Сретение Господне

Тропар:

Радвай се, благодатна Богородице Дево: от Тебе възсия Слънцето на правдата Христос, нашият Бог, просвещаващ стоящите в тъмнина; весели се и ти, старче праведни, приел в обятията си Освободителя на нашите души, дарил ни възкресение.

След като изминали четиридесет дни от рождеството на нашия Господ Иисус Христос и се изпълнили дните на законното очистване, Пречистата и Преблагословена Дева Майка, заедно със светия обручник Иосиф, дошла от Витлеем в Иерусалим в Божия храм, донасяйки четиридесетдневния Младенец Христос за изпълнение на Моисеевия закон. Според този закон било необходимо, първо, след раждането майката да се очисти чрез принасяне на подобаваща жертва на Бога и иерейска молитва – и, второ, да се постави пред Господа първородният младенец и да се даде установеният откуп за него^[1]. Така било заповядано от Господа във Ветхия Завет на Моисей, в чиито книги за закона за очистването на майката е написано следното: “Жена, кога зачене и роди мъжко, да бъде нечиста седем дена… а на осмия ден да му обрежат крайната плът; и трийсет и три дена тя трябва да седи, за да се очисти от кървите си; тя не бива да се допира до нищо свещено и не трябва да се доближава до светилището, докато не изтекат дните на очистянето ѝ^[2]. След като изтекат дните на очистянето ѝ… тя трябва да донесе …едно шиле за всесъжение и млад гълъб или гургулица за жертва за грях^[3]. Ако пък не бъде в състояние да донесе агне, нека вземе две гургулици, или два млади гълъба, един за всесъжение, а други за жертва за грях, и свещеникът ще я очисти, и тя ще бъде чиста”^[4]. А за посвещаването на Бога на първенците от мъжки пол в закона се казва следното: “Посвети Ми всяко първородно, което разтваря всяка утроба”^[5]. И на друго място: “Давай Ми първородния от синовете си”^[6]. Това се изисквало заради великото Божие благодеяние в Египет, когато Господ, избивайки египетските първенци, пощадил израилските^[7]. Затова израилтяните донасяли първородните си младенци в храма, посвещавайки ги на Бога, като полагащ се принос, установен от закона. И отново ги откупвали от Бога за себе си на установената цена, която се наричала “сребро от откупа”, и се давала на служещите при храма Господен левити, както е написано за това в четвъртата книга на Моисей^[8]. Установената цена на откупа се състояла от пет свещени сикли църковно тегло.

Изпълнявайки този Господен закон, Божията Майка сега дошла в храма със Законодателя. Дошла да се очисти, макар и да нямала нужда от очистване, като нескверна, неопетнена, нетленна, пречиста. Защото Тази, Която заченала без мъж и похот, и родила без болка и без нарушаване на Своята девическа чистота, нямала сквернотата, свойствена за жените, раждащи според естествения закон: защото как би могла да се докосне нечистота до Родилата Източника на чистотата? Христос се родил от Нея, като плод от дърво; и както дървото след раждането на своя плод не се поврежда и не се осквернява, така и Девата след раждането на Христос, благословения плод, останала неповредена и неосквернена. Христос произлязъл от Нея, както слънчевият лъч преминава през стъкло или кристал. Преминаващият през стъкло или кристал слънчев лъч не го счупва и не го разваля, но още повече го освещава. Не повредило девството на Своята Майка и Слънцето на Правдата – Христос. И вратата на естественото раждане, запечатана с чистота и охранявана от девство, не осквернил с обичайните за жените кръвотечения, но преминавайки свръхестествено, я направил още по-чиста, освещавайки я със Своето преминаване и просвещавайки я с Божествената светлина на благодатта. Нямало абсолютно никаква нужда от очистване за Родилата нетленно Бога-Слово. Но за да не наруши закона, а да го изпълни, дошла да се очисти съвършено чистата и нямаща никакъв порок. Наред с това, изпълнена със смирение, Тя не се гордеела със Своята нетленна чистота, но дошла, сякаш бидейки нечиста, да застане заедно с нечистите жени пред вратите на храма Господен – и да иска очистване, без да се гнуси от нечистите и грешните. Принесла и жертва, но не като богатите, принасящи едногодишно непорочно агне, а като бедните, принасящи две гургулици или два млади гълъба, проявявайки във всичко смирение и любов към нищетата и избягвайки гордостта на богатите. Защото от златото, донесено им от влъхвите^[9], Тя взела малко и го раздала на бедните, задържайки за Себе Си само най-необходимото за пътя им към Египет. Като купила споменатите две птици, Тя ги донесла, според закона, за жертва, а заедно с тях донесла и Своя първороден Младенец. “Донесоха – казва Евангелист Лука – (родителите на Младенеца Иисус) в Иерусалим, за да Го представят пред Господа”^[10]; т.е. да върнат Божието Богу, защото в закона Господен е написано, че всеки младенец от мъжки пол, който отваря утроба, трябва да бъде посветен на Господа^[11]. Държейки на ръцете Си Новородения, Светата Дева Мария преклонила колене пред Господа и с дълбоко благоговение, като драгоценен дар, възнасяла и предавала Младенеца на Бога, казвайки:

