Празнично слово на Ефрем Филотейски
Всеки път, когато празнуваме Успението на Пресвета Богородица, ние като че ли отново посрещаме Великден, но този път летен. Пасхата за нас сега подготвя Господарката Богородица – славен преход от живота към смъртта. Втора Пасха – наистина свята, непорочна, животворяща за човешкия род, понеже се „побеждава чинът на естеството“.
„Как може източникът на живота да отива към живота чрез смъртта?“ – възкликва свети Йоан Дамаскин. Смъртта на „живоначалната Майка“ на Господа надхвърля самото разбиране за смърт, и затова не се нарича смърт, а „Успение“, „свето преставяне“ и преход към Бога. Дори и това събитие да се нарече смърт, тази смърт е живоносна, понеже води към безсмъртен небесен живот.
Успението на Богородица, като безспорен факт, запазен от Светото Предание, се въплъщава в православното учение и няма нищо общо с пиетистичните възгледи на Западната Църква за Непорочното зачатие и безсмъртието на Богородица.
Богородица е уникално Божие творение, превъзхождащо човека и Ангелите. Тя, единствена от всички хора, е водила непорочен живот и по непостижим начин е станала Майка Божия. Понеже Божията Майка не е съгрешавала и не се е поддавала на нечисти помисли, Тя, естествено, не е познавала плътски болести и скърби в земния си живот. Но, въпреки че тялото Й е живоначално, наложило се и Тя, бидейки човек, да изпита немощта на смъртта. Въпреки че Бог все още не е отделил Душата Й от тялото, връзката, която ги е обединявала, се прекратява рано, както това се е случило с Христос. След смъртта, душата на Богородицата веднага се съединила с Христос. В часа на Успението на Божията Майка Господ, съпроводен от небесното множество Ангели и светци, прибира душата Й не просто на небето, но в „Царския Си Престол на Светая Светих“, както пише свети Йоан Дамаскин. Живоначалното и богоносното тяло на Богородица, след три дена се пренася нетленно в Небесните Предели при Нейния Единороден и Възлюбен Син. В този ред на мисли, ние можем да говорим за телесно Възкресение на Богородица. Но това възкресение не е осъществено от Нея, а от Нейния Син и Бог.
Свидетел на това възкресение -Успението на Божията Майка става апостол Тома, който не е присъствал при Нейното блажено погребение. Той успява да дойде едва след три дни, когато след отслужване на молебен, апостолите отварят Нейния гроб и не намират там Нейното прославено от Бога тяло. Те виждат как Богородица се възнася на Небето и предава на апостол Тома Своя честен и свят пояс, като доказателство за преминаването Й към вечния живот. Нещо подобно вече се е случило на апостол Тома, когато той се е докоснал до раните на Господа.
Тялото на Божията Майка, също както и тялото на Господа, не е било подложено на тление след погребението. Ако, след Възкръсването на Христос телата на многочислените Негови светци остават частично нетленни, то как би могло да бъде по-различно с “Богоносната Скиния“, с Божията Майка!
Свети Андрей Критски говори за това, че запазването на чистотата на Богородица след Раждането на Христос бива естествено последвано от нетленността на Нейното тяло след смъртта: „Както Рождеството не е повредило чистотата, така и гробът не е допуснал тление“.
След Успението си, Пресвета Богородица стана Майка на новото творение, на Църквата Христова. Понеже Божията Майка заема централно място в делото на спасението – нали чрез Нея се въплъти Господ – главата на Църквата, сега, в Небесната Църква, Тя притежава пълнотата на благодатта, славата и откровението. Тя стана благодетелка на цялото естество, понеже цялото творение Й се моли като на Господарка, Владичица, Царица и Божия Майка.
С помощта на Богородица и чрез Нея, цялата човешка история излезе на ново по-велико и по-висше ниво от онова, което беше преди Нейното появяване. Нито едно творение не би могло да стане по-съвършено, както и Тя Самата не би могла да повиши собственото си съвършенство. Според Светите Отци, Всемогъщият Бог не би могъл да направи по-съвършени следните три неща: Въплъщението на Божественото Слово, Дева Богородица и блаженството, с което ще бъдат удостоени спасените.
