Св. Николай, архиеп. Мирликийски, Чудотворец (Никулден)

Христовият светител Николай, великият чудотворец, бърз помощник и изряден ходатай пред Бога, израснал в Ликийската страна. Той се родил в град Патара^[1]. Родителите му Теофан и Нона били хора благочестиви, знатни и богати. Тази благословена двойка, за своя богоугоден живот, много милостини и велики добродетели, се удостоила да отгледа святата клонка и “като дърво, насадено край водни потоци”, дала плода си в свое време^[2]. Когато се родил този благословен отрок, му дали името Николай, което значи победител на народи. И той, по Божие благословение, наистина се явил победител над злобата, за доброто на целия свят. След раждането майка му веднага се освободила от болките и оттогава до самата си смърт останала неплодна. С това сякаш самата природа засвидетелствала, че тази жена не може да има друг син, подобен на свети Николай: той единствен трябвало да бъде първи и последен. Осветен от боговдъхновената благодат още в утробата на майка си, той се показал благоговеен почитател на Бога, и преди да е видял светлината, започнал да върши чудеса, бил постник, преди да започне да се храни с майчиното мляко. След раждането си, още в купелта на кръщението, той стоял три часа на нозете си, неподдържан от никого, въздавайки с това чест на Пресвета Троица, Чийто велик служител и защитник се явил впоследствие. В него можело да се познае бъдещият чудотворец дори по това, как сучел от гърдите на майка си; защото той се хранел само с млякото от дясната гърда, изразявайки с това бъдещото си стоене отдясно на Господа заедно с праведните. Своето изрядно постничество той проявил с това, че в сряда и петък приемал мляко от майка си само веднъж, и то вечер, след прочитането на обичайните молитви от родителите. Баща му и майка му много се удивлявали на това и предугадили какъв строг постник ще бъде синът им в своя живот. Привикнал още от пелени към такова въздържание, свети Николай през целия си живот, до самата си смърт, прекарвал сряда и петък в строг пост. Израствайки на години, отрокът израствал и по разум, усъвършенствайки се в добродетелите, в които бил възпитаван от своите благочестиви родители. И той бил като плодоносна нива, която приемала в себе си и отглеждала доброто семе на поучението, и всеки ден принасяла нови плодове на благонравието. Когато дошло време да се учи на Божественото Писание, свети Николай, със силата и остротата на своя ум и с помощта на Светия Дух за кратко време постигнал голяма премъдрост и преуспял в книжното учение така, както подобава на добър кормчия на Христовия кораб и изкусен пастир на словесните овци. Достигнал съвършенство в словото и учението, той се показал съвършен и в самия живот. По всякакъв начин странял от суетните приятели и празните беседи, избягвал разговорите с жени и дори не гледал към тях. Свети Николай пазел истинско целомъдрие, винаги съзерцавайки Господа с чист ум и усърдно посещавайки Божия храм, следвайки Псалмопевеца, който казва: “Желая по-добре да бъда при прага на Божия дом”^[3]. В Божия храм той прекарвал цели дни и нощи в богомислена молитва и четене на божествените книги, поучавайки се с духовен разум, обогатявайки се с божествената благодат на Светия Дух и съзиждайки в себе си достойно жилище за Него, по думите на Писанието: “вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас”^[4]. Духът Божий наистина обитавал в този добродетелен и чист юноша и служейки на Господа, той горял духом. В него не се забелязвали никакви привички, присъщи на младостта: по своя нрав той бил подобен на старец, поради което всички го уважавали и му се удивлявали. Старият човек, ако проявява юношески увлечения, служи за посмешище на всички; обратното, ако юношата има нрав на старец, то от всички се почита с удивление. Младостта е неуместна в старостта, но старостта в младостта е прекрасна и достойна за уважение.

Свети Николай имал чичо, епископ на град Патара, едноименен на племенника, който в негова чест бил наречен Николай. Този епископ, виждайки, че племенникът му преуспява в добродетелния живот и всякак се отстранява от света, започнал да съветва родителите му да го дадат да служи на Бога. Те послушали съвета му и посветили на Господа своето чедо, което получили като дар от Него. Защото в древните книги за тях се разказва, че те били неплодни и вече не се надявали да имат деца, но с много молитви, сълзи и милостиня измолили за себе си от Бога син и сега не пожалили да го принесат в дар на Дарувалия го. Епископът приел този млад старец, имащ “седина на мъдростта, възраст на старостта и нескверно житие”^[5], и го възвел в презвитерски сан. Когато ръкополагал свети Николай за свещеник, по внушение на Светия Дух, се обърнал към народа в църквата и пророчески казал:

– Аз виждам, братя, ново слънце, изгряващо над земята и явяващо се милостиво утешение за скърбящите. Блажено е това стадо, което ще се удостои да го има за пастир, защото той добре ще опасе душите на заблудените, ще ги прехрани на пасището на благочестието и ще се яви милосърден помощник в беди и скърби.

Впоследствие това пророчество действително се сбъднало, както ще се види от по-нататъшния разказ.

Приемайки презвитерски сан, свети Николай прибавял трудове към трудовете; бодърствайки и пребивавайки в непрестанна молитва и пост, той, бидейки смъртен, се стараел да подражава на безплътните. Водейки такова равноангелно житие и от ден на ден все повече процъфтявайки с душевна красота, той бил напълно достоен да управлява Църквата. По това време епископ Николай, желаейки да отиде в Палестина на поклонение на светите места, поверил управлението на Църквата на своя племенник. Този Божий иерей, свети Николай, заемайки мястото на своя чичо, се грижел за делата на Църквата така, както и самият епископ. По това време родителите му се преселили във вечния живот. Като получил от тях имение по наследство, свети Николай го раздал на нуждаещите се. Защото той не обръщал внимание на скоропреходното богатство и не се грижел за умножаването му, но отрекъл се от всякакви светски желания, с цялото си усърдие се стараел да отдаде себе си на Единия Бог, молейки се така:

– Към Тебе, Господи, въздигам душата си. Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог. Още от утроба съм привързан към Тебе, от майчина утроба Ти си мой Бог^[6]

. И ръката му винаги била протегната към нуждаещите се, върху които изливала пребогата милостиня, като многоводна река с изобилни струи. Ето едно от многото му дела на милосърдие.

