Страдание на свети мъченик Георги Нови[1]
Тропар:
С божествено желание от младини предал изцяло себе си на Господа, си бил пример на добродетели в молитва и пост; презрял си богатството и славата като несъществуващи, възлюбил си от душа Единия Христа и Него, Истинския Бог, покланяем в Троица си проповядвал пред нечестивите; сарацинската вяра и мохамедовите закони си потъпкал и ужасил мъчителя си, се украсил с венеца на мъченията, славни; въздигнал се до небесните ликове, премъдри Георгие, моли Христа Бога да запази твоето отечество и да спаси православния цар, хората и града, почитащи винаги твоите подвизи.
Кондак:
С твоите страдания, велики страдалче и мъчениче Георгие, си се явил като пресветла звезда, непрелъстена от света и възвестяваща Слънцето на правдата, Христос; потъпкал сарацинската измама и мохамедовите предания и закони, ужасил беззаконния цар и мъчител, с крепкото си търпение даваш светлина на верните, молейки се непрестанно за всички нас.
Свети Георги бил син на благочестиви родители. Неговият баща Иоан и майка му Мария били сред най-знатните хора в град Средец[2]. Георги бил дарен на родителите си от Бога, в отговор на техните горещи молитви, тъй като до преклонна възраст те нямали деца, подобно на Авраам и Сара в древност. По тази причина Иоан и Мария усърдно се молили на Господа, на Неговата Пречиста Майка и на светия великомъченик Георги Кападокийски[3]. Те всеки ден ходели в църквата, която била посветена на този Божи угодник, раздавали милостиня и горещо молели Господа да ги освободи от тяхното безплодие. И Господ не презрял молитвите им, но в тяхната старост дарил утробите им с рожба от мъжки пол. Иоан и Мария донесли младенеца в храма на свети великомъченик Георги и го кръстили в името на Отца и Сина и Светия Дух, като в светото Кръщение му дали името Георги.
Детето било възпитавано в страх Божий. Георги се научил да чете и скоро толкова добре изучил Свещеното Писание, че превъзхождал със знанията си всички свои връстници. Като пораснал и станал юноша, той твърде много заприличал – с красотата на лицето си и със своето целомъдрие – на древния Иосиф.
В това време България се владеела от турците. Когато Георги станал на двадесет и пет години (в това време родителите му вече били починали), турците започнали да се опитват да го привлекат към своето нечестие. Те му говорели:
– Георги! Оставѝ християнството и приеми нашата вяра. Приеми Божия пратеник Мохамед[4] и нашия закон.
При това турците насила слагали на неговата честна глава чалма, каквато те обичайно носели и с която влизали в своите молитвени домове. Но светият им отговарял така:
– Не подобава на нас, християните, да подражаваме на вашите нечестиви обичаи и да носим на главите си чалми. Не ни подобава на нас да се отричаме от Христа, истинния Бог, Твореца на небето и земята, и да се лишаваме от плодовете на светото Кръщение. Кажете ми: мога ли аз да вярвам на Мохамед, който не е бил изпратен нито от Бога, нито от Божиите пророци, нито пък от Божиите апостоли, а е бил само един военачалник, и то военачалник на сатанинския полк, който издига знамената на дявола? Ето, дори и вие самите не знаете в какво вярвате. Самите вие сте отстъпили от истинския път.
Изобличавайки така турците, свети Георги започнал дръзновено да изповядва Христа като истински Бог, Създател и Творец на всичко съществуващо – видимо и невидимо, земно и небесно.
А след това, като заплюл в лицето нечестивците и ги нарекъл безбожници, светият хвърлил чалмата на земята и започнал да я тъпче с нозете си, говорейки сам на себе си:
– О, Георги! Защо се бавиш? Христос те призовава при Себе Си!
Турците, като се разгневили, хванали светеца и нанасяйки му жесток побой и обсипвайки го с ругатни, го повлекли към техния съдия. Изправили го пред съдията и му казали:
– Ето тоя хули и се подиграва с нашата вяра.