– Ето Твоя Син, Предвечни Отче, Когото Ти изпрати да се въплъти от мене за спасение на човешкия род! Ти Го роди преди вековете без Майка, а аз, по Твоето благоволение, след като се изпълниха времената, Го родих без мъж; ето първородния плод на моята утроба, заченат в мене от Светия Дух, и неизказано, както Ти Един знаеш, произлязъл от мене: Той, моят Първенец, е първо Твой, съвечен и събезначален на Тебе, Първенец, подобаващ на Тебе Единия, защото Той е слязъл от Тебе, без да отстъпи от Твоето Божество. Приеми Първенеца, с Когото Ти си сътворил вековете^[12], и заедно с Когото си заповядал да изгрее светлината: приеми въплътилото се от мене Твое Слово, с Когото Ти си утвърдил небето, основал си земята, събрал си в едно водите: приеми от мене Твоя Син, Когото Ти принасям за тези велики дела, да устроиш за Него и за мене така, както Ти е угодно, и да изкупиш човешкия род с Неговата плът и кръв, приета от мене.

Като произнесла тези слова, тя отдала Своето драгоценно Чедо в ръцете на архиерея, като Божий наместник, сякаш отдавайки Го на Самия Бог. След това тя го откупила, както изисквал законът, с определената цена – пет свещени сикли, чийто брой сякаш предуказвал петте свещени язви на тялото на Христос, приети от Него на кръста, с които целият свят бил изкупен от клетвата на закона и робството на врага^[13].

Когато Божията Майка донесла Младенеца Иисус, за да се изпълни над Него предписаният от закона обичай, в храма дошъл, ръководен от Светия Дух, старецът Симеон, човек праведен и благочестив, очакващ утехата Израилева, която ще настъпи с идването на Месия. Той знаел, че идването на очаквания Месия вече наближава, защото скиптърът е преминал от Иуда към Ирод и се е изпълнило пророчеството на праотеца патриарх Иаков, предрекъл, че скиптърът няма да се отнеме от Иуда, докато не дойде очакването на народите, Христос Господ^[14]. Също така били свършили и Данииловите седмици, седемдесет на брой, след които, според пророчеството, трябвало да бъде пришествието на Месия^[15]. Заедно с това и на свети Симеон от Светия Дух било обещано, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен^[16]. Праведният Симеон, като погледнал към Пречистата Дева и Младенеца, видял Божията благодат, обкръжаваща Майката с Младенеца, и като узнал от Светия Дух, че Този е очакваният Месия, побързал, и като Го приел с неизказана радост и благоговеен страх, въздавал на Бога велика благодарност. Той, украсен с бели коси, преди края си изпял пророческата песен:

– Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром.

– Не съм имал – сякаш казвал той – мир в мислите си, през всички дни, очаквайки Тебе, и всички дни пребивавах в печал, докато Ти дойдеш: сега, като Те видях, получих мир, и като се избавих от скръбта, си отивам оттук с радостна вест при моите отци: ще възвестя за Твоето пришествие в света на праотеца Адам и Авраам, Моисей и Давид, Исаия и другите свети отци и пророци, ще донеса неизказана радост на тях, пребиваващите досега в печал; при тях ме отпусни, и те, оставили скръбта, да се развеселят за Тебе – своя Избавител. Отпусни мене, Твоя раб, след дългогодишни трудове, да се успокоя в лоното Авраамово: очите ми вече видяха Твоето Спасение, приготвено за всички народи, очите ми видяха Светлината, приготвена за прогонването на тъмнината, за просвещение на народите, за откриването им на неведомите Божии Тайни – Светлината, възсияла за прослава на Твоя народ Израиля, Която Ти си обещал чрез пророк Исаия, като си казал: “ще дам на Сион спасение, на Израиля – Своята слава”^[17].

