Мчца Теодосия девица

За света Теодосия Тирска^[1]Евсевий^[2], епископ на Кесария Палестинска^[3], който бил свидетел очевидец, съобщава следното:

“По времето, когато в нашата страна вече пет години продължаваше гонението, повдигнато срещу християните от нечестивите идолопоклонници, в седемнадесетия ден на месец април, в самия ден на празника на Христовото Възкресение, една благочестива и богобоязлива девица от нашия град – родом от Тир, и която нямаше още осемнадесет години, дойде при християните, които бяха затворени в преторията. В това време християните с дръзновение разсъждаваха помежду си за Царството Божие. Като се приближи към тях, Теодосия започна да ги умолява да поменат и нея пред Господа, когато те, след като завършат своя страдалчески подвиг, предстанат пред Бога. А войниците, като видяха девойката да се кланя на затворниците християни, я заловиха и като да е направила някакво престъпление, я повлякоха на разпит при хегемона Урбан. Хегемонът, като се изпълни с голяма ярост и гняв, заповяда да я измъчват жестоко. Ребрата и гърдите ѝ бяха стъргани с железни куки, така че плътта ѝ падна и се показаха костите ѝ. След това хегемонът заповяда да удавят в морето Христовата мъченица, която беше още жива и с радостно лице търпеше мъченията”.

Така разказва Евсевий, който видял всичко със собствените си очи.

Освен това прибавят, че тази Христова света мъченица, след като била потопена в морето, била извадена от ангели от водата, които я оставили жива на сушата. Светата ходела по земята, носейки в ръцете си камъка, който били привързали на шията ѝ. След това езичниците отново я хванали и я отвели в съдилището. Света Теодосия била осъдена да бъде хвърлена на зверовете, но тя останала напълно непокътната от тях. Накрая мъчителят заповядал да я посекат с меч. В момента на изпълнението на присъдата, присъстващите видели от нейната уста да излита гълъбица, сияеща като злато, която се възнесла на небесата^[4].

Когато настъпила нощта, светата мъченица се явила на родителите си заедно с много други свети деви. Тя била облечена в дреха по-бяла от сняг, в ръцете си държала златен кръст, а на главата си имала венец. Светата казала на родителите си:

– Ето – виждате колко велика е славата и благодатта на моя Христос! Ето – виждате колко голяма е славата, от която вие искахте да ме лишите!

Тези думи светата казала, защото нейните родители, като забелязали желанието ѝ да пострада за Христа, по всякакъв начин се стараели да ѝ попречат да го изпълни. Но тя тайно от тях отишла при Христовите окованици и както вече разказахме, била измъчвана и увенчана от своя Подвигоположник – Господ Иисус Христос, нашия Бог.

Светата Христова невеста Теодосия се родила в Константинопол. Тя била дъщеря на богати, честни, благочестиви и добродетелни родители. Нейните родители в продължение на много години нямали деца. Като се съкрушавали и страдали поради това, те много се молели и постели, денем и нощем пребивавали в Божиите храмове и щедро раздавали милостиня на бедните.

Веднъж, когато били на всенощно бдение в храма, построен в чест на света мъченица Анастасия^[5], майката на света Теодосия по-усърдно от всякога се молила да бъде освободена от своето безплодие. Тогава тя задрямала за кратко време и по време на съня ѝ се явила светата мъченица и казала:

– Не скърби, жено, защото ти ще заченеш и ще родиш.

Като се събудила, тя се изпълнила с голяма радост и разказала за своето видение на мъжа си. Тогава мъжът казал:

– Жив Господ! Ако той ни изцели от нашето безплодие и ако ние родим – син или дъщеря, ще принесем детето си в дар на нашия Владика и Бог – Христа.

След известно време неговата жена действително заченала и родила тази свята рожба, която нарекли Теодосия, тоест – “дадена от Бога”, тъй като тя им била дарена от Бога. А след това просветили новородената Теодосия с тайнството на светото Кръщение.