А съдията, поразен от красотата на лицето му и от неговия мъжествен вид, отначало се опитал да го прелъсти с обещания:
– Ако се отречеш от Иисуса Христа, Когото вие наричате Син Божий, и ако се подчиниш на заповедта на самодържеца Селим[5] и изпълниш неговата воля (защото на този Селим много царства се подчиняват), ти ще получиш за това много дарове и всевъзможни почести от нашия цар и ще бъдеш поставен за началник на всички воеводи във великия град Средец.
Но Христовият мъченик отново изповядал Господ Иисус Христос и изобличил турската вяра пред многочислената тълпа, която се била събрала. Тогава мъчителят се разярил и наредил безмилостно да бият светията с тояги. Георги бил мъчен жестоко, така че цялата му плът била разкъсана от тоягите, а от многобройните му рани обилно се леела кръв. Но без да обръща внимание на това, той не показал ни най-малко намерение да се подчини на нечестивата царска повеля.
Тогава съдията заповядал да режат кожата му на ивици от главата до нозете и получените рани да бъдат обгаряни със запалени свещи, от което тялото на мъченика така пламнало, че не се виждало лицето му, а плътта му се топяла, както восъкът се топи от огъня. Но Христовият мъченик доблестно понасял страданията, призовавайки и изповядвайки името на Господа Иисуса Христа.
След това мъчителят заповядал на войниците да развеждат мъченика из града, при което да бият барабани и да крещят:
– Не хулѝ Божия пратеник Мохамед и не се подигравай с мюсюлманската вяра, която той ни предаде!
А светията се молел на Христа Господа и увещавал турците да повярват в Христа.
След това нечестивците натрупали голяма клада насред града, като възнамерявали да изгорят светеца. Христовият мъченик Георги бил заведен на мястото, приготвено за неговото изгаряне.
Но изнемогвайки от раните си, той паднал на земята, без да може да издаде глас, само устните му се движели, призовавайки помощта на Господа. А турците, като взели светията, още жив, го хвърлили в огъня. Така завършил своя страдалчески подвиг Христовият мъченик Георги. Нечестивците изгорили в огъня и много кучета, та християните да не могат да разпознаят мощите на мъченика. Но Бог прославил Своя угодник: внезапно върху това място се спуснал облак, загърмяло, засвяткали светкавици и се излял проливен дъжд, който загасил огъня, така че от кладата не излизал вече и дим. Турците, изплашени от това толкова дивно чудо, се разбягали. А дъждът продължил да вали до падането на нощта.
Когато настъпила нощта, над мястото, където било изгорено честното тяло на мъченика, се явила огромна ярка светлина, която озарявала всичко наоколо. Тогава протоиереят на съборната църква, посветена на свети великомъченик Георги Кападокийски, се отправил заедно с останалите християни при съдиите и като им дал пари, измолил тяхното разрешение да вземе честните мощи на светия мъченик и да ги погребе според християнските обреди. След като съдиите дали съгласието си, свещеникът отишъл при митрополит Иеремия и му разказал всичко за светия мъченик. Митрополитът, бързо и с голяма вяра, съпроводен от целия свещен клир и от много христолюбиви човеци, с псалмопения и със запалени свещи и кандила, се отправил към мощите на светия мъченик. Като разровили пепелта на мястото, над което сияела светлината, християните намерили честните мощи на светия мъченик Георги Нови, които били останали незасегнати от огъня. В същото време костите на кучетата се били превърнали в пепел.
По местата, където Христовият мъченик бил развеждан из града и където била капала неговата кръв, през нощта се явявала светлина, подобна на светлината от запалена свещ; и това било видяно от всички християни.
Като взел честните мощи, митрополитът ги положил в ковчег в храма на свети великомъченик Георги Кападокийски. Там, по Божията благодат, те подавали изцеление на всички, които с вяра пристъпвали към тях. Днес не е известно къде се намират те.
А Христовият мъченик Георги пострадал в българския град Средец, където бил и израснал възпитан. Мъченическия си подвиг той приел в 7022 година от сътворението на света, а от Рождението на Бог Слово – 1514 година, в 26-ия ден на месец май, в царуването на Владетеля на всички – нашия Господ Иисус Христос, Когото славим, заедно с Отца и Светия Дух, во веки. Амин.
