ЗА ПРОСТОТАТА НА ДУШАТА

Протоиерей Иоанн МИРОНОВ

Как, възлюбени братя и сестри, ние се боим да не простудим тялото си, като го увиваме, съгряваме го с дебели блузи, пуловери…  Но дали така пазим душата си от студенина, от огорчения, от заблуждения, в които я вкарваме? По думите на свети пророк Давид: ,, Умий ме и ще бъда по-бял от сняг“,  трябва да сме непрестанно в покаяние. Така и просим във вечерните молитви: ,,Господи, дай ми да мисля за изповядване на моите грехове!“.

Всеки човек в живота си съгрешава много. Дори и  Божиите угодници са впадали в прелест и в сатанински изкушения. Спомнете си преподобни Исаакий,  затворник Печерски, как живеел в пустинята, подвизавайки се строго. И една нощ, уморен след изтощителни молитвени трудове, когато загасил свещта, пещерата се озарила от ярка светлина и към преподобния в образ на прекрасни юноши се приближили два бяса със сияещи лица. Те казали на подвижника:

– Исаакий! Ние сме ангели – ето, при тебе идва Христос с небесните сили.

Той станал и видял множество бесове. Лицата им греели като слънце, а един от тях сияел повече от другите и лицето му изпускало лъчи. Бесовете пак му казали:

– Исаакий! Това е Христос, падни пред Него и Му се поклони!

Подвижникът не усетил бесовската хитрост, забравил да се осени с кръстното знамение и се поклонил на беса, сякаш на Христа.

Тогава нечистите вдигнали голям шум и завикали:

– Сега си наш!

Сложили го да седне и сами седнали около него, а цялата килия и около нея се изпълнили с бесове. Тогава мнимият Христос казал:

– Вземете свирала, гусли и тимпани и свирете, а Исаакий нека танцува.

Бесовете веднага започнали да свирят на свирала, тимпани и гусли, хванали преподобния и започнали да скачат и да играят с него. Дълго го въртели и го уморили, а после го захвърлили едва жив. Като го поругали така, изчезнали. И така две години той лежал в рани, с разслаблено тяло и дух, но в дълбоко покаяние, а за него предано се грижел игумен Теодосий. Когато отново стъпил на краката си, взел твърдо решението да не се подвизава повече сам в пещера, а да се труди в манастира!

Ето, възлюблени, колко страшно е човек да впадне в прелест!  В житието на преподобни Лъв Оптински се разказа следният случай: Веднъж той отишъл в пустинята, където живеел отшелникът йеромонах Теодосий, славещ се с прозорливостта си. И старецът го попитал: ,, Откъде такива дарования у тебе?“. ,, От Светия Дух, Който във вид на гълъб ме навестява…“. ,,Но, отче, опомни се, изпаднал си в прелест!“ –  казал му преподобни Лъв Оптински, а монах Теодосий му отговорил: ,, Аз мислех, че си дошъл при мен за наставления, а ти ме оскърбяваш?!“. Преподобният страец си тръгнал от него, но се отбил при настоятеля на манастира и го предупредил да наглежда Теодосия, за да не му се случи нещо лошо. Едва пристигнал в град Орел,  закъдето бил тръгнал, получил вестта, че Теодосий е посегнал на живота си и се удавил.

Ето така врагът често идва чрез прелестта, за да погуби човека. Сам Иисус казва; ,, пазете се да ви не прелъсти някой“ ( Мат 24:4). Защото преди Второто Пришествие много ще се прелъстят. Най-важно е да се живее в простота, както казва и Амвросий Оптински: ,, Там, където е просто, има стотици ангели, а където е високомъдрено – ни един“.

Някои му казвали: ,, Батюшка, колко се моля, а все ме нападат помисли, помисли, помисли…“ А старецът Амвросий давал следния пример: ,, Отива селянинът на пазара да си продаде грънците и трябва да си пробие път сред тълпата, за да достигне до средата, където продажбата ще е по-успешна. Наоколо суета, навалица,  но той упорито напредва и полека -лека стига до мястото. Така и в молитвата, човек трябва да се придвижва лекичко, бавничко, но упорито, и ще достигне до Небесното Царство“. Така простичко съумял да обясни старецът Амвросий, въпреки че бил учен мъж – ,,Лествицата“ превел от гръцки, но имал по детски чисто сърце и давал чудни наставления, записани за наше ръководство днес!

