Преп. Патапий. Св. апли от 70-те: Состен, Аполос, Кифа и др.

В Египет, на река Нил, се намирал град, наречен Тива. В този град се родил блаженият Патапий. Родителите му били християни и възпитали сина си в благочестие и страх Божий. Като достигнал пълнолетие, той презрял суетата на този свят, напуснал своя дом, родители и приятели и приел монашество. Патапий се отдалечил в Египетската пустиня, където живеел за Бога, подвизавайки се в пост, молитви и различни отшелнически трудове. Когато узнали за него и мнозина започнали да го посещават и прославят за добродетелния му живот, той започнал да скърби, задето се нарушава безмълвието му и го хвалят човешки уста. Тогава напуснал Египет и отишъл в Константинопол. Тук се затворил в килия, която построил близо до Влахерна^[1], при градската стена, и пребивавал в безмълвие, като в пустиня, неизвестен на никого, освен на Единия Бог, беседвайки единствено с Него в непрестанна молитва. Но както не може да се укрие град, стоящ „навръх планина“^[2], така не може да остане в неизвестност и добродетелният човек, достигнал съвършена святост. Сам Бог прославя онези, които Го прославят, и изпълнилите се с Неговата благодат открива за полза на другите. Така и този мъж, съвършен в святост и богато надарен с благодатта на чудотворството, откриван и прославян от Бога, скоро бил намерен, като съкровище, „скрито в нива“^[3]. Така един младеж християнин, бидейки сляп по рождение, воден от Самия Бог, дошъл до килията на преподобния отец Патапий и пожелал блаженият да се помоли на Бога да му бъде дарувано зрение, за да вижда цялото Божие творение и от него да достига до съвършено познание на Самия Творец и да Го прославя. Преподобният, виждайки вярата му, се умилостивил над него и казал:

– В името на Иисуса Христа, даващ зрение на слепите, а на мъртвите – живот, прогледай.

И очите на слепородения се отворили и той започнал да вижда, и прославил, и благодарил на Бога. Младежът бил известен на мнозина; затова, като видели, че е прогледнал, всички се удивили и започнали да го питат как е станало това; и той не скрил името на чудотвореца и своя благодетел, чрез когото получил изцеление от Бога. Славата на това чудо и на преподобния се разнесла сред народа и оттогава много хора започнали да идват при Патапий, изпросвайки неговите молитви.

Един знатен византиец страдал от водянка, цялото му тяло било подпухнало. Той похарчил много пари за лекари, търсейки изцеление от тях, но не получил. Като чул за свети Патапий, заповядал да го занесат при него и със сълзи молел светеца да изцели телесната му немощ с целебната Божия благодат. Безвъзмездният лекар най-напред усърдно се помолил за него на Бога, след това го осенил с кръстното знамение и го помазал с осветен елей, тогава всичката вода, утежняваща тялото му, изтекла по естествения си път, цялата му вътрешност се очистила и той оздравял напълно.

Друг младеж страдал от зъл бяс, който го гонел по планини и пустини, и ту го хвърлял в огън и вода, за да го погуби, ту го събарял от високи и стръмни планини, за да съкруши и разбие цялото му тяло. И той би погубил младежа, ако укрепяващата Божия сила не го предпазвала от постоянния враг на злобата и пълната погибел. Веднъж, когато бесът със страшна бързина гонел младежа по брега на морето, за да го потопи в дълбочината, срещнал по пътя си преподобни Патапий, който бил излязъл от килията си по Божия заповед, за да освободи от дяволското робство творението, създадено по Божие подобие. Като видял блажения още отдалече, бесът се устремил към него, въртейки очи, изпускайки пяна, скърцайки със зъби и заплашвайки го да го убие. Като се приближил до светеца, той завикал:

– О, горко ми! Патапий е и тук! Какво да правя, къде да се дяна, къде да живея след толкова трудове? Едва намерих жилище за себе си и ето, сега насила ме изгонват от него. Наистина, страшен си Ти, Назарянино^[4], и Твоята власт е навсякъде и над всички. Къде да отида? Ако отида в пустинята или в града, или където и да е другаде – Ти и оттам ще ме прогониш само с кръстното знамение и с Твоето име. Аз съм победен, съкрушен и изгонен!

