Октомврийският брой на вестник „Православен глас“ беше раздаден след литургията в 6 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Изданието се съставя и печата от настоятелството при храм „Свети Атанасий“ и е достъпно безплатно, както в църквата, така и онлайн.
Изтегли в PDF форматТемите в 10 броий за 2021 г.:
Що е промисъл Божий?
Професор Алексей Ильич Осипов
Каква е ползата от Четиридесетницата и защо трябва да я поръчваме?
Иерей Андрей Чиженко
Какво да пожертвам за Бога?
Протоиерей Андрей Ткачев
Търсенето на земната правда – признак на гордост
Протоиерей Сергий Филимонов
Що е промисъл Божий?
Професор Алексей Ильич Осипов
Бог не върши нищо заради възмездие. Но го прави заради ползата за човека, която би трябвало да произлезе в резултат на Неговите действия. Ето в това се състои Промисълът Божий!
Тоест, всяко Негово действие е насочено към това, човекът в своя живот да получи най-добрите условия, които да го накарат да разсъждава за смисъла на живота. Да се замисли за своето състояние, да се покае, макар и малко!
Да разбере, че без Бога даже и прага не можа да прекрачи – ето и в това е Божият Промисъл.
Така всичко, което се извършва с нас, не е случайност, а е в пълно съответствие с духовното ни състояние. Ала ние, за съжаление, не го виждаме. Виждаме само това, което се случва с нас. А което е в душата – не го виждаме… И често даже не искаме да го видим.
Но Промисълът Божий се състои именно в това – винаги да бъдат създадени най-добрите условия за обръщане на човека навътре към самия себе си и към Бога.
Искам да ви обърна внимание, че Промисълът Божий се осъществява не според някакъв натиск от страна на Бога, а според съществуващите духовни закони, които наподобяват физическите.
Колкото по-силно завиждаш – толкова повече страдаш.
Колкото си по-тщеславен, толкова повече си подложен на хуление.
Колкото по-милостив си към хората, толкова и ти получаваш подобно отношение.
Законите в духовния живот са много важни и именно според тях всичко се случва.
Работата е в това, че духовното си състояние определяме сами. А по духовните закони вече се извършва и външното изменение на обстоятелствата.
Погледнете: имало е потоп. Какво си мислите, че Бог се е прогневил и наказал хората? Да, обикновено така си мислим. Но не – Бог нищо не извършва заради възмездие! Но гледа на ползата, която би трябвало да произлезе от Неговите действия.
Единствено от такава гледна точка трябва да разбираме Божиите действия и всичко, което произлиза от тях.
Превод от руски език: Валя Марчелова
Каква е ползата от Четиридесетницата и защо трябва да я поръчваме?
Иерей Андрей Чиженко
Извън всяко съмнение е, че Четиридесетницата се явява едно от главните молитвени поменавания в Православната Църква.
Какво представлява всъщност? На четиридесет Литургии подред, във времето на Проскомидията се изземва от просфората частица при споменаване името на живия или споминал се човек (т.е. могат да се поръчват Четиридесетници и за упокой, и за здраве), като с молитвата: ,, Умий, Господи, греховете на тук споменаваните с Твоята пречестна Кръв, по молитвите на Твоите светии“, отнетата частица се пуска в Чашата с Кръвта Христова. Това се извършва на всяка Божествена света Литургия в четиридесет последователни дни.
Защо точно четиридесет? Тази цифра се среща твърде често в Свещеното Писание: четиридесет дни свети пророк Моисей водил еврееите в пустинята; четиридесет дни е постил в пустинята Спасителят, преди Своето обществено служение; четиридесет дни се явявал Христос след Своето Възкресение на апостолите. Светите апостоли узаконили обичая да се поменават починалите в течение на четиридесет дни. Оттук и
,,Четиридесетницата“, която се явява най-важното молитвено споменаване в Православната Църква- както на живи, така и на починали.
Защото най-голямата наша светиня са Тялото и Кръвта Христови, Които, по неизреченото Свое милосърдие към човешкия род, Господ сътворява на всяка Литургия от виното, водата и хляба-просфора. Поради което, съприкосновението с такава страшна и могъществена светиня, е спасително за човешката душа.
Ненапразно свещенослужителят се моли, изсипвайки частиците, изрязани от просфората с поменаване на имената, за да умие Господ с Пречистите Си Тяло и Кръв споменатите, т.е. да прости греховете на споменатите хора. Ние, православните, вярваме, че наистина това е така.
От цялото си сърце ви съвтвам: Записвайте четиридесетници едни за други и така спасявайте душите на близките си с Божията помощ! Защото в Господнята Чаша се извършва великата Тайна на Божието милосърде, любов и всеопрощение. И в нея душата човешка се съединява с Христа.
