Старинна икона на светите апостоли Петър и Павел

Петров пост след продължителния празник на Петдесетница

Актуално Благовестие
Сподели:

Църквата ни призовава към този летен пост по примера на светите апостоли, които, приемайки Светия Дух в деня на Петдесетница, в пост и молитва се готвели за проповядване на Евангелието по целия свят.

„След продължителния празник на Петдесетница, постът е особено необходим, та като се подвизаваме в него, да очистим мислите си и да станем достойни за даровете на Светия Дух –  пише св. Лъв Велики. – След това тържество, което Дух Светий освещава със Своето съшествие, обикновено следва всенароден пост, благодетелно установен за излекуване на душите и телата, поради което се изисква от нас да го проведем с необходимото благоволение. Тъй като не се съмняваме, че след като апостолите са се изпълнили с обещаната Свише сила и Духът на истината се е вселил в сърцата им, сред преподадените тайни на небесното учение, по внушение на Утешителя, е преподадено и учението за духовното въздържание, при което сърцата, очиствайки се с пост, да станат способни за приемане на благодатните дарове… защото не е възможно да се сражаваш с предстоящите усилия на гонителите и яростните заплахи на нечестивите в изнежено тяло и угоена плът, доколкото това, което услажда в нас външния човек, разрушава вътрешния и обратно- разумната душа толкова повече се очиства, колкото плътта се умъртвява“.

Заради това учителите, просветили чадата на Църквата с примери и наставления, са ознаменували битката за Христа със светия пост, та въставайки срещу духовното развращение, да имат оръжието на въздържанието, което може да умъртви всяко греховно въжделение, защото нашите невидими противници и безплътни врагове не ще ни надделеят, ако не се предаваме на плътски похоти. Макар и в изкусителя желанието да ни вреди е постоянно и неизменно, но то остава безсилно и бездействено, когато не намира в нас страна, от която да може да ни връхлети… Именно по тази причина е установен неизменният спасителен обичай – след светите радостни дни, в които празнуваме Възкресението от мъртвите, Възнесението на небесата на нашия Господ, а после и приемането даровете на Светия Дух, да преминем попрището на поста.

Традицията на поста трябва да се спазва усърдно и заради това – да пребивават в нас онези дарове, които са предадени от Бог днес на Църквата ни. Превърнали се в храмове на Светия Дух и повече от всякога напоени с Божествените води, днес ние не бива да се починяваме на никакви въжделения, да служим на никакви пороци, за да не би да се оскверни жилището на добродетелите с нещо нечестиво. При съдействието и помощта Божия, ние всички можем да да постигнем това, само ако очиствайки се с пост и милостиня, се постараем да се освободим от греховните скверни и принесем обилни плодове на любов.

По-нататък св. Лъв Папа Римски пише: „От апостолските правила, които е внушил Сам Бог, първостоятелите църковни, по внушение на Светия Дух, за първо са поставили това, че всички подвизи във добродетелите да започват от поста. Това са го направили, защото Божиите заповеди може да бъдат изпълнени добре само тогава, когато Христовото воинство е оградено от всякакви съблазни на греха чрез свето въздържание. И така, възлюблени, трябва да се упражняваме особено днес, когато ни е заповядан пост след завършването на петдесетте дни, изминали от Възкресение Христово до Слизането на Светия Дух и проведени с особена тържественост.

Този пост ни е заповядан, за да ни предпази от безгрижието, в което е така лесно да впадне човек поради дълговременното разрешение за всякаква храна. Ако нивата на нашата плът не се обработва непрекъснато, на нея лесно израстват тръни и плевели и принасят плод, който не събират в житници, а изхвърлят в огън. Затова днес сме длъжни, с всичкото си старание да опазим семената, които приехме в сърцата си от небесния Сеяч и да се пазим завистливият враг някакси да не разруши даруваното ни от Бог и в рая на добродетелите да не прораснат тръните на пороците. Това зло може да бъде предотвратено само с благодеяние и пост“.

Съгласно православния канон, тържествуваме и в седмицата след Слизането на Светия Дух, след което започва постът, установен в чест на апостолите, тъй като именно чрез тях сме се сподобили с много блага, а и те се явяват за нас деятели и учители в поста, послушанието, въздържанието. Продължителността на Петровия пост зависи от това колко рано или късно е Пасха, тъй като той започва с окончанието на Цветния Триод,т.е. седмица след Петдесетница и завършва на 29 юни- денят, в който честваме паметта на светите първовърховни апостоли Петър и Павел.

Антиохийският патриарх Теодор Валсамон (XII век) казва: „За седем и повече дни до празника на Петър и Павел, всички верни – миряни и монаси, са задължени да постят, а непостещите да бъдат отлъчени от общение с православните християни“.

Праведният Йоан Кронщадски за поста: „Господи! Както е свойствено на Първообраза да привлича, да приема в себе си образи, да се вселява и да живее в тях, така и на тези, които са по Твоя образ създадени, трябва да е присъщо да се стремят с всичката си любов и усърдие към Първообраза, да се прилепят към Него. Но тази наша плът – жадна и сластолюбива, дебела, застояла, ни отделя от Теб; нужен ни е пост, въздържание, а ние сме страстни до услаждане. Дай ни сили за въздържание!“

Превод от руски език: Валя Марчелова