Новият осми брой за 2021 година на църковния вестник „Православен глас“ беше раздаден след Литургията на Успение Богородично. Изданието на настоятелството при храм „Свети Атанасий“ се разпространява безплатно в църквата, а тук можете да го прочетете и изтеглите онлайн и в PDF вариант.
Изтегли в PDF форматТемите в брой 8 за 2021 г.:
Може ли да се влиза в храма по шорти?
Свещеник Андрей Чиженко
Не бива да общуваме с тези, с които ни е трудно
Протоиерей Андрей Ткачев
Опитността, която произлиза от търпението
Протоиерей Валентин Амфитеатров
Изпитанията – път към духовно очистване
Пьотър Мамонов
Може ли да се влиза в храма по шорти?
Свещеник Андрей Чиженко
Да се влиза в храма Божий по шорти, може единствено в изключителни случаи – но дори и тогава е осъдително! Например, карал си нанякъде с колата, но ти се е наложило по някаква внезапно възникнала причина да се отбиеш в храма. Или пък, отивал си на плаж в някакво курортно селище и неочаквано виждайки храм, си решил да влезеш в него, да запалиш свещица – това са наистина изключителни случаи!
Но когато се приготвяш за празничната света Литургия и съзнателно избираш да обуеш шорти, вместо панталон, разбира се, това е абсолютно неприемливо! Подобна е и ситуацията при жените, когато решават да се облекат в неподходящи тоалети – с разголени рамене, огромни деколтета, къси поли, нарязани дънки… Най-малкото е, че съблазняваш останалите богомолци, но най-вече, че имаш дързостта да застанеш пред Бог в неподобаващ вид! Шортите, а и останалите твърде неприлично разголени дрехи в храма, са сигнал за неправилно устроен духовен живот, за отсъствие у човека на почит и страх Божий!
В какво се състои неправилно организираният духовен живот? За такъв човек храмът и светът са омесени, разбъркани, и Църквата за него е само една организация от многото такива, които той посещава в светския си живот. Това, безусловно, е продукт на секуларизацията. В съвремието се извършва опит за принизяване на Църквата чрез превръщането й в един от останалите обществени институти и сгради – отиваш в Макдоналдс да хапнеш, после в метрото, на пазара, после в Църквата да запалиш свещичка, сутрин – на работа, вечер се връщаш у дома… И в неделя – по същия начин, като в един обикновен ден. Но ако човек не осъзнава, че да запали свещ в храма, не е най-важното нещо в неделния ден, то това е голяма беда! Тогава той извършва светотатство, вместо преклонение пред светинята. Много свети отци за казвали, че молитвата с хладно сърце, невнимателната молитва е грях.
А твоята одежда е началото на молитвата ти! И в това обикновеният мирянин не се отличава от свещенослужителя. Свещеникът не дръзва да се докосне до престола или да започне богослужението без подрасник и епитрахил – това е просто невъзможно да се случи!
И кога всъщност започва богослужението си свещеникът? Още до влизането му в храма – когато е станал, облякъл се е, наденал подрасника, после – кръста, прочел е утринните си молитви, правилото преди Свето Причастие – ето как започва богослужението. Още преди да влезе в храма, свещеникът вече е на служба. Той се е подготвил да застане пред Всесветия Бог.
Така трябва да е и за всички нас! Да си спомним нашите предци, които обличали най-красивите си дрехи, когато отивали на празничната Литургия. Най-красивите, а не шорти! Защото човек отива да послужи на Любимия Бог. И чистата и красива одежда е свидетелство за това, че той иска да е духовно чист, да прояви своята любов към Бога.
Заради това, скъпи братя и сестри, със страх Божий, вяра и любов пристъпвайте!!! Тялото е облик на душата. Да покажем във всичко нашата синовна обич към Бог и да Му принесем своята, по силите ни жертва, та дори това да е само нашето облекло, с което заставаме пред Него!
