Жития на светиите

„Житията и похвалите на светиите са подобни на светлината на звездите: както звездите, утвърдени на небесата, просветляват цялата земя, и са видими и за индийците, и за скитите, озаряват земята, осветяват морето и направляват корабите на плаващите, и макар и да не знаем имената им поради голямото им множество, се удивляваме на светлата им красота, така е и със светлината на светиите: макар и мощите им да са затворени в гробове, но силата им на земята е безпределна; учудваме се на тяхното житие и се удивляваме на славата, с която Бог прославя Своите угодници.“

Св. Симеон Метафраст

Старинна икона на св. Василий Велики

Слово на Обрезание Христово и житие на св. Василий Велики

Нашият Господ Иисус Христос, след изтичане на осем дни от рождението Си, благоволил да приеме обрязване. От една страна, Той го приел, за да изпълни закона: “не да наруша съм дошъл – казал Той, – а да изпълня”[1]; защото Той се подчинявал на закона, за да освободи от него онези, които живеели в робско подчинение към него, както казва апостолът: “Бог изпрати Своя Син, Който… се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона”[2]. От друга страна, Той приел обрязване, за да покаже, че действително е възприел човешка плът, и за да се затворят еретическите уста, говорещи, че Христос не е приел върху Себе Си истинска човешка плът, но се е родил само призрачно[3]. И така, Той бил обрязан, за да стане явна Неговата човешка природа. Защото, ако не беше се облякъл в нашата плът, тогава как би могъл да бъде обрязан призрак, а не плът? Свети Ефрем Сирин казва: “ако Христос не е бил плът, тогава кого е обрязал Иосиф? Но тъй като Той бил наистина плът, бил обрязан като човек, и младенецът действително се обагрял от Своята кръв; Той изпитвал болка и плакал, както подобава на имащ човешка природа.” Но, освен това, Той приел плътско обрязване, за да установи за нас духовното обрязване[4]; защото, след като завършил ветхия закон, отнасящ се до плътта[5], Той положил начало на новия, духовен закон. И както ветхозаветният плътски човек обрязвал чувствената си плът, така новият духовен човек трябва да обрязва душевните страсти: ярост, гняв, завист, гордост, нечисти желания и други грехове и греховни пожелания. Той бил обрязан в осмия ден, защото със Своята кръв предизобразявал за нас бъдещия живот, който учителите на Църквата обикновено наричат осмия ден или век. Така написалият канона на Обрезание Господне, свети Стефан, казва: “Бъдещето изобразява вечния живот в осмия век, в който Владиката се обряза по плът”[6]. И свети Григорий Ниски казва: “Обрязването според закона трябвало да се извърши в осмия ден, при което числото осем означава осмия, бъдещия век”[7].

Също така подобава да кажем, че обрязването във Ветхия Завет било установено като образ на кръщението и очистването от прародителския грях, ... 

Прочети още