Из „Покаяние и пост, част ІІ, (Слова в св. Четиридесетница)“
Автор: Свети Теофан Затворник
Ето, за мнозина от нас измина вече една седмица, откак се примирихме с Бога и вървим по пътя на новия богоугоден живот. Предполагам, че за вас вече е ясно, че повече от времето на трудовете ни в делото на спасението преминава в борба с греха. Така и трябва да бъде. Станата, от чиято власт се освободихме, не губейки надежда отново да ни плени, интригува. И страстите, от които решихме да се откажем и се отказваме, но които не са умрели и дори не са твърде обезсилени, отново въстават с по-голяма или по-малка сила и искат удовлетворение. Тия нападки от една и от друга страна се стремят да ни сразят и се чувствуват. И понеже трябва да бъдат отблъсквани, принуждават ни към борба. Такъв е законът на живота в Иисуса Христа. Всеки християнин, който търси спасение, трябва да премине три степени, а именно: да се покае, да се обърне към Бога, а след това чрез борба със страстите да влезе в областта на чистотата. Покаянието е изходната точка, чистотата – цел. Борбата със страстите изпълва цялото пространство между тези две точки. Ние вече започнахме и сега, по неизбежния закон, сме в борба.
Нека бъдем бодри и да укрепва сърцето ни! Св. ап. Павел казва: облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни (Еф. 6:11). Сатаната напада върху всяка част на нашето естество, всяка от тях е сразявана от своя страст и свой грях. И поради това, в борбата със сатаната, всяка част на нашето естество трябва да бъде съответно защитена.
Вие знаете, от какви части се състои човешкото тяло, какви нападения търпят те и как трябва да се защитават. Животът в човешкото тяло се подържа от съгласуваните действия на различните негови части. Удовлетворяване потребностите на тялото е закон на естеството. Но идва при него страстта, то губи мярката и начина на живот и се явява грехът.
Нашето тяло трябва да бъде хранено. Органите на храненето са устата, гърлото и стомахът. Страстите, които нападат върху тая част, са: лакомията и пиянството. Средствата за защита на тая част са: въздържание и пост.
Нашето тяло чувствува. Органите на чувствителността са нервите с чувствата. Страстите, които нападат върху тая част, са много. Всяко чувство има свое изкушение: окото – свое, ухото – свое, вкусът – свое. Обща за всички е страстта към пиянството раздразване на чувствата, или към чувствените удоволствия. Според св. отци, тази част трябва да се защити с т.н. опазване на чувствата, особено зрението и слуха, от всички съблазнителни впечатления, преди всичко чрез уединяване и избягване на срещи със съблазнителни предмети, порочни лица и места.
Тялото притежава движение. Органите на тази функция са мускулите с ръцете и нозете. Страстите, които нападат върху тая част, са, от една страна леността и сънливостта, а от друга – лекомислие, прекалена подвижност, страст към игрите и забавленията, неприличните танци, кавгите и побоищата. Средствата, с които трябва да се защитава тази част са труд, поклони в определно врече на деня, чинна правилност на движенията.
Тялото има език – орган на говора. Страстите, които го нападат, са: празнословие, сквернословие, осъждане, безсмислени спорове, кощунство. Средството, с което трябва да го защитим, е благоразумното мълчание.
Такова е нашето тяло, такива са неговите страсти и такива са средствата против тях. Съвкупността от тези средства се нарича от св. отци телесни подвизи. Така, ние трябва да вземем нашето тяло в ръце и да го обучаваме на порядъчен живот. Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите (Гал. 5:24).
Да преминем към душата. Тук на първо място са въображението с паметта – душевен магазин с указател за неговите съкровища. Страстите, които смущават тая способност, са: мечтателност, разсеяност или разпиляване на ума, фантазьорство – разпалвани чрез четене на безнравствени романи празни разговори. Средството против тях е вниманието, или трезвостта и бодростта на духа.
След въображението следва разсъдъкът с разума, чиято работа е всичко да разпознават. Враговете, които действуват върху тях неблагоприятно, са: празното любопитство, безогледното съмнение, гордостта, доверие само в себе си, немотивирана упоритост в мнението, липса на убеждения. Средства за тяхна защита са: четене на Словото Божие и творенията на св.отци, разговори с хора опитни в духовния живот, собствено разсъждение в послушание на гласа на св. Църква.
Наред с разсъдъка стои волята – деятелната способност на желанията и начинанията. Страстите, които я измъчват, са: суетно многогрижие, груб егоизъм, своенравие, неподчинение, дързост и волност. Средство против тях е всестранното и разумно послушание, подчинение на законния ред – житейски, граждански, църковен и на този, посочен от духовния отец.
По-нататък в този ред стои вкусът – способност към естетически удоволствия. Страстите, които го овладяват, са: увлечение в модност, страст към конете, страст към увеселения, балове и танци. Средствата за негова защита са: сериозна музика, художество, духовно пение, иконопис, посещение на музеи и храмове, които представляват пълно удовлетворение на потребностите на неразвратения вкус.
Такава е душата, такива са нейните страсти, такива са и средствата против тях. Съвкупността от тия средства съставлява кръга на душевните подвизи, чрез които ние прославяме Бога и в душите си (І Кор. 6:20), спасяваме се чрез вяра (Евр. 10:39) и ги очистваме (І Петр. 1:22).
