Икона на Всички Светии

Св. свщмчк Доротей, еп. Тирски

Жития на светиите
Сподели:
5 ЮНИ

В памет на светия свещеномъченик Доротей, епископ Тирски

При царуването на нечестивия римски император Диоклетиан[1] епископ на град Тир[2] бил свети Доротей. Когато нечестивият цар повдигнал жестоко гонение срещу християните, Доротей оставил своята катедра и се криел в отдалечени места. Но с възцаряването на император Константин Велики[3], когато в Църквата настъпило успокоение, светителят отново се върнал на своята катедра в Тир и благополучно пасял стадото на словесните овци, мнозина привеждайки от заблудата на идолопоклонството към Бога. Животът на Доротей продължил до времето на император Юлиан Отстъпник[4]. Възкачил се на престола, Юлиан отначало преследвал християните не открито, заповядвайки на началниците на области, които били негови единомишленици, по всякакъв начин да ги притесняват и измъчват. Тогава свети Доротей, виждайки, че срещу вярващите се надига ново гонение, отново оставил катедрата на Тирската църква, избягвайки по този начин от ръцете на мъчителите; защото Господ е заповядал да не се предаваме на явни беди от страна на гонителите, но да ги избягваме; Той е казал: “А кога ви пъдят от един град, бягайте в друг”[5]. И така, напускайки Тир, Доротей дошъл в Мала Азия, но и тук не се укрил от идолослужителите, тъй като Бог го призовавал към мъченически венец. Той бил хванат от поддръжниците на беззаконния цар в град Уд[6]. Като претърпял различни мъчения, в страданията той предал блажената си душа в ръцете на Господа, на сто и седем годишна възраст[7].

Изучил в съвършенство както светските, така и духовните науки, свети Доротей оставил след себе си различни, твърде важни за християните, съчинения на гръцки и латински, тъй като добре знаел и единия, и другия език. Между другото той съставил жития на пророците и апостолите, а също и други поучителни съчинения и разкази[8]. И сега, бидейки сам записан в книгата на Живота, той е въдворен в небесните селения с тези светии, чиито разкази за живота им съставил по време на земния си живот.


Преставяне на преподобния наш отец Анувий Изповедник и пустинножител Египетски

Преподобни Анувий, който имал голяма вяра и любов към Христа Бога, бил родом от Египет. По време на повдигнатото от нечестивите идолопоклонници гонение срещу християните той дръзновено изповядал Христа пред езичниците, за което бил подложен на мъчения. Но, по Божи промисъл, той бил освободен от ръцете на езичниците и отишъл в пустинята; подвизавайки се и угаждайки на Бога, се скитал из нея до дълбока старост. Смъртта му се случила при следните обстоятелства.

По Божий промисъл на едно място на брега на река Нил, оросяваща Египетската страна, веднъж се срещнали трима пустинници: авва Сур, Исаия и Павел. Като се разпитали един други кой къде отива, те видели, че и тримата имали едно и също намерение; защото всеки от тях отивал при авва Анувий. От мястото, на което се срещнали пустинниците, до манастира на Анувий имало три дни път по вода, но трябвало да се плава срещу течението. Пустинниците седнали на брега в очакване, дали няма да се покаже някой плаващ нататък кораб, за да се качат на него и да стигнат до местността, където живее преподобни Анувий. И тъй като дълго време не идвал кораб, те изпаднали в униние и си казвали на себе си:

– Да се помолим на Господа, и Той, по Своята милост, да изпълни желанието ни и да ни помогне да преодолеем препятствието по пътя.

При това Исаия и Павел казали на авва Сур:

– Помоли се най-вече ти, отче, защото вярваме, че чрез тебе Бог ще ни даде това, за което се молим.

Сур им казал и те да преклонят колене за молитва, а сам кръстообразно легнал на земята и паднал пред Господа. Когато след края на молитвата старците станали от земята, те забелязали стояща близо до брега лодка. Зарадвани, те благодарили на Господа и се качили в нея. Лодката отплувала, носена от вятъра и управлявана от невидимата Божия сила, нагоре срещу течението. Тя плувала толкова бързо, че за един час изминала толкова път, колкото се изминава за три дни, и то при крайно напрежение на силите.