След като изминали четиридесет дни от рождението ѝ, майката взела своята дъщеря на ръце, занесла я в храма на света Анастасия и с радостни сълзи въздала благодарение на Бога и на светата мъченица, като обещала да предаде дъщеря си на служение Богу в манастир, за да бъде тя причислена към лика на девствениците и Христовите невести (при този храм имало и манастир за девици, които се посвещавали на служение на Бога).

Приела Божието благословение, майката се върнала в дома им и започнала да възпитава с голямо внимание и грижи обещаното на Бога дете. Тя напътствала Теодосия в четенето на Божествените книги и в страха Божий и разпалвала в нейното сърце божествената любов.

Когато Теодосия станала на седем години, нейният баща умрял. Тогава майката завела малката си дъщеря в манастира на света Анастасия и я отдала на Бога, за да бъде постригана в светия ангелски чин.

След три години умряла и майката на Теодосия и оставила цялото си имущество на своята дъщеря монахиня. Но Теодосия, като достигнала пълнолетие, не пожелала да приеме богатството, оставено ѝ от нейната майка, но бидейки преизпълнена с разум и любов към Бога, го предала Нему, на Когото тя цялата се била принесла в жертва. Тя извикала при себе си един изкусен златар, дала му достатъчно количество злато и сребро и му поръчала да направи от него обкови на три икони – на Христа Спасителя, на Пресвета Богородица и на светата мъченица Анастасия. Тези икони били с големина около три лакътя. Тях блажена Теодосия поставила в храма, а цялото останало свое имущество раздала на нищите и бедните, на сираци и вдовици, докато самата тя в монашеска нищета продължила да служи на Господа ден и нощ, обогатявайки се от Бога с духовно богатство. Въоръжавайки се срещу невидимия противник с бронята на молитвата, тя умъртвявала с постнически подвизи плътта, която всякога въстава срещу духа, побеждавала безплътния враг, потъпквала надигащата се глава на адския змей и отблъсквала гордия Велиар^[6] чрез смирението, кротостта, богоугодната любов, чистотата, благоговението, послушанието и всички останали монашески добродетели.

Веднъж, когато светата се молела през нощта, към нея се приближил дяволът и ѝ казал:

– Ето – ти въставаш срещу мене; тогава и аз ще въстана срещу теб, и не само срещу теб, но и срещу всички християни, тъй като намерих човек, чрез когото да повдигна война срещу Църквата. И мнозина ще отвърна от поклонението на Христовата икона. Мнозина ще тръгнат подир мен и ще изпълняват моята воля.

А света Теодосия, като се осенила с кръстния знак, казала:

– Бъди проклет, дяволе, от века противник на християните! Да се разорят и да бъдат унищожени всички твои кроежи чрез силата на Христа, моя Бог!

И дяволът изчезнал. А преподобна Теодосия, като се осенила със знамението на честния кръст, започнала да пее Давидовия псалом: “Да възкръсне Бог и да се разпръснат враговете Му, да побегнат от лицето Му тези, които Го мразят”^[7].

За това страшно видение и за всички горделиви думи на дявола света Теодосия разказала на своята игумения и я попитала:

– Откъде би могла да дойде върху християните тази беда, която врагът се закани да напрати?

Игуменията ѝ отговорила:

– Дъще моя! Апостолът свидетелства: “всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени. А лукави човеци и измамници ще напредват в злото, като заблуждават и биват заблуждавани”^[8]. Защото Христовото стадо всякога е било смущавано и преследвано от лукави човеци, мъдруващи неправедно, които прелъстяват всички, бидейки сами прелъстени. Тези лукави човеци са и оръдията на дявола. По такъв начин и сега от дявола ще се надигне гонение и воюване срещу Божията Църква. Но ти пребъдвай в това, на което си научена (казвам ти заедно със свети апостол Павел), защото от детинство знаеш свещените Писания, които могат да те направят мъдра за спасение чрез вярата в Христа Иисуса^[9].