В град Патара живеел един мъж, знатен и богат. Изпаднал в крайна нищета, той изгубил предишното си достойнство, защото животът в този век е непостоянен. Този човек имал три дъщери, които били много красиви. Когато се лишил от всичко необходимо и вече нямало какво да яде и какво да облече, той, поради голямата си нищета, замислил да отдаде дъщерите си на блуд и да превърне жилището си в блуден дом, за да може по този начин да придобива средства за живеене, за храна и облекло за себе си и дъщерите си. О, до какви недостойни мисли води крайната нищета! Имайки такава нечиста мисъл, този мъж вече искал да изпълни своето зло намерение. Но Всеблагият Господ, неискащ да вижда човека в погибел и човеколюбиво помагащ в нашите беди, вложил блага мисъл в душата на Своя угодник, светия иерей Николай, и с тайно вдъхновение го изпратил при душевно погиващия мъж, за утешение в нищетата и предпазване от греха. Свети Николай, като чул за крайната бедност на този мъж и по Божие откровение узнал за злото му намерение, почувствал дълбоко съжаление към него и решил със своята благодетелна ръка да го извлече, заедно с дъщерите му, като от огън, от нищетата и греха. Той не пожелал да извърши благодеяние към него открито, но замислил тайно да му даде щедра милостиня. Свети Николай постъпил така по две причини. От една страна, искал да избегне суетната човешка слава, следвайки казаното в Евангелието: “гледайте да не правите своята милостиня пред човеците”^[7], и, от друга, не желаел да оскърби мъжа, който някога бил богат, а сега се намирал крайна нищета. Защото той знаел колко тежка и оскърбителна е милостинята за онзи, който от богатство и слава изпаднал в бедност, понеже тя му напомня за предишното благоденствие. Затова свети Николай сметнал за по-добре да постъпи според Христовото учение: “лявата ти ръка да не знае, какво прави дясната”^[8]. Така избягвал човешката слава, стараейки се да се скрие дори от този, когото облагодетелствал. Той взел голяма кесия със злато, дошъл в полунощ до къщата на мъжа и като хвърлил кесията през прозореца, побързал да се върне у дома си. Като станал сутринта, мъжът намерил кесията и я развързал. При вида на златото той се изпълнил с велик ужас и не вярвал на очите си, защото отникъде не можел да очаква такова благодеяние. Но прехвърляйки монетите през пръстите си, мъжът се убедил, че пред него наистина стои злато. Развеселил се духом и удивлявайки се на това, той дълго размислял кой би могъл да му окаже такова благодеяние, и нищо ни могъл да измисли. Като приписал това на действието на Божествения Промисъл, той непрестанно благодарял в душата си на своя благодетел, въздавайки хвала на грижещия се за всички Господ. След това омъжил най-голямата си дъщеря, давайки ѝ в зестра чудесно даруваното му злато. Свети Николай, като узнал, че мъжът е постъпил според желанието му, го възлюбил и решил да му стори същата милост и за втората дъщеря, възнамерявайки със законен брак да предпази и нея от греха. Той приготвил друга кесия със злато, същата като първата, и през нощта, тайно от всички, през същия прозорец я хвърлил в къщата на мъжа. Като станал сутринта, беднякът отново намерил при себе си злато. Той твърде много се удивил, паднал на земята и обливайки се в сълзи, казал:

– Боже милостиви, Строителю на нашето спасение, изкупил ме със самата Твоя кръв и сега изкупващ със злато моя дом и моите деца от вражеските мрежи, Сам Ти ми покажи слугата на Твоето милосърдие и Твоята човеколюбива благост. Покажи ми този земен ангел, който ни запазва от греховна погибел, за да мога да узная кой ни изтръгва от угнетяващата нищета и ни избавя от злите мисли и намерения. Господи, по Твоята милост, тайно извършвана към мене чрез щедрата ръка на неизвестния ми Твой угодник, аз мога да омъжа по закона и втората си дъщеря, и така да избегна мрежите на дявола, който искаше със скверно богатство да умножи и без това голямата ми погибел.

Като се помолил така на Господа и благодарил на Неговата благост, мъжът отпразнувал брака и на втората си дъщеря. Уповавайки се на Бога, бащата хранел несъмнена надежда, че Той и на третата дъщеря ще даде законен съпруг, отново дарувайки чрез тайно облагодетелстващата ръка потребното за това злато. За да узнае кой и откъде му носи злато, бащата не спал през нощта, очаквайки своя благодетел и желаейки да го види. Не след дълго очакваният благодетел се явил. И третия път Христовият угодник Николай дошъл тихо, и като се спрял на обичайното място, хвърлил през същия прозорец същата кесия злато, и веднага побързал към дома си. Като чул звъна на златото, мъжът бързо се затичал след Божия угодник. Като го догонил и го познал, защото не било възможно да не познава светеца поради неговите добродетели и знатен произход, мъжът паднал в нозете му, целувайки ги и наричайки светеца избавител, помощник и спасител на души, достигнали до крайна погибел.

– Ако – казвал той – Великият в милостта Си Господ не ме беше възстановил чрез твоите щедрости, то аз, нещастният баща, отдавна да съм погинал заедно с дъщерите си в Содомския огън. Сега ние сме спасени от тебе и избавени от ужасно грехопадение.

От многото дела на милосърдие на Божия угодник ние разказахме само за едно, за да стане известно колко милостив бил към бедните. Защото не би ни стигнало време подробно да разказваме за това, колко щедър бил към нуждаещите се, колко гладни нахранил, колко голи облякъл и колко хора откупил от заемодавците.

След това преподобният отец Николай пожелал да отиде в Палестина, за да види и да се поклони на онези свети места, където Господ Иисус Христос, нашият Бог, е ходел с пречистите Си нозе. Когато корабът плувал около Египет и пътниците не знаели какво ги очаква, намиращият се сред тях свети Николай предвидил, че скоро ще се надигне буря и съобщил за това на спътниците си; казал им, че е видял самия дявол, влязъл в кораба, за да потопи всички в морската дълбочина. И в същия час небето се покрило с облаци и силна буря предизвикала страшно вълнение в морето. Пътниците изпаднали в силен ужас и отчаяни за спасението си и очакващи смъртта, молели светия отец Николай да помогне на тях, погиващите в морската дълбочина.

– Ако ти, угодниче Божий – казали те, – не ни помогнеш със своите молитви към Господа, ние още сега ще погинем.