Когато лодката спряла на брега срещу Анувиевата обител, отците слезли от нея. При това Исаия произнесъл:

– Господи, яви ни мъжа, при когото отиваме, който е излязъл да ни посрещне и да открие на всеки от нас тайните на сърцето му!

Тогава отец Павел им казал:

– Господ ми откри, че Той след три дни ще вземе при Себе Си от света авва Анувий.

След това те тръгнали от брега към манастира и когато се поотдалечили от реката, преподобни Анувий излязъл да ги посрещне, и като се обърнал към тях с поздрав, казал:

– Благословен Господ, Който ме удостои да ви видя сега в плът, както преди ви виждах духом.

След като радушно ги придружил до келията си, той започнал на всеки от тях да разказва добрите му дела, неизвестни на никого, освен на Бога – а именно, кой как се подвизава в пълно уединение, угаждайки на своя Владика – Христа Господа, и каква благодат има от Господа.

След това авва Исаия казал на Анувий:

– Тъй като и на нас, честни отче, Господ ни откри относно тебе, че след изтичането на три дни Той ще те вземе от този временен живот, то умоляваме те, разкажи ни и за твоите пустинни трудове и подвизи, с които си угодил на Бога. Не мисли, че ще паднеш в тщеславие: отдалечавайки се от този свят, ти ще оставиш потомци на своя богоугоден живот, за да се намерят твои подражатели.

Тогава старецът им разказал за себе си следното:

– Аз не помня да съм извършил нещо велико и славно. Ето какво си спомням, по благодатта на моя Бог: оттогава, откакто изповядах пред мъчителите по време на гонението срещу християните името на нашия Спасител, от моите уста не е излязла нито една лъжлива дума. Защото, изповядал веднъж правдата, впоследствие не поисках да промълвя нищо лъжливо, и като веднъж обикнах небесното, аз не исках през останалото време да обичам нищо земно. В това ми помагаше и Божията милост, защото Господ ми дари сила никога да не търся никакви земни блага. Свети ангели ми донасяха необходимата ми храна. А моят Господ не скриваше от мене нищо от това, което става на земята. При това сърцето ми винаги е било изпълнено с жажда за общение с Него. Стремейки се с всичките си мисли към Владиката Христа, Когото душата ми възлюби, аз, за да Го виждам винаги с душевните си очи и да се наслаждавам на съзерцаването Му – не заспивах ни денем, ни нощем. Постоянно виждам и Божия Ангел, присъстващ до мене и показващ ми всички светоуправници на този век. Светлината на моя ум никога не угасваше. Всичко, което просех от Господа, получавах веднага. Многократно съзерцавах предстоящите пред Бога ангелски ликове; съзерцавах ликовете на светите мъченици и изповедници, съборите на монасите и всички светии, и най-вече тези, които не са имали друго занимание по време на земния си живот, освен в простота на сърцето и вяра винаги да славят и благославят Господа. Виждах също и сатаната и неговите ангели, предадени на вечен огън. И отново, в противоположната им страна виждах праведниците, наслаждаващи се на вечна радост.

Това и много друго подобно на него в продължение на три дни преподобни Анувий разказвал на отците, които го посетили, разказвал не от тщеславие, но за полза на слушащите. Защото той говорел за това с велико смирение, принуден от молбите на дошлите. В края на третия ден той мирно и радостно предал духа си на Бога, и още щом духът му се разделил с тялото, мигновено се появили сонм свети ангели, взели душата на светеца и започнали да я възнасят на небесната висота. При това във въздуха се носели най-сладостни ангелски песнопения. Така се преселил от земята в небесните обители преподобният Анувий, който изповядал пред езичниците Христовото име и претърпял мъчения за това[9]. Сега той се прославя пред небесните ангели в лика на изповедниците на нашия Господ Иисуса Христа, на Когото с Отца и Светия Дух се отдава чест и слава во веки. Амин.


