат въздигнати храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог.

А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разрушени така, сякаш че не са съществували.

Но и ти самият не след много време зле ще изгубиш душата си, без да си получил някаква полза от своята жестокост.”

След това Христовият мъченик преклонил глава и приел мъченически венец около 833 г. Скоро умрял и Маламир, и понеже нямал наследник, се възцарил Пресиян, син на втория му по-голям брат, Звиница. А синът и наследникът на Пресиян, Борис приел християнската вяра през 865 г., с името Михаил и покръстил целия български народ.

Така се изпълнило пророчеството на свети мъченик Боян, княз Български. Освен тези сведения, не знаем друго нищо за него: нито къде е гробницата му, нито къде са мощите му, нито дали е съставяна служба в негова чест. Паметта му се празнува на 28 март със споменаване на името му в денонощното богослужебно последование.

Княз Боян Български е познат като първия български мъченик, умрял за християнската вяра.

В същия ден се празнува паметта на преподобния Евстратий Печерски.