След Възкресението на Христос, Богородица стана опора за апостолите и за новообразуваната Църква Христова. Тя поучаваше новообърнатите християни, направляваше ги, утешаваше ги в скърбите. От житието Й разбираме, че три дни преди Успението, Й се яви Архангел Гавриил, както някога в деня на Благовещението, и Й съобщи за предстоящия Неин славен преход от смъртта към живота. След това, Светият Дух по чуден начин събра всичките апостоли в Гетсимания, в дома на Богородица, за да могат да присъстват на Нейното погребение и да получат Нейното благословение. Възнасяйки достойни за прославената Божия Майка хваления, апостолите Я помолиха да им даде последни наставления. Тогава Богородица им разказва притча, в която светът алегорически се уподобява на панаир, където човекът, който е купил най-доброто, е спечелил. После им обяснява, че така е и в духовния живот. Който с по-голямо старание и точност спазва Христовите заповеди, той ще се удостои с по-големи блага и ще бъде прославен повече от другите в Царството Небесно. Тя ги призова да водят добра борба.
И, наистина, каква радост е за Богородица да вижда как се борим за нашето спасение. Какво удовлетворение! И, Тя Самата, по време на земния си живот водеше тази борба, бидейки и без това безупречна, за да ни даде пример за съвършена аскеза. В дома Й, в Гетсимания, след Успението бяха намерени плочи, върху които Богородица коленопреклонно се е молела. От честите молитви, върху тях са се образували вдлъбнатини от коленете Й.
Нека и ние подражаваме на Нейното крайно послушание, смирение, тайнствена вътрешна духовна работа, пламенна молитва, непрестанно бдение, свята любов, духовна болка, пронизваща сърцето Й, когато стоеше до Кръста на Нейния Син!
Богородица е непобедим съюзник на всички хора, които водят духовна борба, дори и преди това да са живяли неблагочестиво. Да си спомним за преподобна Мария Египетска, за която Богородица е станала „благодетелка“ в нейното покаяние. И когато преподобна Мария се отдалечила в пустинята, за да води тежка борба, Богородица я утешавала със светите си явявания.
Богородица, като покровителка на монашествуващите, стана източник на Божествените дарове за монасите, особено за атонските. Тя надари с дара на умната молитва свети Максим Кавсокаливит, свети Григорий Палама, Свети Силуан Атонски, блажения старец Йосиф Исихаст, свързан непосредствено с нашето братство. За нас, като духовни чеда на стареца Йосиф Исихаст, днешният ден е важен по още една причина. На този ден през 1959 година, след отслужването на Божествената Литургия, старецът блажено почина. Той много обичаше Богородица, наричайки Я своя нежна Майка, получил от Нея приживе много дарове, откровения и явления. Преподобните атонски отци винаги са се отличавали с дивна любов към Божията Майка. Чувайки името Й, те, не можеха да сдържат сълзите, предизвикани от тази непорочна любов. От звука на Нейното име, обичащите Бога души се изпълват с възхищение, благодарност и признателност. Дори само споменът за Божията Майка, разсъжденията за Нея, освещават човека. Блаженият отец Атанасий Иверский казва, че любовта към Богородица спасява човека, дори и да му липсват добри дела.
Съвременният човек трябва да цени спасителното застъпничество на Богородица, в различни скърби и печал да не забравя за съществуването на Помощницата на скърбящите, Застъпницата, Покровителката, Утешителката на отчаяните, Която винаги ще намери решение, отговор и утешение за всички, които се обръщат към Нея. Нека се помолим, Богородица, която “се представи пред Живота“, винаги да ни дава своето благословение, помагайки ни да преминем жизнения си път, колкото може по-спокойно и непристъпно за лъжи, коварство и лукавство, и да се удостоим с Небесното Царство на Нейния Син. Амин.
Превод от руски език: Вера Рачева