Превод от руски език: Валя Марчелова
Не бива да общуваме с тези, с които ни е трудно
Протоиерей Андрей Ткачев
Има хора, с които на човек му е хубаво, леко и приятно да общува, не му се иска да се разделя с тях, а да продължи да бъде по-дълго с тях. А има и такива, с които му е много тежко, неприятно – хора, от които би искал да е по-далече.
Действително, в много хора има нещо лошо, което не ни харесва, с което не можем да се съгласим и да приемем. Чрез такива обикновено действат бесовете, които се стараят да посеят вражда и разпри между хората, с помощта им да отровят живота на други и да ги измъчват.
В тази връзка често възниква въпросът: Трябва ли да се принуждаваме да контактуваме с такива хора, опитвайки се да намерим в тях нещо добро, или е по-добре да се отдръпнем настрани?
Разбира се, ако бихме били светии, би ни било по-лесно в общението с околните. Но доколкото не сме святи, а грешни, с някои хора ни е добре, но с други действително ни е много тежко да общуваме.
Бих казал, че дори и ангелите се прогневяват на някои хора. А и Господ Иисус Христос, независимо че обича всички хора, намирайки се сред някои горчиво е въздъхвал, гневно е поглеждал, учудвал се е на неверието им и е изричал: ,, о, роде неверен и развратен! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя?“ (Мат.17:17) или ,, Род лукав и прелюбодеен иска личба“(Мат.16:4).
Господ е страдал, намирайки се сред груби, злобни хора, макар и да обича всички. В Евангелието има много примери как Той си е тръгвал от такива люде.
Не бива да се общува с хора, с които ви е тежко. Ако не си пасвате, ако не резонирате на вълната на своите душевни настроения с даден човек или с група хора, по-добре се отдръпнете. Не отивайте там, където се дразнят от вас и вие от тях. Не си правете експеримента специално да да отидете там, където не сте добре приети, за да се упражнявате в търпение. Нищо няма да се получи! Рано или късно ще се стигне до разпра или скандал, и нищо добро няма да произлезе от подобен опит! Само ще си прибавите още един грях – греха на озлоблението.
Не отивайте там, където не ви обичат и където хората са ви неприятни. Става така, че вие се дразните, а и те – на вас. Тогава по-добре ,, Довиждане!“ и толкоз. Вие не отивате, те не идват – и грях няма. Колкото по-малко виждаш, толкова по-добре спиш.
Съседът ти е зъл, не отвръща на поздрава ти, ами не се опитвай да установиш контакт с него, отмини го с молитва, но му прости и не задържай зло в сърцето си, нито обида..
Дори светии са се отдалечавали от такива хора, а колко повече ние, които сме далеко от светостта. Смело прекратете всякакво общение с такива хора и се молете за тях Бог да ги успокои и да ги освободи от злобата им към вас.
Не ги осъждайте – нека Господ ги съди, а вие внимавайте над себе си, да не таите злоба и ненавист към тях! Навсякъде и винаги да се молим тайничко в себе си с кратки молитви: ,,Отче Наш“, с Иисусовата – дори и само с кратката ,,Господи, помилуй“, с ,,Богородице Дево“! Всички тези молитви ни ограждат и пазят от всякакви злобни хора, нападки и неприятности.
Молете се и ще видите как се случва доброто и как ще изпитате благодарност към Бога за Неговата защита!
Грешникът трябва да се отклонява от съблазни. Влезлите сте в интернет, видели сте пошли неща – еротически снимки, разсъблечени тела, цинични анекдоти – веднага прибегнете до Бога, излезте от тази интернет страница, молейки се за себе си: ,, Господи, помилуй ме грешния, спаси ме от блудния грях, от блудни мисли и непристойни гледки!“.
Като минавате покрай кръчма, не се заглеждайте, а преминете покрай нея с подобна молитва. И така – винаги и навсякъде, където ви дебнат съблазни.
Изобщо, както като преминавате покрай строеж или товароподемни работи има предупредителни надписи за опасност и съвет да се премине на отсрещната страна, така и в тези случаи на духовна опасност е добре да се отдалечим.