Като им заповядал да бъдат мъжествени, да възложат надеждата си на Бога и без никакво съмнение да очакват скорошно избавление, светецът започнал усърдно да се моли на Господа. Морето на часа се успокоило, настъпила голяма тишина и всеобщата скръб се обърнала в радост. Зарадвани, пътниците въздали благодарност на Бога и на Неговия угодник, светия отец Николай, и двойно се удивлявали – и на предсказанието му за бурята, и на прекратяването на бедата. След това един от моряците трябвало да се изкачи на върха на мачтата. Слизайки оттам, той паднал от високо в средата на кораба, пребил се до смърт и лежал бездиханен. Свети Николай, готов за помощ още преди да я поискат, веднага го възкресил с молитвата си, и морякът станал като след събуждане от сън. След това, като вдигнали всички платна, пътниците продължили плуването си благополучно, при попътен вятър, и спокойно пристигнали на брега на Александрия. Тук Божият угодник свети Николай изцелил много болни и бесновати и утешил скърбящите, след което отново се отправил по набелязания от него път към Палестина.

Като достигнал светия град Иерусалим, свети Николай отишъл на Голгота, където Христос, нашият Бог, разпрострял на кръста пречистите Си ръце, извършил спасението на човешкия род. Той обходил всички свети места, навсякъде отправяйки усърдно поклонение. И когато през нощта искал да влезе в светата църква^[9]  на молитва, затворените църковни двери се отворили от само себе си, давайки свободен вход на този, за когото били отворени и небесните врати. Като прекарал в Иерусалим доста дълго време, свети Николай възнамерявал да се отдалечи в пустинята, но бил спрян свише от Божествен глас, увещаващ го да се върне в родината си. Господ Бог, устройващ всичко за наша полза, не благоволил такъв светилник, който по Божия воля трябвало да свети на Ликийската митрополия, да остане скрит под крина в пустинята. Като се качил на кораба, Божият угодник се уговорил с моряците да го откарат в родната му страна. Но те замислили да го измамят и насочили кораба си не към Ликия, а към друга страна. Когато отплували от пристанището, свети Николай, като забелязал, че корабът плува по друг път, паднал в нозете на моряците, умолявайки ги да насочат кораба към Ликия. Но те не обърнали никакво внимание на молбите му и продолжили да плуват по набелязания от тях път: те не знаели, че Бог няма да остави Своя угодник. И изведнъж ги връхлетяла буря, обърнала кораба в друга посока и бързо го понесла към Ликийската страна, заплашвайки злите моряци със сигурна гибел. Така, носен от Божествената сила по морето, свети Николай накрая пристигнал в отечеството си. Поради своето незлобие той не сторил никакво зло на злокознените си врагове и не само не се разгневил и не ги упрекнал с една дума, но с благословение ги отпуснал да си вървят в своята страна. Сам той дошъл в обителта, основана от неговия чичо, Патарския епископ, и наречена „Cвети Сион“, и тук се оказал желан гост за всички братя. Приемайки го с голяма любов, като ангел Божий, те се наслаждавали на боговдъхновените му слова и подражавайки на добрите нрави, с които Бог украсил Своя верен раб, се поучавали от равноангелния му живот. Намирайки в този манастир безмълвно житие и тихо пристанище за богомислие, свети Николай се надявал да прекара тук и останалото време от живота си, без да излиза никъде. Но Бог му посочил друг път, защото не искал такова богато съкровище от добродетели, с които трябвало да се обогати светът, да пребивава затворено в обителта, подобно на съкровище, заровено в земята, но да бъде открито за всички, та с него да се извършва духовното купуване, придобиващо много души. И ето, веднъж светецът, стоейки на молитва, чул глас свише:

– Николай, ако искаш да се удостоиш с венец от Мене, иди и се подвизавай за благото на света.

Като чул това, свети Николай изпитал ужас и започнал да размисля за това, какво желае и изисква от него този глас. И отново чул:

– Николай, не е тук нивата, на която трябва да принесеш очаквания от Мене плод; но се върни и иди в света, и да бъде прославено в тебе името Ми.

Тогава свети Николай разбрал, че Бог иска от него да остави подвига на безмълвието и да отиде да служи на хората за тяхното спасение.

Той започнал да размисля къде да отиде, в отечеството си, град Патара, или на друго място. Избягвайки суетната слава сред своите съграждани и опасявайки се от нея, той замислил да се отдалечи в друг град, където никой не го познавал. В същата Ликийска страна се намирал славният град Мира, който бил митрополия на цяла Ликия^[10]. Свети Николай дошъл в този град, воден от Божия Промисъл. Тук той не бил известен на никого; и живеел в този град като беден, нямайки къде да подслони глава. Само в Господния дом намирал прибежище за себе си, имайки пристанище единствено в Бога. По това време починал архиереят на този град Иоан, архиепископ и първопрестолник на цялата Ликийска страна. Затова в Мира се събрали всички епископи на Ликия, за да изберат достоен на новоосвободилия се престол. Много мъже, почитани и благоразумни, били набелязани за приемници на Иоан. Сред избиращите имало голямо несъгласие, и някои от тях, подбудени от Божествена ревност, казали:

– Избирането на епископ на този престол не подлежи на човешко решение, но е дело на Божия промисъл. На нас подобава да се помолим Сам Господ да ни открие кой е достоен да приеме такъв сан и да бъде пастир на цялата Ликийска страна.

Този добър съвет бил посрещнат с всеобщо одобрение и всички се отдали на усърдна молитва и пост. Господ, изпълняващ желанията на боящите се от Него, чувайки молитвата на епископите, открил на най-старшия от тях Своята воля. Когато този епископ стоял на молитва, пред него се явил светлообразен мъж и му заповядал през нощта да отиде при църковните двери и да наблюдава кой ще влезе в църквата преди всички.

– Този – казал Той – е Моят избраник; приемете го с чест и го поставете за архиепископ, името на този мъж е Николай.

Архиереят съобщил за това божествено видение на другите епископи и те, като чули това, усилили молитвите си. Удостоилият се с видение епископ застанал на мястото, което му било посочено във видението, и очаквал идването на желания мъж. Когато дошло време за утринната служба, свети Николай, подбуждан от Духа, дошъл в църквата преди всички, тъй като имал обичай да застава на молитва в полунощ и да идва на утринната служба преди другите. Още щом влязъл в притвора, епископът, който се бил удостоил с откровение, го спрял и го помолил да каже името си. Свети Николай мълчал. Епископът отново го попитал същото. Светецът тихо и кротко му отговорил:

– Името ми е Николай, аз съм раб на твоя святост, владико.