Накрая, по- горе от душата е духът – сила насочена към Бога и духовните неща. Враговете тук са: неверие, забравяне Бога, безстрашие, изгаряне на съвестта, омраза към духовните неща, отчаяние. Средства против тях са: вяра и предана любов към Бога, оживяни от надежда и подтикващи към истински духовен живот, непрестанно насочване ума и сърцето към Бога в топла и сърдечна молитва.
Накратко ще изброя средствата за нашия духовен живот, а именно: вяра, молитва, посещаване св. храм и св. служби, всестранно послушание, четене на Словото Божие и творенията на св. отци, живи разговори с опитни хора и богомислие, трезво внимание към себе си, физически труд, поклони, молитвено уединаване, опазване на чувствата, мълчание, въздържание и пост.
Същите средства, не буквално, а по дух посочва и св. ап. Павел, когато писал на християните в гр. Ефес да се облекат във всеоръжието Божие, изброявайки ги поотделно: и тъй, стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата, и обуйте нозете си с готовност да благовестите мира; а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия; вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово; с всяка молитва и просба молете се духом във всяко време (Еф. 6:14-18).
Така – и апостолските наставления и разглеждането частите на нашето естество ни сочат всички изброени средства, като необходимо условие за успеха на нашия духовен живот. Иначе те се наричат подвизи и са телесни, душевни и духовни. Вие знаете, че всички богоугодни мъже и жени, които са търсили спасение, са преминали тези подвизи неуклонно. И понеже са ги преминали, те са побеждавали страстите, ставали са чисти и са се спасявали. Ако искаме да постигнем успехи в духовния живот, нека и ние да започнем да се подвизаваме с добри подвизи. Всеки подвиг е ограничаване на противоположната нему страст, а всички заедно – ограничаване на всички страсти, чрез което те са като в обсада и отчасти се изтощават от глад, а най-вече направо се поразяват от противодействието. Нека бъдем постоянни, твърди и неотстъпчиви и скоро ще постигнем успех. Не бива да гледаме на ония, които отбягват подвизите, считайки ги за дело на произвол. Между такива не ще открием победители. Защото, бягайки от тях, какво вършат те? Предоставят сами себе си от всички страни на вражеските удари. Те приличат на войници, които, без оръжие, съблечени и боси се движат в пленнически лагер. Враговете ги бият дето и с каквото им попадне, отвсякъде им причиняват рани и ги убиват. Не, онзи, който желае да напредне в духовния живот, трябва без отлагане да се снабди с изброените духовни средства без изключение. Защото, ако изоставим макар само един подвиг, ние, разкриваме някаква част от душата, враговете (страстите) се устремяват към това незащитено място, като в пробив на градска стена и ще извършат опустошение, поради жестокостта на воюващия. Ако не посещаваме св. храм, ако нарушим телесния и духовен пост, ако дадем свобода на очите и слуха – каква вреда бихме си причинили! Бихме получили такова поражение, че после да не можем да се оправим. А на пръв поглед това изглежда дреболия. Да се облечем във всеоръжието Божие, т.е. да преминем всички подвизи – но това е твърде трудно, ще помисли някой. Наистина, трудно е, но трудът ще бъде възнаграден. Ако не искаме да попаднем в плен на страстите, или да бъдем съвсем победени и убити от тях, трябва да притежаваме средства да ги отбиваме и побеждаваме и да предпазваме себе си. И ето кое е тук утешително: колкото по-търпеливо и неотстъпно някой носи тези духовни оръжия – подвизите – толкова те стават по-леки и извършването им по-свободно. Колкото по-настойчиво и неуморно действуваме с тях, толкова по-малко се уморяваме, подвигът става все по-лек и по-лек, а накарая става и съвсем незабележим по трудност, макар в същото време по сила и действеност да достига до неочакван размер. Да вземем посещението на св. храм. Отначало това може да е трудно. Но после, колкото по-често отиваме в св. храм, толкова по-леко става отиването там и по-приятно. А накрая, присъствието ни в храма става толкова приятно, че не ни се иска да излезем от него, а когато излезем, чувствуваме в себе си голяма духовна сила. Така и всеки друг духовен подвиг от многократното му повтаряне дотолкова се сродява с нас, че от него чувствуваме не тежест, а голяма лекота в духовното дело и борба със страстите и пороците. Тежест се чувствува, когато някой е възпрепятсван да извърши своя духовен подвиг, към който е привикнал и в който винаги е намирал духовна подкрепа.
И така, да не се отказваме, а да принудим себе си да преминем по възможност всичко предписано. Бог ще ни помогне. Трябва само да започнем и да продължим неотстъпно. Ето сега е пост – най-благоприятното време за духовни подвизи. Който е говял, естествено употребил е на дело всички духовни средства, а който още ще говее, ще ги употреби. Остава само да вложим още малко усилие – като сме започнали, да не се отделяме от тях. С Божията помощ, те така ще ни харесат, че никога не ще пожелаем да се разделим от тях. Колкото повече се привързваме към духовните подвизи, те все повече и повече стават наша потребност, хранят ни и ни услаждат. Те не са противни на нашата природа, а са сродни с нея в нейния чист вид: това гарантира и успеха да ги овладеем.
Господи, помогни ни да почувствуваме всички опитно тяхната спасетелност! Тогава не ще има сила, която да ни отклони от тях. Амин.