Казвайки това, лукавият хвърлил младежа във въздуха, а чудотворецът Патапий, като изобразил кръстното знамение, запретил на духа и казал:

– Излез, нечисти душе, и иди в пустинята; така ти заповядва чрез мене Христос, Чиято сила ти неволно изповяда.

Щом светецът произнесъл това, бесът хвърлил младежа на земята и излязъл от него през устата му като дим. Като дошъл на себе си, младежът плакал от радост и приписвал избавлението си от нечистия дух преди всичко на Бога, както и на преподобни Патапий.

Една жена страдала от болки в гърдата. Призната от лекарите за безнадеждно болна, тя дошла при преподобния, когато болестта ѝ се усилила и в раната се появили множество червеи. Тя паднала в нозете му и с ридание и усърдна молба го молела за изцеление. Светецът осенил язвата с кръстното знамение и веднага я изцелил. Като извършил множество други чудеса, преподобният наш отец Патапий се приближил към своя блажен край и в дълбока старост отишъл при Бога, на Когото угаждал през целия си живот^[5]. Той бил погребан с чест в църквата на свети Иоан Предтеча, за слава на Христа, нашия Бог, прославян в Своите светии, на Когото подобава чест и поклонение, с Отца и Светия Дух во веки. Амин.

Светите апостоли Состен, Аполос, Кифа, Тихик, Епафродит и Кесар принадлежали към лика на 70-те апостоли, избрани от Господа Иисуса Христа за Христовото благовестие, малко след избирането на дванадесетте апостоли и изпращането им на проповед^[6].

Апостол Состен, по време на пребиваването на апостол Павел в Коринт, бил началник на Иудейската синагога^[7]. По време на бунта, повдигнат тук против Апостола от изискващите неговото осъждане, когато проконсулът Галион^[8], намирайки това дело за неподсъдно, изгонил обвинителите от съдилището, изгонените, а с тях и всички елини, които били там, хванали Состен като началник на синагогата и го били „пред съдилището“^[9]. Впоследствие той бил обърнат от Апостола към вярата в Христа и станал негов сътрудник в делото на Христовото благовестие. По-късно станал епископ в Колофон^[10].

Апостол Аполос произхождал от Александрия и бил мъж красноречив, учен и добре познаващ Писанията. Наставен само в началото на Христовото учение, той, горейки духом, говорел и учел за Господа правилно, но знаел само за Иоановото кръщение, нямайки познания за възраждащата сила на християнското кръщение. Когато за кратко време той със своята проповед за Христа стигнал Ефес, Акила и Прискила^[11], като узнали за него, го приели с любов и му дали подробно наставление в Господнето учение. По-късно, когато възнамерявал да отиде в Ахаия, братята изпратили при тамошните ученици, разполагайки ги да го приемат, и той, като пристигнал, много съдействал на повярвалите чрез благодатта; защото силно опровергал иудеите, всенародно доказвайки чрез Писанието, „че Иисус е Христос“^[12]. След това Аполос много се потрудил в Коринт за обръщането на езичниците^[13]. В Коринт любовта на учениците към него дори предизвикала известно разделение в Църквата, което след това било изобличено от апостол Павел: “защото, щом един” (от вас – писал той до коринтяни) “говори: “аз съм Павлов”, а друг: “аз съм Аполосов”, не сте ли плътски? Какво е, прочее, Павел? Какво е Аполос? Не са ли те служители, чрез които вие повярвахте, и то според колкото всекиму от тях Господ е дал? Аз насадих, Аполос полива, ала Бог направи да израсте”^[14].

По време на написването на първото послание на апостол Павел до коринтяни Аполос се намирал заедно с него в Ефес и искал да дойде при него, когато „бъде удобно“^[15].

Впоследствие свети Аполос бил в Крит и по-късно станал епископ на Кесария.

Апостол Кифа, който заедно с другите апостоли много се потрудил в делото на Христовото благовестие, бил епископ в Колофон.