Свети Иосиф и Пречистата Дева, като слушали всичко, казано от праведния Симеон за Младенеца, се удивлявали; при това те видели, че той говори на Младенеца не като на младенец, но като на “Стар по дни”^[18] и молейки се, се обръща към Него не като към човек, а като към Бог, имащ власт над живота и смъртта и можещ още в този час да отпусне стареца към другия живот или да го задържи в настоящия. Свети Симеон се обърнал с благословение и към тях, възпявайки и величаейки пренепорочната Майка, родила в света Бога и човека, и облажавайки мнимия баща свети Иосиф, удостоил се да бъде служител на такова тайнство. След това, като се обърнал към Мария, Неговата Майка, а не към Иосиф – защото той с очите си прозирал в Нея безмъжна Майка, – Симеон произнесъл:

– Този ще послужи за падане и ставане на мнозина в Израиля: за падане на онези, които не пожелаят да вярват в думите Му, и за ставане на тези, които с любов ще приемат Неговата свята проповед – за падане на книжниците и фарисеите, заслепени от злоба, и за ставане на простите рибари и немъдрите хора. Той ще избере немъдрите, мъдрите на този век ще посрами – за падане на ветхозаветното иудейско съборище и за ставане на благодатната Божия Църква. Той ще послужи за предмет на пререкания^[19], защото голям раздор ще настъпи между човеците заради Него: едни ще Го наричат благ, други ще кажат, че лъже хората; и ще Го положат – по думите на пророк Иеремия – “като мишена за стреляне”^[20], ще Го закачат на кръстно дърво, ще Го уязвят със стрели, гвоздеи и копие. В същото време, безмъжна Майко – продължил старецът, – меч на скръб и сърдечна болка ще прониже душата Ти, когато видиш Своя Син прикован към кръста, когато ти с велика болка в сърцето и ридания ще изпращаш от този свят Този, Когото в света си родила без болка.

Тук, в храма, била и Анна пророчица, Фануилова дъщеря, от Асировото коляно. Тя била вдовица, вече много остаряла – на осемдесет и четири години; – тя преживяла с мъжа си само седем години и след като овдовяла, водела Богоугоден живот, като не се отделяла от храма, но в пост и молитва служела на Бога денем и нощем. Дошла в същия час, света Анна много пророчествала за принесения в храма Господен Младенец, към всички, очакващи избавление в Иерусалим^[21].

Слушайки и виждайки всичко това, книжниците и фарисеите се разпалвали в сърцата си и негодували срещу Симеон и Анна заради свидетелствата им за Отрока. Те не премълчали, но известили на цар Ирод^[22] за всичко, което се случило и било казано в храма. Той веднага изпратил войници със заповед да намерят Божествения Младенец Христа Господа и да Го убият; но те вече не Го намерили: по заповед, дадена на Иосиф насън, Той се намирал в Египет. Свети Иосиф и Пречистата Богородица, като изпълнили в храма всичко, което повелявал законът, не се върнали във Витлеем, а отишли в Галилея, в своя град Назарет^[23], и оттук бързо тръгнали за Египет^[24].

Празнуването на Сретение Господне било установено при царуването на Юстиниан^[25]; преди това, макар и Сретение Господне да се споменавало в Църквата^[26], не се празнувало тържествено. Благочестивият цар Юстиниан установил да се празнува този празник като Господски и Богородичен заедно с другите велики празници. Подтик за установяването на този празник дали особени обстоятелства. При царуването на Юстиниан във Византия и околностите ѝ, в продължение на три месеца, като се започне от последните дни на месец октомври, имало силен мор, така че в началото умирали по пет хиляди души на ден, а след това до десет хиляди; дори телата на богатите и високопоставени хора оставали непогребани, защото всички слуги и роби измирали и нямало кой да погребе самите господари. А в Антиохия, заради греховете на хората, към чумата се присъединило и друго Божие наказание – страшно земетресение, от което се срутили всички големи къщи, високи сгради и храмове, и под стените им загинали много хора; в числото на загиналите бил и Евфрасий, епископ Антиохийски^[27], затиснат при падането на храма. В това страшно и гибелно време един благочестив човек имал откровение да бъде установено тържественото празнуване на “ипапанди”^[28], тоест на Сретение Господне, както и на другите големи Господски и Богородични празници. И ето, при настъпването на деня на Сретение Господне, втория ден на февруари, когато започнали да празнуват с всенощно бдение и излизане с кръстове^[29], смъртоносната язва, морът и земетресението на часа се прекратили, по Божието милосърдие и по молитвите на Пречистата Богородица. На Нея и родилия се от Нея Христос Бог да бъде чест, слава, поклонение и благодарение во веки. Амин.^[30]