Страдание на свети мъченик Ермий
Кондак:
Подвизавал се усърдно за Христа, в достойни старини си проявил мъжество, мъчениче Ермие. С Христовата сила си потъпкал злия умисъл на беззаконните и си останал невредим от отровата, зовейки: Бог е с мен и никой не може да ме победи.
Във време на гонението, повдигнато срещу християните при царуването на нечестивия римски император Антонин[1], за преследването на християните бил назначен от императора един велможа, на име Севастиан. Като пътувал от Киликия за Кападокия [2], той срещнал в Комана[3] воин на име Ермий, вече побелял старец, който бил християнин, вярващ в Единия истински Бог и водещ добродетелен живот. Велможата казал на Ермий:
– До мен е изпратен указ на римския император Антонин, който заповядва на всички християни да принесат жертви на римските богове. А ако християните не пожелаят да принесат жертви, според заповедта те ще бъдат предадени на много и жестоки мъчения. Затова и ти, Ермий, принеси жертви на боговете! Тогава ще станеш приятел на царя и ще бъдеш възнаграден с големи почести. Вслушай се в думите ми, защото в противен случай ще предам и душата, и тялото ти на мъки.
Христовият подвижник Ермий отвърнал:
– Аз съм воин на небесния и безсмъртен Цар – Христос, Чието “царство не ще има край”[4]. Затова няма да изпълня заповедта на смъртния и нечестив цар, чието царуване е краткотрайно, докато владичеството на нашия Господ Иисус Христос ще пребъде во веки. Всеки, който вярва в Него, ще наследи живот вечен. Ето – и аз вярвам в Него. По-рано аз Му служех тайно, а сега служа явно. Дяволът не ще ме победи. А ти имаш власт само над тялото ми, и то – само поради Божието допущение. Над душата ми пък никой няма власт, освен единствено Бог, Който ще ми даде търпение и ще ме опази невредим во веки.
Севастиан изслушал свети Ермий и му казал:
– Принеси жертва на боговете, ако искаш да се насладиш на радостите на този живот!
Но светията отговорил:
– Каква радост може да има за мене, какво наслаждение и какъв живот, ако аз отстъпя от моя Създател и се поклоня на бесовете? Наистина, това не ще бъде радост, а скръб. Това не е наслаждение, а горчивина; не е живот, а вечна смърт.
Князът казал:
– Аз виждам, че ти си много мъдър.
Светият отвърнал:
– Аз съм мъдър в Господа, моя Бог, в Когото вярвам и Комуто служа с цялото си сърце. За Него аз съм готов да пострадам и с радост ще отида на смърт.
– Като отдавам почит на твоите старини и на твоя ум – казал князът, – аз съм готов да те пощадя и да те помилвам.
А светият отвърнал:
– Аз не търся милост от тебе, но търся милост от Бога, Който умъдрява със Светия Дух рабите Си.
На това князът отвърнал:
– И така, ти предпочиташ смъртта пред живота?
– Тази смърт – отговорил светията – не е смърт, а живот вечен. Ако с търпение понеса мъките, на които ще ме подложиш.
Тогава князът заповядал да хвърлят камъни върху лицето на светията, след това да го бият през устата и да одерат кожата на лицето му. А светията през това време говорел:
– Благодаря на моя Бог, защото благодатта Му е винаги с мене.
След това князът попитал воина:
– Защо ти не вземаш своята заплата, както правят това всичките войници.
– Тъй като вие несправедливо обирате бедните – отвърнал мъченикът, – то аз по тая причина не взимам вашата издръжка и не се прехранвам с нея, защото имам духовна храна, която Светият Дух ми подава и от която никога не огладнявам.
Тогава князът наредил да запалят и нагорещят една пещ и да хвърлят Христовия мъченик в нея. След три дни отворили пещта и намерили светията жив и напълно невредим, тъй като огънят не се бил и докоснал до неговото тяло.
После князът извикал един влъхв и му заповядал да даде отрова на Ермий.
А светият, след като се помолил на Бога, изпил отровното питие, без никак да пострада, съгласно думите на Христа Господа: “ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди”[5].
Влъхвата приготвил още по-опасна отрова и я дал на мъченика с думите:
– Ако ти не претърпиш никаква вреда от тази отрова, аз ще оставя своето вълшебство и ще повярвам в разпнатия Бог, Комуто ти служиш.
А свети Ермий, след като изпил отровата до дъно, никак не пострадал, а си останал здрав и невредим. Тогава влъхвата възкликнал:
– Ти ме победи, Ермий! Ти ме надви и показа по-голяма сила от мен, рабе Христов! Ти спаси от ада моята погинала душа и ме призова, за да служа на Бога. Така както старото желязно изваяние, когато се прекове, става съвсем ново, така се обновявам духом и аз, който се състарих в грехове и нечестие. Обновявам се, като се обръщам към Живия Бог, Който пребивава вечно. О, Боже небесни, Ти, Който си един и истинен и Който чрез Твоя раб Ермий ме избави от бесовската измама и от сквернотата на идолослужението! Приеми мен, грешния, който се обръща към Теб, и помилуй мен, който Те изповядвам!
Като чул това, князът се преизпълнил с ярост и заповядал да го обезглавят. И така, влъхвът бил посечен, като се кръстил в собствената си кръв. И отишъл новият християнин и мъченик при Христа Бога, за Когото предал живота си.
