Изтегли в PDF форматТемите в брой 6 за 2024 г.:
ЦАРЮ НЕБЕСНИЙ, УТЕШИТЕЛЮ, ДОЙДИ И СЕ ВСЕЛИ В НАС!
ПРОТОИЕРЕЙ ВЯЧЕСЛАВ РЕЗНИКОВ
ПО КАКВО СЕ РАЗЛИЧАВАТ ПРОЗОРЛИВОСТТА ОТ БОГА ОТ ,,ПРЕДСКАЗАНИЯТА“ НА БЕСОВЕТЕ?
Из книгата ,,Уловките на невидимите врагове“
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАКСИМОВ
БОГ РЕШАВА НАШИТЕ ПРОБЛЕМИ
Андрей Ткачев
ЗА СОБСТВЕНАТА ВОЛЯ
ЗАЩО ИМЕННО ПРАВОСЛАВИЕ?
Професор Алексей Осипов
Днес поменаваме онзи ден, в който Светият Дух снизходи върху първите Христови ученици. ,,Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно. И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят“ (Деяния 2:1-4). Апостолите получиха не само дара да говорят различни езици, но и други обещани им дарове: ,,с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави“(Марк 16:17-18).
Подобни дарове са се давали и по-рано. Например Бог изпрати Своя Дух на седемдесетте избрани от Моисей мъже. А когато се спусна върху Елисей, той можа да раздели йорданските води и от проказа да очисти и даже мъртъв да възкреси. Самите апостоли още преди Петдесетница са изгонвали бесове, вършили са и други чудеса.
Но на Петдесетница става нещо велико и небивало! На утренята, чухме думи, които Господ никога преди и никому до този ден не беше казвал: ,,Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат“. ( Иоан 20:21-23)
А днес Той се обръща към всички ония, на които изпрати своите апостоли: ,,Който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода. Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него“ (Иоан 7:37–39).
В старозаветното време над израилските старейшини се изля Светият Дух, за да даде на народа мъдри съдии. На пророк Иона бе даден, за да отвърне от греха жителите на град Ниневия. А на Петдесетница Светият Дух снизходи, за да положи на земята основите на Едната Свята Съборна и Апостолска Църква. Затова Той се изля само над учениците Христови – над тези, които единодушно и заедно пребиваваха в горницата, под общ покрив, в единен молитвен стремеж към Бога. Така Светият Дух снизходи в именно в този единствен ден, на това единствено място. На земята се откри един Единствен Източник на жива вода, призван да напои цялата жадна вселена.
Веднъж, още преди Петдесетница, апостол Иоан беше попитал: ,,Учителю, видяхме един човек, който в Твое име изгонваше бесове, а не върви след нас; и му запретихме, защото не ходи след нас( Марк 9:38). Тогава Господ му отговори: ,,Не му запрещавайте“. Днес Светият Дух се подава само чрез тези, които Го получиха в деня на Петдесетница – или по техните молитви (срв. Деяния 8:15), или чрез техните проповеди, както при Корнилий стотник, или веднага след кръщението.
Защо само Един е Източникът? Защото Бог е Един и пътят към Него е само един. За да знаят жадните накъде да отидат и да утолят жаждата си; за да дадат от чисто сърце имащите, а неимащите да не се съмняват, че ще получат. И когато приемниците на апостолите – епископи или свещеници, ни помажат след кръщението със Светото миро и с думите: ,,печат на дара на Светия Дух“, ние да получим същата тази благодат, която са получили апостолите.
То е в нас – това семе пълно с животворяща сила! То ще порасне и ще принесе плодове на Духа – такива, каквито у апостолите, само да се потрудим да стоплим земята на своята душа, а да не я оставяме хладна и суха, каквато е.
Помислете какво съкровище носим в себе си и каква страшна отговорност лежи върху нас, когато Сеячът дойде и види това съкровище, потънало сред всяка нечистота заради нашата нерадивост! Помислете си каква огромна беда ще е, ако Светият Дух със Своите Небесни дарове така Си и остане Сам за Себе Си, а ние – сами за себе си със своите страсти, суета, със земния си живот, който свършва, а небесният така и няма да започне.