В памет на преподобния наш отец Иоан Психаит
Светият наш отец Иоан от младини възлюбил Христа, уподобявайки се на светите пророци Илия и Иоан. Като оставил света, той отишъл в Психаитската лавра[6] и приел монашество. Свети Иоан получил от Бога дарбата да изгонва бесове и да изцелява болести. Той се подвизавал по времето на иконоборческите смутове и със своите наставления укрепявал православните в правата вяра. Но за това бил известен императорът иконоборец[7]. Императорът извикал при себе си свети Иоан и започнал да го принуждава да се откаже от поклонението на светите икони, да се присъедини към неговата ерес и да се подпише под нечестивия указ. Но преподобният по никой начин не се съгласил да направи това и дори изобличил императора и го нарекъл еретик. Затова той бил изпратен на заточение, където от беззаконните и неправедни иконоборци претърпял много беди и накрая завършил тук своя живот.
В памет на свети апостол Карп, един от седемдесетте апостоли
Тропар:
Свети апостоле Карпе, моли милостивия Бог да прости прегрешенията на душите ни.
Кондак:
Църквата винаги те е имала като пресветла звезда, апостоле Карпе, просвещавана от многобройните ти чудеса: спаси тези, които с вяра почитат твоята памет.
Свети Карп се числи към седемдесетте апостоли на Господ Иисус Христос. Той бил сътрудник на свети апостол Павел, чиито послания отнасял до местата, за които били предназначени. Така доста време Карп се трудил заедно с апостол Павел, благовестейки навсякъде Христовото слово[8]. Заради това той претърпял немалко беди и скърби. След това свети Карп бил поставен от апостол Павел за епископ на град Берия в Тракия [9].
Свети апостол Карп проповядвал Христовото евангелие и на остров Крит [10], където приел в своя дом свети Дионисий Ареопагит[11]. Там Господ му се явил във видение, докато Карп Му се молел да накаже двама грешници. Господ казал на Карп:
– Мъчѝ Ме още, защото Аз съм готов още веднъж да пострадам и да бъда разпънат заради спасението на човеците[12]!
Свети Дионисий Ареопагит свидетелства още за свети Карп, че той никога не започвал да служи света Литургия, без да получи преди това небесно видение[13].
Докато светителствал в Берия, Карп обърнал към Христа много елини езичници. Изобличавайки иудеите, той им говорел, че разпнатият от тях Христос е истинският Бог и Творецът на всичко съществуващо. По-късно той бил жестоко убит от иудеите и така предал душата си в ръцете на Господа [14]. Неговите честни мощи били положени от верни и богобоязливи хора в града, в който той светителствал и чрез тях мнозина болни се изцерили, за слава на Христа, нашия Бог. Амин.
В памет на свети апостол Алфей
Свети апостол Алфей бил баща на апостолите Иаков Алфеев и Левий. Левий бил митарят[15], когото Господ призовал с думите:
“- Върви след Мене”[16].
Като оставил всичко, Левий последвал Христа и през цялото време бил Негов неизменен спътник.
Апостол Левий бил наричан още Матей и той именно е написал първото Евангелие.
Свети апостол Алфей бил роден в галилейския град Капернаум, но къде е проповядвал Евангелието, не е известно.
В същия ден се чества паметта на светите мъченици Аверкий и Елена, които според някои предания са деца на апостол Алфей. Свети Аверкий пострадал за Христа, като бил съблечен гол и вързан, а след това пуснали срещу него рояк пчели, от чиито ужилвания починал; а неговата сестра Елена била пребита с камъни.
В същия ден се празнува и намирането на мощите на преподобни Макарий Колязински.
По молитвите на светите наши отци, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас.
Амин.
[1] Нарича се “Нови”, за да се отличава от другите светии със същото име, които са се подвизавали значително по-рано от него; като свети великомъченик Георги (паметта му е на 23 април), Георги Изповедник (паметта му е на 19 април) и др.