Благочестивият епископ, като чул такава кротка и смирена реч, разбрал, както по самото име – Николай, – предсказано му във видението, така и по смирения и кротък отговор, че пред него стои същият този мъж, за когото Бог е благоволил да бъде първопрестолник на Мирската църква. Защото той знаел от Свещеното Писание, че Господ поглежда милостно към кроткия, мълчаливия и треперещия пред словото Божие. Той се зарадвал с велика радост, сякаш получил някакво тайно съкровище. Веднага взел свети Николай за ръка и му казал:

– Следвай ме, чедо.

Когато той с чест довел светеца при епископите, те се изпълнили с Божествена сладост и утешавайки се духом, задето са намерили посочения от Самия Бог мъж, го повели към църквата. Мълвата за това се разнесла навсякъде и по-бързо от птици в църквата се стекло безбройно множество народ. Епископът, удостоил се с видение, се обърнал към народа и възкликнал:

– Приемете, братя, своя пастир, когото помаза Сам Светият Дух, и на когото Той повери грижата за вашите души. Не от човешко събрание беше поставен той, но от Самия Бог. Сега ние имаме този, когото желаехме, и намерихме и приехме когото търсехме. Под негово управление и наставление няма да се лишим от надеждата, че ще застанем пред Бога в деня на Неговото явяване и откровение.

Целият народ въздавал благодарност на Бога и се радвал с неизказана радост. Не понасяйки човешките похвали, свети Николай дълго отказвал да приеме свещения сан; но отстъпвайки пред усърдните молби на събора на епископите и целия народ, встъпил на архиерейския престол против волята си. Към това го подбуждало Божественото видение, което имал още преди смъртта на архиепископ Иоан. За това видение разказва свети Методий, патриарх Константинополски. Веднъж – разказвал той – свети Николай през нощта видял, че пред него стои Спасителят във всичката Си слава и му подава Евангелието, украсено със злато и перли. От другата си страна свети Николай видял Пресвета Богородица, възлагаща на раменете му светителския омофор. Не много дни след това видение Мирският архиепископ Иоан починал.

Спомняйки си видението и виждайки в него явно Божие благоволение и не желаейки да отказва на усърдните молби на събора, свети Николай приел паството. Съборът на епископите и целият църковен клир извършили посвещение над него и светло празнували, веселейки се за дарувания от Бога пастир, Христовия светител Николай. Така Църквата Божия приела светлия светилник, който не останал под крина, но бил поставен на подобаващото му архиерейско и пастирско място. Удостоен с този велик сан, свети Николай вярно преподавал словото на истината и наставлявал своето паство в учението на вярата.

В самото начало на своето пастирство Божият угодник си казвал така:

– Николай! Санът, който прие, изисква от тебе други обичаи: да живееш не за себе си, а за другите.

Желаейки да научи своите словесни овци на добродетели, той вече не скривал, както преди, своя добродетелен живот. Защото преди прекарвал живота си, тайно служейки на Бога, Който Единствен знаел неговите подвизи. А сега, след приемането на архиерейски сан, животът му станал открит за всички не поради тщеславие пред хората, а за тяхна полза и за умножаване на славата Божия, за да се сбъдне Евангелското слово: “Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец”^[11]. По своите добри дела свети Николай бил като огледало за своето стадо и, по думите на апостола, “образец за верните в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота”^[12]. Той бил кротък и незлобив по нрав, смирен духом и избягвал всяко тщеславие. Дрехите му били прости, храната, която приемал само веднъж на ден, и то вечер – постническа. Целия ден прекарвал в подобаващи на неговия сан трудове, изслушвайки молбите и нуждите на идващите при него. Вратите на неговия дом били отворени за всички. Той бил добър и достъпен за всички, на сираците бил баща, на бедните – милостив подател, на плачещите – утешител, на обидените – помощник, и на всички – велик благодетел. За свои помощници в църковното управление той избрал двама добродетелни и благоразумни съветници, облечени в презвитерски сан. Това били известните в цяла Гърция мъже – Павел Родоски и Теодор Аскалонски.

Така свети Николай пасял повереното му стадо словесни Христови овци. Но завистливият лукав змей, никога непреставащ да повдига борба срещу Божиите раби и непонасящ процъфтяването на благочестието сред хората, повдигнал гонение срещу Христовата Църква чрез нечестивите царе Диоклетиан и Максимиан^[13]. От тези царе излязла заповед по цялата империя християните да се отрекат от Христа и да се покланят на идолите. За онези, които не се подчинявали, било предписано да бъдат принуждавани със затваряне в тъмница и с други жестоки мъчения, и накрая да бъдат предавани на смъртно наказание. Тази дишаща злоба буря, поради усърдието на ревнителите на тъмнината и нечестието, скоро достигнала и до град Мира. Блаженият Николай, който бил ръководител на всички християни в този град, свободно и дръзновено проповядвал Христовото благочестие и бил готов да пострада за Христа. Затова бил хванат от нечестивите мъчители и затворен в тъмница заедно с много други християни. Тук той прекарал немалко време, понасяйки тежки страдания, претърпявайки глад, жажда и всякакви притеснения. Той хранел със словото Божие затворените заедно с него и ги напоявал със сладките води на благочестието; утвърждавайки ги във вярата в Христа Бога и укрепявайки ги върху непоклатима основа, той ги убеждавал да бъдат твърди в изповядването на Христа и усърдно да страдат за истината. Междувременно на християните отново била дарувана свобода, благочестието възсияло като слънце след тъмни облаци, и настъпила тиха прохлада след бурята. Защото човеколюбецът Христос, като погледнал милостиво на Своето наследие, изтребил нечестивите, низвергвайки от царския престол Диоклетиан и Максимиан, и унищожил властта на ревнителите на елинското нечестие. С явяването на Своя Кръст на цар Константин Велики, на когото Той благоволил да повери Римската държава, Господ Бог “издигнал рог на спасение”^[14] за Своя народ. Цар Константин, като познал Единия Бог и възложил всичката си надежда на Него, със силата на Честния Кръст победил всичките си врагове и като заповядал да разрушат идолските капища и да възстановят християнските храмове, резсеял суетните надежди на своите предшественици. Той освободил всички затворени в тъмница заради Христа и отдавайки им почит като на мъжествени воини, върнал всеки от Христовите изповедници в отечеството му. По това време и град Мира отново приел своя пастир, великия архиерей Николай, удостоил се с мъченически венец. Носейки в себе си Божествената благодат, той, както и преди, изцелявал страстите и болестите на хората, не само на верните, но и на неверните. Заради великата Божия благодат, пребиваваща в него, много хора го прославяли и му се удивлявали и всички го обичали, защото той сияел с чистота на сърцето и бил надарен с всички Божии дарове, служейки на своя Господ в преподобие и правда. По това време били останали още много елински капища, към които нечестивите хора били привличани от внушенията на дявола, и много от мирските жители се намирали в погибел. Така, борейки се с духовете на злобата, свети Николай дошъл в храма на Артемида^[15], който бил много голям и богато украсен, представлявайки удобно жилище за бесовете. Свети Николай разрушил този скверен храм, като изравнил със земята високото му здание и разхвърлял във въздуха самите основи на храма, които били на земята, опълчвайки се повече срещу бесовете, отколкото срещу самия храм. Лукавите духове, не понасяйки идването на Божия угодник, издавали скръбни вопли, но победени от молитвеното оръжие на непобедимия Христов воин, били принудени да бягат от своето жилище.

