При цялото многообразие от световни религии, няма човек в съвременния цивилизован свят, който нито веднъж да не е виждал главния символ на християнството – кръста, явяващ се изображение на Голготския кръст, на който е бил разпнат Иисус Христос, Божият Син, отдал земния Си живот за спасения на човешкия род. Всеки християнин носи този верови знак на гърдите си, а по време на Великия пост, той се поставя в средата на храма в човешки ръст в памет на Христовите страдания за нас и нашето спасение.
Очертаването на кръст заедно с кръг се е използвало от хората в качеството на магически знак за опазване още в най-древни времена. В световната култура изображението на кръст в различните народи е разпространено като божествен символ – знак на Бога. По-късно кръстът става предмет на жестока, мъченическа и позорна смърт – осъденият на такава, в продължение на много часове се превивал под тежестта на собственото си тяло, приковано към кръста и в Римската империя този вид смъртно наказание получил широко разпространение, предназначен за робите и особено опасни престъпници.
Защо християните се покланят на Кръста? Как изглежда той и какви събития символизира?
Голготският Крест традиционно е осмоконечен кръст, крепящ се върху основа с вид на каменен хълм, с изобразен на нея череп и кости (символизиращи останките на Адам, възроден от Христовия Подвиг на Спасителя).
В християнската символик съществуват различни видове кръстове, но Голготският винаги е осемконечно изображение – вертикално разтегнат кръст, пресечен с две малки хоризонтални летви в горната му и долна част. Това не е случайно – именно така е изглеждало позорното оръдие за умъртвяване преди повече от две хиляди години. Вертикален стълб, с голяма напречна греда, към която са приковавали ръцете на осъдения, а над нея – табелка с името. Ниско долу, под краката се заковавала друга малка гредичка след издигането на самия кръст с приковавания за удължаване на мъките, понеже разпнатият подсъзнателно подпирал на нея краката си, усещайки мнима опора. В традицията на Православието, дясната страна на тази долна напречна греда се изобразява малко по-високо от лявата. И това намира своето обяснение в литургийния текст от 9-ия час на службата на Кръста Господен: „Посред двамата разбойници, Твоят Кръст се оказа праведно мерило; единият се низвежда в ада, поради тежестта на хулата, а другият се облекчава от прегрешенията за познание на богословието “. Тоест тези елементи на Кръста, като че ли се отъждествяват още и с тежестта на човешката греховност. Единия разбойник, освободен чрез покаяние с думите на Спасителя : „днес ще бъдеш с Мене в рая“ (Лк. 23; 43), Кръстът издига в Царството Небесно с повдигнатия връх на дясната страна на долната напречна греда, а с лявата – наклонена надолу, низвежда другия разбойник-хулител в ада на ,,тежестта на хулата“, произнесена от него към Христос. На табелката над главата на Иисус е написано: ,, Иисус Назорей, Цар Иудейски“ и макар че надписът е поставен от римския проконсул на Иудея – Пилат Понтийски, изписана на трите езика – еврейски, гръцки и римски, то в традицията на православието се изписва с абревиатурата на фразата: IН-ЦI или IН – ЦИ.
Също в православната традиция, дланите на Христос са изобразени разтворени, за разлика от свитите пръсти при католическите изображения, като с това иска да се покаже, че разтворените ръце на Христа сякаш притеглят и прегръщат целия свят.
Ранните изображения – подобие на Кръста като християнски символ, са били открити още в римските катакомби във II, III век. Те представлявали пресичащи се палмови клони, мангал за изтезаване и буквеното съкращение на името на Христос. Незашифрованото изображение на Кръста се появява едва в IV век.
В 312 година римският император Константин, впоследствие прославен като Свети равноапостолен Цар, по време на войната с император Максенций, видял в съня си знамение. Явил му се Сам Христос и му заповядал да постави знак на знамената и на щитовете на воините си, с който да победи врага. На следващия ден кръстният знак се появил и на небето, както го е описал църковният историк Евсевий Кесарийски (Памфил): „Това знаме видяхме със собствените си очи. То имаше следния вид: На дълго, покрито със злато копие имаше напречна рея, която образуваше с копието кръстен знак, а на него първите букви от името на Христос преплетени заедно“.
Именно този символ е заповядал Константин, макар бидейки все още нехристиянин, да бъде нанесен на щитовете на воините и на знамената, както и на неговия шлем, който знак бил наречен по-късно с названието ,,монограм на Константин“. След спечелената победа, били установени три паметни кръста с надпис,, Иисус Христос Победител“- «IC.XP.NIKA».
В 313 година, по настояване на Константин бил провъзгласен Миланският едикт, разрешаващ свобода на вероизповеданията в Римската империя. С това се сложило край на гоненията на християните. От този момент християнската символика престанала да бъде зашифрована, тайна, а получила свободата не само да бъде свободно почитана, но и развивана.
Голготският Кръст бива изобразен върху постамент, обозначаващ хълма Голгота, което в дословен превод от арамейски, означава ,,череп“. Този хълм се намирал извън стените на Иерусалим и служил за публично място за изпълнение на смъртни присъди. Той получил наименованието си от външното сходство с формата на човешкия череп – самият хълм бил от светлосив варовик със закръглена форма.
Има няколко вида изображения на Голгота – във вид на полусфера или пирамда – островърха или пресечена, с полегати или стъпаловидни страни, които символизират стъпалата на духовното изкачване. Долното стъпало е Вярата, средното – Надеждата, а горното – Милосърдието.
До Кръста обикновено се изобразяват оръдията на мъченията. Като правило – Тръста с гъбата, напоена в оцет, която войникът вместо вода е поднесъл към устата на Умиращия; Копието на стотника, с което е било прободено в ребрата тялото на Иисуса Христа след смъртта. В иконографията понякога биват изобразени и останалите оръдия на Страстите Христови.
Под хълма е нарисуван череп – символизиращ главата на Адам – Първия човек. Счита се, че кръвта на Господ, изляла се из раните Му, се е стекла върху главата на Адам и с нея е бил умит прародителският грях. Съществуват няколко версии във връзка с появяването на това място на черепа на Адам. Според едната, Адам е бил погребан тук от Ангели, според друга – от потомъка на Адама – Сит. Според третата версия, главата на Адам била пренесена тук от водите на Великия потоп. Съществува и още едно предположение, според което, черепът е бил погребан тук от цар Соломон. Дървото, което произразсло от семето, сложено в устата на Адам от Сит при погребението му, било изтръгнато из корен и използвано при строителството на Йерусалимския храм. Намереният по време на строителните работи череп, бил отделен и изхвърлен. Но Соломон, виждайки го при завръщането си от лов, го е взел и погребал, затрупвайки го с камъни. Подобни версии са започнали да се появяват, както и самото изображение на умитата от кръвта на Христа глава на Адам, едва в IX век.
Според християнската религия, Кръстът е символ на изкуплението чрез смъртта на Спасителя на него на всички греховни деяния на човечеството. Господ, приемайки смъртта чрез разпятие, сякаш прегърна света и всички негови ъгълчета с пригвоздените си, разперени ръце. Той държи под своя защита целия земен свят и носи върху Си новозаветния символ на Кръста като олтар, даруващ на всеки от нас спасение!
Превод от руски език: Валя Марчелова