Пренасяне мощите на св. Игнатий Богоносец. Преп. Лаврентий, затворник Печерски

След като по заповед на цар Траян свети Игнатий Богоносец бил разкъсан от зверовете в Рим заради Христа^[1] , както се повествува за това в житието му, след него останали няколко по-големи кости. Вярващите, които по това време били в Рим, ги събрали и ги положили на почетно място в същия град, а след това ги пренесли в Антиохия – за защита на града, за изцеление на болните, за утешение на цялото му словесно стадо и за слава на Христа Бога, за името на Когото той ревностно пострадал^[2] . По-подробни сведения за това са изложени в житието му, поместено на 20 декември.

След изкушението, постигнало преподобните Печерски затворници Исаакий и Никита^[3], придобил известност подвизаващият се в същия манастир блажени Лаврентий, който също добил дръзновение като добър воин Христов, само със собствени сили да води борба със съпротивляващия се на душата погубител – дявола, врага на подвижниците. Той пожелал да се посвети на молитва в строг затвор, като се утвърдил в мисълта, че Господ е имал предвид именно затворническото житие, когато е казал: “А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве”^[4]. Но преподобните отци решително го съветвали да не прави това в светия Печерския манастир, където дяволът плетял най-много козни срещу спасяващите се отци. Те му припомнили, как тук врагът надвил Исаакий и Никита, които се борели срещу него сами, в затвора; и двамата дошли на себе си само след многото молитви на братята. Тогава свети Лаврентий, като се простил с братята, отишъл в манастира “Свети великомъченик Димитрий”, построен от княз Изяслав, и там се подвизавал в затвор. Той започнал да води най-строг живот и да проявява велика ревност за спасението си, като с всеки изминал ден предприемал все по-големи трудове, умъртвявайки всички страстни въжделения с въздържание и глад, изкоренявайки ги с духовния меч, тоест със силата на молитвата и угасяйки нажежените стрели на врага с водата на сълзите си. Така с Божията благодат той не само избегнал бесовските стрели, но получил от всещедрия Господ и дар чудесно да изцерява различни болести и недъзи на хората, както и да изгонва бесове.

Веднъж при преподобния, заедно с много други, бил доведен за изцеление и един човек от Киев, обладан от бяс, който бил толкова свиреп и силен, че с лекота повдигал и хвърлял надалеч дърво, което десетина души с труд биха понесли. Блаженият затворник, желаейки прославянето с благодат на духовното си отечество, светия Печерски манастир, наредил да отведат този човек там. Тогава бесноватият започнал да вика:

– При кого ме изпращаш? Аз не смея дори да се доближа до пещерата, тъй като в нея почиват много светии. А в самия манастир има трийсет свети черноризци, от които се боя, а с останалите водя борба.

Когато бесноватият съобщил за благодатта, почиваща на светия Печерски манастир, блаженият отново наредил да го отведат там насила, за да се увери по-добре във всичко, казано от него. Тези, които водели бесноватия, като знаели, че той никога не бил ходил в Печерския манастир и не познава никого там, го попитали:

– Кои са тези подвижници, от които се боиш?

По това време всичките братя в Печерския манастир били сто и осемнайсет на брой.

Бесноватият изредил по имена трийсет от тях и казал:

– Всички те могат да ме изгонят само с една своя дума.

Тогава водещите го му казали отново:

– Искаме да те затворим в пещерата.

На това той им отговорил:

– Каква полза имам да водя борба с мъртвите? Защото те имат много по-голямо дръзновение да се молят на Бога за своите черноризци и за всички, идващи при тях. А ако искате да видите способността ми да се боря, заведете ме в манастира – мога да се боря с всички останали освен с посочените трийсет мъже.

След това той започнал да показва способността си да говори на еврейски, латински, гръцки и на други езици, които никога не бил и чувал. Съпровождащите го се уплашили и много се чудели на изменението на речта му и на способността да говори на различни езици. След това, преди да влязат в манастира, нечистият дух напуснал бесноватия. Изцереният започнал да разсъждава и тези, които били с него, се зарадвали. След това всички заедно влезли в светата Печерска църква, за да въздадат хвала на Бога. Узнавайки за това, игуменът дошъл в църквата заедно с всички братя. Изцереният не познавал нито игумена, нито който и да е от онези трийсет мъже, чиито имена споменал по време на беснуването. Тогава започнали да го питат:

– Кой те изцери?

А той, гледайки към чудотворната икона на Пресвета Богородица, отговорил:

– Трийсет свети мъже ни посрещнаха с нея, и аз оздравях.

При това той помнел имената на всички тях, но по лице не познавал нито един. Тогава всички заедно въздали хвала на Бога, на Пречистата Му Майка и на светите Му угодници.

Така се прославил светият лик – Печерската обител, по благоустроение Божие, възвестено на блажения затворник Лаврентий, който, след като изминало известно време, оставил Печерската обител и бил възкачен на Туровската катедра^[5]. След блажената кончина на свети Лаврентий^[6] тялото му било пренесено в Киево-Печерския манастир и било положено с чест в пещерите, където чудотворните му мощи и досега пребивават нетленни, в чест на виждащия в скришно, но въздаващ на затворниците наяве, прославяния в Троица Бог, Комуто слава во веки. Амин.

При царуването на римския император Нумериан^[7] имало голямо гонение срещу християните. Тогава при управителя на град Емеза постъпил донос срещу местния епископ свети Силван. Светителят заедно с дякона Лука и с четеца Мокий бил изправен пред съдията. Като се убедил, че те изповядват Христа, истинския Бог, а идолите не почитат и ги хулят, управителят се разярил и нямайки сили да склони Христовите изповедници към идолопоклонство с лъстиви думи, съдията ги подложил на бичуване, след което ги затворил в тъмница. Дълго се мъчили там светите, докато управителят не ги призовал повторно. Той заповядал да мъчат страдалците с глад и жажда, след което наредил да ги дадат на зверовете, за да бъдат разкъсани от тях. Когато светите мъченици били доведени на мястото на екзекуцията и срещу тях били пуснати различни зверове, Христовите воини се помолили Господ тук да им изпрати кончина. Молитвата им била чута и Господ приел светите им души. Зверовете се приближили до честните им останки, но не ги докоснали, а през нощта християни тайно взели мощите на светите мъченици и ги предали на погребение, възнасяйки благодарност към Бога.

Всички тези свети мъченици, войнствайки по примера на Христа, изобличили всенародно езическите заблуди, за което били подложени на жестоки мъчения: счупили им рамената и колената; после ги стъргали без пощада, надянали на шиите им тежки железни окови и ги хвърлили в тъмница. После отново ги извели от тъмницата, отново стъргали телата им, окачили ги и приковали главите им към кръстове. При тези мъчения те предали душите си на Бога^[8].