Простотата се дава на човек, който не осъжда грешниците.  Ако видите някой брат, изпаднал в пиянство или друг грях, помолете се: ,,Помогни, Господи, да се избави от това блатно тресавище и го укрепи!“. Но не осъждайте никого, защото инак ще впаднете в още по-големи от на този, когото осъждате, грехове. И не е нужно да изисквате прекалено! Както казват отците: ,, Ако видиш млад послушник, устремил се дръзко към небето, приземи го!“. Необходимо е в началото човек да се научи да живее в мир на земята и в разбирателство с  всички хора, и чак тогава да мисли за Царството Небесно! А ние, какво?.. Този не ни харесва, другият –също… А самите ние какви сме?! В едно и също семейство има деца по-добри и по-лоши. За едните се радваш, за другите – скърбиш. Така и в нашето християнско семейство – всеки си има свой нрав. И по- добре да се помолиш, отколкото да осъдиш! Както се разказва в една история: ,, Някакъв монах от един манастир непрекъснато четял нещо, записано на хартийка. И братята му докладвали това на игумена, като го набедили, че е магьосник. Извикал го игуменът при себе си и го попитал с какво се занимава, а онзи му отговорил, че винаги, когато се бои да не падне в грях, чете написаното на хартийката: ,, Сдържай езика си от зло и устата си от коварни думи“ (срв.Псалом 33:14) и не осъждай брата си!“ . Ето колко опасно е да се осъжда!

И така, основен наш грях е осъждането. А на Страшния Съд ние ще отговаряме не за другите, а за нас и собствените ни постъпки! На земята може и да се покажем добри, благи, ласкави, но на Съда ще стане явно какви сме били всъщност! Затова да викаме към Господ: ,, Сърцеведче, пощади душите ни!“

Превод от руски език: Валя Марчелова

Прочети още

Mощите на светиите – видим залог за бъдещото ни възкресение

Печално зрелище е да си представим човешкия род от момента, когато над нашите прародители е прогърмялa строгата дума на Божията правда: „пръст си и в пръст ще се върнеш” (Бит.3:19)! Навсякъде е царството на тлението, навсякъде и във всичко е владичеството на смъртта и разрушението!

Но посред мъртвата пустиня, взорът на християнина с радост се спира върху някои Божии избраници, на които не е дадено да видят общото за всички тление (Деян.2:27). Що за тайнство на неведомия живот се извършва в тези съсъди на Божията благодат, обречени видимо не на смърт и тление като другите свои събратя по плът? Нима това е дело на природата, което човешкият ум все още не е успял да изследва и определи?

Но макар някои от нещата в природата наистина все още да остават загадка за човешкия ум, но общите, основните закони са безусловни и общоизвестни. По тяхната сила всичко, което получава битие на земята, първо възраства и достига повече или по-малко успешно предназначеното му развитие. После започва да се изтощава, да слабее, да се разрушава и да тлее като всичко – от синаповото зърно, което, кога се посее в земята, е най-малко от всички семена земни (Мк.4:31), до великолепния ливански кедър; от нищожния червей, едва забележим за окото и влачещ се в пръстта, до венеца на Божиите творения – човека. И въпреки всички закони, телата на някои Божии избраници, подвизавали се във вяра и благочестие, покосени от смъртта, положени в земята и намирайки се в утробата й понякога цели столетия, не само не изгниват, но често и одеждите им, и дoри самите ковчези остават недокоснати от тлението, когато в същото време изтлява и се превръща в прах всичко намиращо се наоколо.

Ще търсим ли отговор за това чудесно нетление в действието на естествени причини, скрити в самия живот на светите праведници, които от продължителното изнуряване на плътта, изчерпват в себе си всяка влага – първата и главна причина за гниенето и разрушаването? Но колко болести изсушават по подобен начин и грешните хора, но телата им след смъртта се превръщат в пръст! При това ни е известно, че голяма част от праведниците, живели в света, но не светски живот!, не са изтощавали телата си с прекомерен пост и въздържание, но са водели простичък начин на живот, са били грабвани внезапно в разцвета на мъжеството и силата си; други пък мечът на гонителя е посичал съвсем рано, в цялата девствена красота на нежната им възраст, и телата им, останали дълго време в земята, са били непредадени на тлението.

Не с действието на естествени причини, не с някаква игра на природата, но по волята на всеблагия Божи Промисъл за човека могат да се обяснят подобни явления! И ако при вида на смъртта и разпадането на човешкото естество, създадено от Бога „за нетление” (Премъдрост.2:23), христианският мъдрец възкликвал: „Как се предадохме на тление, как се свързахме със смъртта? Воистина с повелението на Бога!“, то колко повече при вида на нетленните останки на праведниците – на това очевидно тържество на живота над смъртта, християнинът е в правото си да възкликне: „наистина с повелението на Бога остават нетленни телата на Божиите угодници, като видими залози на бъдещото наше възкресение!“