Благоверният цар Константин, желаейки да утвърди Христовата вяра, заповядал да свикат в град Никея вселенски събор. Светите отци на събора изложили правото учение, предали на проклятие арианската ерес, а заедно с нея и самия Арий^[16], и изповядвайки Сина Божий като равночестен и единосъщен на Бога Отца, възстановили мира в светата Божествена Апостолска Църква. Сред 318-те отци на събора бил и светителят Николай. Той мъжествено се противопоставял на нечестивото учение на Арий и заедно със светите отци на събора утвърдил и предал на всички догматите на православната вяра. Монахът от Студийския манастир Иоан разказва за светителя Николай как въодушевен, подобно на пророк Илия, от ревност по Бога, той посрамил еретика Арий не само със слово, но и с дело, като му ударил плесница. Отците на събора възнегодували срещу светителя и за дръзката му постъпка решили да бъде лишен от архиерейски сан. Но Сам нашият Господ Иисус Христос и Неговата Преблагословена Майка, гледайки свише на подвига на светителя Николай, одобрили неговата смела постъпка и похвалили божествената му ревност. Защото някои от отците на събора имали такова видение, с което се удостоил и самият светител още преди поставянето си за архиерей. Те видели, че от едната страна на светителя стои Сам Христос Господ с Евангелието, а от другата – Пречистата Дева Богородица с омофора, и подават на светителя знаците на неговия сан, от които бил лишен. Като разбрали от това, че дръзновението на светителя било угодно на Бога, отците на събора престанали да го упрекват и му отдали чест като на велик Божий угодник^[17]. Връщайки се от събора при своето стадо, светителят Николай му донесъл мир и благословение. Със своите медоточиви уста той преподал на целия народ здравото учение, отсякъл от корен неправите мисли и мъдрувания, изобличил ожесточените, безчувствени и закоравели в злобата си еретици и ги прогонил от Христовото стадо. Както мъдрият земеделец очиства всичко, намиращо се на гумното и в точилото, събира добрите зърна и изхвърля плевелите, така и благоразумният труженик на Христовото гумно, светителят Николай, напълнил духовната житница с добри плодове, а плевелите на еретическата прелест отвявал и отхвърлял далече от Господнята пшеница. Затова и светата Църква го нарича ръка, очистваща плевелите на Ариевото учение. И той наистина бил светлина на света и сол на земята, защото житието му било светло, и словото му – разтворено със солта на премъдростта. Този добър пастир имал голяма грижа за своето стадо, във всичките му нужди, пасейки го на духовното пасище, но грижейки се и за телесната му храна.

Веднъж в Ликийската страна настанал голям глад, и в град Мира се чувствал краен недостиг на храна. Скърбейки за нещастните хора, загиващи от глад, Божият архиерей се явил през нощта насън на един търговец, намиращ се в Италия, който бил натоварил целия си кораб с жито и възнамерявал да отплува за друга страна. Давайки му в залог три златни монети, светителят му заповядал да плува към Мира и там да продаде житото си. Като се събудил и видял златото в ръцете си, търговецът се изпълнил с ужас, удивлявайки се на такъв сън, придружен от чудесното явяване на монетите. Търговецът не се решил да не изпълни заповедта на светителя, отишъл в град Мира и там разпродал житото си. При това той не скрил от тях явяването на свети Николай в съня му. Получавайки такова утешение в глада и слушайки разказа на търговеца, гражданите въздавали слава и благодарност на Бога и прославяли своя чудесен хранител, великия архиерей Николай.

По това време във велика Фригия се надигнал бунт. Като узнал за това, цар Константин изпратил трима воеводи и войските си да умиротворят разбунтувалата се страна. Това били воеводите Непотиан, Урс и Ерпилион. Те отплували бързо от Константинопол и се спрели на едно от пристанищата в Ликийската епархия, което се наричало Адриатски бряг. Тук имало град. Понеже силното морско вълнение пречело на по-нататъшното плуване, те останали в това пристанище, очаквайки тихо време. По време на престоя им някои от войниците, излизайки на брега за покупки, ограбвали гражданите с насилие. Тъй като това се случвало често, жителите на този град се озлобили, вследствие на което на мястото, наречено Плакомата, между тях и войниците ставали спорове, раздори и бой. Като узнал за това, светителят Николай решил сам да отиде в този град, за да прекрати междуособиците. Като чули за пристигането му, всички граждани заедно с воеводите излезли да го посрещнат и да му се поклонят. Светителят попитал воеводите откъде са и къде отиват. Те му казали, че са изпратени от царя във Фригия, за да потушат надигналия се там бунт. Светителят ги увещавал да държат своите войници в подчинение и да не им позволяват да притесняват хората. След това той поканил воеводите в града и радушно ги нагостил. Като наказали провинилите се войници, те умирили вълнението и се удостоили с благословение от свети Николай. Когато ставало всичко това, от Мира дошли няколко граждани, скърбейки и плачейки. Те паднали при нозете на светителя и го молели да защити обидените, разказвайки му със сълзи, че в негово отсъствие управителят Евстатий, подкупен от завистливи и зли хора, осъдил на смърт трима мъже от техния град, които не били виновни с нищо.

– Целият наш град – казали те – скърби и плаче и очаква твоето завръщане, владико. Защото, ако ти беше с нас, управителят не би се осмелил да извърши такъв несправедлив съд.

