Рождение на св. Йоан Кръстител

Когато Незалязващото Слънце на правдата – нашият Спасител – пожелал да възсияе за света и вече преклонил небесата и се вселил в пречиста девическа утроба, в същото време трябвало да бъде роден от неплодна свети Иоан Предтеча – Неговата зорница. Той като предвъзвестител трябвало да предшества явяването на Господа, като проповядва и говори: “след мене иде по-силният от мене”^[1].

И ето, когато дошло времето света Елисавета да роди, тя родила син в старостта си, от застаряла утроба, както в древни времена Сара родила Исаак. Така едното чудо предхожда другото: преди Девата да роди Христос, остарялата ражда Предтечата на Христа, за да може, като видят свръхестественото раждане от остарялата, да повярват и на надестественото раждане от небрачна Девица и да си кажат: “всемогъщата Божия Десница, развързала неплодието на старицата, е силна да направи така, че нетленната Дева да стане чиста Майка.” Затова чудното раждане на Спасителя на света се предшества от чудното раждане на Предтечата. Това трябвало да стане, за да може с едното чудо да се подготви света за възприемането на другото чудо. Като видят жена, станала майка вече на стари години, хората да станат по-подготвени за лицезрението на приснодевата, родила Син. Станали свидетели на дивното раждане от престарелата Елисавета, те се подготвят за вестта за “странното” раждане на Христа от Дева. Защото в едното и в другото събитие – по волята на Всемогъщия Бог, на Когото се покорява всяко естество – начинът на раждането е победил законите на естеството^[2].

Когато Елисавета родила Христовия Предтеча, всички нейни сродници, съседи и познати, като чули за това раждане, се радвали заедно с нея, защото Господ ѝ сторил велика милост, свалил от нея “подигравките за бездетство”. Така се изпълнили думите на Божия архангел Гавриил, който казал на Захария:“жена ти Елисавета ще ти роди син… и мнозина ще се зарадват за раждането му”^[3]. Тогава се радвали както сродниците на Захария, така и тези, които били изпълнени с пламенно очакване на Месията Избавител. Защото, макар те да не знаели за вече извършената тайна на въплъщението на Сина Божий, духът им – окрилян под въздействието на Светия Дух със самото събитие на раждането на Предтеча, тайнствено бил обхванат от радост, и те видели в това събитие някакво уверение, че ще дочакат дългоочаквания Месия.

На осмия ден от раждането на Предтеча, в дома на Захария дошли свещениците и роднините му, за да участват в обреда на обрязването на младенеца. Те искали да го нарекат с името на баща му – Захария. Но майката на младенеца не се съгласявала с това. Света Елисавета имала мъж – пророк, и родила син – пророк, и сама била изпълнена с пророчески дар, и според пророческото предведение настоявала синът им да бъде наречен с това име, с което ангелът заповядал да бъде наречен. Тя не би могла да чуе за това от своя мъж, защото Захария се върнал от храма като със свързан език, и не могъл да разкаже на съпругата си, че е видял ангела, който му благовестил за зачеването на сина, и при това заповядал да му нарече име Иоан. И така, наставлявана от Светия Дух, светата майка нарича младенеца Иоан – пророчески, както тя и преди пророчески познала, че при нея идва Божията Майка, когато казала: “И откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ”^[4].

Тогава свещениците и роднините започнали със знаци да питат Захария как би искал да бъде наречено детето. Тогава той поискал дъсчица и написал на нея: “Иоан му е името”^[5].И веднага устата и езикът на Захария се развързали, и той започнал да говори, като славел Бога. Всички се удивявали на толкова многочудеса, на които били свидетели – изумявали се, че остарялата е родила младенец, и на това, че онемелият баща мислел за името на сина си еднакво с майката, и на това, че немият, след като написал името, започнал да говори, и това, което написал с ръка, произнесъл с език, сякаш името на Иоан било ключ за устата на бащата, които след като Захария написал това име, се разтворили, за да прославят Бога. Като слушали думите на Захария, всички се дивили и ужасявали още повече и разказали на всички за това, което са видели и чули, в цялата горна иудейска страна, в пределите на свещения град Хеврон^[6], в който бил домът на Захария.

