За храмовия празник на църквата „Свети Атанасий“ – Варна излезе първият за годината брой на вестник „Православен глас“. Изданието се раздаде безплатно на миряните след празничната света Литургия на 18 януари. А тук можете да прочетете поучителните статии поместени във вестника, или да го изтеглите в PDF формат.
Изтегли в PDF форматТемите в брой 1 за 2022 г.:
Да бъде според молитвите ви!
Протоиерей Андрей Ткачев
Защо и как трябва да наказваме децата?
Грехът ни отдалечава от близките ни
Схиархимандрит Емилиан Ватидис
Мъдрото законодателство
Да бъде според молитвите ви!
Протоиерей Андрей Ткачев
Ние се молим, или по-често си даваме вид, че се молим, а в мислите си сме, примерно, на почивка на екзотичен остров. И заради това, че неправилно се молим, Бог не чува молитвите ни. Или по-точно чува всичко, Той чува всяка човешка въздишка на земята. Чува всяка молитва – и правилна, и неправилна, но не на всяка отговаря.
Учениците, заварвайки веднъж в съкровена молитва Своя Господ, поискали от Него да научи и тях да се молят, както Йоан Кръстител научил своите ученици. В отговор на тази просба, Господ произнесъл молитвата ,,Отче наш“, след което им разказал притчи, които разкриват качествата на молещия се човек.
Условие за чуването на молитвата ни от Господ, е примирението с ближните ни. Както казва Сам Той, ,, И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си“ (Мат.5:23,24).
По думите на Христос, молитвата изисква незлобие, простота, изисква цял ред неща, които действително отварят сърцето ни за общение с Бога, и с това накланят ухото Божие към нашите молби.
Още едно качество на молещия се ни посочва Господ – настойчивост, постоянство в молитвата. Като пример за това, Христос ни разказва две притчи.
Нали помните библейския разказ за онзи човек, при когото през нощта дошъл приятелят му, за да изпроси хляб. А онзи, като се оправдал, че е вече в леглото с домашните си, му отказал. И какво казва Иисус за това: ,, казвам ви, ако и да не стане оня и не му даде затова, че му е приятел, но поради неговата безочливост ще стане и ще му даде, колкото иска“(Лука 11:8), тоест, ако заради самото приятелството не би станал и не би дал хляб, то поради настоятелността и неотстъпчивостта на просещия, ще стане и ще даде! Това не е нищо друго, освен призив на Христос настойчиво да се молим и непрестанно да чукаме на дверите на милосърдието Божие!
Настойчивостта в молитвата е проверка за искреността на нашите намерения!
Когато ние дълго и упорито просим едно и също, то ние всъщност изпитваме своето желание. Изпитваме своята увереност за онова, което ни е нужно. Понякога човек проси нещо от Бога и изведнъж насред молитвата разбира, че всичко това не му трябва, а има нужда от нещо съвсем друго. Ако Бог би ни дал просимото веднага, то то не би било онова благо като от рога на изобилието, защото биха ни засипали проблеми. Защото болшинството от нещата, които просим, всъщност наистина не са ни нужни. А то е, защото не познаваме добре себе си. И чрез това, за което човек неотстъпно и усърдно моли, той на първо място проверява себе си – дали това му е необходимо или не.
И, разбира се, когато е напълно уверен в това, което иска, и целият му живот се е превърнал във вопъл за него, Господ удовлетворява усърдната му и дълготърпелива молитва и дава просимото. За Бог не е трудно да направи всичко – Той каза и светът бе създаден, нима няма да разреши и всеки човешки проблем?! Господ не е свидлив, не е горд, не е зъл – Той може в един миг да даде, но друг е въпросът, дали ние сме готови да получим това, което просим?!
Втората притча за настоятелността в молитвата, която разказва Христос, е за вдовицата и съдията, който не се боял от Бога, нито се срамувал от човеците. Но тъй като вдовицата непрекъснато му досаждала и настоявала; ,,Защити ме от противника ми!“(Лука18:3), то съдията се предал и изпълнил волята й. Така и ние, не бива да отслабваме молитвата си, а да стоим твърдо в нея, проверявайки себе си и сърцето си дали искаме точно това, и ако не се появят съмнения, то ние и ще получим което желаем. Амин!
Превод от руски език: Валя Марчелова
Защо и как трябва да наказваме децата?