Свети Ермий пък князът заповядал да измъчват безмилостно, като разкъсват всички жили по тялото му. Измъчван така, светията говорел:
– Аз въобще не чувствам никаква болка от мъченията, защото така както ножът, като разреже жилата, изпуска нечистата кръв и дава здраве на тялото; така и аз, като изтръгват сега жилите от моето тяло, ставам все по-здрав и по-здрав в Христовата вяра.
След това мъчителят заповядал да хвърлят светеца в котел, пълен с врящо масло. Но котелът веднага изстинал, а врящото масло се превърнало в прохладна роса. А Христовият мъченик силно възклицавал:
– Аз не чувствам болка и не ще изпълня твоята заповед, мъчителю! Аз ще изпълня единствено волята на небесния Отец, на Когото сам себе си принасям в непорочна жертва, защото Той е Господарят на нашите души и тела!
Докато светията казвал това, мъчителят заповядал да налеят в устата му горчив оцет, смесен с жлъчка. А мъченикът говорел:
– Тази горчивина – заради моя Бог, в името на Когото аз търпя всичко това – за мен е като вощен мед!
После мъчителят наредил да извадят очите на Ермий. Като чул това, светецът му казал:
– Ако на теб са ти нужни моите телесни очи, които виждат суетата на този свят, вземи ги. Аз имам сърдечни очи, с които ясно съзерцавам истинската светлина.
Палачите извадили очите на светия мъченик.
След това повесили светията с главата надолу и го оставили да виси така в продължение на три дена, така че от носа му изтекла много кръв. Когато изминали трите дни, няколко души дошли да видят светията, като мислели, че вече е умрял, но за свое удивление го намерили жив и прославящ Бога. Но заради тяхното неверие, пред очите им паднал мрак, те ослепели и завикали:
– Смили се над нас, рабе на истинския Бог, защото ни порази слепота!
А светият им казал:
– Приближете се до мен!
Когато те се приближили до него, той възложил върху тях ръцете си и казал:
– В името на моя Господ Иисус Христос – прогледнете!
Те прогледнали веднага и като се върнали, разказали за всичко, което им се случило.
А князът, като бил обладан от още по-голям гняв, наредил да одерат кожата от цялото тяло на мъченика. Докато слугите изпълнявали заповедта на мъчителя, светият се надсмивал над княза и изобличавал неговите мерзки богове, с което предизвикал още по-голяма ярост у княза. Ръмжейки от гняв като лъв, той сам със своя нож отрязал честната му глава. Така завършил своя подвиг Христовият мъченик Ермий[6].
Християните дошли тайно на това място, взели неговото честно тяло и го погребали в Кападокия, на мястото, наричано Комана. Тук чрез честните мощи на мъченика се извършили много чудеса и се подавали различни изцеления – за слава на Христа, нашия Бог, на Когото, заедно с Отца и Светия Дух, отдаваме слава, чест и поклонение, сега и во веки. Амин.
Страдание на светия мъченик Философ
Този Христов мъченик[7] произхождал от околностите на град Александрия[8]. За него, а също и за неговия мъченически подвиг съобщава великият сред монасите Антоний[9].
В една прекрасна градина, пълна с всякакви разноцветни и благоуханни растения, бил поставен за мъчения един разкошно украсен одър и върху него бил положен с вързани ръце и крака този свети мъченик Философ. При него дошла една блудна жена, която му говорела съблазнителни и безсрамни думи, но доблестният мъченик затворил очите си, за да не я вижда. Но тъй като бил вързан, не можел да запуши ушите си. Тогава той прехапал със зъби езика си и по този начин си причинил силна болка, от която вече не чувал внушенията на безсрамната жена. И като не можел да запуши ноздрите си, той мокрел с окървавения си език нечистата постеля, окървавил цялата си дреха и така останал невредим от изкушението. Такъв подвиг извършил доблестният мъченик, но не се покорил на мъчителя. След това му отсекли главата [10] и сега той се весели на небесата – навеки[11].
В същия ден се чества паметта на свети Ерм, апостол от 70-те (виж 5 ноември).
По молитвите на светите наши отци, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас.
Амин.
[1] Император Антонин Пий царувал от 138 до 161 г.
[2] Киликия и Кападокия – области в Мала Азия.
[3] Град Комана се намирал в североизточната част на Мала Азия, в провинция Понт. (По-скоро тук става въпрос за Комана Кападокийска, която се намира на пътя между двете области, докато Комана Понтийска се намира на север от Кападокия. Това става ясно и от края на житието – б. пр.). Впрочем някои разбират тук Комана, която се намирала в Кападокия. – В историята на Христовата Църква този град (К. Понтийска) е известен като мястото, където умрял свети Иоан Злаоуст (вж. житието му на 13 ноември).
[4] Изразът е взет от VII член на Символа на вярата.
[5] Марк. 16:18.
[6] Свети мъченик Ермий пострадал около 166 г.
[7] Философ не е собственото име, както и другите имена, които се дават на този мъченик. Той е поместен на 31 май заради името на Иустин Философ, чиято памет се празнува на 1 юни.
[8] Александрия – град в Египет, основан от Александър Македонски на брега на Средиземно море, при устието на река Нил.
[9] Тук се разбира преподобни Антоний Велики, основател на отшелническото монашество в Египет. Неговата памет се празнува на 17 януари.
[10] Свети мъченик Философ пострадал при император Декий около 252 г.
[11] Повествованието за подвига на свети мъченик Философ по-подробно и ясно е изложено в житието на преподобни Павел Тивейски, чиято памет се празнува на 15 януари.