Протоиерей Григорий Дьяченко
Не смущавайте молитвеното настроение на своите събратя! Храмът Божий е ,,скинията на Бога с човеците“ (Апокалипсис 21: 3).
Смело може да се каже, че храмът на Соломон с цялата си слава дори, стои по-ниско от всеки православен храм, защото в него истинно и изцяло присъства, по неизречената Си към нас любов, Синът Божий, скрит под формата на хляб и вино. Заради това, ние сме в съвършеното си право да припишем на нашите храмове това, което е казал светият пророк на иудеите относно втория храм: „Славата на тоя последен храм ще бъде по-голяма, отколкото на предишния“ (Агей 2: 9), защото в нашите храмове се явява Сам Иисус Христос видимо и то неведнъж или дваж, както е било в древния храм, а постоянно го изпълва със Своята слава!
И тъй като нашите храмове по същността си са наистина домове Божии, то от само себе си е понятно, че сме длъжни да влизаме и пребиваваме в тях не другояче, а с най-дълбоко смирение, с най-строго внимание и най-пълно благоговение.
Именно тези усещания в отношението към Божия дом виждаме във всички светии. Така, когато Иаков по време на своето бягство в Месопотамия се пробудил от съня, в който Бог му открил бъдещата му съдба, той бил цял обзет от благоговение и казал: „наистина Господ е на това място, аз пък не знаех! И уплаши се и рече: колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий“. (Битие 28: 16–17). И Моисей, когато Бог му говорил от горящата къпина, бил проникнат от най-дълбоко смирение и благоговение и словото Божие казва за него така: „Моисей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога“ (Изход 3: 6).
Ако сравним поведението на много християни в наше време с поведението на светиите, ще намерим ли нещо подобно? За нещастие – почти не! Много съвременни християни почитат дома Божий като място за сборище, в което няма нужда от скромност, в което отиват, за да се отдадат на разни приказки и напълно да се разсейват. Почти всяка черта на лицата им и всяко движение на телата им служат за доказателство на това, което Иисус Христос каза за иудеите: ,, тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене“ (Мат. 15 : 8 ).
Подчинявайки се на обичая, те се молят, кланят се понякога доземи и коленичат, показват вид на благочестие, но къде са сърцата им? – У дома! Занимават се с домакинството си, с децата си, или с други неща, които обичат, или от които получават препитанието си… Някои стоят с наведени глави и имат съкрушен вид, но къде са сърцата им? – В светското общество, в някоя безобразна игра, в дома на пороците…
Това вътрешно неблагоговение, с което повечето пребивават при богослуженията, нерядко се съединява и с външно. Някои от намиращите се в храма- било то отзад, по средата, дори и пред самия олтар, си позволяват да разговарят оживено, смеят се, шумят и дори заглушават самото богослужение.
Братя и сестри! Замислете се, дали всички светии, които са на небесата, виждайки това наше неблагоговейно поведение, биха могли да припознаят в нас приемниците на своята вяра?!
Православни християни! Не постъпвайте така богопротивно в храма Божий! Идвайте и пребивавайте в него в дълбоко смирение и благоговение! Ако ви е нужно да си купите свещ, направете го тихо и внимателно, без да смущавате молитвеното настроение на своите събратя.
Към това ни задължава и величието на присъстващия тук наш Бог, и светостта на действията, извършващи се в храма за нашето вечно благо!
Превод от руски език: Валя Марчелова