Този град, заедно с околността му, още от дните на Иисус Навин, бил отделен за свещеническия род на Аарон. Той бил отдалечен от Иерусалим на разстояние осем часа път и бил разположен малко по-далече от Витлеем, на издигнато място. Наричал се “Планински град” заради високите планини, на които той бил разположен. Освен това пределите му били наричани “планинска страна”, както за това е написано в Евангелския разказ за пътуването на Пресвета Богородица при нейната родственица Елисавета: “И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин”, тоест в Хеврон, “и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета”^[7].

Там, в Хеврон, в планинския град на Иудовото коляно, сред планинската страна – станали всички тези изумителни и чудесни събития, за които бе разказано по-горе. И всички, които слушали за тези събития, много се удивявали и с недоумение мислели: “какво ли ще бъде тоя младенец”^[8].

И ръката Господня била с новородения отрок, умножавала в него действието на Божията благодат и го пазела от меча на Ирод. Защото слухът за чудесното раждане на Иоан достигнал и до Ирод, и той много се чудел на това, и си казвал “какво ли ще бъде тоя младенец”! Когато се родил нашият Господ Иисус Христос във Витлеем Иудейски и от изток дошли влъхвите^[9] и разпитвали за новородения Цар иудейски, тогава Ирод изпратил във Витлеем воини, на които било заповядано да избият всички деца от мъжки пол. Той си спомнил и за Иоан – сина на Захария, за който бил слушал много чудни неща, и започнал да размишлява: “не е ли това бъдещият иудейски цар”, затова, като изгарял от злоба, той замислил да убие и него. С тази цел изпратил убийци в Хеврон, в дома на Захария, но изпратените не намерили Иоан.

Когато във Витлеем започнали безбожните убийства на деца, гласовете и воплите от Витлеем достигнали и до Хеврон, отдалечен от града Давидов на неголямо разстояние. Там разбрали и причината за този плач. Света Елисавета взела Иоан и бързо се отправила в най-високите планини на пустинята (в това време Захария се намирал в Иерусалим и изпълнявал чредата на своето служение). Света Елисавета се скрила в планините и със сълзи се молела на Бога, и Го молела да я защити с детето ѝ. И когато от височината на планината тя видяла приближаващите се воини, се обърнала към каменната скала и извикала:

– Планина Божия! Приеми майката с детето!

И на часа скалата се разделила, приела Елисавета с детето Иоан, и така ги скрила от настигащите ги убийци. Воините, като не ги намерили, се върнали с празни ръце.

Тогава Ирод изпратил в храма при Захария своя оръженосец да му каже: “дай ми сина си”.

Захария отговорил:

– Аз служа на Господа Бога Израилев, а къде е сега моят син – това не зная.

Ирод много се разгневил и отново изпратил при Захария оръженосеца да му каже, че ако не даде сина си, сам ще умре. Тогава при него дошли воините, свирепи като зверове, готови да изпълнят заповедта на беззаконния цар, и с ярост говорели на Божия свещеник:

– Къде си скрил своя син? Дай ни го, защото царят заповяда да убием тебе, ако не ни дадеш твоя син.

На това Захария мъжествено отговорил:

– Вие ще убиете тялото, Господ ще приеме душата ми.

Убийците, изпълнявайки беззаконната заповед, се хвърлили с ярост към свещеника и го убили между църквата и олтара^[10]. Пролятата му кръв пропила мрамора и станала като камък, за свидетелство на престъплението на Ирод и за негово вечно осъждане.

Междувременно Елисавета, скрита от Бога заедно с Иоан, пребивавала в разтворилата се скала. В нея, по Божия заповед, се образувала пещера за тях. Близо до пещерата се появил извор и израснала финикова палма, пълна с плодове. Всеки път, когато настъпвало времето за храна, дървото се навеждало и след като откъснели плодове, се изправяло.

Четиридесет дни след убийството на Захария света Елисавета се преставила пред Господа в споменатата пещера. Оттогава, до пълнолетието си, Иоан бил хранен от ангел и пазен до деня, в който се явил на Израилския народ. Така Божията ръка пазела и покривала Предтеча, за да върви пред лицето Господне в силата и духа на Илия, и да Му приготви пътя, когато дойде да спасява човешкия род. За всичко това да бъде слава на Христос, нашия Бог и Спасител, с Отца и Светия Дух во веки. Амин.

