Наставление на светителя Серафим Дмитровски
Когато свещеникът провъзгласи началото на Литургията с думите:,, Благословено е Царството на Отца и Сина, и Светия Дух..!“, помоли се и теб Господ да сподоби с Царството Небесно.
По време на първата мирна ектения „С мир на Господа да се помолим…“ да просим и нам Господ да даде Своя мир в днешния ден. Нищо не действа така благотворно на душата, както мирното състояние, което за врага е особено омразно. Защото той се стреми всячески да наруши нашето мирно устроение, да ни извади от него, да внесе раздори, раздразнения, злоба, досада, ропот. Моли се на Господ така, като че ли се намираш сред бушуващи вълни, и чувствайки огромна безпомощност, проси горещо за помощ от Бога.
Когато се пеят антифоните (първи антифон: „Молитвами Богородици…“; втори – „Спаси ни, Сине Божий,..“ и трети – „Во Царствии Твоем…“ – бел. Прев.), свещенослужителят чете молитви за запазване на Църквата, а и ти се помоли за нея, както и за запазване на града, в който живеееш, от неверие, ереси и разделения.
Преди малкия вход (когато свещеникът излиза от олтара с Евангелието – бел.прев) свещеникът чете молитвата; „Направи щото с тоя наш вход да се извърши и входът на Твоите ангели, които заедно с нас да служат и да славословят Твоята благост“. В време Църквата се изпълва с безчислено множество ангели. И ти се помоли за своя Ангел хранител, за да застане до теб и да се моли заедно с теб: „Свети Ангеле пазителю, помилуй ме и ме посети в този час, помоли се с мен и за мен!“.
По време на четенето на Апостола и Евангелието, невидимо за нас ангелите запалват безкрайно множество свещи. Преди светото Евангелие, свещенослужителят чете тихо пред светия Престол молитвата: „Човеколюбче Владико, дай да светне в сърцата ни нетленната светлина на Твоето богопознание и отвори очите на разума ни, за да разбираме Твоето евангелско учение…“ В това време се помоли и на теб Господ да изпрати Своята божествена светлина, за да възсияе тя и в твоето сърце.
Следващата сугуба (усилена- бел.прев.) ектения, когато при всяко прошение клирът пее тройни „Господи, помилуй“, представлява целия земен живот на Христос, Който винаги бе следван от голямо множество народ с вопъла: „Помилуй нас!“. Припомни си тогава всички ония, които викаха към Него: хананейката, слепеца, прокажения. С цяла душа припадни към Господа, почувствай се като тях – прокажен, болен, сляп, бесноват… Хвани се мислено за края на дрехата Му и Го моли за милост, а ако имаш възможността да се намираш близо до икона, преклони мислено коленете си пред образа Му. Възгласът на свещеника след ектенията: „… защото Си милостив и Човеколюбец Бог, и на Тебе слава възнасяме – на Отца и Сина, и Светия Дух!“, ще ти даде надеждата, че Господ чува по великата Своя милост твоя вопъл.
По време на ектенията за оглашените (която в някои храмове се изпуска, както и в нашия – бел.прев.), трябва да се молим за невярващите. Навярно всеки от нас има такива – близки или познати. Трябва да се молим Господ да се умилостиви над тях и да ги просвети със светлината на вярата. След това да Му поблагодарим, че по Неговия промисъл ние сме в числото на верните (повярвалите).
Херувимската песен представлява молението на Господ в Гетсиманската градина. Припомни си Неговата молитва до кървава пот, Неговото страдание за греховете на хората. Спомни си за всички свои грехове и падения, които си извършил пред лицето на Господа. Почувствай как и за теб Господ е страдал в онази нощ. Осъзнай своето недостойнство и с какво се отплащаш на Господ за страдането Му за теб, и моли Го да те помилва. Както Христос е бил послушен на волята на Отца, така и ти връчи себе си на Неговата воля и се реши търпеливо да носиш отредения ти кръст.
По време на Великия вход (с Даровете), който изобразява Разпването на Господа, моли Го и теб да помене в Царството Небесно. При възгласа: „Мир на всички!“, изобразяващ слизането на Господ в ада за спасение на всички, намиращи се там до Неговото пришествие, помоли се така: – Влез, Господи в ада на моята душа и ме спаси!
Когато чуеш възгласа: „Да възлюбим един другиго и в единомислие да изповядаме…“, помоли се Господ да вложи в тебе светлата любов и да ти даде да обичаш всички, особено тези, които не обичаш и обиждаш, а и тези, които не те обичат и те обиждат.
На възгласа: ,“Да стоим добре, да стоим с благоговение и да внимаваме, за да принесем в мир светото възношение“ – се помоли Господ и в теб да вложи страх Божий, за да помниш винаги Неговото присъствие.
При възгласа: „Да благодарим на Господа!“ – наистина горещо Му благодари. В това време свещеникът чете молитва, в която възпоменава всички благодеяние на Господа към хората, благодари за тях и за извършваната Литургия. И всеки лично трябва да благодари, а и в частност за това, което Господ лично върху него е изсипал като Своя милост и дар.
По време на „Тебе поем“ трябва да си спомним греховете, особено тежките, и да просим и молим за тях прошка от Господа!
Ако с такова внимание и молитвено усърдие преминеш през цялата света Литургия, непременно ще получиш полза!
Превод от руски език: Валя Марчелова