Автор: Протоиерей Игорь Рябко
Личността на Богородица, превъзхождаща със силата на Своя дух всички ангелски сили, е изключително голяма тайна на Божественото творение. Като земен човек, роден от също такива родители, е възнесена по-високо от най-могъщите духове на мирозданието, по-високо от всичко, което някога Бог е създал. Нейното Майчинство е следствие от непостижимата за нас дълбочина на Нейната личност, красота на Нейното смирение, безкрайността на Нейната вяра. Удивлявайки се и доверявайки се, размишлявайки и пазейки в сърцето Си славата на Своя Син, Майката Божия Го последва на Голгота.
Нейната любов, страдание и вяра, смесени в единно цяло, се разтварят в Голготския Кръст и остават завинаги там. На върха на болката, живата икона на Страстите Господни, нарисувана с кръвта на Спасителя и разтворена в сълзите на Неговата Майка, се рее във времето над нашия свят. Това живо платно ще виси на Небето дотогава, докато светът съществува.
Христос и днес стои Разпнат на Кръста. Влязъл като Първосвещеник в Небесната скиния, Той пролива там за нас Своята кръв. И потоците от тази кръв се леят все повече и все по-силно. Там, на този Небесен Жертвеник и сега страда за всички нас Божественият Син на Божията Майка. Думата ,,свърши се“ Той ще произнесе тогава, когато настъпи краят на земната история. А засега Неговата болка, Неговата Кръв и сълзите на Пречистата Му Майка ни покриват с мир. Богородица, застинала в подножието на Кръста Господен гледа в душата на всеки от нас. Тя плаче и моли да не разпъваме Нейния Син, да не му нанасяме удари, да пожалим любовта Му към нас. Защото всеки от живите днес и тези, които после ще живеят на Земята, усилват с греховете си страданието на Господ за света.
На устата Й са две молитви: първата към Сина – да прости на нас, неговите палачи; а втората – към нас, които с всеки гняв, ненавист, осъждане, блуд, алчност, гордост забиваме все по-дълбоко и по-дълбоко гвоздеите в ръцете и нозете на Спасителя. Тя ни моли да не грешим, да пощадим Сина Й, да дадем място на любовта към Него в нашите сърца.
Старецът Симеон (Безкръвни), съвременен атонски подвижник, приближавайки се към иконата на Божията Майка, за да я целуне, усетил с устните си меката топлина на Нейните живи ръце. И в сърцето му се вляла чистата, като сълза, любов на Богородица. Няколко дни, потресен и умилен от случилото се, старецът пребивавал в състояние на неописуем трепет и възхищение. И действително, от всяка икона на Божията Майка ни гледат не нарисувани, а Нейните истински живи очи. Те гледат право в нашето сърце, в неговата най-съкровена дълбочина.
На световната картина на Голготските страдания на Спасителя около Кръста се появяват нови лица, дорисуват се нови участници в тази драма. Едни от тях с молитва и скръб заемат своето място около Дева Мария, заедно с жените Мироносици и апостол Йоан. Други се присъединяват към палачите, а трети застават до кощуниците, хулещи Христос. Времето заличава тези лица, но на тяхно място се появяват нови. Така, поколение след поколение, хората отиват на Голгота, за да изберат своето място и пребивават там, докато не потънат в мрака или в светлината, а тяхното място заемат други. Тази картина се изменя с течение на времето, ала едно става неизменно – Майката Божия и Нейният страдащ Син.
Но слънцето вече помръква, настъпва тъмнината, силите небесни се подготвят да разклатят Земята и скоро ще започне земетресение. Ангелите чакат сигнал, за да извършат съд над нашия свят, а морето и земята са готови да изхвърлят своите мъртъвци. Нямаме много време, за разберем къде стоим и какво място заемаме на това страшно платно на вселенското изкупление на света!
Превод от руски език: Валя Марчелова