Епископ Евтимий
„Богородице Дево, радуйся, Благодатная Марие, Господ с Тобою‘‘, – така се обръщаме в молитва към Божията Майка и по особен начин началото на тези слова е положено в празника Благовещение на Пресвета Богородица. Думата «Благовещение» в превод от църковнославянски език означава „блага вест‘‘, „радостно известие‘‘.
Повече от две хиляди години назад, в малкия град Назарет Галилейски, който принадлежал в ония времена към Римската империя, за първи път прозвучало това радостно приветствие. Архангел Гавриил възвестил на чистата Отроковица, че Тя е придобила благодат от Бога и е избрана да стане Майка на Сина Божий (виж Лука 1:30).
Тези думи смутили Пречистата Дева, която имала кротък нрав и смирено сърце. Никога не си била помисляла за такава чест като тази – да послужи за Тайнството на Боговъплъщението. Но на Царя на славата било угодно да се въплъти от смирената Дева, да израсте в семейство богато не на тленни съкровища, а на благородство на душата. Затова и за пазител на Дева Мария, Божият промисъл бе определил праведния Йосиф.
Йосиф Обручник, произхождайки от царския род Давидов, бил дърводелец, и както Бог заповядал на Адама, с пот на челото, с труда на ръцете си, той изкарвал насъщния си хляб. Заради това, когато Христос обикалял и проповядвал, всички се чудели: не е ли това Синът на дърводелеца? (виж Марко 6:3). Така кротко и смирено дошъл в света Спасителят.
Това дългоочаквано събитие станало възможно, когато се явила Богоизбраната Отроковица, Която така възлюбила Бога, че единствено Тя от всички хора можела да произнесе простичките, но изпълнени с велико доверие и жертвена любов слова: ,, ето рабинята Господня; да бъде по думата ти‘‘ (Лука 1:38).
Ние също често се наричаме в молитвите си „раб Божий‘‘, „рабиня Божия‘‘. Но влагаме ли в тези думи значението, което е вложила Пресветата Богородица? Или ги произнасяме, водени от традицията? А някои дори смятат, че тези слова са унизителни за тях, изхождайки от практиката на робовладелския строй. Защото робството предполага пълно подчинение на владелеца, загуба на личната свобода.
Но робството пред Бога се отличава от робството пред човек. „Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери‘‘ – казва Спасителят в Своето Евангелие ( Мат.16:25). Робството на Христа е доброволно отричане от своя „ветх човек‘‘ заради преображението на собствената душа, което се извършва в служение на Бога.
„…Ето рабинята Господня‘‘, – произнесла Божията Майка в отговор на вестта на архангел Гавриил, с което явила пълната Си преданост на волята Божия. Сега знаем, че Архангелът е открил на Йосиф непорочността на Дева Мария, и той с любов Я пазил и закрилял. Но тогава, давайки смирено съгласие за извършването на невероятното чудо, превъзхождащо всяко човешко разумение, Пречистата Дева пребивавала в неизвестност как ще постъпи праведният Йосиф, узнавайки, че тя е непразна. И дали бива Тя да му издаде Тайната на Боговъплъщението? И ще Й повярва ли той? Нали по иудейските закони жена, заченала не от своя мъж, я очаквало позорно и страшно убиване с камъни. Но въпреки това, Тя твърдо и спокойно произнесла тези думи; „ето рабинята Господня‘‘, с което се откри надеждата на всички нас за нашето спасение и за примирението ни с Бога.
Ще последваме ли самоотвержеността ѝ и ще можем ли подобно на Чистата Отроковица да приемем всички обстоятелства в живота като всеблага воля Божия за нас? Или ще се отклоним от пътя на спасението, поддавайки се на малодушното съмнение, че в скърбите ни е скрит благият Промисъл на Бога и Неговото милосърдие към нас?
Един подвижник е казал: „Волята Божия се извършва там, където човек се старае да я следва‘‘. Ние често наричаме „воля Божия‘‘ плачевните състояния след своите необмислен постъпки, като с това се самооправдаваме. Но волята Божия не се проявява в злите дела на човека, които той извършва по собствена воля. Волята Божия се състои в това – да се спасим, поради което Господ, като любящ Баща, и злото обръща в наше добро. Св. Василий Велики вижда същността на злото в лъжовното, греховно и неразумно самоопределение на човека, противопоставящ свободата на своята воля на Божествената воля, а чрез това – и отдалечаването от Бог, от истинното Добро за християнина.
Господ не свързва волята на човека, а му дава свободно да избира: да бъде раб Божий или роб на греха. В същото време Господ не оставя напълно човека, завръщайки го с различни житейски обстоятелства на пътя на спасението. Такива примери за действието на Божия промисъл са множество – и в личния ни живот, и в живота на народите, и в историята на цялото човечество. Ние ги наричаме чудеса! Едно от най-великите и дивни чудеса на нашето спасение ни се открива именно в днешния празник БЛАГОВЕЩЕНИЕ.
И още! Този празник ни учи как трябва да се отзовава благодарното сърце на призива на Божествената любов. Добрия пример на следване на волята Божия ни дава самата Божия Майка. Благодарение на Нейната самоотверженост и духовно благородство настъпи началото на нашето спасение!
Ликувайте всички, защото „Днес е началото на нашето спасение‘‘ – както се пее в тропара на празника!
Превод от руски: Валя Марчелова