Свещеното писание свидетелства, че Бог издигна всички твари към живот и битие, че „Бог не е създал смъртта”(Прем.1:13), но че чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха – смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха; па и тварите …, защото тварите се покориха на суетата (Рим.5:12; 8:19,20). Ала милосърдният Бог, за утешение на поробения от тлението човешки род, във времето видимо и тържествено явява в някои Свои избраници, че Той „не е Бог на мъртви, а на живи”(Мт.22:32), и че законът на смъртта и тлението не е вечен, но някога ще трябва да отстъпи пред безусловността на първоначалния Божий замисъл за човека. Така Енох и Илия бяха издигнати над бездната на тлението в горните обители заедно с телата си; „Моисей беше на сто и двайсет години, когато умря; но зрението му не бе отслабнало, и силата му не бе отпаднала.” (Втор.34:7); костите на Пророк Елисей, който възкресявал мъртви, докато бил жив, съхранили животворящата сила и след смъртта му в такава мяра, че чрез едно докосване до тях, оживял мъртвец (4Цар.13:21). Тези примери на нетление, разбира се, са редки в старозаветната Църква и са подготовка към пълното и забележимо тържество на живота над смъртта и на нетлението над тлението, което се откри, когато Христос, съкрушавайки на Кръста силата на смъртта и тлението, „и за умрелите стана начатък.”(1Кор.15:20).

Оттогава животът, излял се от гроба Христов, обновявайки духовната природа на човека, надари в изобилие с живоносна сила и неговата телесна природа. В самия час на смъртта на Богочовека, „много тела на починали светии възкръснаха; и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина” (Мт.27:52, 53). Тези първенци на възкресението, с неотделимо възкръсналите си тела, послужиха за вече видим залог на това, че е бликнала водата на безсмъртието и нетлението в пустинята (Ис.35:6). Впоследствие силата на нетлението започна да се явява в Църквата Христова в такова изобилие, че в това необикновено явление няма как да не узнаем волята на Всемогъщия.

Защо премъдростта Божия твори това непрестанно чудо в Църквата Христова? Разбира се, заради тази главна цел, нетленните останки на Божиите Праведници да послужат на верните за видим залог за бъдещото възкресение на всички, а на слабите – за опора на вярата им, когато тя се разколебава. По същия начин, в заобикалящата ни природа виждаме, че макар бурите и зимният студ да лишават от зеленина и да прекратяват живота на по-голямата част от растенията, но някои от тях, съхранявайки и под студа на снега своята зеленина, служат за залог на обновлението при настъпването на пролетта. Във времената Господ видимо явявал на хората Своя промисъл за нетленно почиващите праведници, пробуждайки ги за миг от смъртния сън и чрез самото им възкръсване – свидетелствайки за истината на бъдещото Всеобщо възкресение. Така, по време на вълнения, произтичащи в църквата от суемъдрието на някои хора, които отхвърляли възкресението на мъртвите, Господ въздигнал от почти двувековен смъртен сън нетленно починалите в Ефес свети седем отроци (честват се на 4 август). Подобно чудо Господ явил и в светата Печерска обител в деня на живоносното Христово възкресение, когато на възгласа на свещенослужителя: ,,Христос воскресе!“, съборът от многото светии, цели векове нетленно почиващи в пещерите, се отзовал с радостното възклицание: „Воистину воскресе!“

Дойди, християнино, пред раката с нетленно почиващите праведници Божии, и погледни на тях не само като на молитвени твои застъпници пред Бога, но и като на видим залог за бъдещото твое възкресение! И тогава какво би могло да те смути или да разколебае вярата ти в тази утешителна истина?

Разрушението ли на твоя телесен вид? Но ето светите мощи на праведниците, нетленно почиващи, лежат пред очите ти като доказателство за това, че вече силно разтърсена от Кръста и Възкресението на Сина Божий, не само над душите, но и над тленните ни тела, ако Господу е угодно, смъртта няма вече старата власт! Смущава ли те това, че стихийното ти тяло, изтляващо в прах, често разпръсвана от вятъра, може да се съедини отново в своите части и да се сглоби в един съвършен състав? Но телата на праведниците, които по общия закон би трябвало да изгният, ала остават неповредени след векове, очевидно убеждават, че за всемогъществото на Бога е еднакво възможно, както да съхрани тленното от тление, така и изтлялото да възвърне към живот и нетление! Затова с вяра и упование целувай светите мощи на Божиите угодници, като видими залози за бъдещото твое и на всички твари освобождение от смъртта и тлението! И не бъди невярващ, а вярващ!

Превод от руски език: Йоанна Калешева

Прочети още

Благовещение на Пресвета Богородица - иконостаса на храм "Св. Атанасий"

Днес е началото на нашето Спасение

Автор: Епископ Евтимий

„Богородице Дево, радвай се, благодатна Мария, Господ е с Теб“ – с тези молитвени слова, които носят началото си от празника Благовещение, се обръщаме към Божията Майка.