ЦАРЮ НЕБЕСНИЙ, УТЕШИТЕЛЮ, ОЧИСТИ НИ ОТ ВСЯКА СКВЕРНОТА И СПАСИ, БЛАЖЕ, ДУШИТЕ НИ!
Превод от руски език: Валя Марчелова
ПО КАКВО СЕ РАЗЛИЧАВАТ ПРОЗОРЛИВОСТТА ОТ БОГА ОТ ,,ПРЕДСКАЗАНИЯТА“ НА БЕСОВЕТЕ?
Из книгата ,,Уловките на невидимите врагове“
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАКСИМОВ
Голямо впечатление прави на хората явлението ,,прозорливост“, особено когато се срещат с някого за първи път и той започва да им разкрива какво се е случило в живота им, или дори за какво мислят в момента.
Светите отци са описвали как бесовете могат да вършат това. ,,Забелязах – пише преподобни Йоан Лествичник – как бесът на тщеславието, внуши у даден монах една мисъл, в същото време я откри на друг негов събрат, като го подстрекаваше да я съобщи на първия, така че да се представи за прозорливец“. Трябва ясно да разберем, че дяволът не може да знае собствените мисли на човека, тоест да ги чете, но може да внушава мисли, а също и по някои външни признаци да се досеща към какво се насочват мислите и желанията на човек в даден момент. Това се оказва достатъчно, за да се създаде илюзията у лековерните, че той знае всичко.
Дяволът не знае бъдещето, доколкото, както и всички останали духове и бесове, е част от тварната реалност, бидейки сам тварен. Той живее във времето, за него също има минало, настояще и бъдеще. Истинското знание за бъдещето е достъпно само за Бога, Който единствено е извън времето, както и комуто Бог открие нещо за бъдещето. Преподобни Йоан Лествичник казва, че ,,дяволът нищо не знае по предузнание“, заедно с това създава илюзията, че знае бъдещето и пред доверяващите се нему, извършва множество ,,предсказания и пророчества‘‘.
Дяволът не знае какво и как ще се случи всъщност, а прави прогнози. Но нали и лекарят може да предскаже развитието на дадена болест по симптомите, тъй че съвсем не е учудващо, ако и прогнозите дяволски се осъществяват. Падналите духове имат доста по-голямо знание за нашия свят и много по-дълго, отколкото определен човешки специалист, наблюдават хората. Но техните ,,пророчества“ са само предположения на основание на минал опит, а не истинско знание за бъдещето.
Както и човешките прогнози, така и бесовските, могат повече или по-малко да ,,попаднат в целта“, само ако се дават за сравнително кратък срок. Но ако трябва да се правят предположения за по-далечен период, толкова повече неизвестни се появяват и все по-трудно може да бъде предсказан изходът на събитията. Заради това разните гадатели, екстрасенси не се решават да говорят за събития, които ще се случат след столетия, или ако все пак се решат, обличат своите предсказания в такива мъгливи и размити описания, при които се загубва всякаква конкретика, и под такива ,,предсказания“ може да се разбират всякакви, угодни за дадения случай, събития.
За да смути вярващите, дяволът нерядко се опитва да отвлече православните християни от Бога с разнообразни чудеса, които се извършват с тях или чрез тях. Затова, следва да се ръководим от заръката Господня да се вглеждаме в плодовете, защото: ,,не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове“ (Матей 7:18). И ако чуваме за някое чудо или даже сами преживяваме такова в живота си, то е необходимо да си изясним какво е следствието от него – дали ни е доближило до Бога, до покаянието, дали ни е направило духовно по-добри или ни е довело до охлаждане, гордост, падение, раздори и други грехове. С други думи, ако привикнем да гледаме към Бога повече, отколкото към каквото и да е чудо, и да Го желаем повече от всякакви чудеса, то няма да се заблудим по отношение на това, с което дяволът се опитва да ни прелъсти.
