Събор на светите седемдесет апостоли

Освен дванадесетте апостоли, Господ Иисус Христос избрал още седемдесет други. Свети евангелист Лука разказва така: “след това Господ избра и други седемдесет ученици и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град и място”^[1]. Дванадесет били при Него, като свидетели на Неговия живот, а седемдесет приготвяли човеците към приемането на Христа Спасителя, като проповядвали преди Него в тези градове, които Господ възнамерявал да посети. Впоследствие мнозина от Господните ученици и, разбира се, в това число и мнозина от седемдесетте отпаднали от Христа и престанали да Му служат. “От това време мнозина от учениците Му се върнаха назад и вече не ходеха с Него. Тогава Иисус рече на дванайсетте: да не искате и вие да си отидете?”^[2] А когато настъпили дните на Христовите страдания, числото на учениците Му още повече намаляло. Когато и един от дванадесетте отпаднал, при Него останали само някои от седемдесетте. След Христовото възкресение, ликът на светите дванадесет апостоли бил възпълнен с приемането на Матий, а ликът на седемдесетте не се попълнил веднага, а малко по малко – от числото на тези, които били обръщани към Христа от дванадесетте апостоли и чрез проповедта на светия апостол Павел, свише призван в този първенствуващ лик и станал, заедно с Петър, първовърховен в апостолския лик.

Въз основа на Божественото Писание, преданията на светите отци, древните историци и достоверните църковни повествователи, ликът на светите седемдесет апостоли може да се представи по следния начин:

Пръв от тях бил свети Иаков, брат Господен, за когото споменава свети апостол Павел в посланието до галатяните, като казва: “възлязох в Иерусалим да се видя с Петра… Другиго от апостолите не видях, освен Иакова, брата Господен”^[3]. Той бил поставен за пръв епископ на Иерусалим. Според свидетелството на преданието – избран за това и посветен от Самия Христос по време на Неговия земен живот. Заради това, че проповядвал Христа в Иерусалим, свети апостол Иаков бил хвърлен от иудеите от покрива на храма, след това го пребили с камъни и му разбили главата с тояга^[4].

Свети евангелист Марко, написал евангелие под ръководството на апостол Петър, който споменава за него в своето Първо съборно послание с такива думи: “Поздравява ви избраната заедно с вас църква във Вавилон, и син ми Марко”^[5].  Пак свети апостол Петър го поставил за епископ в град Александрия^[6], където заради неговата проповед за Христа, идолопоклонниците го свързали, влачили го по камъните на градските улици и го пребили. В това време му се явил Господ Иисус Христос, Който го призовал към небесната слава и апостолът Му предал своя дух^[7].

Свети евангелист Лука, написал евангелие под ръководството на свети апостол Павел, който споменава за него в посланието до колосяни: “Поздравява ви Лука, многообичният лекар”^[8]. Той е написал също и книгата “Деяния апостолски” и много проповядвал за Христа^[9], най-вече – в Беотия^[10]. Умрял мъченически в Ахаия^[11] .

Свети Клеопа, най-младият брат на свети Иосиф Обручник. Той заедно със свети Лука видял по пътя за Емаус Господа след Неговото възкресение и после познал възкръсналия Христос, когато Той се явил на събралите се в един дом ученици и извършил преломяване на хляба^[12]. Заради проповядването на Христа свети Клеопа бил убит от иудеите^[13].

Свети Симеон, сродник на Господа по плът, бил вторият – след апостол Иаков – епископ на Иерусалим, където и завършил живота си, бидейки разпнат заради Христа разпнатия^[14].

Свети Варнава, който бил наречен така от апостолите, а преди това се наричал Иосия^[15]. За него се споменава в книга Деяния апостолски^[16] и в Посланието на свети апостол Павел до галатяните: “възлязох – казва апостол Павел – в Иерусалим с Варнава”^[17]. Този апостол заедно със свети апостол Павел послужил на благовестието и отначало проповядвал Христа в Рим, а после бил поставен за епископ в Медиолан^[18]. Той завършил живота си в своята родина, на остров Кипър, където бил пребит с камъни от гонителите на Христовата вяра. Християните го погребали с чест и положили с него в гроба, съгласно неговото завещание, светото евангелие от Матей, което Варнава някога сам преписал и с което никога не се разделял^[19].

Свети Иосия или Иосиф, който бил наричан още Варсава или Иуст. За него се споменава в Деяния апостолски, където се повествува, че апостолите хвърлили жребий, за да видят дали него, или Матия да поставят на мястото на отпадналия от апостолите Иуда Искариотски^[20], а също и в посланието на свети апостол Павел до колосяните, в което апостолът, изброявайки поздравите до верните в Колоската църква, казва: “също и Иисус, наричан Юст”^[21]. Учителите на Църквата говорят, че този Иосия бил син на Иосиф Обручник – както и Иаков, Симон, и Иуда (не Искариот) – и заемал епископската катедра в Елевтеропол^[22], където и умрял с мъченическа смърт^[23].

Свети Тадей бил в началото ученик на свети Иоан Предтеча, а после Христов ученик. Той трябва да бъде отличаван от светия апостол Иуда Тадей или Левий, който е един от дванадесетте. Свети Тадей кръстил Едеския княз Авгар и го изцелил от проказа. След като дълго време се трудил в делото на Христовото благовестие, той починал в Господа^[24]  във финикийския град Берит^[25].

Свети Анания, който кръстил апостол Павел^[26], бил отначало епископ в град Дамаск^[27]. Той завършил своя живот в Елевтеропол, където бил пребит с камъни по заповед на хегемона Лукиан^[28].

Светият първомъченик архидякон Стефан пръв приел мъченически венец за Христа, бидейки пребит с камъни, поради което и се нарича “първомъченик”^[29]. Малко преди смъртта си той се удостоил да види небесата отворени и Господа Иисуса “да стои отдясно на Бога”^[30].

Свети Филип, един от седемте дякона, който кръстил Симон Влъхв в Самария^[31]  и евнуха на царица Кандакия^[32], бил епископ в град Тралия^[33] и там, като просветил мнозина в Христовата вяра, в дълбока старост се преставил в Господа^[34].

Свети Прохор, един от седемте дякона^[35], бил съпътешественик на свети апостол Иоан Богослов и съучастник в неговите трудове. Той бил пръв епископ във витинския град Никомидия^[36], а после проповядвал Христа в Антиохия^[37], където умрял мъченически.

Свети Никанор, един от седемте дякона, бил убит заедно с две хиляди повярвали в Христа, в същия ден, в който бил пребит с камъни свети първомъченик Стефан. Това се случило, както е написано в книгата Деяния апостолски, по време на голямото гонение, повдигнато срещу Иерусалимската църква^[38].