Преди повече от две хиляди години, в малкия град Назарет Галилейски, който тогава принадлежал към Римската империя, прозвучало това радостно приветствие на Архангел Гавриил, който възвестил на чистата Отроковица, че е придобила благодат от Бога и е избрана да стане Майка на Син Божий. ,, И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус“ ( Лк 1:30).

Тези думи предизвикали смущение в Пречистата Дева, имаща кротък нрав и смирено сърце. Тя не била и помисляла за такава чест – да послужи за Тайната на Боговъплъщението. А на Царя на славата било угодно да се въплъти именно в смирената Дева, да израсне в семейство, богато не на тленни съкровища, а на благородство на душите. Затова и Промисълът Божий определил за пазител на Дева Мария праведния Йосиф.

Йосиф Обручник, произхождащ от царския род на Давид, бил дърводелец и с пот на лицето, със своите две ръце изкарвал хляба насъщен, както Господ заповядал на Адам. Затова, когато Христос проповядвал, всички с учудвали: ,,Не е ли това Синът на дърводелеца?“ . Така кротко и смирено се яви на света Спасителят.

Това дългоочаквано събитие станало възможно, когато се появила Тя – богоизбраната Отроковица, Която толкова възлюбила Бога, че единствено от нея можело да се отронят простичките, но изпълнени с голямо доверие и жертвена любов, думи: ,, ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“ (Лк 1:38).
Ние често назоваваме себе си раби Божии, но дали наистина влагаме в това същото значение, както Пресвета Богородица? Или просто механично, следвайки традицията? А някои, които търсят корените на това определение в робовладелческия строй, смятат, че подобни наименования са унизителни – нали робството предполага пълно подчинение на властника, загуба на личната свобода?!

Но колко, скъпи мои, робството на Бог се отличава от робството на човек! ,,Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери“ – казва Сам Спасителят в Светото Евангелие (Мат 16:25). Рабството на Христа е доброволно отричане от своя ,, ветх човек“ в името на преобразяването на собствената душа, което може да се извърши единствено в служение Богу!

,, … Ето рабинята Господня“ – произнесла Божията Майка в отговор на вестта на Архангел Гавриил, показвайки пример за пълна преданост на волята Божия. Днес ние знаем, че Ангелът е открил на Йосиф непорочността на Дева Мария, а той с любов Я пазел и се грижел за Нея. Но тогава, давайки смиреното си съгласие да се извърши невероятното чудо, превъзхождащо всяко човешко разбиране, Пречистата Дева е пребивавала в неизвестност как ще постъпи праведният Йосиф, узнавайки, че Тя е непразна. И дали би могла да му издаде Тайната на Боговъплъщението? А дали би Й повярвал той? Нали по иудейския закон жена, която не е заченала от мъжа си, я очаквало позорното и страшно умъртвяване с камъни. Но Тя твърдо и спокойно произнесла: ,, ето рабинята Господня“ и с това отворила за всички надеждата за спасение, надеждата за примирение с Бога.

Но ще можем ли да последваме Нейната самоотверженост и ще можем ли подобно на Чистата Отроковица да приемем всички обстоятелства в живота като блага Божия воля за нас? Или ще свърнем от пътя на спасението, поддавайки се на малодушното съмнение, че в нашите скърби е благият Промисъл на Бога и Неговото милосърдие?

Един подвижник е казал: ,,Волята Божия се извършва там, където човек се старае да я следва“. Ние често наричаме ,,воля Божия“ плачевните последствия за своите неподобаващи постъпки, при което се оправдаваме. Но волята Божия не се проявява в лошите дела на човека, които той извършва по собствена воля. Волята Божия се състои в това, всички да се спасим, заради което Господ, като любящ Отец и злото превръща в благо. Свети Василий Велики вижда същността на злото в лъжовното, греховно и неразумно самоопределение на човека, противопоставящ свободата на волята си на волята Божия, а чрез това – в отделянето от Бога, от истинното Благо за християнина.

Господ не ограничава волята на човека, а го оставя свободно да избира: да бъде раб Божий или роб на греха. В същото време Господ не изоставя такъв, който е избрал греха, завръщайки го обратно в пътя на спасението, чрез различни житейски ситуации. Такива примери на действието на Божия Промисъл са много – и в личния ни живот, и в живота на народите, и в цялата история на човечеството. Ние ги наричаме чудеса! Велико чудо на Божието домостроителство за нашето спасение ни се открива и в празника Благовещение!

Този празник ни учи още как с благодарно сърце трябва да се отзоваваме на призива на Божествената любов. Самата Божия Майка ни е показала най-благия пример за следване на Божията воля. Благодарение на Нейната самоотверженост и духовно благородство настъпи и нашето спасение. Както се пее в тропара на празника: ,, Днес е началото на нашето спасение“!

Превод от руски език: Валя Марчелова

Прочети още