Благовременен е денят на празника и всеобщата радост, в която на мен ми дойде мисълта за служението на Гавриил и свещенството на Захария, и аз мисля за този, който е бил осъден на немота заради неверие. Вие сте слушали евангелиста Лука, който разказва как на праведния Захария, когато – “както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади” – влязъл в Божия храм, “а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето”. И ето, ангел Господен му се явил – “изправен отдясно на кадилния жертвеник, и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе. А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан”^[11].

О, странно и тайнствено чудо! Справедливо Захария е възразил на ангела. Той е искал едно утешение, а получил друго. Молил се за народа, а бил наречен баща на син. Искал прошка на греховете, а получил обещание за развързване на безплодна утроба. Захария повече желаел да изцели душите на съгрешилите, отколкото бременност за Елисавета. Справедливо Захария се смутил и уплашил и щом видял ангела, казал в душата си: странно е идването на този човек, странно е обещанието! Кой е този, който смело влиза в свещения храм? Кой е този, който стои отдясно на кадилния жертвеник? Кой е този, който блести с образа на чужд вид? Кой е той? Аз не съм виждал човек с крила, нито птици в образ на човек. Какво е това, което изпълва душата ми със страх? Кой е този – светоносец, който говори за велико нещо, без да отвори уста? Кой е този наблюдател на моята смяна? Кой е той, че пречи на моето ходатайство? Народът, който се моли вън, ме очаква с отговор от небесния Цар, а този ме задържа вътре. Аз се моля за това – да бъде изпълнено желанието на народа, да извърша труда на моята смяна. И така, престани, който и да си ти, да ме плашиш! Ако си ангел, изпратен от Бога, съдействай ми в моето дело, състрадавай на тези, които плачат отвън, съкрушавай се с тези, които се съкрушават. Каква полза ще има народът, ако аз имам син? Що за полза Елисавета да кърми с гръдта си кърмаче? Що за полза, ако аз оставя наследник? Отиди си ти, който ме плашиш. Който и да си ти – отиди си от мен! Ние сме стари, минало ни е времето да зачеваме, угаснала е страстта на брака, времето е охладило жарта, ние двамата сме мъртви за смешение, младостта не даде цвят, как старостта ще роди?

Така мислел Захария. Ангелът му говорел както ти сега чу: “не бой се, Захарие”, не се смущавай от помисли. Аз съм ангел на светлината, а не на тъмнината. Аз съм Гавриил, един от началниците при небесния Цар. Изпълнявам повеление – не по своя воля ти заповядвам. Аз съм изпратен да ти известя, а не да извършвам насилие над теб. Облечен съм във вид, който можеш да понесеш, и ти се явявам не в истинската си същност. Този, Който ме изпрати, щади живота ти, не се бой, аз съм изпратен да ти благовестя, а не да те изумявам. Ти ще надминеш старостта, посребрената бездетност и безплодната утроба. А и кой ражда по желание? Това е Божий дар, не човешко изобретение. Нима не си чувал думите на Господа: Аз съм творецът на човека, и Който… “образува духа на човека вътре в него”^[12]. Не вярваш ли, Захария? А как е бил създаден Адам, как Ева е била сътворена, как Исаак е бил роден? Авраам е изпълнил послушанието и не е сбъркал, а ти – иерей – не вярваш! Нима остава безсилна някоя дума у Бога, Захария? Възразяваш поради своята старост, старче, смяташ телесното умъртвяване за по-силно от Бога. Ако ти не беше видял примера на Авраам – щеше да имаш основание да се съмняваш. Позоваваш се на помощта на природата и не вярваш на истинското божествено обещание, и се съмняваш и спориш. Молиш за малко, а получаваш много. Ти се молиш само за иудейския народ, а аз ти благовествувам за този, който ще приготви всички народи за спасение.

