Протоиерей Иоанн МИРОНОВ
Как, възлюбени братя и сестри, ние се боим да не простудим тялото си, като го увиваме, съгряваме го с дебели блузи, пуловери… Но дали така пазим душата си от студенина, от огорчения, от заблуждения, в които я вкарваме? По думите на свети пророк Давид: ,, Умий ме и ще бъда по-бял от сняг“, трябва да сме непрестанно в покаяние. Така и просим във вечерните молитви: ,,Господи, дай ми да мисля за изповядване на моите грехове!“.
Всеки човек в живота си съгрешава много. Дори и Божиите угодници са впадали в прелест и в сатанински изкушения. Спомнете си преподобни Исаакий, затворник Печерски, как живеел в пустинята, подвизавайки се строго. И една нощ, уморен след изтощителни молитвени трудове, когато загасил свещта, пещерата се озарила от ярка светлина и към преподобния в образ на прекрасни юноши се приближили два бяса със сияещи лица. Те казали на подвижника:
– Исаакий! Ние сме ангели – ето, при тебе идва Христос с небесните сили.
Той станал и видял множество бесове. Лицата им греели като слънце, а един от тях сияел повече от другите и лицето му изпускало лъчи. Бесовете пак му казали:
– Исаакий! Това е Христос, падни пред Него и Му се поклони!
Подвижникът не усетил бесовската хитрост, забравил да се осени с кръстното знамение и се поклонил на беса, сякаш на Христа.
Тогава нечистите вдигнали голям шум и завикали:
– Сега си наш!
Сложили го да седне и сами седнали около него, а цялата килия и около нея се изпълнили с бесове. Тогава мнимият Христос казал:
– Вземете свирала, гусли и тимпани и свирете, а Исаакий нека танцува.
Бесовете веднага започнали да свирят на свирала, тимпани и гусли, хванали преподобния и започнали да скачат и да играят с него. Дълго го въртели и го уморили, а после го захвърлили едва жив. Като го поругали така, изчезнали. И така две години той лежал в рани, с разслаблено тяло и дух, но в дълбоко покаяние, а за него предано се грижел игумен Теодосий. Когато отново стъпил на краката си, взел твърдо решението да не се подвизава повече сам в пещера, а да се труди в манастира!
Ето, възлюблени, колко страшно е човек да впадне в прелест! В житието на преподобни Лъв Оптински се разказа следният случай: Веднъж той отишъл в пустинята, където живеел отшелникът йеромонах Теодосий, славещ се с прозорливостта си. И старецът го попитал: ,, Откъде такива дарования у тебе?“. ,, От Светия Дух, Който във вид на гълъб ме навестява…“. ,,Но, отче, опомни се, изпаднал си в прелест!“ – казал му преподобни Лъв Оптински, а монах Теодосий му отговорил: ,, Аз мислех, че си дошъл при мен за наставления, а ти ме оскърбяваш?!“. Преподобният страец си тръгнал от него, но се отбил при настоятеля на манастира и го предупредил да наглежда Теодосия, за да не му се случи нещо лошо. Едва пристигнал в град Орел, закъдето бил тръгнал, получил вестта, че Теодосий е посегнал на живота си и се удавил.
Ето така врагът често идва чрез прелестта, за да погуби човека. Сам Иисус казва; ,, пазете се да ви не прелъсти някой“ ( Мат 24:4). Защото преди Второто Пришествие много ще се прелъстят. Най-важно е да се живее в простота, както казва и Амвросий Оптински: ,, Там, където е просто, има стотици ангели, а където е високомъдрено – ни един“.
Някои му казвали: ,, Батюшка, колко се моля, а все ме нападат помисли, помисли, помисли…“ А старецът Амвросий давал следния пример: ,, Отива селянинът на пазара да си продаде грънците и трябва да си пробие път сред тълпата, за да достигне до средата, където продажбата ще е по-успешна. Наоколо суета, навалица, но той упорито напредва и полека -лека стига до мястото. Така и в молитвата, човек трябва да се придвижва лекичко, бавничко, но упорито, и ще достигне до Небесното Царство“. Така простичко съумял да обясни старецът Амвросий, въпреки че бил учен мъж – ,,Лествицата“ превел от гръцки, но имал по детски чисто сърце и давал чудни наставления, записани за наше ръководство днес!
Простотата се дава на човек, който не осъжда грешниците. Ако видите някой брат, изпаднал в пиянство или друг грях, помолете се: ,,Помогни, Господи, да се избави от това блатно тресавище и го укрепи!“. Но не осъждайте никого, защото инак ще впаднете в още по-големи от на този, когото осъждате, грехове. И не е нужно да изисквате прекалено! Както казват отците: ,, Ако видиш млад послушник, устремил се дръзко към небето, приземи го!“. Необходимо е в началото човек да се научи да живее в мир на земята и в разбирателство с всички хора, и чак тогава да мисли за Царството Небесно! А ние, какво?.. Този не ни харесва, другият –също… А самите ние какви сме?! В едно и също семейство има деца по-добри и по-лоши. За едните се радваш, за другите – скърбиш. Така и в нашето християнско семейство – всеки си има свой нрав. И по- добре да се помолиш, отколкото да осъдиш! Както се разказва в една история: ,, Някакъв монах от един манастир непрекъснато четял нещо, записано на хартийка. И братята му докладвали това на игумена, като го набедили, че е магьосник. Извикал го игуменът при себе си и го попитал с какво се занимава, а онзи му отговорил, че винаги, когато се бои да не падне в грях, чете написаното на хартийката: ,, Сдържай езика си от зло и устата си от коварни думи“ (срв.Псалом 33:14) и не осъждай брата си!“ . Ето колко опасно е да се осъжда!
И така, основен наш грях е осъждането. А на Страшния Съд ние ще отговаряме не за другите, а за нас и собствените ни постъпки! На земята може и да се покажем добри, благи, ласкави, но на Съда ще стане явно какви сме били всъщност! Затова да викаме към Господ: ,, Сърцеведче, пощади душите ни!“
Превод от руски език: Валя Марчелова