След известно време срещу правоверния цар Теодосий, наричан Адрамитин^[10],въстанал неговият воевода, на име Лъв, наричан Конон, родом исаврянин^[11]. Лъв свалил Теодосий и сам се провъзгласил за цар^[12].

В началото на своето царуване той се показал като благочестив, но в скоро време се появил като един нов Валтасар^[13], като осквернявал църковните светини и не се покланял на Христа, Всевишния Бог, и на Неговата честна икона. Той влял в Църквата змийската отрова на душевредната манихейска ерес^[14]. Освен това този звероподобен човек, рикайки като че с лъвски глас, изригвал еретически хули срещу светите икони, наричайки ги “идоли”, а тези, които им се покланяли, наричал “идолопоклонници”. Този нечестив цар издал указ, който имал за цел да бъде унищожено почитането на иконите по цялото негово царство.

По това време Константинополският патриаршески престол се заемал от свети Герман^[15]. Той, заедно с останалите православни епископи, с всички сили се противил на царя и не приемал неговия еретически указ, който забранявал почитането на иконите. Герман казвал на хулителя:

– От времето, когато нашият Владика и Спасител се въплъти от пречистите кърви на Пресвета Богородица и изпълни всичките Божии предначертания за нашето спасение, е унищожено всяко служение на идолите и всички идолски изображения са предадени на огъня. Изминали са вече повече от седемстотин години, откакто светите апостоли възвестиха на света спасителното Христово учение. В продължение на тези седемстотин години живяха много праведни и преподобни отци и нито един от тях не похули светите икони, но още повече – нито един от тях не е и чувал за това нечестиво мъдруване, което вие внасяте в Църквата, като отхвърляте почитането на светите икони, което от древност по дълг се отдава на светините. Защото светата Църква е приела обичая да почита честните икони от самата древност, започвайки от този неръкотворен образ, който Сам Спасителят изпратил на Авгар, едеския княз. След това кръвоточивата жена, която се изцелила от докосването си до края на дрехата на Христа, след възнесението на Господа на небесата направила от камък подобие на Иисуса Христа. След това светият евангелист Лука нарисувал икона на Пречистата Дева Богородица; от това време се появил благочестивият обичай да се изобразяват светите икони и с тях да се украсяват Божиите храмове и християнските домове. Ето – състоялите се преди нас шест Вселенски събора ^[16] не похулиха този обичай, но напротив – заповядват да се отдава поклонение на изображенията на светиите, а не да се отхвърлят. Знай, прочее, царю, че заради светите икони аз съм готов не само да претърпя каквото и да е зло, но съм готов да приема и смърт, защото Христовата икона носи името на Самия Христос, Който се въплъти от Пренепорочната Дева Мария и живя на земята с човеците. Всеки благочестив християнин трябва да бъде готов да умре както за името Христово, така и за Неговата честна икона, тъй като, който безчести иконата, той безчести и този, който е изобразен на нея.

Като чул това, царят се преизпълнил с гняв и ярост. Ревейки като лъв, той се разсвирепял с още по-голяма жестокост, като преследвал верните и предавал на смърт всички, които му се възпротивявали. Преди всичко той изпратил въоръжени войници при свети Герман и им наредил да го изгонят от патриаршеския престол. Войниците се поругали с патриарха и му нанесли побой. На мястото на Герман Лъв поставил лъжепатриарха Анастасий^[17], еретик и негов единомишленик. След това Лъв заповядал да предадат на огън всички божествени книги и писания на богомъдрите учители. При храма “Света София” съществувала библиотека, която имала около триста хиляди книги. При тази библиотека имало дванадесет училища и също толкова мъдри учители. Началникът над учителите бил поставян от царя и от патриарха. Тези учители се възпротивили на безбожната заповед на нечестивия император. Поради това беззаконният мъчител обкръжил със своите войници библиотеката и училищата, заедно с учителите и учениците, подпалил я от всички страни и я изгорил, така че никой от тези, които били вътре, не се спасил от огъня. Не оцеляла от пожара и нито една книга.