Свети Тимон, един от седемте дякона, бил епископ на град Бостра в Арабия^[39] и докато проповядвал Христовото име, претърпял много страдания от евреите и елините. След това, като бил хвърлен в разпалена пещ, той излязъл от нея невредим и после починал в Господа.

Свети Пармен, един от седемте дякона, изпълнявайки повереното му от апостолите дело на благовестието, умрял мъченически пред очите на апостолите^[40].

Свети Тимотей се трудил в делото на Христовото благовестие заедно със свети апостол Павел, който написал до него две послания. Той бил епископ в Ефес^[41], където умрял мъченически^[42].

Свети апостол Тит също се трудил заедно с апостол Павел в делото на благовестието. Свети апостол Павел споменава за него в своите послания^[43], а също е написал и послание до него. Свети Тит бил епископ на Гортина, на остров Крит. Той починал в мир в дълбока старост^[44].

Свети Филимон, до когото свети апостол Павел написал отделно послание, бил епископ в Газа^[45]. Пострадал мъченически по времето на Нерон^[46].

Свети Онисим, за когото пише свети апостол Павел в своето послание до Филимон^[47], проповядвал християнството в Испания, Гърция и Мала Азия. Умрял мъченически скоро след смъртта на свети Игнатий Богоносец, като бил пребит с камъни в Рим^[48].

Свети Епафрас, за когото също свети апостол Павел споменава в посланието си до Филимон, като казва: “Поздравява те Епафрас, моят съпленник за Христа Иисуса”^[49], бил епископ на град Колоса и на църквите на Лаодикия и Иерапол^[50]. Заедно със свети апостол Павел той бил в тъмницата в Рим, откъдето Павел писал на колосяните: “Поздравява ви вашенецът Епафрас, Иисус Христов раб, който винаги се подвизава за вас в молитвите, за да пребъдете съвършени и изпълнени с всяка воля Божия. Свидетелствувам за него, че той има голяма ревност и грижа за вас и за ония, които са в Лаодикия и Иерапол”^[51].

Свети Архип, който е споменат в същото това послание до Филимон, бил след свети Епафрас (когато той бил затворен в тъмница в Рим) епископ в град Колоса^[52]; за което свети апостол Павел пише на колосяните: “Кажете на Архипа: гледай да изпълняваш службата, що си приел в Господа”^[53]. Там свети Архип завършил мъченически живота си^[54] .

Свети Сила бил ученик и най-близък сътрудник на свети апостол Павел, с когото заедно проповядвал словото Божие и претърпял много страдания, рани и затваряне в тъмница^[55]. За него се споменава в Деяния апостолски: “а Павел си избра Сила и тръгна…, та утвърдяваше църквите”^[56].  По-късно той бил епископ в Коринт^[57] и след като немалко се потрудил в делото на проповядването на словото Божие и извършил много знамения и чудеса, починал в Господа^[58].

Свети Силуан проповядвал словото Божие заедно със светите апостоли Петър и Павел. За него споменава свети апостол Петър в своето Съборно послание с такива думи: “Написах ви накратко по Силуана, верния брат”^[59]. Също – и свети апостол Павел във Второто послание до коринтяните: “Син Божий, Иисус Христос, Когото проповядвахме помежду ви аз и Силуан”^[60]. Апостол Силуан бил епископ в Солун, където, след като претърпял немалко беди по време на своите подвизи за утвърждаването на светата Христова вяра, отишъл при Подвигоположника Христа^[61].

Свети Крискент^[62], за когото свети апостол Павел споменава в своето Второ послание до Тимотей^[63], бил епископ в Галатия^[64], а после проповядвал Христа в Галия. Там, в град Виен^[65], Крискент поставил за епископ своя ученик Захария и отново се върнал в Галатия, където умрял мъченически при царуването на Траян.

Свети Крисп, за когото се споменава в Деяния апостолски със следните думи: “А Крисп, началник на синагогата, повярва в Господа с целия си дом”^[66] и за когото свети апостол Павел в посланието си до коринтяните говори, че той е кръстил Крисп^[67], бил епископ на остров Егина, близо до Пелопонес^[68], между Егейското и Йоническото море. Починал в мир.

Свети Епенет^[69], за когото споменава свети апостол Павел в Посланието до римляните, като казва: “Поздравете моя възлюбен Епенет, пръв повярвал в Христа в Ахаия”^[70], бил епископ в Картаген^[71].

Свети Андроник, за когото свети апостол Павел споменава в същото послание до римляните, като казва: “Поздравете Андроника”^[72]  и го нарича свой сродник и съзатворник, един от най-чутовните апостоли, който по-рано от него е повярвал в Христа, бил епископ в Панония^[73]. Починал в мир^[74].

Свети Стахий^[75], за когото споменава свети апостол Павел в същото послание, като казва: “поздравете… и обичния ми Стахия”^[76], бил поставен от светия апостол Андрей Първозвани за пръв епископ на Византион. Заедно с него свети Стахий издигнал в Аргиропол^[77]  църква, където се събирали множество вярващи, които той поучавал в Христовите заповеди.

Свети Амплий, за когото свети апостол Павел споменава в същото послание, като казва: “Поздравете обичния ми в Господа Амплия”^[78], бил епископ в град Диоспол^[79], където проповядвал Христа. Умрял в град Одиса^[80], където елините го убили заради това, че проповядвал Христа^[81].

Свети Урбан, за когото свети апостол Павел споменава в същото послание, като казва: “Поздравете нашия сътрудник в Христа Урбана”^[82], бил епископ в Македония^[83]. Той умрял мъченически^[84].

Свети Наркис^[85], за когото свети апостол Павел споменава в същото послание, като казва: “Поздравете ония от домашните на Наркиса, които вярват в Господа”^[86], бил епископ в Атина.

Свети Апелий^[87], за когото споменава в същото послание свети апостол Павел, като казва: “Поздравете изпитания в Христа Апелия”^[88], бил епископ на град Смирна^[89].

Свети Аристовул, за когото споменава свети апостол Павел в същото послание, като казва: “Поздравете верните от дома Аристовулов”^[90], бил епископ в Британия^[91] и там, след като дълго се трудил и претърпял много страдания, починал^[92].

Свети Иродион или Родион, за когото споменава свети апостол Павел в същото послание, като казва: “Поздравете сродника ми Иродиона”^[93], бил епископ в Патра^[94]. Умрял мъченически в Рим^[95].