[2] Средец – средновековното име на София. Още в древността този град бил важно търговско средище и главен град на римската провинция Дакия. В 441 г. той бил опустошен от хуните, а в 809 г. – завладян от българите. В 1382 г. Средец попада в ръцете на турците. На 22 декември 1877 г. София била освободена от руснаците, под водителството на генерал Гурко.
[3] Разбира се, свети великомъченик Георги Победоносец, чиято памет се празнува на 23 април.
[4] Мохамед – основател на мюсюлманската религия (живял в края на VI и в началото на VII в.).
[5] Селим I – турски султан, царувал от 1512 до 1520 г.; отличавал се с големия си фанатизъм (с нетърпимостта си към друговерците).
[6] Психаитската лавра се намирала в Константинопол.
[7] Особено жесток гонител на светите икони бил византийският император Константин Копроним (743-775 г.), който имал намерение официално и по пътя на държавното и църковното законодателство да унищожи иконопочитанието и да го обяви за ерес. За тази цел той свикал събор в 754 г., който той обявил за вселенски. Също така безпощадно преследвал иконопочитанието и император Лъв Арменец (813-820 г.). Той издал указ, който забранявал на монасите да проповядват почитането на светите икони. На този указ трябвало да се подпишат всички монаси. Вероятно в житието се има предвид Лъв Арменец.
[8] Между другото у него в Троада апостол Павел бил оставил фелон и няколко книги, между които апостолът изрично споменава за някакви “кожени” книги (2 Тим. 4:13).
[9] Тракия се наричала тази част на Балканския полуостров, която се намира на север от Македония и от Егейско море. Апостол Павел бил в Берия по време на второто си апостолско пътешествие.
[10] Остров Крит се намира в средната част на Средиземно море, на юг от Егейско море. Началото на християнството тук било положено още от времето, когато Дух Свети слязъл върху апостолите на Петдесетница, тъй като на това събитие присъствали и много критяни (Деян. 2: 11). След това християнството тук било утвърдено от апостол Павел, който поставил за епископ Тит, за да довърши недовършеното и да постави “по всички градове презвитери” (Тит 1:5).
[11] Дионисий Ареопагит – член на Ареопага (върховния съвет в Атина), обърнат в християнството от апостол Павел по време на неговото второ пътешествие (ок. 54 г.). Свети Дионисий е причислен от светата Църква към лика на светиите. Паметта му се празнува на 3 октомври.
[12] За да бъдат разбрани тези думи, е необходимо да се припомни следният епизод от живота на свети апостол Карп. Един неверник обърнал към своето нечестие един от християните. Карп много се наскърбил поради това. Никога не проявявайки нетърпение, този път Карп бил много огорчен в душата си. Той си помислил в себе си, че нечестивците, които развращават и погубват хората, не трябва да живеят на земята. Тогава започнал да се моли на Бога да изпрати огън от небето и да изгори тези двамата нечестивци. Докато той се молел за това, изведнъж горницата, в която се намирал, се разтресла и се разделила на две. Свети Карп повдигнал очите си нагоре и видял небесата отворени и там да седи на престол Господ Иисус Христос. След това погледнал надолу и видял дълбока пропаст, на ръба на която стояли тези двама грешници. Карп, като видял, че тези, които го били огорчили, са почти готови вече да паднат в пропастта и там да бъдат погълнати от змиите, с които тя била пълна, се зарадвал. Но тъй като те все не падали в пропастта, Карп отново започнал да скърби и да дотяга на Господа и отново започнал да Го моли да ги погуби. А когато погледнал към небето, той видял как Господ се приближил към грешниците и им подал ръка за помощ. Тогава Господ казал посочените думи на Карп. – За този случай съобщава свети Дионисий Ареопагит в своето писмо до монах Демофил.
[13] Свети Дионисий Ареопагит говори с големи похвали за апостол Карп. Така например в посланието си до монах Демофил той казва за Карп: “Този мъж беше велик по своите добродетели и се отличаваше с такава възвишена чистота на ума, че обладаваше голяма способност за боговидение.”
[14] Неговата кончина се отнася към края на I в.
[15] Митарите събирали данъците.
[16] Марк. 2:14.