Автор: архиепископ Арсений Светогорски
В днешния ден честваме паметта на великия Божий угодник свети Спиридон Тримитунтски. Към него сме свикнали да прибягваме, почитайки го наравно с друг велик чудотворец – свети Николай. Те са били и съвременници: живяли са по едно и също време, преживяли са и изповедничеството, и гонението от езичниците, отстоявали са чистотата на Православието на Първия вселенски събор. Свети Николай от ревност към хулата, която произнесъл Арий срещу Светата Троица, като не се сдържал, ударил плесница на еретика -отстъпник. А свети Спиридон, като един обикновен и неук човек, станал от пастир епископ, без да е богослов, без да се е упражнявал в риторика и философия, но мъдростта му произтичала от високото му благочестие.
Ненапразно се говори за мъдростта, че тя стои над ума, над нея е премъдростта, а над премъдростта – святата простота. Не тази простота, която е ,,по-лоша и от кражба‘‘ и е лишена от всякакво разсъждение и от живот в благочестие; която ограбва човека и е равна на глупост, а тази простота – святата – в която има откритост, детска доверчивост и към Бога, и към ближните; изпълнена с лично благочестие и святост – ето такава простота превъзхожда всяка премъдрост. Такава е притежавал и свети Антоний Велики, и много други Божии угодници, но особено надарен с нея е бил свети Спиридон.
Когато като защитник на Православието на Първия вселенски събор свети Спиридон пожелал да се състезава с философа, който изпъквал със своето красноречие и превзетост на речта, архиереите го уговаряли: ,, Не бива да се състезаваш с него, защото ще бъдеш посрамен‘‘. Но светията, изправил се на средата, взел в ръката си тухла и като я стиснал силно, им показал дивно чудо. От тухлата се стекла надолу вода, отгоре избухнал пламък, а глината, от която била направена, останала в ръката на светеца. И той казал на философа: ,, Виждаш ли как тези три естества – огън, вода и земя бяха в едно цяло, ето така и Бог е неделим в единството – Отец, Син и Дух Светий‘‘. Риторът, поразен от това, приел Православието и казал: ,, Докато се състезаваха с мен по човешката си мъдрост, аз с лекота ги посрамях. Но срещу мъдростта Божия, не мога нищо да възразя!‘‘ .
Господ яви мощта на този Свой угодник и велик застъпник чрез нетление. От IV век досега – повече от 1500 години, свети Спиридон лежи неразрушим в тялото си, в което е живял земния си живот и се е преставил пред Бога. В особеното знамение на ,, възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век‘‘ са ни дадени неговите нетленни свети мощи. Но не само това – за да ни увери нас, маловерните, Господ ни явява чудеса, пред които вдигат безпомощно ръце учени и скептици. Мощите на светеца имат температурата на жив и здрав човек ― 36,7°С. Не само, че се намира в саркофага, където лежат и почиват мощите му, но нозете му са обути в кадифени ботуши, които ежегодно биват сменяни, защото ходилата им биват протрити и износени.
Имало е такъв случай: когато пристигнали поклонници в Керкира, специално за да се поклонят на свети Спиридон, капакът на ковчега не се отворил. Тогава свещеникът казал: ,, Нека да почакаме – за да не благоволи светецът да се отвори ковчегът му, значи той някъде пътешества… След известно време отново опитали и капакът лесно се отворил, а мощите почивали на мястото си. И в знак на това, че свети Спиридон е наш бърз ходатай, застъпник и помощник на всички, които с вяра го призовават, Господ явява тези чудеса, за да ни увери, че не сме сами на този свят. Божиите угодници са наши помощници и сродници, на които, дай,Боже!, да се молим с вяра и те ни помагат, и чуват нашите молби. Но ние сме длъжни да творим молитвите си в сърдечна чистота, дори и да не живеем в духовна чистота, но в покаяние да се молим, осъждайки сами себе си за беззаконията ни.
Неотдавна дойдоха братя и сестри, и свещеник от Запорожието. Те разказаха, че наскоро били на Света Гора и посетили един старец, за да получат благословение. И старецът, благославяйки, питал всеки от тях: ,,Колко деца имате‘‘? Тези, които отговаряли, че имат три или четири, той благославял. А тези, които имали само едно или две- тях не благославял. Казвал им: ,,Вие прогневихте Бога – Господ ви даваше деца, а вие ги убивахте с аборти, непускайки благодатта в своите домове, ето за това гневът Божий се изсипва над вашето Отечество‘‘. И когато го помолили: ,, Отче, помолете се за мир в Украйна‘‘, той им казал: ,, Аз ще се помоля, но бих искал да ви попитам защо ви е нужен мир?‘ За да продължавате с беззаконията ли? Ако ви е нужен мир, за да живеете безгрижно и беззаконно, то мир дълго няма да има. А ако в покаяние и изправяне на живота просите мир, то Господ няма да се забави‘‘.
Ето и ние в днешния ден, скъпи братя и сестри, се молим на свети Спиридон и просим неговата помощ. Вече много от нас изнемогват от тежестта на скърбите, които са ни налегнали. Но трябва да помним, че всичко в този свят е свързано с духовното ни състояние и то бива устройвано по промисъл Божий. Ние можем да си навлечем гнева Божий, но може и милостта Божия. Това зависи от нас. Господ е готов да ни подаде всяко благо, и всяка строгост и наказание да ни отнеме. Но искаме ли го? Или искаме мир, само за да живеем безгрижно и безсмислено, както и правим? Затова просим в днешния ден молитвите на свети Спиридон – бързия ходатай, чудотворец, застъпник.
Но да не забравяме, братя и сестри, че не само от молитвите на Божиите угодници зависи скланянето на Бог към милосърдие, но и от нашия покаен плач, от нашето изправяне. Така и родители ни ни жалят, когато, като извършим нещо нередно, се разкайваме. А когато с ожесточение показваме непослушание, гордост и самочиние към своите родители, тогава сме наказвани. Но когато с плач искаме прошка, то винаги биваме пожалени от тях.
Затова и ние да отиваме към своя Отец Небесен, към Божиите угодници в покаяние и самоосъждане. Както казва покойният схиархимандрит Серафим: ,, Само тогава ще има мир в душата на човека, когато той се обвини, когато потърси своята вина – тогава ще придобие духовен мир и спокойствие за душата си‘‘.
Братя и сестри, ако искаме мир външен, сме длъжни да търсим мир духовен и с Бога, и със своята съвест. И свети Спиридон да ни помога, защото той наистина живя така, както е длъжен да живее християнинът! По неговите свети молитви, Бог да ни даде покаяние!
Рождественският пост продължава, време е за усилна молитва, покаяние, изповед и Причастие. Да не пропускаме това време и да се постараем да послужим на Христа Спасителя и да посрещнем Неговото Свято Рождество с очистена душа, в която като в ясли да приемем Самия Христос! Амин.
Превод от руски език: Валя Марчелова