Като чул за това, Божият архиерей започнал да скърби душевно и придружен от воеводите, веднага тръгнал на път. Като стигнали до мястото, наречено “Лъв”, светителят срещнал едни пътници и ги попитал знаят ли нещо за осъдените на смърт мъже. Те отговорили:

– Ние ги оставихме на полето на Кастор и Полукс, влачени за наказание.

Светителят Николай тръгнал по-бързо, стремейки се да предотврати невинната смърт на тези мъже. Като стигнал до мястото на наказанието, той видял, че там се било събрало множество народ. Осъдените мъже, със завързани на кръст ръце и закрити лица, вече се били навели към земята, протегнали разголените си шии и очаквали удара на меча. Светителят видял, че палачът, суров и неистов, вече бил извадил меча си. Тази гледка предизвикала ужас и скръб у всички. Съединявайки яростта с кротост, Христовият светител свободно минал сред народа и без никакъв страх изтръгнал меча от ръцете на палача, хвърлил го на земята, след което освободил осъдените мъже от веригите. Всичко това той направил с велико дръзновение и никой не посмял да го спре, защото словото му било властно и в действията му се проявявала Божествената сила: той бил велик пред Бога и пред всички хора. Избавените от смъртно наказание мъже, неочаквано виждайки себе си върнати от близка смърт към живот, проливали горещи сълзи и издавали радостни викове, а целият народ, събрал се там, въздавал благодарност на своя светител. Тук пристигнал и управителят Евстатий и поискал да се приближи към светителя. Но Божият угодник с презрение се отвърнал от него и когато той паднал в нозете му, го отблъснал. Призовавайки Божието отмъщение върху него, свети Николай го заплашвал с мъчения за несправедливото управление и обещал да каже за действията му на царя. Изобличаван от съвестта си и изплашен от заплахите на светителя, управителят със сълзи молел за милост. Каейки се за своята неправда и желаейки примирение с великия отец Николай, той хвърлял вината върху градските старейшини Симонид и Евдоксий. Но лъжата не могла да не се открие, защото светителят добре знаел за това, че управителят е осъдил на смърт невинните, бидейки подкупен със злато. Управителят дълго го умолявал да му прости и едва тогава, когато с голямо смирение и със сълзи признал греха си, Христовият угодник му дарувал прошка.

При вида на всичко, което станало, пристигналите заедно със светителя воеводи се удивлявали на ревността и благостта на великия Божий архиерей. Като се удостоили с неговите свети молитви и получили от него благословение за пътя си, те се отправили към Фригия, за да изпълнят дадената им от царя заповед. Като пристигнали на мястото на бунта, те бързо го потушили и като изпълнили царското поръчение, се върнали с радост във Византия. Царят и всичките му велможи им въздали велика хвала и почести и те се удостоили с участие в царския съвет. Но зли хора, завиждайки на славата на воеводите, се изпълнили с вражда към тях. Замисляйки зло против воеводите, те дошли при управителя на града Евлавий, наклеветили ги и казали:

– Воеводите не съветват добре, защото, както чухме, те въвеждат нови обичаи и замислят зло против царя.

За да склонят управителя на своя страна, те му дали много злато. Управителят донесъл на царя. Като чул за това, царят без всякакво разследване заповядал да затворят тези воеводи в тъмница, опасявайки се да не избягат тайно и да изпълнят злия си замисъл. Измъчвайки се в тъмницата и съзнавайки своята невинност, те недоумявали защо са ги затворили. Не след дълго клеветниците започнали да се опасяват, че клеветата и злобата им ще се разкрият и те самите могат да пострадат. Затова дошли при управителя и усърдно го молели да не оставя тези мъже да живеят, но да побърза да ги осъди на смърт. Оплетен в мрежите на сребролюбието, управителят трябвало да изпълни обещанието си. Той веднага отишъл при царя и като вестител на зло, застанал пред него с унило лице и скръбен поглед. Наред с това той желаел да покаже, че е твърде загрижен за живота на царя и му е верен и предан. Стараейки се да възбуди царския гняв срещу невинните, той започнал лъстива и хитра реч и заговорил:

– О, царю, никой от затворените в тъмница не желае да се разкае. Всички те упорстват в злия си замисъл, не преставайки да кроят козни срещу тебе. Затова заповядай незабавно да ги предадем на мъки, за да не ни изпреварят и да доведат докрай злото си дело, което са замислили против тебе и воеводите.

Разтревожен от тези думи, царят веднага осъдил воеводите на смърт. Но тъй като било вечер, наказанието им било отложено за сутринта. За това узнал тъмничният страж. След като пролял насаме много сълзи за бедата, заплашваща невинните, той дошъл при воеводите и им казал:

– За мене би било по-добре, ако не ви познавах и не бях се наслаждавал на приятната ви беседа и трапезата с вас. Тогава леко бих понесъл раздялата с вас и не бих скърбял така в душата си за постигналата ви беда. Ще настъпи утрото и за нас ще последва ужасната, последна раздяла. Вече няма да видя скъпите ви лица и няма да чуя гласа ви, защото царят е заповядал да ви накажат със смърт. Завещайте ми как да постъпя с вашето имущество, докато има време и смъртта не ви е попречила да изразите волята си.

Той прекъсвал думите си с ридания. Като узнали за ужасната си съдба, воеводите раздрали дрехите си, скубели косите си и казвали:

– Кой враг завидя на нашия живот? Защо сме осъдени на смърт като злодеи? Какво сме направили, за което трябва да бъдем предадени на смърт?

И призовавали сродниците си по име, поставяйки Самия Бог за свидетел, че не са направили никакво зло, и горчиво плачели. Един от тях, на име Непотиан, си спомнил за светителя Николай, как той, явявайки се в Мира преславен помощник и благ застъпник, избавил тримата мъже от смърт. И воеводите започнали да се молят:

– Боже на Николай, избавил тримата мъже от неправедна смърт, погледни милостиво и към нас, защото от хората не можем да получим помощ. Постигна ни велика беда, и няма кой да ни избави от нея. Гласът ни бе прекъснат преди смъртта и езикът ни пресъхва, изгарян от огъня на сърдечната скръб, така че и молитва не можем да Ти принесем. “Скоро да ни изпреварят Твоите щедрости”^[18], Господи. Избави ни от ръцете на ония, които търсят душите ни. Утре искат да ни умъртвят, побързай ни на помощ и избави нас, невинните, от смърт.