В памет на преподобния наш отец Теодор Пустинник

Преподобният наш отец Теодор бил скопец от ранна възраст. Той оставил света, приел монашество и се отдалечил в Иорданската пустиня. Ревнувайки за угаждане на Бога, той много се потрудил, за което и получил от Бога дар на чудотворство. Веднъж му се случило да отиде в Константинопол. Като стигнал до морето, той намерил кораб, готов да отплува, и се качил на него. По време на пътуването се случило корабът да загуби пътя и дълго се лутал, така че всички запаси от храна и питие, които били в него, се свършили. Моряците и всички пътници изпаднали в недоумение и тежко униние. Тогава преподобни Теодор, издигайки ръце към небето, усърдно се помолил на Бога, спасяващ хората от беда. След това с молитва осенил морската вода с кръстното знамение и казал на моряците:

– Благословен Бог! Сипете си толкова вода, колкото ви е нужно.

Те гребнали, опитали я и разбрали, че морската вода се превърнала от солена в сладка, подобна на речната. След това напълнили съдовете си с прясна вода от морето и всички други, и прославяйки Бога, се поклонили на стареца. Но преподобният казал:

– Простете ме, господари мои! Не заради мене стана това чудо на всесилния Бог, но заради вас, които скърбяхте поради липса на вода. Защото Бог, виждайки вашата скръб, се смили над вас и превърна солената морска вода в сладка речна.

Скоро след това корабът по молитвите на светия старец бързо стигнал до пристанището, към което пътувал. Преподобният отец Теодор извършил и много други чудеса, и след това се преставил в Бога[10].


Страдание на светите мъченици: Маркиан, Никандър, Иперехий, Аполон, Леонид, Арий, Горгий, Селиний, Ириний и Памвон

Светите Христови мъченици Маркиан и Никандър със своята дружина произхождали от Египет. Заради вярата си в Христа те били хванати по заповед на областния управител и принуждавани да се отрекат от Христа и да се поклонят на идолите, но те не се съгласили. Тогава ги били жестоко, след това обгорили ребрата им със свещи и накрая ги стъргали с железни куки, докато части от телата им не започнали да падат на земята. След това ги затворили в тъмница едва живи, но там им се явил Господен ангел и ги изцелил. След много дни те излезли от тъмницата здрави и отново се явили на съд пред управителя на областта. Виждайки тези чудеса, много от езичниците се обърнали към вярата в истинния Бог. На съда пред управителя светите мъченици отново били осъдени на затваряне в тъмница и тук, измъчвани от глад и жажда, завършили живота си[11].

 

На този ден е преставянето на светия благоверен княз Теодор Ярославович, брат на свети Александър Невски; починал в Новгород в 1233 г.

 

На този ден е и пренасянето на мощите на великия княз Игор Олегович, убит на 19 септември 1147 г.

По молитвите на светите наши отци, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас.
Амин.


[1] Диоклeциан царувал в източната половина на Римската империя от 284 до 305 г.

[2] Тир се намирал във Финикия и бил разположен на брега на Средиземно море.

[3] Константин Велики царувал от 306 до 337 г.

[4] Юлиан Отстъпник бил император от 361 до 363 г.

[5] Мат. 10:23.

[6] Град Уд се намирал в Малоазиатската провинция Мизия. На мястото на древния Уд сега се намира град Варна.

[7] Това станало около 362 г.

[8] Не е известно с точност кои съчинения са написани от свети Доротей; предполагат, че от него е написан “Синопсис”, или сборник сказания за живота на пророците и апостолите; но не всички учени споделят това мнение.

[9] Смъртта на преподобни Анувий последвала в V в.

[10] Преподобни Теодор се подвизавал в VI в.

[11] Годината на смъртта на светите мъченици не е известна с точност. Преосвещеният Филарет (“Жития не светиите”, юни, стр. 31) отнася годината на смъртта им към времето на царуването на Максим, който в 305 г. получил върховната власт над Сирия и Египет и жестоко преследвал християните в своите владения. Царувал от 305 до 312 г.