Свети Агав имал дара на пророчеството. За него се споменава в Деяния апостолски с такива думи: “слезе от Иудея един пророк, на име Агав, и като дойде при нас, взе пояса Павлов, върза си ръцете и нозете и рече: това казва Дух Светий: така ще свържат иудеите в Иерусалим оня мъж, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръце езически”^[96]. Апостол Агав проповядвал в много страни и обърнал мнозина към Христа^[97].

Свети Руф^[98], за когото споменава свети апостол Павел в “Посланието до римляните”, като казва: “Поздравете избрания в Господа Руфа”^[99], бил епископ в Тива – град в Гърция^[100].

Свети Асинкрит, който се споменава в същото послание^[101], бил епископ в Хиркания, малоазийска област, където много пострадал за Христовото име^[102].

Свети Флегонт^[103], споменат в същото послание^[104], бил епископ в Маратон – град в Тракия^[105].

Свети Ерм, който се споменава в същото послание^[106], бил епископ във Филипопол^[107], където умрял мъченически^[108].

Свети Патров, споменат в същото послание^[109], бил епископ в Неапол и Путеоли^[110], където обърнал мнозина към Христа^[111].

Свети Ермий^[112] , за когото се споменава в същото послание, бил епископ в Далмация^[113].

За тези петима апостоли споменава свети апостол Павел с такива думи в посланието до римляните: “Поздравете Асинкрита, Флегонта, Ерма, Патрова, Ермия”^[114].

Свети Лин, за когото споменава свети апостол Павел във второто послание до Тимотей^[115], бил епископ в Рим след свети апостол Петър^[116].

Свети Гаий^[117], за когото споменава свети апостол Павел в “Посланието до римляните”, като казва: “Поздравява ви Гаий, мой и на цялата църква странноприемник”^[118], бил епископ в Ефес след свети Тимотей.

Свети Филолог, за когото споменава свети апостол Павел в същото послание, като казва: “Поздравете Филолога”^[119], бил поставен от свети апостол Андрей за епископ в Синоп^[120] , където и починал в мир^[121].

Свети Луций или Лука^[122], за когото свети апостол Павел споменава в същото послание^[123], бил епископ в Лаодикия Сирийска.

Свети Иасон, който се споменава в същото послание^[124], бил епископ в Тарс, където много пострадал за Христовото име. Починал в дълбока старост в мир^[125] .

Свети Сосипатър, също споменат в Посланието до римляните^[126], бил епископ в Икония. Свети Сосипатър починал в мир^[127].

За последните трима апостоли свети апостол Павел пише така в Посланието до римляните: “Поздравяват ви… моите сродници Луций, Иасон и Сосипатър”^[128].

Свети Олимпан или Олимп, за когото споменава свети апостол Павел в същото послание^[129], присъствал на страдалческата кончина на свети апостол Петър в Рим и после сам, заедно със свети апостол Иродион, бил обезглавен по заповед на Нерон, както пише Метафраст в сказанието на деня на светите апостоли Петър и Павел^[130] .

Свети Тертий е писал посланието на свети апостол Павел до римляните, за което той сам говори в същото послание: “Поздравявам ви в Господа и аз Тертий, който написах това послание”^[131]. Той бил вторият епископ в Икония, след свети Сосипатър. Там той се сподобил с мъченически венец^[132].

Свети Ераст^[133], за когото споменава свети апостол Павел в същото послание^[134], бил дякон и ковчежник в Иерусалимската църква, а после – епископ в Панеада^[135].

Свети Куарт или Кварт^[136], за когото се споменава в същото послание, бил епископ в Берит.

За тези двама апостоли свети апостол Павел пише така: “Поздравява ви Ераст, градският ковчежник, и брат Кварт”^[137].

Свети Евод бил Антиохийски епископ след свети Петър. За него споменава свети Игнатий Богоносец в своето Послание до антиохийците, като казва: “помнете блажения Евод, вашия отец, който първи ви беше поставен от апостолите за пастир”. Той умрял мъченически^[138].

Свети Онисифор, за когото споменава свети апостол Павел във Второто послание до Тимотей, като казва: “Господ да даде милост на дома на Онисифора, защото много пъти ме успокои и се не посрами от веригите ми”^[139], бил епископ в Колофон^[140] и Киринея^[141]. Умрял мъченически^[142].

Свети Климент^[143], за когото споменава свети апостол Павел в посланието до филипяните, като казва: “които се подвизаваха в благовестието заедно с мене и с Климента”^[144], бил епископ в Сарди^[145].

Свети Состен, който след свети Крисп бил началник на иудейската синагога в Коринт, бил обърнат в християнството от свети апостол Павел. За него в Деяния апостолски пише следното: “Тогава всички елини хванаха Состена, началник на синагогата, и го биха пред съдилището”^[146]. Неговото име споменава и сам свети апостол Павел, наред със своето, в посланието до коринтяните, което започва така: “Павел, призван апостол Иисус Христов по воля Божия, и брат Состен”^[147]. Впоследствие свети апостол Состен бил епископ в Колофон^[148].

Свети Аполос се споменава в Деяния апостолски: “дойде в Ефес някой си иудеин, на име Аполос, родом от Александрия, мъж красноречив и силен в Писанията. Той беше наставен в пътя Господен и, разпален духом, говореше и поучаваше превилно за Господа”^[149]. Споменава за него и свети апостол Павел в “Първото послание до коринтяните”, като казва: “Аз насадих, Аполос полива, ала Бог направи да израсте”^[150]. По-късно Аполос бил в Крит и още по-късно бил епископ на Кесария^[151].

Свети Тихик се споменава в Деяния апостолски^[152] и в посланията на свети апостол Павел до колосяните^[153] и до ефесяните, където пише: “А за да знаете и вие, как съм и що работя, за всичко ще ви извести Тихик, възлюбен брат и верен в Господа служител, когото пратих при вас за това същото, за да узнаете за нас, и да утеши сърцата ви”^[154]. И отново, във “Второто послание” до Тимотей, апостол Павел говори: “Тихика изпроводих в Ефес”^[155]. Тихик бил епископ в Колофон след свети Состен^[156].

Свети Епафродит^[157] се споменава в Посланието на свети апостол Павел до филипяните: “Счетох обаче за нужно – говори апостол Павел – да изпратя при вас брата Епафродита, мой сътрудник и съратник, а ваш пратеник и услужник в нуждите ми”^[158]. Епафродит бил епископ в Адриака^[159].

Свети Карп, за когото свети апостол Павел споменава във Второто послание до Тимотей, като пише: “Кога дойдеш, донеси фелона, що оставих в Троада, у Карпа, и книгите”^[160], бил епископ в Берия Тракийска^[161]. Той завършил живота си мирно^[162].