Много е важно, обаче, да подчертая, че всичко казано по-горе, категорично не се отнася до общението ни с роднините, в семейството и изобщо с тези, с които сме в тясна връзка!!! Тук остават в сила християнските заповеди за любов към ближния и усилена работа над самия себе си!
Съветът да не общуваме с тези, с които ни е тежко, се отнася до широкия кръг на познанства и срещи с хора, където не бива да се опитваме да съизмерваме силите си, да се опитваме да угаждаме на всеки, да поемаме тежестта на чужди проблеми, защото сме немощни!
Превод от руски език: Валя Марчелова
Опитността, която произлиза от търпението
Протоиерей Валентин Амфитеатров
Не бива да проявяваме малодушие, преживявайки скърби и бедствия, защото, както казва ап. Павел, ,, скръбта поражда търпение, търпението – опитност“ (Рим. 5:3–5).
Винаги е тъжно да видиш как от човек, попаднал в нещастие, се отвръщат обкръжавалите и обсипвали го с похвали до този момент, приятели. Но подвижникът Христов се радва, съзнавайки, че те са го напуснали не заради отвръщането му от доброто, а заради собственото им малодушие и самолюбие.
Защото когато фалшивият блясък отпадне от златото, то става още по-светло и скъпоценно.
Достигайки опитност в християнските подвизи, св. ап. Павел признава на своите приятели: ,,научен съм на всичко и всякак, и сит да бъда, и глад да търпя, и в обилие да бъда, и в лишение. Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява“(Филип. 4:11–13).
Така се придобива опитност в търпението.
Опитността окриля с надежда благочестивия християнин. Благодушно понасящият скърбите скоро изпитва със собствен опит справедливостта на думите на пророк Давид: ,, Господ е с мене, няма да се уплаша: какво ще ми стори човек? Господ ми е помощник, ще гледам срещу моите врагове. По-добре да се уповаваме на Господа, отколкото да се надяваме на човек. По-добре да се уповаваме на Господа, отколкото да се надяваме на князе“ (Пс. 117:6–9).
Истинският подвижник бива ободряван с надежда даже и в такова време, когато видимо всичко е против него – и хора, и земя, и въздух, и вода. Защо е бодър? Защото с внимание слуша най-приятния глас: ,, Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене (т. е. заради правда, любов, заради доброто). Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата!“ (Мат. 5:11, 12).
Превод от руски език: Валя Марчелова
Изпитанията – път към духовно очистване
Пьотър Мамонов
Имах следния случай в младостта си. Бяхме се запили с мой приятел, стояхме до късно. Сутринта звъннах, за да разбера как се е прибрал, а те ми съобщават, че той паднал на релсите и влакът откъснал двата му крака…
Непоносима беда, нали?! Отидох в болницата, а той ми казва: ,, Ти си добре, а аз? – дръпнах завивката и там – о, ужас! Беше горд човек, но стана най-скромния и весел.
Сложиха му протези, ожени се, има четири деца, стана детски писател – щастие до уши! Ето как Господ изцелява душата чрез физически болести!
Навярно ако не се бе случило това нещастие, човекът щеше да продължи да се възгордява и да вехне като червясала кора!
Такъв е трудно поносимият, но най-близък път към духовното очистване. Трябва всяка минута човек да се поучава, да мисли какво казва. И да съзижда, съзижда, съзижда…
Понякога ударите на живота са тежки, но те са лекарство. Господ ни лекува като грижлив баща.
Поставя ни като малко дете в ъгъла, за да не правим лоши неща. Детето реве, а баща му го държи, за да не попадне под колелата на някой трамвай. Така и Бог!
Изкушенията са изпит. А защо е изпитът? За да бъде издържан! В тези изпитания ставаме все по-чисти и по-чисти. Както златото се пречиства в огъня, така и нашите души. Ние трябва да се научим да понасяме безропотно скърбите, без въпроса ,,Защо?“.
Такъв е нашият път!
Превод от руски: Валя Марчелова