Чуващият молитвите на боящите се от Него и като баща, изливащ щедрости върху Своите чеда, Господ Бог изпратил на помощ на осъдените светия Свой угодник, великия архиерей Николай. Тази нощ, по време на сън, Христовият светител застанал пред царя и казал:

– Стани скоро и освободи измъчващите се в тъмницата воеводи. Наклеветили са ги пред тебе и страдат невинно.

Светителят подробно обяснил на царя всичко и добавил:

– Ако не ме послушаш и не ги освободиш, ще повдигна срещу тебе бунт, подобен на този във Фригия, и ти ще погинеш от зла смърт.

– Кой си ти, че така смееш да заплашваш нас и нашата държава?

Той отговорил:

– Името ми е Николай, аз съм архиерей на Мирската митрополия.

Царят изпаднал в смущение, станал и започнал да размисля какво значи това видение. Междувременно същата нощ светителят се явил и на управителя Евлавий и му съобщил за осъдените същото, което и на царя. Като станал от сън, Евлавий се изплашил. Докато размислял за това видение, при него дошъл пратеник от царя и му разказал за това, което царят видял насън. Управителят бързо отишъл при царя, разказал му за своето видение, и двамата се удивлявали на това, че са видели едно и също. Царят веднага заповядал да доведат воеводите от тъмницата и им казал:

– С какви вълшебства сте ни изпратили такива сънища? Явилият ни се мъж беше силно разгневен и ни заплашваше, че скоро ще повдигне борба срещу нас.

Воеводите с недоумение се обърнали един към друг и не знаейки нищо, се гледали един друг с умилен поглед. Като забелязал това, царят се смекчил и казал:

– Не се бойте от никакво зло, кажете ни истината.

Те със сълзи и ридания отговорили:

– Царю, ние не знаем никакви вълшебства и не сме замисляли никакво зло против твоята държава, свидетел в това да ни бъде Сам Всевиждащият Господ. Ако те лъжем и ти узнаеш нещо лошо за нас, тогава нека няма никаква милост и пощада нито към нас, нито към рода ни. От своите родители сме се научили да почитаме царя и преди всичко да му бъдем верни. Така и сега ние вярно пазим твоя живот и както е свойствено на сана ни, неотклонно сме изпълнявали твоите заповеди. Служейки ти с усърдие, ние потушихме бунта във Фригия, прекратихме междуособната вражда и доказахме своето мъжество на дело, както свидетелстват за това онези, на които то е добре известно. Твоята държава преди ни обсипваше с почести, а сега ти яростно се въоръжи против нас и безмилостно ни осъди на мъчителна смърт. И така, царю, ние мислим, че страдаме само заради усърдието си към тебе, заради него сме осъдени и вместо славата и почестите, които се надявахме да получим, ни постигна страх от смъртта.

От тези думи царят се умилил и се разкаял за необмислената си постъпка. Той се разтреперил пред Божия съд и се засрамил от своята царска багреница, виждайки, че той, бидейки законодател за другите, бил готов да извърши беззаконен съд. Той гледал милостиво към осъдените и кротко беседвал с тях. Слушайки думите му с умиление, воеводите изведнъж видели, че редом с царя седи светителят Николай и със знаци им обещава прошка. Царят прекъснал думите им и попитал:

– Кой е този Николай и кои мъже е спасил? Разкажете ми за това.

Непотиан му разказал всичко подред. Тогава царят, като узнал, че свети Николай е велик Божий угодник, се удивил на дръзновението му и великата му ревност в защита на обидените, освободил воеводите и им казал:

– Не аз ви дарувам живота, а великият Господен служител Николай. Идете при него и му отдайте благодарност. Кажете му и от мене, че аз съм изпълнил неговата заповед, да не се гневи на мене Христовият угодник.

С тези думи той им връчил златно Евангелие, украсено с камъни, златна кадилница и два светилника и заповядал да дадат всичко това в Мирската църква. Получили чудесно спасение, воеводите веднага тръгнали на път. Те отдали на светителя Николай велика благодарност за неговата чудесна помощ и пеели:

– “Господи, Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш беден от ръцете на по-силните от него”^[19].

Те раздали щедра милостиня на бедните и сиромасите и благополучно се върнали у дома.

Такива са Божиите дела, с които Господ възвеличил Своя угодник. Тяхната слава, като на криле, се разнесла навсякъде, проникнала отвъд морето и се разпространила по цялата вселена, тъй като нямало място, където да не знаели за големите и дивни чудеса на великия архиерей Николай, които той извършил с благодатта, дарувана му от Всемогъщия Господ.

Веднъж пътници, плувайки на кораб от Египет за Ликийската страна, били подложени на силно морско вълнение и буря. Платната били изтръгнати от вихъра, корабът се люлеел от ударите на вълните и всички се отчаяли за своето спасение. В този момент те си спомнили за великия архиерей Николай, когото никога не били виждали, а само чували, че е бърз помощник на всички, призоваващи го в беда. Те се обърнали към него с молитва и започнали да го призовават на помощ. Светителят на часа се явил пред тях, качил се на кораба и казал:

– Вие ме призовахте и аз ви идвам на помощ; не бойте се!

Всички видели, че той взел кърмата и започнал да управлява кораба. Както някога нашият Иисус Христос запретил на вятъра и морето^[20], светителят веднага заповядал на бурята да спре, припомняйки Господните слова:

– “Който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши”^[21]

Така верният слуга на Господа заповядвал на морето и на вятъра и те му се покорявали. След това пътниците при благоприятен вятър пристигнали в град Мира. Като излезли на брега, те тръгнали из града, желаейки да видят този, който ги избавил от бедата. Те срещнали светителя на път към църквата и като познали в негово лице своя благодетел, паднали в нозете му, отдавайки му благодарност. Дивният Николай не само ги избавил от беда и смърт, но се погрижил и за душевното им спасение. Със своята прозорливост той видял в тях греха на блуда, който отдалечава човека от Бога и го отклонява от спазването на Божиите заповеди, и им казал:

– Чеда, умолявам ви, размислете в себе си и изправете сърцата и мислите си за благоугаждане на Господа. Защото, макар и да сме се скрили от много хора и да смятаме самите себе си за праведни, от Бога нищо не може да се скрие. Затова проявете всяко усърдие да запазите светостта на душата и чистотата на тялото си. Защото Божественият апостол Павел казва: “вие сте храм Божий… ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори”^[22].