Свети Кодрат бил епископ в Атина и Магнезия^[163], където, проповядвайки словото Господне, приел от ръцете на атиняните мъченическа смърт^[164], по времето на цар Адриан^[165].

Свети Марк е същият този Иоан, за когото, като спътник на апостолите Павел и Варнава, много пъти споменават Деяния апостолски; както например в следното място: “Варнава и Савел, след като изпълниха поръчката, върнаха се от Иерусалим (в Антиохия), като взеха със себе си и Иоана, наречен Марко”^[166]. Той бил епископ в град Библос във Финикия. Свети Марко извършил много чудеса и притежавал такава благодатна сила, че дори само сянката му изцелявала болните^[167].

Свети Зина, по прозвище Законник, тоест – учител на Моисеевия закон, за когото свети апостол Павел споменава в Посланието до Тит, като казва: “Зина законника… погрижи се да изпроводиш”^[168], бил епископ в Диоспол^[169].

Свети Аристарх, за когото се споменава в Деяния апостолски^[170] и в посланията на свети апостол Павел до колосяните^[171] и до Филимон^[172] , бил епископ в град Апамея^[173].

Свети Пуд, за когото споменава свети апостол Павел във Второто послание до Тимотей, като казва: “Поздравяват те Евул, Пуд, Лин, Клавдия”^[174], бил член на римския сенат. Той бил благочестив човек, приемал в своя дом апостолите Петър и Павел и много вярващи. Впоследствие домът му бил превърнат в църква, която се наричала “Пастирска” и в която, според преданието, свещенодействал свети апостол Петър.

Свети Трофим, за когото на две места се споменава в Деяния апостолски^[175] и свети апостол Павел – в същото послание до Тимотей, като казва: “Трофима пък оставих болен в Милит”^[176], заедно с Пуд и Аристарх съпътствал във всичките гонения апостол Павел и накрая, когато в Рим по времето на Нерон свети апостол Павел бил посечен с меч, бил обезглавен и той заедно с двамата си другари^[177].

Свети Марко^[178], племенник на апостол Варнава, бил епископ в Аполониада Витинска^[179]. Той се споменава от свети апостол Павел в Посланието до колосяните заедно с по-горе споменатия апостол Аристарх: “Поздравява ви Аристарх, който е затворен заедно с мене, и Марко, племенникът на Варнава”^[180].

Свети Артема^[181], за когото говори свети апостол Павел в “Посланието до Тит”: “Кога изпратя при тебе Артема”^[182], – бил епископ в Листра^[183].

Свети Акила, за когото се споменава в Деяния апостолски^[184]  и в посланията на апостол Павел^[185], бил епископ в Хераклея, а словото Божие проповядвал в Азия и Ахаия и заради своята проповед приел мъченически венец^[186].

Свети Фортунат, за когото споменава свети апостол Павел в първото послание до коринтяните^[187], неуморно се трудил, проповядвайки името Христово и след многото трудове се сподобил с блажен край.

Свети Ахаик, когото заедно с Фортунат споменава свети апостол Павел в същото послание до коринтяните, като казва: “Радвам се, че дойдоха Стефанин, Фортунат и Ахаик: те запълниха вашето отсъствие, защото успокоиха моя дух и вашия”^[188].

Свети Дионисий Ареопагит, за когото споменават Деяния апостолски^[189], отначало бил епископ в Атина, а след това проповядвал Христа в Галия^[190] и тук бил обезглавен. За това, че и той принадлежи към апостолския лик, свидетелства Евсевий, епископ на Кесария Палестинска^[191], който като изброява 70-те апостоли, казва: “прибави към тях този Ареопагит, по име Дионисий, за когото Лука в Деяния апостолски пише, че той бил обърнат към вярата чрез проповедта на Павел в Атина”.

Свети Симеон, по прозвище Нигер; за него споменава в Деянията свети апостол Лука, като казва: “В Антиохийската църква имаше някои пророци и учители, именно: Варнава и Симеон, наречен Нигер”^[192]. За това, че и той принадлежал към апостолския лик, свидетелства свети Епифаний, като го поставя между апостолите, защото той така изброява техните имена: “Марк, Лука, Иуст, Варнава, Апелий, Руф, Нигер (тоест – Симеон Нигер и останалите седемдесет и двама”^[193]. По такъв начин свети Епифаний свидетелства, че ликът на тези “по-малки” апостоли се състои от седемдесет и двама души и че свети Симеон Нигер бил един от тези апостоли. Освен това, свети Иоан Дамаскин^[194], в “Октоиха” в службата на пети глас в сряда на вечернята, след дванадесетте апостоли споменава и събора на седемдесет и двамата апостоли, като казва: “всехвалната десетица с двоицата се показа по-съвършена, с единоревнителния събор на седемдесет и двамата.”

С благодатните молитви на всички тези апостоли да се сподобим и ние да станем причастници на небесното блаженство и да лицезрем Божествения Апостол и Архиерей на нашето изповедание – Иисуса Христа, възхвалявайки Го заедно с Бога Отца и Светия Дух, во веки веков, амин!

Евсевий, епископ на Кесария Палестинска, в първата книга на своята история, в дванадесетата глава пише следното: “Името на всеки (от дванадесетте) апостоли Христови е достатъчно известно всекиму от евангелските свидетелства, а изброяване на седемдесетте апостоли, напълно точно, няма никъде. Ако се вгледаме по-внимателно, те може да се окажат повече от седемдесет според свидетелството на свети апостол Павел, който в Първото послание до коринтяните говори: “яви се (Христос, след Своето възкресение) на Кифа и след това на единайсетте; после се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето са живи до днес, а някои и починаха”^[195]. За някои от това множество, които са се потрудили в делото на благовестването на Христа в най-първите времена на Църквата, които са просветили с вярата различни страни, подобно на светите апостоли, и които са достойни поради това за апостолското име, ще споменем тук поотделно.

Свети Лазар, който бил мъртъв в продължение на четири дни и който след това бил възкресен от Господа. По време на гонението срещу Иерусалимската църква, след мъченическата смърт на свети първомъченик Стефан, той бил изгонен от пределите на Иудея^[196] и пуснат в морето на лодка без весла, заедно със светия Господен ученик Максимин и със свети Келидоний, който се родил сляп, но бил изцелен от Господа. По Божия воля лодката доплавала до остров Кипър и свети Лазар започнал да проповядва Христа в град Кидония. Впоследствие той бил ръкоположен за епископ на този град от апостол Варнава и там, на остров Кипър, той починал в мир. Неговото свето тяло било намерено след много години на същия остров в мраморен ковчег, върху който имало надпис: “Четверодневният Лазар, приятел Христов”^[197].