Захария чул това и като отместил леко погледа, отвърнал на Ангела: какво говориш ти, Ангеле? Ще роди жена ми? Затова ли се молих, или извършвам каденето по време на моята смяна, за да покажа пред народа своята плодовитост? Аз се моля за прощаване на греховете и нима ще поискам още и развързване на неплодието? Желая облекчение за народа, нима пожелавам забременяване на Елисавета? Аз призовавам изранените души към изцеление, нима съм искал изсъхналата гръд да дава мляко? Какво говориш, Ангеле? Че жена ми ще роди? И каква е ползата от това за тези, които се молят отвън? Няма ли да ме убият с камъни, ако чуят, че аз ставам главен свещеник не за тях и не за спасението на всички, но само за себе си, че съм приел не благословение, а син? Аз вече не мисля за раждане на деца – иди си! Аз вече не желая това. Това, за което се молих, не получих. Сега ти ми обещаваш друго вместо него. Да не би от времето старостта да се е прекратила? Ние не можем да ходим без тояжка, а как сега ни заповядват да започнем да раждаме деца? Старостта отхвърля природата. Тези неща са извън вярата. Ние гледаме към гроба, а ще трябва да наемаме бавачка? Не, сега аз изобщо не мисля за раждане на деца, аз търся спасението на народа и щастието на племето, пленяването на враговете и благоденствието на града, а не детски плач, пелени и кърмене – за това изобщо не мисля. Как ще се окажа баща на роден син? Старостта отблъсква от себе си вярата, извън природата е това нещо. Аз вървя с тояжка, като с кон, а ти ме подбуждаш към брачни дела, когато цялото ми тяло е станало гроб? Как ще ме убедиш в това, кажи ми, велики Гаврииле? Кажи ми с какво да се убедя в това? Ето всички мои членове се тресат, ето – поради старостта ние и двамата гледаме към земята. Ако единият бе млад, а другият стар, би имало някаква надежда за това, за което говориш. Сега тялото и на двама ни е немощно. Ние нищо друго не очакваме, освен сърпа на смъртта, като зрели класове по време на жътва. Ако ти си искрен във всичко, за което говориш, владико Гаврииле, дай ми предварително някакво знамение, връчи ми залог за обещаното чудо. С какво ще ме убедиш в това? Аарон не би повярвал, ако не бе разцъфнал жезълът. Моисей не би бил уверен, ако ръката му не бе побеляла. Гедеон не би разбрал, ако нямаше роса на руното. Езекия не би признал, ако слънцето не бе се върнало назад. С какво ще се убедя в това? Ти ми дай знамение и аз ще бъда радостен като юноша. Дай ми знак, за да не се разсмее лекомислено Елисавета, както Сара. С какво да се убедя в това, вестителю Архангел? Откъде да бъдат очевидни думите ти към мен? Ако аз стана втори Авраам и ако за мен стане това, което се е случило на него – влез в дома ми, и аз ще ти умия нозете, след пътешествието, което си извършил, и ще ти предложа трапеза, изпълнена с тайна. Елисавета ще замеси три сата брашно, предизобразявайки църквата; искай телец, за да те дарят със син. Кажи ми как да се убедя в това, ти, който ни носиш на земята прекрасно благовестие свише? Защо, Ангеле, предварително наричаш името на сина и изброяваш добродетелите на този, който още не съществува? Покажи ми това, което е над природата, за да повярвам на това, което е против природата. Ако небето стане шатра, и аз ще се обновя. Ако морето се измени, и жена ми Елисавета ще стане майка. Ако слънцето бъде задържано, и изсъхналите гърди ще дадат мляко. Ако луната падне, и изсъхналата утроба ще се овлажни. “По какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст”^[13].

Тогава Ангелът казал на Захария: ти искаш доказателство от Бога. Считаш помощта за по-силна от обещанието на Владиката? Не се ли боиш да разпитваш предварително този, който ти носи благовестие? Как да се убедя в това – казваш ти. Нима те изпращат в Египет, за да изплашиш фараона? Как да се убедя в това – казваш, Захария. Нима Бог не прави нищо свръхестествено ? Ти изпитваш последователността в природата и не виждаш изумителното дело на Божеството. Кажи ми Захария, на какво стои земята? От какво се държи небесният свод? Къде се намира вместилището на облаците? Къде се образуват капките дъжд? Къде се създават кристалчетата на снега? Кой ръководи пътя на слънцето? Кой слага предел на намаляването на луната? Кой е изброил множеството звезди? Как по време на буря пясъкът удържа морето? Как се смесват топлите потоци? Как се създава мракът на мъглата? Как се образува човекът в утробата? И как женският пол се оказва по-слаб от мъжкия? Как да се убедя в това – казваш, Захария. Ти търсиш последователността на природата там, където делото е Божие? Не вярваш, че може да роди безплодна? А какво ли ще стане, ако чуеш, че Дева ражда свръх очакванията? И може ли предишното неверие да стане вяра? И затова сега се наказва неверието пред вида на безплодието, за да не се усъмниш в чудото пред вида на Девата: “и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш”^[14].