Четиридесетница може да се поръчва и за по-дълъг период от време – половин година или година. За покойници, които са били некръстени или са били членове на друга християнска или нехристиянска организация, както и самоубийци, Църквата не може да се моли и съответно не може да се записват четиридесетници. За живи, които не са кръстени и съответно не са членове на Православната Църква, за хулителите на вярата – воинстващи безбожници, преминалите в друга релгиозна организация, с което сами са се отлъчили от Майката-Църква, също не може да се записва четиридесетница.
Често задават въпрос: Може ли да се поръчва четиридесетница за човек, който е кръстен, но не води напълно благочестив живот, не посещава храма и т.н. Отговорът е: Да, абсолютно наложително е! Може точно вашата четиридесетница за този човек да пробие сърцето му и да послужи за благодатното му отваряне към спасение на неговата душа.
Но твърдо трябва да бъде отбелязано, че на четенето на молитви, в това число и на четиридесетницата, не бива да се гледа като на стоково-парични отношения или като на някакъв вид магическо действие – т.е. платих еди колко си лева, в три храма запалих свещи, в седем храма пуснах четиридесетници и това е – изпълнена е религиозната норма! Така в Църквата не може – в нея напълно отсъства махнично-формалният подход! Във вярата всичко трябва да минава през душата. Господ иска от нас да се променим!
Той казва на всеки от нас: ,, Синко, дай си Мен сърцето, и очите ти да гледат Моите пътища“(Притч. 23:26).
Превод от руски език: Валя Марчелова
Какво да пожертвам за Бога?
Протоиерей Андрей Ткачев
Не бъркайте из джобовете си, за да намерите там някоя пара, която да пожертвате за Бога – винаги първо за това се сещате! Не е необходимо! Жертвайте за Бога своето внимание.
Отдайте на Бога мислите си. Постарайте се по време на богослужението ,,всякое житейское отложить попечение“ ( да отхвърлим всякоя житейска грижа – прев.от църковнослав.) Достатъчно е, че 24 часа в денонощието, дори и по време на сън, мислим за всякакви празни неща – суета житейска!
Но ето, поне на служба, жертвайте за Бога своите мисли, отдайте му цялото си внимание, пожертвайте тези три часа от своето ежедневие, за да пребивавате в храма. Но не по начина, по който някои правят – поседят малко, после излязат навън, пак се връщат, заслушват се докъде е стигнала Литургията, скоро ли е Причастието…
Изисква Бог от нас пълнота в отдаването на тези ефимерни неща – време, внимание, мисъл… Да мислим за Него – не само за себе си! Ето това е жертва Богу – чиста и непорочна, жертва чистогоряща като восъчна свещ.
Душата си да поднесем на Бога – затова сме се събрали в храма. Това е училище – тук трябва да се учим, не да бъбрим и развличаме. Трябва да се трудим и работим, жертва да принасяме Богу, да мислим за Него, да ходим пред Него. На Авраам Бог даде само една заповед: – не десет, не сто, а една: ,,Ходи пред Менe и бъди непорочен“ (Бит.17:1). И ето – това всъщност е вярата Авраамова – ,,ходя пред Бога, живея пред Бога, спя пред Бога, ям пред Бога, болея пред Бога, радвам се пред Бога, винаги Го помня“.
Винаги да помним Бога – това е най-важното!
Превод от руски език: Валя Марчелова
Търсенето на земната правда – признак на гордост
Протоиерей Сергий Филимонов
Често хората, които търсят правда в житейските дела, си мислят, че се занимават с благородно нещо. Но те, всъщност не търсят единствената Правда Божия, а искат земната, човешката правда. Няма на земята правда, скъпи мои! Колко пъти да ви повтарям това?! Правдата е само в Бога! ,,Мои са решение и правда; Аз съм разум, у Мене е силата‘‘ (Притч. 8:14) – казва Сам Господ.
,,Моите мисли не са ваши мисли, нито вашите пътища са Мои пътища, казва Господ. Но както небето е по-високо от земята, тъй Моите пътища са по-високо от вашите пътища, и мислите Ми – по-високо от вашите мисли“ (Ис. 55, 8–9).
Бог твори Своя правда, постъпвайки по която, християните могат да се спасят. А заниманието в търсене на “лъжесправедливост”, каквато е човешката, уподобява християните на садукеите и фарисеите, които ходят на църква, молят се, външно изпълняват Божиите заповеди, но вътрешният им човек е дълбоко поразен и толкова се е отдалечил от Бога, че става страшно. Подмяната на християнина с безсърдечния човек на земната правда и справедливост е страшно за Църквата явление – това е язва, ръжда, която я разяжда.
Как би казал вярващият човек? ,,Господи, нека винаги и във всичко да бъде Твоята свята воля“. Благодаря ти за всичко! Защото твърдо вярвам, че за любящия Те, вярващия в Теб, за доверяващия Ти се, за уповаващия се на Теб, всичко в този живот е за добро. Ти казваш, че се грижиш за моя живот и аз поверявам целия си живот и душата си в Твоите ръце“.
Такова настроение има вярващият човек. Така върви към Бога и преодолява горделивите движения на душата си!
Превод от руски език: Валя Марчелова