В памет на преподобния наш отец Акакий Синайски
Блаженият Иоан Лествичник[1] пише в книгата си така за преподобния Акакий: “Великият Иоан Саваит[2] ми разказа една истинска и достойна за повествование случка.
Имаше един старец, много ленив и зъл по характер. Казвам това не за да го съдя, а с цел да покажа търпението на светеца, и ето какво ще ви разкажа. Този старец имаше млад ученик, на име Акакий, прост по нрав и с целомъдрен ум, който толкова много зло изтърпя от стареца, че на мнозина това ще се стори невероятно, защото старецът не само че му досаждаше с укори и ругатни, но и всеки ден го измъчваше с телесни изтезания. Обаче търпението му не беше напразно, защото Акакий с безропотната си издръжливост и с незлобливото си страдание придоби за себе си Божия благодат, която го освободи от вечното мъчение. А аз (казва свети Иоан Саваит), като го виждах всеки ден такъв, като че ли е купен роб или пленник и търпи крайна беда, нарочно го срещнах и го попитах:
– Как си, брате Акакие? Как прекарваш деня си?
А той отговаряше:
– Като пред Господа Бога – добре ми е.
И ми показваше понякога синини около очите, а понякога наранената си шия или глава. Понеже знаех, че постъпва добродетелно, аз му казвах:
– Добре, добре, потърпи, брате, за да достигнеш спасението си.
Блаженият Акакий остана девет години при този строг старец и като преболедува малко преди кончината си, отиде при Господа[3]. Когато той бе погребан в семейната гробница, след пет дни старецът се отправил към един велик отец, който живееше там, и му казал:
– Отче, брат Акакий, моят ученик, умря.
Отецът, като чул това, рекъл:
– Не ти вярвам, старче, защото Акакий не е умрял.
Старецът казал:
– Отче, ако не вярваш на мен, иди сам и виж гроба му.
Тогава преподобният отец станал, тръгнал със стареца към гробницата на блажения страдалец и високо извикал над гроба му, обръщайки се към него като към жив:
– Брате Акакие, ти умря ли?
Благоразумният послушник, проявявайки послушание и след смъртта, отговорил:
– Не съм умрял, отче, защото подвижникът на послушанието не може да умре.
Когато старецът, при когото живеел Акакий, чул това, се изплашил и паднал със сълзи на земята; после измолил от игумена една килия близо до гроба и като се затвори в нея, живя благочестиво, грижейки се за спасението на душата си, и след много подвизи отиде при Господа Бога, Комуто слава во веки. Амин.
В памет на свети мъченик Парамон
При царуването на нечестивия цар Деций на изток имало един княз, на име Аквилин, който жестоко преследвал християните. Веднъж той събрал в тъмницата триста и седемдесет християни и отправяйки се към Валсайтийските топли минерални извори[4], заповядал да водят с него и мъчениците. Възнамерявайки да мине покрай идолския храм на Посейдон[5], той искал да ги принуди да принесат идолска жертва. Като стигнали до капището, той дълго принуждавал светиите да принесат жертва на идола, но не успял да ги склони нито с ласки, нито със заплахи. Случило се така, че в това време покрай тях минавал един благочестив мъж, на име Парамон, а по вяра – християнин. Като видял такова множество свети мъченици, осъдени на смърт, той застанал пред капището на идола и възкликнал с висок глас:
– О, колко много невинни праведници убива нечестивият княз за това, че не се покланят на бездушните и неми идоли!
Като казал това на всеослушание, той продължил по пътя си. А князът, като чул тези думи на Парамон, пламнал от ярост и заповядал на слугите си веднага да го догонят и да го убият. Нечестивите слуги на още по-нечестивия княз догонили блажения Парамон, който не знаел за това разпореждане, и го хванали, както си вървял по пътя. Отначало те извадили езика му от устата, който изобличил и укорил мъчителя, и го отрязали; после наранили всичките му членове и накрая проболи тялото му с копия. Така светият мъченик Парамон предал благочестивата си душа в Божиите ръце.
В същия час и горепосочените свети мъченици, на брой триста и седемдесет, били убити с мечове пред капището на Посейдон за вярата Христова.
В памет на свети мъченик Филумен
Свети мъченик Филумен живял при царуването на цар Аврелиан[6] в Ликаония, занимавайки се с продажба на жито в Галатия, в град Анкира. Свети Филумен бил наклеветен пред управителя на областта Феликс, пред когото той изповядал, че е християнин, за което бил окачен на дърво, стърган и след това хвърлен в огън, откъдето с благодатта Божия излязъл невредим. След това забили гвоздеи в главата, ръцете и нозете му и го влачили 30 поприща[7], от което светецът, като изнемогнал, предал духа си на Бога[8].
По молитвите на славните и добропобедни мъченици, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас.
Амин.
[1] Паметта му е на 30 март.
[2] Паметта му е на 3 декември и на 30 март.
[3] Починал през първата половина на VI век.
[4] Валсайтийските минерални извори се намират във Витинска област.
[5] Езически бог на моретата и водните извори.
[6] Аврелиан Домиций царувал от 270 г. до 275 г.
[7] Поприще – около 45 км
[8] Свети мъченик Филумен загинал около 274 г.