Като поучил тези мъже с душеспасителни слова, светителят ги отпуснал с мир. Защото светителят по своя нрав бил като чедолюбив баща и погледът му сияел с Божествена благодат, като у ангел Божий. От лицето му излизал, като от лицето на Моисей, пресветъл лъч, и тези, които само поглеждали към него, получавали голяма полза. Този, който бил отегчен от някаква страст или душевна скръб, било достатъчно да обърне погледа си към светителя, за да получи утешение в своята печал; и този, който беседвал с него, вече преуспявал в доброто. И не само християните, но и неверните, ако някой от тях се случвало да слуша сладките и медоточиви слова на светителя, се изпълвали с умиление и отхвърляйки вкоренилата се в тях от детство злоба на неверието и възприемайки в сърцето си правото слово на истината, поемали по пътя на спасението.

Великият Божий угодник преживял много години в град Мира, сияейки с Божествена красота, според словото на Писанието: “като утринна звезда сред облаци, като месечина, пълна в дните си; като слънце, светнало над храма на Всевишния, като крин при водни извори и като многоценно миро, облагоухаващо всичко”^[23]. Достигнал дълбока старост, светителят отдал дълга на човешката природа и след непродължителна телесна болест, добре завършил временния си живот. С радост и псалмопение той преминал във вечния, блажен живот, придружаван от свети ангели и посрещнат от ликовете на светиите. На погребението му се събрали епископите на Ликийската страна с целия клир и монаси, и безчислено множество народ от всички градове. Честното тяло на светителя било положено с чест в съборната църква на Мирската митрополия в шестия ден на месец декември^[24]. От светите мощи на Божия угодник ставали множество чудеса. Защото от неговите мощи се изливало благовонно и целебно миро, с което се помазвали болните и получавали изцеление. По тази причина към неговия гроб се стичали хора от всички краища на света, които търсели изцеление от болестите си и го получавали. С това свето миро се изцелявали не само телесните, но и душевните недъзи и били прогонвани лукавите духове. Защото светителят не само през живота си, но и след преставянето си се въоръжавал срещу бесовете и ги побеждавал, както ги побеждава и сега.

Някои богобоязливи мъже, живеещи при устието на река Танаис, като чули за мироточивите и целебни мощи на Христовия светител Николай, почиващи в Мира Ликийска, замислили да отплуват нататък по море за поклонение на мощите. Но лукавият бяс, някога изгонен от светителя Николай от капището на Артемида, виждайки, че корабът се готви да отплува към този велик отец и гневейки се на светителя за разрушаването на капището и за своето изгонване, замислил да попречи на тези мъже да извършат набелязаното пътуване и с това да ги лиши от светинята. Той се превърнал в жена, носеща съсъд, напълнен с елей, и им казал:

– Бих желала да занеса този съсъд на гроба на светителя, но много се боя от морското пътешествие, защото е опасно за слаба и страдаща от болест на стомаха жена да плува по море. Затова ви умолявам, вземете този съсъд, занесете го на гроба на светеца и излейте елея в кандилото.

С тези думи бесът дал съсъда на боголюбците. Не е известно с какви бесовски вълшебства бил смесен този елей, но той бил предназначен за вреда и погибел на пътниците. Не знаейки за гибелното му действие, те изпълнили молбата и като взели съсъда, отплували от брега и целия ден плували благополучно. Но на сутринта задухал северен вятър и плуването им станало много трудно. Бедствайки много дни в неблагополучно плуване, те изгубили търпение от продължителното морско вълнение и решили да се върнат обратно. Те вече били насочили кораба към своята страна, когато пред тях се явил светителят Николай в неголяма лодка и им казал:

– Накъде плувате, мъже, и защо, оставили предишния път, се връщате обратно? Вие можете да укротите бурята и да направите пътя удобен за плуване. На плуването ви пречат дяволските козни, защото съдът с елей ви е даден не от жена, а от бяс. Хвърлете съда в морето и плуването ви на часа ще стане благополучно.

Като чули това, мъжете хвърлили бесовския съд в морската дълбочина. В този миг от него излязъл черен дим и пламък, въздухът се изпълнил със силна смрад, морето се разтворило, водата закипяла и заклокочила до самото дъно и водните пръски били подобни на огнени искри. Намиращите се на кораба хора изпаднали в ужас и викали от страх, но явилият им се помощник, като им заповядал да бъдат мъжествени и да не се плашат, укротил бушуващата буря и избавяйки пътниците от гибел, направил пътя им към Ликия безопасен. Защото веднага към тях повял прохладен и благоуханен вятър и те с веселие благополучно доплували до желания град. Като се поклонили на мироточивите мощи на бързия свой помощник и застъпник, те отдали благодарност на всесилния Бог и принесли молебно пение на великия отец Николай. След това се върнали в своята страна, разказвайки навсякъде и на всички за това, което се случило с тях по пътя.

Много велики и преславни чудеса извършил на земята и по морето този велик угодник. Той помагал на намиращите се в беди, спасявал от потъване и изваждал на сушата от морската дълбочина, освобождавал от плен и отнасял освободените у дома, избавял от вериги и тъмница, защитавал от посичане с меч, освобождавал от смърт и на мнозина подавал изцеление, на слепите – проглеждане, на сакатите – ходене, на глухите – слух, на немите – дар слово. Той обогатил много бедстващи в крайна нищета, давал на гладните храна и за всички се явявал готов помощник във всяка нужда, топъл застъпник, бърз ходатай и защитник. Той и сега помага на призоваващите го и ги избавя от беди. Невъзможно е да се изброят чудесата му, както и да се опишат подробно. Този велик чудотворец познават и изтокът, и западът, и по всички краища на земята са известни неговите чудеса. Да се прослави в него Триединният Бог, Отец и Син и Свети Дух и неговото свято име да се възхваля от устата на всички во веки. Амин.

Много чудеса извършил светителят Николай не само през живота си, но и след смъртта си. Кой няма да се удиви, слушайки за неговите дивни чудеса! Защото не една страна и не една област, но цялата поднебесна се изпълнила с чудесата на свети Николай. Иди при гърците, и там му се удивляват, иди при латинците – и там се изумяват, и в Сирия го възхваляват. По цялата земя се удивляват на светителя Николай. Ела в Русия и ще видиш, че няма нито град, нито село, където да няма множество чудеса на светителя Николай.