Свети Иосиф, който произхождал от Ариматея^[198]  и бил таен ученик на Иисуса Христа, а после измолил пречистото Му тяло от Пилат^[199], също бил изгонен от иудейските предели и проповядвал Христа в Англия, където се и преставил. Той се почита от жителите на Англия като апостол на тяхната страна^[200].

Свети Никодим, който идвал през нощта при Иисуса, за да слуша Неговото учение^[201] и който дал добър съвет на иудеите да не осъждат Христа, преди да чуят Него Самия и преди да разгледат добре Неговите дела^[202], а по-късно погребал заедно с Иосиф Иисусовото тяло и го помазал с аромати^[203], също пострадал от иудеите заради вярата си в Христа и заради апостолската си проповед и бил изгонен от Иудея^[204].

Свети Гамалиил бил учител на свети апостол Павел. Той дал благоразумен съвет на синедриона относно проповедта на светите апостоли, като казал: “ако това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци”^[205]. След мъченическата смърт на архидякон Стефан, той взел тялото му и го погребал в своето село, недалече от Иерусалим. Пак той укривал и изгонения заради Христовата проповед свети Никодим, когото и погребал след неговата смърт близо до гроба на светия първомъченик Стефан, където по-късно и сам бил погребан^[206].

Евнухът на етиопската царица Кандакия, който бил кръстен по пътя от свети апостол Филип^[207] и който обърнал тази царица към Христа, бил първият проповедник на Христа в Етиопия, където и умрял с мъченическа смърт.

Свети Закхей приел с радост Господа в своя дом и чул от Него думите: “днес стана спасение на тоя дом”^[208]. След възнесението на Господа Закхей тръгнал след свети апостол Петър, бил поставен от него за епископ на Кесария Палестинска, където проповядвал Христа^[209].

Свети Корнилий стотник, който бил кръстен от свети апостол Петър^[210], от когото той по-късно бил ръкоположен за епископ, проповядвал Христа в град Скепсия^[211], където умрял^[212].

Свети Лонгин стотник е този, който стоял на стража при Кръста Господен и изповядал, че Иисус е наистина Син Божий^[213]. След погребението на Господа, той отново бил поставен на стража до гроба Господен и станал очевидец на Христовото Възкресение, за което свидетелствал пред всички. Впоследствие той проповядвал Христа в Кападокия, където пострадал мъченически^[214].

Свети Игнатий Богоносец по предание е същото онова дете, което Господ взел на ръце при Себе Си и което посочил на апостолите, като казал: “ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно”^[215]. Той бил ръкоположен от свети апостол Петър за Антиохийски епископ, където проповядвал Христа. Завършил живота си мъченически в Рим, където бил хвърлен на лъвовете^[216].

Свети Поликарп бил епископ на град Смирна^[217]. Той подобно на апостолите непрестанно проповядвал словото Божие, писал послания до новообърнатите християни и неуморно се грижел за благото и духовната полза на своето паство. В житието на свети Игнатий Богоносец блаженият Симеон Метафраст^[218] нарича Поликарп “божествен апостол”, като казва: “отишли в Смирна и там свети Игнатий прегърнал и целунал свети Поликарп, божествения апостол и неговия съученик.” Свети Поликарп умрял мъченически в Рим^[219].

Свети Иеротей, един от членовете на атинския Аеропаг^[220]. Той бил научен в светата християнска вяра от свети апостол Павел, от когото бил поставен за епископ на Атина. Заедно с другите свети апостоли и свети Иеротей бил пренесен по въздуха в Иерусалим до гроба на света Богородица, след успението на Пречистата Божия Майка. Завършил живота си мъченически^[221].

Свети Антипа, епископ Пергамски^[222], също пострадал заради своята апостолска проповед за Христа^[223]. За него Сам Господ Иисус Христос казва така в Откровението на свети Иоан Богослов: “когато верният Ми свидетел Антипа биде умъртвен”^[224].

Свети Димитрий, за когото споменава свети апостол Иоан Богослов в своето трето послание: “За Димитрия биде засвидетелствувано от всички и от самата истина; свидетелствуваме също и ние, и вие знаете, че нашето свидетелство е истинско”^[225].  Свети Димитрий бил епископ в Асийския град Филаделфия^[226].

Преподобномъченик Зосима бил родом от Киликия и се подвизавал в пустинята. По заповед на нечестивия Диоклетиан той бил заловен и предаден на мъчения заради вярата си в Христа. Изгорили ушите му с нагорещено желязо, после го хвърлили в котел, пълен с нечистотии, а накрая го повесили с главата надолу и го подложили на най-различни жестоки изтезания. Но по чудесен начин светият бил избавен от смъртта. Докато го измъчвали, от пустинята дошъл един лъв, който заговорил с човешки глас. При вида на това чудо, всички били обхванати от ужас и Зосима бил освободен. Коментарисият^[227] Атанасий, като го видял невредим след тези толкова жестоки мъчения, повярвал в Христа и се кръстил. Светите Зосима и Атанасий отишли в пустинята и там, сред молитвените подвизи, в един планински дол мирно предали душите си на Господа.

Божественият Онуфрий^[228] е роден в село Габрово на Великотърновска епархия в 1786 година от християнски родители. Баща му се именуваше Дечо, после в монашеска ангелска схима Даниил, а майка му – Анна. Бяха богати и бележити в селото. Родиха си този син и го нарекоха в светото Кръщение Матей. Когато стигна във възраст за наука, го заведоха в училище и се учеше на българско писмо. На седемнадесет или осемнадесет години се случи, че родителите му го биха и той, оскърбен, каза дума пред присъстващи турци, че ще се потурчи. Родителите му не искаха турците да го грабнат по насилствен начин и той си остана и по-нататък християнин, както и по-рано: не направи открито изповядане на мохамеданската вяра и не получи обрезание. Но когато стигна в съвършената си възраст и разсъди върху светските дела, напусна родния си край, дойде в Света Гора и остана в манастира Хилендар, където прекара доста години и където го намериха достоен и го ръкоположиха за иеродякон. Дали изповяда, че е направил такова признание на мохамеданската вяра, но духовникът не намерил това като препятствие за ръкоположение, понеже не получил обрязване, а само с празна дума заявил, че ще стане турчин? От Матей в монашеството го преименуваха Манасий. И понеже според божествените отци, колкото човек преуспява в добродетелта, толкова повече се смирява и най-малките си прегрешения ги смята за големи и се кае за тях, така и блаженият Манасий, преуспявайки в добродетелта и изследвайки деянията от началото на своя живот, считаше това за голямо свое падение, макар и да се беше отрекъл само словом; а и постоянно имаше на ум мъченичеството на добропобедния мъченик Варлаам^[229], който държал разпалена жар, положена с тамян от мъчителя на неговата длан, докато изгоряла дланта му, за да не захвърли тамяна върху жертвеника и да не се помисли, че прекадил тамян на идолите – това си мислеше, и най-вече думите на Господа Спасителя Христа: “Всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен”^[230]. Поради всичко това имаше непрестанен и всегдашен страх, че никога няма да принесе достатъчни плодове на покаяние^[231] поради онова момчешко отричане и че Христос ще се отрече от него пред лицето на небесния Отец.