„Доброто възпитание не е това, което отначало позволява да се развият пороци, а после се старае да ги прогони. А вземането на всички мерки, за да се направи природата ни недостъпна за пороците!“
Свети Йоан Златоуст
Свещеномъченик Владимир, митрополит Киевски и Галицки
Наказанията, действащи върху чувството за срам, трябва да се употребяват с голямо внимание и само в редки случаи, за да не се притъпи или съвсем убие чувството за чест и достойнство в децата. За благовъзпитаните, достатъчно чувствително наказание е онова, родителите да се държат с тях дълго време след лошата им постъпка хладно, да не разговарят с тях, да бъдат със сериозно изражение на лицето и т.н… Порицанията и поученията трябва да са кратки, точни и чужди на всякакво многословие. Дългите речи правят децата глухи и слабо чувствителни.
Относно употребата на заплахи, трябва да се отбележи, че в известни случаи трябва да ги има, но и действително да бъдат осъществени. Не е резонно, а и неблагоразумно е, децата да бъдат заплашвани с наказания, които не могат да бъдат извършени, чрез което родителите загубват доверие в очите на собствените си деца.
Защо и как трябва да наказваме децата? Главното основание за наказанието трябва да е любовта! А единствената цел – изправяне на детето. Откъдето следва, че наказанието трябва да е бащинско и никога да не преминава в жестокост! Особено важно е то да не се извършва с гняв, защото, по думите Божии, ,,човешкият гняв не върши Божия правда“ (Иак.1,20).
Необходимо е винаги да се дава на детето да разбере, че с неохота прибягвате до наказанието му, че ви е болно да го наранявате, но сте принудени от родителска любов, която желае то да се поправи.
Раздразненият наказва, за да отмъсти, ала християнските родители наказват, не за да отмъщават за причиненото им оскърбление, а защото детето е извършило грях, оскърбило е Бога и така би се подложило на временна или вечна погибел, ако не се вземат своевременни мерки. Ако детето ви разсърди с някаква постъпка, то отложете наказанието, докато се уталожи първоначалният гняв, но при това не забравяйте, че отлагането, не означава отмяна. Както отбелязахме по-горе, наказанието трябва да е бащинско, поради което не бива да се превръща в тиранична жестокост. А това нерядко се случва, когато се пристъпва към наказание в пристъп на гняв. Ето защо, не бива да хващате първата попаднала ви пръчка и да започнете да нанасяте удари, защото това може много лесно да доведе до катастрофални последствия, понеже е израз на варварска жестокост.
Тъй като наказанието винаги трябва да произтича от любовта и да има за цел изправяне на наказаното дете, то не следва да се позволява на други да му се подиграват, защото това ще увеличи неговата скръб и ще измести целта на самото наказание.
Едновременно с това, неправилно и неблагоразумно е, когато родители, наказали детето, тозчас започнат да го обсипват с ласки и да му дават да разбере, че съжаляват, че са го подложили на това наказание. Точно обратно, на наказаното дете едва тогава трябва да му се покаже ласка, когато стане ясно, че то се е разкаяло за своята постъпка и има искрено желание да я поправи.
Превод от руски езк: Валя Марчелова
Грехът ни отдалечава от близките ни
Схиархимандрит Емилиан Ватидис
Когато човек греши, той се отдалечава от близките си и придобива чувството, че те не го обичат, че не го жалят, не мислят за него, не се инересуват от него. Както когато езикът, изгубил чувството за вкус, не усеща сладостта на меда, така и човекът, поради греха, страда от безчувствие, не възприема любовта на хората, обижда се и всичко тълкува неправилно, считайки че всички му желаят злото, че всички живеят и се радват, а него са го изоставили.
И даже и някой да пролее кръвта си за такъв човек, то оня ще намери друго обяснение за тази жертвена любов. Ако му кажеш нещо добро, той ще сметне, че се намесваш в живота му. Ако му кажеш ,,мирувай сега“, той ще си помисли, че го презираш. Грешният човек живее в оковите на своя грях и в страшната тъмница на своята самотност.
Когато човек, оказвайки се в подобни ситуации, много пъти стига до извода, че близките му не го обичат, че са безразлични към него, че не му помагат, че в нещо са виновни спрямо него, то съвършено ясно е, че такъв е съгрешил. Докато човек, който се е освободил от греха, придобива чувството, че всички го обичат, съчувстват му, приема ги като свои роднини, иска му се да ги прегърне, защото те са изпълнени с милост към него. И така, колкото повече се освобождаваме от греха, толкова повече са сближаваме с другите. И обратно – колкото повече грешим, толкова повече се отдалечаваме от останалите.
Превод от руски език: Валя Марчелова
Мъдрото законодателство
Притча
Запитали веднъж един цар: Много ли закони са необходими в страната, за да бъде тя благополучна и процъфтяваща?
— Общо три! — възкликнал мъдрият владетел. — Първият закон е: сърповете и плуговете да святкат като огледало. Вторият закон: пътят към съдилището да бъде покрит с неотъпкана зелена трева. И третият: праговете на Божиите храмове да са протрити от стъпките на посетителите!