Превод от руски език: Валя Марчелова
БОГ РЕШАВА НАШИТЕ ПРОБЛЕМИ
Андрей Ткачев
Забележете, когато сме в храма и се пее Херувимската песен ,,всякое нине житейское отложим попечение“ (да отложим сега всяка житейска грижа – бел.прев.), случва се едно интересно нещо.
Например, влизам си аз в храма, целият притиснат от мислите си. Да речем, имам двадесет и четири проблема и се чудя как да ги реша, а трябва да започвам службата. И ето – влизам и си мисля: ,,Как, как…?“ Когато певците запеят Херувимската, аз си казвам – Е, как да отложа всичко това, къде ще се дене то, без мен няма да се реши?…
Оказва се, че ако аз, ти, той и всички ние заради Бога, както е казал св. Игнатий (Брянчанинов), с меча на вярата отсечем от себе си всякаква житейска печал, всякакви мисли за житейското по време на Литургия, и мислим само за Бога, то именно в това време и Бог ще мисли само за нас.
Ще решим проблемите си не тогава, когато мислим за тях, а когато започнем да мислим за Бога, и Бог започне да ги решава.
Разбирате ли колко интересен е този ход? На нас ни се струва, че сме длъжни да се занимаваме с проблемите си. Да, ние все ще се занимаваме с тях, но понякога трябва понякога и да ги забравяме. ,,Не искам да мисля повече за нищо, а само за Теб, Господи! Слава на Възкръсналия от мъртвите! Слава на Отца! Слава на Дух Светий! Слава на безначалната Троица!“
Проблемите ми сякаш никъде не са изчезнали – те са си тук. Но в действителност, когато аз мисля за Бога, Бог започва да разрешава проблемите ми.
Светът не го знае това, пък и ние също не го знаем, защото си живеем, а в главите ни постоянно се вари каша от проблеми. Трябва да ги забравяме – Бог ще ги реши! Не Му е трудно, Той с пръста си движи Вселената. Всичките планети, които се въртят, за Него са играчки, камо ли нашите проблеми. Затова на Литургия трябва да забравяме проблемите и да мислим само за Господа, и проблемите ни – Амин, ще се решат!
Превод от руски език: Марина Тодорова
ЗА СОБСТВЕНАТА ВОЛЯ
Веднъж при известния с прозорливостта си схиархимандрит Илия (Ноздрин) отишъл някакъв бизнесмен, за да поиска благословение за разработката на находище на скъпоценни камъни в Африка.
– В Африка чак? – възкликнал о.Илий- защо в Африка? По-добре тук да се занимавате с нещо. Там има крокодили!
Бизнесменът започнал да обяснява колко изгоден е този бизнес, но старецът си знаел своето:
– Не бива в Африка, там има крокодили!
– Отче, но какви крокодили? Всичко вече е уговорено, направени са вложенията и изобщо няма връщане назад!
А отчето отново: – Не бива да ходите в Африка!
Но бизнесменът, макар и без благословение заминал. Скоро след това до схиархимандрит Илий достигнала печалната вест, че с човека се е случила трагедия в Африка – паднал в река и крокодил го разкъсал.
Колко често ни се струва, че само ние самите знаем кое за нас е добро и какви обстоятелства ще ни донесат радост и полза? Искаме това или онова и то – веднага! Искаме да се омъжим / оженим именно за определена личност, а даже не подозираме, че именно този човек, който днес ни изглежда безалтернативно привлекателен, може да се обърне за нас в трагедия за цял живот.
Колко често Господ, предвиждайки бедите, се опитва по всякакъв начин да ни спре, предупреждавайки ни чрез различни житейски обстоятелства, а понякога и директно – като описания случай – чрез напътствията на подвижници и святи хора.
А ние все правим това, което сами считаме за нужно, че и се обиждаме, защото Господ не ни удовлетворява молбите.
Да даде Бог да търсим преди всичко Неговата правда и да се молим така, както се е молил Спасителят:
– Господи, не както аз искам, а както Ти!
Превод от руски език: Валя Марчелова