Затова се подвизаваше, за да умилостиви Бога и да му прости греха на отричането, но мислите му никога не се успокоиха. Което в началото беше страх, после се превърна в любов и голямо желание да изповяда Христа пред човеците и да получи мъченическа смърт – любов, която растеше все повече и повече. Но понеже се боеше от човешката немощ, молеше се на Спасителя, ако е Негова воля блага, угодна и съвършен^[232], да утвърди в него тази мисъл и да укрепи желанието му със Своята божествена благодат и да му даде сила да Го изповяда като съвършен Бог, Творец на всичко видимо и невидимо пред враговете на Неговата вяра! Блаженият той всякога това желаеше и това си представяше. Но понеже според Соломон “нетвърди са помислите на смъртните, погрешни са нашите помисли”^[233], затова откри своето намерение и потърси духовен съвет, какъвто и получи. Според този съвет той трябваше добре да помисли и да не се впуска на такъв страшен подвиг безразсъдно. Божият човек послуша този съвет и се подвизаваше в постнически подвизи. Но когато преподобномъченик Игнатий Старозагорски^[234] завърши своето мъченичество, още повече пламна сърцето му и възрасна любовта му, както и мъченичеството на преподобномъченик Евтимий Пелопонески^[235] преди това го възпламени. Но това, което още повече разпали в него светлия пламък на любовта към Христа и към мъченическата смърт за Него, беше третото мъченичество – на преподобномъченик Акакий Сярски^[236] – и повече не можеше да търпи.

Но този благословен мъж проявяваше голяма мъдрост. Без да разгласява на другите своето намерение, отиде в свещения скит “Свети Иоан Предтеча” при многоуважавания духовник и най-опитен в този род неща и му откри всичкото своето желание. Защото той беше наставникът, който подготви и другите трима преподобномъченици – Евтимий, Игнатий и Акакий. Именно този духовник Никифор той моли горещо да го приеме в своето манастирче, за да го подготви, както другите трима. Духовникът му каза: “Приемам те, обаче първо – никой друг от външните да не знае; и второ – ние трябва да направим такъв опит и подготовка, че преди мъченичеството да се подвизаваш така, като че ли си вече всред мъченическите страдания. Ако си съгласен, тогава приемам те”. Блаженият с радост отговори: “Съгласен. съм!” И така отиде в килията си, мъдро разпредели вещите си, колкото пари имаше раздаде милостиня, даде достатъчно пари и на манастира, в който беше плътският му баща монах Даниил, за неговото препитание. Направи така, като че ли заминава на поклонение по светите места на Иерусалим, и си взе прошка от всички и от самия си баща, и отиде при поменатия духовник според уговореното. А той го прие и го постави в отделен дом, като му даде заповеди как да прекарва времето си, как да се подвизава и как самичък да се моли на Бога. Определи и един брат, който да има грижата за него. И му заповяда да не разговаря и да не се среща с никого.

И така блаженият се заключи в онова поприще и започна духовните си подвизи. В началото пости четиридесет дни, кога през три дни веднъж, кога през два, и ядеше хляб до петдесет грама, пиеше малко вода и нищо друго. Варена храна за всичкото време на своята подготовка не вкуси, освен в събота и неделя. Правеше поклони с коленичене четири хиляди в денонощието или не по-малко от три хиляди и петстотин, а поклони до пояс – безброй. Молитвата беше непрестанно на устата му и в ума му. Очите му бяха два непресъхващи извора на сълзи. Бденията му бяха всегдашни. Голямото му ядене и утешение бяха сухоежбината и малояденето. За всичките четири месеца изяде две оки сушено грозде^[237] . Както казахме, четиридесет дни прекара в тридневен и двудневен пост. Затова и тялото му се изнури и в него вече не остана сила за телесни трудове. Духовното разсъждение на стареца измерваше многодневния му пост, той във всичко му беше послушен.

Така, в продължение на четири месеца, той биде изкусен в подвизи като злато в огън, и тогава се разпали в него пламъкът на Христовата любов и желанието за мъченичество. Затова прие великия ангелски образ, стана великосхимен монах и бе преименуван от Манасий на Онуфрий – това е неговото последно име. След това по съвета, желанието и благословението на стареца му, духовника Никифор, и братята на оная света дружина – бе решено да излезе на мъченическо поприще. И понеже според Писанието по-добре двама вместо един, разсъдителният духовен старец му даде за спътник, сътрудник и помощник един от своите подчинени – Григорий, именуван Пелопонесец, опитен, разумен и почитан, който беше спътник и на пострадалите преди него трима преподобномъченици в Цариград – Евтимий, Игнатий и Акакий.

Получиха и представителни писма от честния предстоятел на Света Гора и снабдени с всичко за път, те тръгнаха и пристигнаха на остров Хиос и останаха в оня край, където представяха и писмата. Там намериха всичко, както желаеха, и много прославиха Господа и величаеха Божествения Му промисъл. Прекараха там седем дни в безмълвие, молитва, пост и сълзи и се наслаждаваха на причащение със светите Тайни. Беше събота, когато пристигнаха, и чакаха идващия петък като ден на спасителното Христовострадание, за да дръзне да изповяда своята добра изповед в съдилището на нечестивите и да стане участник в страданията на Господа. Да не ми бъде да прибавя от себе си нещо вън от подобаващото, което ни съобщиха истинно ония мъчениколюбци, които го приеха в Хиос и го снабдяваха с всичко преди страданието: “Пристигна – казваха те – на 25 декември, събота, заедно с уважаемия старец Григорий, който ни предаде писмата и устно ни разправи за причината на идването им. А Онуфрий мълчеше и не вдигна глава да погледне някого в лицето, а непрестанно му течаха сълзите и само молеше всички да му помагат с молитвите и молбите си към Бога, като казваше, че е грешен повече от всички човеци и е недостоен да се нарича християнин.”