Целият град Константинопол се предал на голяма скръб и печал. Всички плачели и въздишали. Едни жалеели за несправедливото изгнание на светейшия патриарх Герман, други – за изгарянето на това огромно количество книги и за гибелта на мъдрите учители, а други – за голямото и страшно поругание над иконите, тъй като навсякъде иконите били изпочупвани, хвърляни в блата или изгаряни на клади.

А новопоставеният патриарх Анастасий, застанал на святото място, подобно на “мерзостта на запустението”^[18], имал голямото благоразположение на царя, тъй като по всякакъв начин му съдействал в неговото иконоборско еретичество. Този лъжепатриарх скоро изхвърлил светите икони от Съборната църква и заповядал да се направи същото и във всички останали храмове.

В Константинопол имало порти, които се наричали “медни”. Те били построени още по времето на Константин Велики и водели към царския палат. Над тези порти бил поставен образ на Спасителя, направен от мед, който бил поставен тук преди повече от четиристотин години. Злочестивият патриарх си наумил да свали и да предаде на огън честния образ на Христа. За изпълнението на това нечестиво дело той изпратил войници, въоръжени с топори. Началникът на тези войници, спатарий по чин, доближил стълба към портите, започнал да се изкачва по нея с брадва в ръка и вече се готвел да пристъпи към своето богопротивно дело. Тогава го видели няколко благочестиви жени, които случайно минавали отттам; видели го също така и няколко монахини, в числото на които била и преподобна Теодосия. Като се разгорели от ревност по Христовата икона и подбуждани от блажената Теодосия, която повече от всички ревнувала за честните икони и била преизпълнена с божествено мъжество и дръзновение, монахините се втурнали към стълбата и я съборили на земята. Заедно с това те съборили и войник върху нея, който твърде много пострадал при падането. А те, като го влачели по земята, го били, докато не умрял. След това побързали да отидат при патриарх Анастасий и започнали да го изобличават за неговото нечестие: укорявали го, като го наричали вълк, хищник, еретик и враг на Църквата Христова. А после започнали да хвърлят камъни срещу него. Анастасий, като се изпълнил със срам и като се боял да не се повдигне общонароден бунт срещу него, побързал да отиде при царя и му разказал за нанесения му от тези жени позор. Той известил царя също и за убийството на спатария при Медните врати. Царят изпаднал в лют гняв и веднага изпратил своите войници, въоръжени с мечове, като им заповядал да отмъстят за поруганието, нанесено на патриарха и за убийството на спатария. Така тези свети жени били посечени заради своята ревност по благочестието. А блажената монахиня Теодосия, като по-благородна по своя произход и като изповядваща благочестието с най-голямо дръзновение, а също – и като виновница за всичко, което се случило, царят заповядал да заловят и да я затворят в тъмницата. Той наредил също да ѝ нанасят всеки ден по сто удара с тояги. Така измъчвали светата в продължение на седем дни.

На осмия ден мъчителят заповядал да влачат светата из целия град, по време на което я биели без всякаква милост. Когато светата била доведена до мястото, което се наричало “Волско тържище” (тук се продавали и се колели животни)^[19], се случило така, че един от войниците, които съпровождали светата, по невнимание стъпил върху един голям кози рог и наранил крака си. Като се разгневил, той взел рога и започнал безпощадно да я бие с него по главата. След това ударил с рога мъченицата по шията и я пробил. Така светата преподобномъченица, девицата Теодосия, посветената на Христа невеста, предала своята честна душа в ръцете на своя безсмъртен Жених и се преселила в Неговия небесен чертог, бидейки увенчана с двоен венец – на девството и на мъченичеството^[20]. А многострадалното ѝ тяло, което било захвърлено на земята, било взето от християните и погребано с благоговение в специално място. Честните мощи на света Теодосия били извор на изцеления за множество болни и страдащи – за слава на Христа, нашия Бог, Когото славим заедно с Отца и Светия Дух, сега и во веки. Амин^[21].