Апостол Тихик произхождал от Мала Азия и бил ученик на свети апостол Павел, който в своите послания го нарича възлюбен брат и верен служител и сътрудник в Господа. По време на третото апостолско пътешествие на свети апостол Павел, когато се връщал от Македония и Гърция в Иерусалим, Тихик го придружавал, споделяйки трудовете му^[16]. След това той бил с апостол Павел и по време на първото му затваряне в тъмница, откъдето Павел го изпращал със свои послания до ефесяни^[17], колосяни^[18] и други църкви, за да им извести за себе си и да утеши сърцата им; него изпратил и за изпълнение на своите поръчения в Крит^[19]. Тихик бил при апостола и по време на второто му затваряне в Рим, и Апостолът още веднъж го изпратил оттук в Ефес^[20]. Впоследствие апостол Тихик бил епископ в Колофон след апостол Состен.

Апостол Епафродит бил един от най-близките сътрудници и сподвижници на свети апостол Павел. По време на пребиваването на апостола в окови в Рим, свети Епафродит бил изпратен от Филипийската църква с парична помощ за свети Павел. Това усърдие било много приятно на Апостола, защото така, свидетелствайки за любовта на филипийците към него и искреното им участие в неговата скръб, то гарантирало за усърдието им към самата вяра^[21]. За прискърбие на Апостола Епафродит, намирайки се при него, се разболял от опасна болест; но Господ не поискал да добавя нова печал към скръбта на Апостола: болният оздравял и бил изпратен обратно при филипийците с трогателно послание от Апостола. Впоследствие свети Епафродит бил епископ на Адриака^[22].

Апостол Кесар, който също много се потрудил в делото на Евангелската проповед, бил епископ на Дирахия^[23].

След като добре опасли Христовото стадо, всички тези свети апостоли с мир предали душите си на Господа, и сега, предстоейки пред Божия престол във вечно веселие, получават от Бога награда за многобройните си подвизи и трудове^[24].

Тези свети мъченици живели по времето на гръцкия цар Зенон^[25], когато Африка управлявал, след смъртта на своя баща Хенрих, Гунерих^[26], арианин по вяра. След съвещание с единомислените му епископи – арианите Кирил и Вилимандис, той повдигнал такова жестоко гонение срещу православните, че надминал Диоклетиан и Максимиан. По всичките му подвластни градове и страни царят изпратил пет хиляди войници, като им заповядал отвсякъде да изгонват православните свещеници. По това време православните се събрали в една църква и там извършвали тайно божествената служба. Като узнали за това, варварите посекли всички вярващи, които възпявали и славели Бога. Те действали така, изпълнявайки заповедта на Гунерих внезапно да убиват всички, които не приемали арианското кръщение. Тези, които не могли да понесат мъченията, търсели спасение в бягството, напускайки домовете и селата си; а онези, които били твърди в православната вяра, доброволно се предавали на мъчения. Така били посечени 300 души, утвърдили се в истинната вяра и отказали да мислят по ариански. Свещениците имали с още по-голяма ревност за православието и затова пострадали още повече: двама били изгорени, а на шестдесет от тях, които били най-красноречиви, били отрязани езиците. След това те се разпръснали по цялата гръцка земя. И ето, върху тях се явила великата чудодействена Божия сила: лишени от езици, те дръзновено проповядвали, говорейки ясно и съкрушавайки арианските лъжеучения, така че всички, които ги виждали и слушали, изпадали в изумление. И те изповядвали пред вандалите Сина Божий като единосъщен на Отца.

По това време в Рим жената на римския градоначалник, Сунилда, боледуваща от арианската ерес, принуждавала съпругата на един римски велможа, на име Антиса, да приеме арианско кръщение, но не могла да я убеди, и в отговор чувала само, че тя е кръстена “с вода и дух” от Медиоланския епископ Амвросий. Тогава Сунилда в гнева си предала света Антиса на изгаряне. Мъжът на светата мъченица се уплашил, доброволно отишъл и приел ариево кръщение. Скоро след това той отишъл на разходка с кон; но по време на разходката, когато се намирал до градската църква, върху него паднала мълния; той бил съборен от коня и изгорял. Така над него се извършил Божият съд.