През ония седем дни и нощи, които прекараха там, пребъдваха заключени отделно в една къща в обичайните си непрестанни молитви, коленопреклонения и поклони с броеница. Когато се изморяваше от подвизи, почивка му беше да чете за страданията на новите мъченици. Ядяха веднъж само вечер по малко. Зехтин не употребяваха, нито някаква друга прибавка към храната, а вино и ракия никак и не вкусиха. Една нощ, когато блаженият много се измори, седна да почине, но го грабна лек сън и му се яви, лик свещеници и владици и друга група войници застанаха пред него и му рекоха: “Върви, защото Царят те търси!” А той трепна и рече: “Защо Царят? Моля ви, простете ме!” Но те му казаха: “Не, нужное да се явиш, само да не закъснееш!” Прочее, отиде в съпровода на ония две свещени групи и дойде на някакво широко светло място, и видя Царя на престола Му, и падна, та Му се поклони. А Царят се обърна към присъстващите и рече: “Мястото му е готово!” И му показа някакво друго място още по-светло. Като видя това, събуди се и радостен благодареше на Царя Христа, Който го викаше. И се молеше на великия Василий, понеже оная нощ беше неговата годишна памет, да ходатайства пред Господа за него и се готвеше да се причасти на литургията с пречистите Тайни. Беше явно, че блаженият Онуфрий усещаше божественото действие и духовна топлота в сърцето си. Но идущата нощ тази топлота го изостави за някой час и той изплашен и трепетен поради отстъпването от него на божествената благодат, рече на Григорий: “Отче, огънят угасна и не гори вече в сърцето ми. О, какво пострадах, аз бедният!” Тогава Григорий му отговори: “Питаш какво си пострадал? Възгордя се, и за това те остави Божията благодат, и сега ще бъдеш играчка на демоните, скръб за светите ангели и срам за човеците! Смили се над мене, нещастния! Горко за моите трудове и добрите надежди на братята, които вместо да те видят нов мъченик, ще чуят, че втори път си се отрекъл от Христа! Но ще дойдеш ли на себе си, нещастнико?”

Тук нека всеки да помисли какво разположение на душата си получи мъченикът от тези думи и в каква бездна на смирението се потопи! Прочее падна пред нозете на стареца и плака безутешно. После започна да се моли със сълзи и не престана, докато не усети обичайната топлота. Но и старецът не престана с молитвата си, докато мъченикът не му рече със своя смирен глас: “Отче, благословен е Бог, добре съм сега!” Но старецът беше винаги нащрек, понеже знаеше козните на врага. Затова сутринта му заповяда да прави поклони на присъствуващите, да целува нозете им и да проси техните молитви със смирение.

По-горе казахме, че Григорий беше много опитен и вече наставник на четирима преподобномъченици. И сега употреби строгост и взискателност, за да го запази дори от мисълта за тщеславие и гордост и да го извлече до висотата на смиреномъдрието. Църквата в онази част на града имаше множество свети икони и най-вече на новите мъченици. В нея се заключи мъченикът оня ден и правеше поклони с броеницата пред всяка икона. А от голямата духовна разпаленост и сърдечно съкрушение издаваше понякога жални стонове. Григорий чуваше това, но не му пречеше, защото знаеше, че беше възторжен и богоприятен. Но после с първата си строгост му рече: “Послушай Господа, Който казва: “Лявата ти ръка да не знае какво прави дясната!”^[238] Защо ти, тщеславен и горделив човек, въпиеш по време на своята молитва? Разбира се, не за друго, а за да те похвалят, че си умилен! Ето как си погубил отново своя труд, тщеславни човече! Мами те духът на гордостта. А този истински подражател на смирения и кротък Христос застана с поглед в земята и със сълзи и смирен глас каза: “Съгреших, отче! Прости ми и моли Бога да ме избави от примките на дявола!” С такива подвизи и при такова водачество на стареца той успя да унищожи всички козни на дявола и преди мъченическия подвиг той стигна в мярата на светостта.

Господ извърши Тайната вечеря в четвъртък и завеща на Своите ученици светото Си Тяло и честната Си Кръв за храна и питие на вечния живот, а след това предаде Себе Си на доброволно страдание. Така и този подражател на Неговото страдание, вечерта в четвъртък се подготвяше и цяла нощ се моли да бъде предаден на смърт заради Христа и да принесе на Него в жертва душата и тялото си. Най-напред старецът Григорий острига брадата и косата му. После взе светено масло от всички кандила на светите икони в оная църква и помаза кръстообразно всичките членове на неговото тяло, където е бил помазан със свето миро при кръщението, и цялата онази нощ прекараха в молитва. След утринното последование той се поклони и целуна мощите на много светци, всред които имаше и мощи на новите мъченици. Той помоли и чредният свещеник го прекръсти с всички тези мощи. После се поклони и целуна светите икони, причасти се със светите Тайни, облече предварително приготвените агарянски дрехи, излезе още по тъмно с водач – понеже друг път не беше идвал в Хиос – до един път, и така с изгрева на слънцето синът на светлината Онуфрий се яви шествуващ към града, без никой да знае кой е той. По пътя, наречен “Вунаки”, видя пекарница и понеже беше измръзнал, влезе да се постопли и там откри на пекаря християнин своето намерение. Християнинът му показа мястото, където трябваше да върви, и му купи червени обуща. Обущарят агарянин, като видя Онуфрий със зелена чалма на главата, разговаряше с него дружески, като да беше го срещал и друг път. Той взеобущата и излезе оттам. Друг агарянин рече на обущаря: “Този човек ми се вижда да не е наш.” А обущарят ревностно му рече: “Млъкни! Бог да те изгори! Не виждаш ли зелената чалма?” А мъченикът дойде отново в пекарницата. Оня добър християнин ходеше с него по града под предлог, че продава уж топъл хляб и го въведе в църквата “Света Матрона Хиоска” да се поклони. И по целия път раздаваше милостиня. После поиска позволение от предстоятеля на църквата да отиде в болницата и като получи позволение, отиде и раздаде милостиня на болните. Излязъл от там, видя на пътя си храм, наречен “Богородица Благодатна”, влезе в него и заплати да му отслужат молебен параклис. Той се поклони, целуна светите икони, излезе и веднага отиде в съдилището и търсеше съдията. Но писарят го попита какво иска. Мъченикът отговори: “Имам съд за нещо си.” Писарят пак го попита дали има писмено прошение – защото най-напред трябваше да подаде такова и после да се заведе дело. Всичко това стана по Божие усмотрение, за да бъде изповедта на мъченика явна пред лицето на много нечестиви. Поради това Бог благоволи да се отложи първото дръзновение на мъченика. Като не успя в своето намерение, дойде пак в пекарницата, взе в ръка кръста, който имаше със себе си, докосна го до челото си и дълго време плака. Плачеше с него и оня християнин от състрадание и го посъветва да отиде пак в съдилището, обаче да не говори на другите нищо, а веднага да приповдигне завесата и да застане пред самия съдия.