О, човеколюбиво наказание, което довежда до бързо поправяне! Ангелът вразумява гласа, който се колебае, обуздава дръзкия език: “той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням”.Добре е записано у Евангелиста и това – оставаше; мълчанието очаква гласа на този, който се ражда, Захария очаква Иоан, старецът – сина, иереят – пророка. С това Ангелът казва: тъй като ти, като невярващ, искаш знамения от Бога, приеми вразумително знамение в собственото си тяло: “и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат навремето си.”Виждаш ли, че без вяра нищо от това, което трябва да се случи, не става.

Щом чул тези думи Захария, веднага излязъл от храма безгласен – награда за неверието. О, чудо! Той влязъл да освободи другите, а сам излязъл осъден. Носел богослужебно прикадяване, изнесъл знак на изгнание. Народът чакал да чуе нещо благо от него, а той се изразявал със знаци: “нека никой да не ме пита; аз се страхувам от негодуванието на Владиката.” О, изумителни дела! Захария се обуздава, а Елисавета благоденства, езикът немее, а утробата забременява: болките на утробата се пренасят на езика. Речта се обуздава и раждаемото се освобождава; Захария мълчи и Иоан играе.

Щом безплодната видяла Девата, утринната звезда забелязала слънцето – и силно проиграл Иоан в майчината утроба, обвинявайки бавността на природата: аз, казва, съм проповедник на Владиката, и защо съм свързан с връзки, подобно на своите събратя? Ще изпреваря времето на раждането, няма да изчаквам да се родя, за да не забавя вървежа си, и Владиката да не изпревари заключения раб, а последователността на природата да не наруши порядъка; аз узнах за Присъстващия и не ще понеса мълчанието. Аз познах Изпратилия ме пред Своето лице, за да приготвя пътеките Му пред Него; аз ще разклатя природните закони, защото бързам да проповядвам. О, изумителни дела и чудеса! Това, за което не знаели ангелите на небесата, узнал Иоан в утробата и казал на майка си. Той не бил забелязан от Престолите и идващият Бог не изпреварил този, който бил носен в утроба. От Господствата Той скрил тайната на домостроителството, но я открил на този, който бил носен в утроба, и внушил на проигралия вътре младенец благовестието, с което Архангелът дошъл при Богородица. Дошлият Освободител на нашия род, бидейки в утроба, посетил своя приятел Иоан, и било явно, че Създателят приветства създанието, че Царят пребивава в шатрата на война, че владиката влиза в дома на раба. Иоан, като видял от утробата Този, Който се намирал в утроба, се стараел да премине границите на природата, и казвал: аз не знам Господ да е ограничен от природата и не ще чакам времето на раждането; за да се родя, не са ми нужни девет утробни месеца; не се нуждая от сегашното си затваряне, и защо да не изляза от връзките, които ме задържат? Аз ще изляза, кратко ще обявя значението на дивното дело. Аз съм печат на божественото пришествие, аз съм тръба на въплътилия се Бог Слово. Ще разтръбя, и езика на баща си ще направя красноречив. Ще разтръбя и ще оживя умъртвялата майчина утроба. Ще изляза, ще вървя отпред с проповед, ще възгласям на всички, които присъстват: “ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света”^[15]. Такова е проиграването на Иоана, или по-добре да се каже – словата му.

“А за Елисавета настана време да роди, и тя роди син. И чуха съседите и роднините ѝ… и се радваха с нея”^[16].Защото това било чудо, че в старост и със застаряла утроба Елисавета родила. Това зависело не само от бащата по плът, но и от Бога Слово. За това свидетелства сам Архангел Гавриил, който казал на Захария: “жена ти Елисавета ще ти роди син… и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог; и ще върви пред Него в духа и силата на Илия”^[17].

