Истинска радост в енорията предизвика предложението за поклонническо пътуване. За нас беше традиция да се организират поклонения поне два пъти в годината, докато не ни обхвана Ковид пандемията.
На 16 октомври потеглихме с автобус рано сутринта – крайната ни цел беше Троянската света обител! Времето беше навъсено, но дори и облаците не можеха да отнемат от красотата на есенните пейзажи, които надничаха иззад прозорците на автобуса. Първата спирка от нашето поклонение беше Арбанаси с монастира на Света Богородица, където се помолихме пред чудотворната икона „Света Богородица Троеручица“, за която се смята, че е донесена през 13-ти век от Атон. Под лек дъждовен ромон направихме кратък пешеходен преход до манастира Свети Николай Чудотворец, разположен в падината под Парк-хотел Арбанаси, основан по времето на Втората българска държава – времето на Асеневци. Монахинята, която ни посрещна, любезно ни припомни историята на това свято място – през 1393 година разрушен от турците при разрушаването на Търново, близо три века след това отново е въздигнат. От тогава датира и манастирския храм, който почти изгаря при пожар. По-късно духовната обител е разрушена при нашествието на кърджалиите, но отново възстановена през 1833 година по инициатива на игумена на Преображенския манастир – Зотик.
Запечатахме присъствието си по тези места с няколко групови снимки и отново продължихме към крайната цел.
В ранния следобяд пристигнахме в Троянската света обител, където ни очакваха и бързо настаниха. Подредеността на стаите, чистотата, бяха част от гостоприемството на това място, което сякаш ни подготвяше да се отърсим от житейските грижи, а да се отдадем на духовните преживявания. В 17ч заби манастирското клепало, възвестяващо началото на вечерното богослужение. То сякаш почука и в нашите сърца, и всички се озовахме в храма. Посрещна ни Пресвета Богородица, тъй благолепна и владичествена в лика Си Троеручица. Поздравихме я с коленопреклонение и целувание, както се полага на Божия Майка, Която е и закрилница на всички нас! Богослужението беше песенно украсено от красивите гласове на псалтите, които сякаш ни отнесоха в ангелските висоти. В края на вечернята бе отслужено петохлебие, за чието донасяне досетливо се бе погрижила наша дръзновена енориашка, и раздадено за здраве и благословение на всички поклонници.
Е, не останахме само на духовната храна – в близката до манастира гостилница вечеряхме сред оживлението на разговорите помежду ни.
На следващия ден камбанен звън отново ни прикани в храма за възкресната утреня и последващата света Литургия. Беше неделята, в която се честват Светите Отци от Седмия Вселенски събор. Клирът бе огласян от псалти и гости от паралелния курса на Софийската семинария. С песенно многолетствие посрещнаха епископ Сионий, който оглави празничната служба. В съслужение беше и ставр. иконом Дончо Александров– предстоятел на нашия храм, основен инициатор, умел организатор на всички поклоннически пътувания, включително и на това. Наистина всеки храм е Божий дом, но когото човек е в манастирския храм, когато службите са украсени от многобройни, добре спяти мъжки гласове на псалти, когато тяхното исо трепти от всяко ъгълче на храмовото пространство, когато погледа ти се спира върху светия лик на Богородица, когато богослужението тече спокойно, без напрежение, без мирско суетене, няма как да не възнесеш мислите си и сърдечните си чувства нагоре, към Небесното, към Горното. Подготвилите се за Божията Трапеза приеха Христовите Тайни. Накрая и всички поканени на това общо Литургийно събрание, получиха от осветения антидор – нафора.
За разлика от богослужбите в градските храмове, по манастирски устав те са по-пространни и така по обяд напуснахме храма. Имахме час свободно време преди отпътуване – за някои то бе изпълнено с посещение на църковните лавки, за други – записване на Четиридесятници, за трети – сбогуване с Богородица Троеручица, за други – лека обедна закуска.
Напуснахме това благолепно свято място и поехме по обратния път към дома. Но радостта от малкото духовно бягство, което направи всеки от нас, и то споделена с други приятели по вяра и единомислие, ни окрили с надеждата, че независимо от тежката ситуация, в която всички сме поставени, вярата в нашия Спасител, която макар и позадрямала в нас, може да бъде възкресена от подобна заедност во Христа!
Разказ на Валя Марчелова