Той отиде и направи както беше научен. Влезе и дръзна смело. А попадна и на оня час, когато всички агарянски първенци бяха събрани. И започна да говори така: “Преди петнадесет години получих рана на това място и от онова време дори досега обикалях много, но раната си не можах да излекувам. Затова дойдох пак тука, за да я излекувам.” Съдията го попита, каква е била неговата рана и какво иска от тях? Мъченикът отговори: “Раната ми е тази… Когато бях малко момче, по незнание се отрекох от християнската вяра и изповядвах вашата вяра, но никога не ѝ служих, а всякога съм живял по християнски, понеже се намирах в християнски места. Но когато дойдох на възраст, познах злото, което съм извършил, като съм се отрекъл от моята свята вяра. И понеже гледах на него като на рана върху моята душа, обиколих много места, за да я излекувам с покаяние, като молех моя Бог Христа, моя Творец и Създател да ми прости това съгрешение. Обаче моите помисли никога не млъкнаха, когато си мислих за размера на съгрешението, което извърших, като се отрекох от истинската моя вяра и изповядах вашата лъжлива вяра. Сега изповядвам с дръзновение пред всички вас, че съм си християнин, и се отричам и проклинам вашата вяра!” И едновременно с това сне зелената чалма, която носеше на главаса си, и я хвърли пред тях. Те, като видяха тази негова дързост, стояха безгласни. Но един от тях, честолюбив ревнител на своята вяра, преди някой друг да каже нещо, рече на мъченика: “Какво правиш, човече! Вземи и положи на главата си тази свещена вещ!” А мъченикът като чу, че я нарича свещена, взе повод за това и я поруга, и я унижи, и много нещо каза против Мохамеда, които нито уста може да изговори, нито ухо да слуша, както отпосле съдията разказвал на един свой близък християнин. Затова всички завикаха: “Тоя човек не подобава да живее повече!” И веднага заповядаха да го хвърлят в тъмница и краката му да стегнат в клада до второ нареждане. Така го изгониха навън, и го биеха, и обиждаха, докато дойде градоначалникът с четирима войници, които го поеха и го отведоха в тъмницата Муселима. Там блаженият седеше и се кланяше. Тогава един агарянин му говореше някакви обиди. А друго някакво наказание не му наложиха в тъмницата. Едни християни го разпитваха за името и родното му място, но той отговори, че е от Велико Търново и че се именува Матей. Не каза своето име Онуфрий, за да не създаде съмнение, че е монах и да разследват от кой манастир е и къде е бил, преди да пристигне на остров Хиос.

Като излязоха първенците от джамията и пак обмениха мисли, възприеха мнението на един заточен там паша, и всички в един глас го осъдиха на смърт. Заповядаха веднага да го доведат от тъмницата и накратко го разпитаха. Понеже неговата мисъл си оставаше неизменна, заповядаха да бъде обезглавен и тялото му да бъде хвърлено в морето. Заповядаха да бъде хвърлена в морето даже и пръстта, на която би капнала мъченическа кръв. Никой християнин да не смее да вземе нещо от тялото на мъченика.След такова постановление го изхвърлиха от съдилището. Понеже мъченикът мислеше, че там близо ще го обезглавят, искаше да коленичи. Но палачите го отведоха по-далеч на един хвърлей камък и му казаха да коленичи. Но той отиде по-долу, където преди беше обезглавен и свети мъченик Марко – предварително пита и намери онова място, – и коленичи там. Магерът (готвач) на затвора Муселима веднага го посече с меч, който влезе в шията му до три или четири пръста. Мъченикът наклони глава и падна на земята, без да потрепери с нито един член на тялото си. А друг един, който стоеше по-настрани, му нанесе други две рани и го довърши. Всичко това стана в продължение на пет часа. Беше се стекло голямо множество християни – мъже, жени и деца, и гледаха посичането на мъченика, макар и да не беше разгласено по целия град. Преподобномъченик Онуфрий завърши свещения подвиг на своето мъченичество на 4 януари 1818 година, петък, деветия час^[239] на възраст 32 години. Всички се почудиха на неговата мъдрост и мъжество. Разправят, че лицето му, което преди било изнурено от подвизи, след мъченичеството получило израз на някаква небесна радост и благодат.

Зрителите християни много се радваха заради него, благодаряха и благославяха Бога заради бляскавата победа на Онуфрий. Всички имаха намерението всеки да си вземе някаква частица от мъченическите ценности: или кръв, или коса, или дреха, както си бяха взели^[240] от предишните мъченици Марко и Ангел. Но тогава видяха, че още преди да изтече кръвта му в земята, неверниците вдигнаха светите му мощи, за да ги хвърлят в морето. Всички изпитаха голяма скръб, понеже според решението на мъчителите веднага ги сложиха в кош и за да не капне кръвта му на земята, сложиха коша в каца. При това изкопаха и окървавената пръст, където падна мъченическото тяло, и всякъде, където е капнала мъченическа кръв, и по този начин напълниха още два коша, и всичко това заедно качиха на кораба, като наредиха и това, християни да не вдигат светите мощи, ами турци ги вдигнаха. А учител на мохамеданската заблуда викаше с ревност и негодувание: “Внимавайте, внимавайте, да не се случи някой да вземе нещо от него, защото този искаше да умре християнин, след като отстъпи от Аллаха!” И така добре изпълниха окаяните неговото запрещение, че не само християните не можаха да вземат нещо от него, но турците измиха и кораба, в който бяха светите мощи, и от който ги хвърлиха в морето, за да не ги целуват християните.

Тук свършва повестта за мъченичеството на добропобедния преподобномъченик Онуфрий. Какво е станало с неговите свети мощи и къде изплуваха, нищо не можем положително да кажем. Само славим светия Бог, Който е славен в Своите свети мъченици, почитаме Неговия приятел^[241] – мъченика Онуфрий, и го имаме пред Бога за наш непосрамен молитвеник, който винаги се моли за нас. Амин.

В същия ден се чества паметта на свети Евстатий, архиепископ Сръбски^[242], и паметта на преподобни Теоктист, игумен на Кукум Сикелийски^[243].