О, раждане на син от друга, изумителна природа! То било изумително и неестествено, тъй като е обичайно този, който ражда, да ражда при действието на страдания, и тази, която ражда, да ражда в болки. В какво е скръбта на Елисавета, когато присъства Светият Дух, а не неопитна възприемница, когато е дело на благодатта, а не тегота на природата? Слушай! Този труд бил нищожен в сравнение с радостта. Не след раждането Иоан получил благодат, но от майчината утроба се облякъл с освещение, станал дивен предводител, както казал Ангелът: “…и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си;… и ще върви пред Него (Господа) в духа и силата на Илия.” Кой кого ще предшества? Иоан – Владиката Христос. Затова той се нарича Предтеча, както може да се чуе от думите на самия Иоан за Спасителя: “след мене иде Мъж, Който… съществуваше по-напред от мене”^[18]: след мене – по време; по-напред от мене – по престол.

Защо Гавриил е казал, че Иоан ще предшества Царя Христа в духа и силата на Илия Тесвитеца? Слушай внимателно! Илия означава Бог. Тъй като Иоан имал в самия себе си Бога, той се изпълнил със Светия Дух още от утробата на майка си, а Бог е Дух и затова за него е говорил Господ чрез пророка много по-рано: “ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе”^[19], и мнозина ще обърне от заблудите към истината; заради това Иоан предшества Господа в духа и силата на Илия, тъй като у Иоан имало много сходства с Илия.

Разбира се, синът се ражда, и речта се възвръща у бащата. Когато питали Захария как би искал да нарече детето, той “поиска дъсчица и написа: Иоан му е името.” Този, който не повярвал на думите на Ангела, сега е принуден да пише за явяването, да проповядва с писане. Тогава не приел със слуха си казаното, сега дава нареждания с ръка, пише за случилото се. И като му дал име, придобил способността да говори: затова “всички се почудиха. И веднага му се развързаха уста и език, и той проговори, благославяйки Бога”^[20].

О, изумително и странно чудо! Пише се името на сина и немите уста на бащата се отварят; Иоан се назовава и езикът на този, който назовава, укрепва. Виждаш ли как той не сгрешил, и ние не сгрешихме, като казахме подобаващото обяснение? Името на самия праведник отвързва немите уста и раздвижва неподвижния език. Така викащият Иоан се разкрива, защото даже самото му име извиква глас: аз съм “гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му”^[21].О, чудо! Словото пребъдва, и гласът предвъзвещава. Владиката идва, и рабът се изпраща преди това. Да се възрадваме и възвеселим, че Елисавета е родила и Захария проговорил отново. Че неплодната е произвела и старецът е възкликнал; че восъчната дъсчица е била поискана, и езикът на иерея се е развързал и гласът се е върнал; че Предтеча се е явил и целият свят се е зарадвал.

Тук би трябвало да завършим словото, но Захария не позволява с възклицанието: “благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ”^[22]. Изумителни дела! Какво говори Захария? След изцелението от немотата, Захария за първи път възкликнал : благословен Господ. Какво означава това? Захария бил мъртъв, и възкръснал. Той не бил мъртъв по природа, но понесъл подобие на смърт. Той бил удържан от мълчанието като от гроб, и като с пелени бил свързан езикът му. Той се върнал към живот, след като бил мъртъв за свещенството, и понесъл оплакването и скръбта на народа. Когато се изгубва свещеникът, скърбят всички, за които той е ходатайствал. След това изобразяване на възкресението Захария за първи път възкликнал благословен Господ Бог Израилев. О, Захария! Ако ти не бе видял духовния клас, не би познал духовния земеделец, не би получил дара, то не би благословил и Този, Който дава. Но Захария възхвалил Бога с пророческа песен, достойна за дара. Да възкликнем и ние: благословен е християнският Господ Бог, задето посети и извърши избавление на Своя народ. На Него слава и сила, сега и всякога, и во веки веков. Амин.

 

В същия ден е паметта на светите мъченици, Орентий, Фарнакий, Ерос, Фирмос, Фирмин, Кириак и Лонгин – войни, седем братя по плът, пострадали при Диоклетиан и Максимиан на бреговете на Черно море.