Блажени Иоан се родил от благочестиви родители – баща му се казвал Сава, а майка му Наталия, – в околностите на великия град Устюг^[22], в селото Пухово, което било разположено от тази страна на реката, наричана Сухона, от която се намирал древният град Устюг. От най-младите си години той показал необикновено въздържание. В сряда и петък не вкусвал нищо, а в останалите дни се хранел само с хляб и вода. Нощите винаги прекарвал без сън – в молитва, и всякога ходел с тъжно и печално лице, – така че тези, които го срещали, мислели, че той не е съвсем с ума си. Блаженият младеж постъпвал винаги така и неговата майка много пъти го убеждавала да промени начина си на живот, като му казвала:

– Дете мое! Не изнурявай тялото си, като се лишаваш от храна. От такова сурово въздържание можеш да се разболееш.

– Не ме принуждавай към това, майко – отвръщал младият Иоан, – въздържанието ще ме избави от греховете ми.

– Та какви грехове, дете мое, имаш ти? – питала майката – Ти си още твърде малък. Само Божията благодат е в тебе, ние не виждаме никакви грехове.

Иоан отвръщал:

– Майко моя! Престани да говориш такива думи, чуй какво казва Писанието: нека никой от човеците не се хвали, че е безгрешен; без грях е единствено Сам Бог^[23]. И още: храната и питието не ще ни приближат към Бога ^[24]. Затова не бива да насищаме своето тяло, за да не би то да ни стане враг.

С такива думи увещавал блажени Иоан своята майка, въпреки че сам той бил неграмотен, но бил научен на това от дадената му от Светия Дух благодат, както казва пророкът: “Устата ми ще разгласят Твоята правда… Ще вникна в делата на Господа”^[25]. След време бащата на блажения се преселил от селото Пухово в намиращия се също в околностите на Устюг град, на име Орлец^[26], разположен на река Юг, и тук починал. Тогава неговата майка отишла в тамошния манастир, посветен на Живоначалната Троица, приела монашеско пострижение и скоро била избрана за игумения на този манастир. През това време нейният син живял заедно с нея, но блаженият отрок, като познал суетата на този свят, приел върху себе си вида на юродив^[27] и майката, като видяла, че той избрал да живее така, го оставила на Божията воля.

След време преподобни Иоан излязъл от манастира и отишъл в град Устюг. Там той се поселил до съборната църква на Пресвета Богородица, в една постройка близо до църквата. Бодърствайки през нощите, той възнасял непрестанни молитви към Господа, а през деня се стараел да изглежда юродив пред хората и непрестанно тичал по улиците, за да не разберат, че се преструва на безумен. Обикновено си почивал на торището и ходел напълно гол, само на кръста носел една раздърпана дрипа. Но когато му се случвало да облече някоя дреха, то и тя винаги била вехта и никога не я перял. Преподобният търпял много оскърбления, насмешки и побои от лекомислени човеци, постоянно търпял глад и жажда, и при това от никого нищо не приемал. Веднъж зиме, когато било много студено, той влязъл в една силно нагорещена пещ, легнал в нея върху горещите въглени, като на постеля, и никак не пострадал от това. Освен това той изцелил от треска княгиня Мария – жената на един княз, на име Теодор, наричан Красний^[28].

Прекарал така живота си, блаженият Иоан, след като узнал часа на своето преселение при Господа, се помолил за целия свят, оградил се с кръстното знамение, легнал на земята и предал святата си душа в Божиите ръце. Това станало в 1494 година, в 29-ия ден на месец май. Преподобният бил погребан близо до съборната църква и извършва чудеса над тези, които с вяра се обръщат към него^[29].