Автор: Протопрезвитер Александър Шмеман
Във втората подготвителна неделя за Великия пост, се чете притчата за Блудния син (Лyка 15, 11-32). В библейския текст, както и в стихирите на този ден, се говори за покаянието на човека, завръщащ се от самоволното изгнание. Разказът е за блудния (морално заблудилия се) човек, който заминал в „далечната страна“ и там пропилял всичко, което имал. Далечната страна! Това е единственото определение за състоянието на човека, което трябва да разберем и приемем, когато се приближаваме към Бога. Човек, който никога не е изпитал това, дори и отчасти, който никога не се е почувствал отлъчен от Бога, от истинския живот, никога не ще и разбере за какво говори християнската вяра. И този, който се чувства напълно „у дома си“ в този свят, той никога не е изпитвал мъчителна тъга по другата Правда и никога не ще разбере какво е покаяние.
Покаянието често се превръща в равнодушно, обективно изреждане на грехове и прегрешения, като признаване във виновност пред законен обвинителен акт. Изповедта и разрешаването на греховете се разглежда като зависими от някаква юридическа законност. Но се забравя нещо съществено, без което нито изповедта, нито прощаването на греховете, имат истинско значение и сила. Това ,,нещо“ е именно чувството на отдалеченост от Бога, от радостта на общението с Него, от истинския живот, създаден и даден ни от Бога. Действително, не е лесно да признаеш на изповед, че не си спазвал поста, че си пропускал утринните и вечерни молитви, че си се обиждал… Но съвършено друго е да осъзнаеш изведнъж, че си зацапал или изгубил духовната си красота, че си толкова далеко от истинския си ,,дом“, от истинския живот и че нещо много скъпо и прекрасно е безнадеждно скършено в самата ти жизнена същност. И именно това осъзнаване е истинското покаяние и горещото желание да се върнеш назад, отново да придобиеш своя истински ,,дом“, който си загубил.
Получил си от Бога богати дарове: преди всичко – живот и възможността да му се наслаждаваш, да го изпълниш със смисъл, любов и знание; а после – в Кръщението Новия Живот в Самия Христос, дара на Светия Дух, мира и радостта на Царството Небесно. Получил си знание за Бога и в Него знание за всичко останало, сила и възможност да станеш един от синовете Божии. И всичко си загубил и продължаваш да губиш, не само в особени грехове и прегрешения, но най-вече в най-големия от всички грехове – загубата на любов към Бога, и предпочитането на ,,далечната страна“, пред прекрасния дом на Отца!
Тук Църквата напомня какво сме напуснали и загубили. И слушайки нейния глас, си спомняме: „Безумно се отделих (лиших) от Твоята Отеческа слава – както се пее в кондака на този ден- с грешници пропилях даденото ми богатство. Но викам към Тебе с гласа на блудния син: съгреших пред Теб, Отче Щедрий, приеми ме каещия се, приеми ме като един от Твоите наемници“.
И когато си спомняме това, намираме в себе си и сили, и желание да се върнем към Щедрия Отец, молейки Го със сълзи, да ни приеме като един от Своите наемници!
Трябва да обърнем внимание и да отбележим една от литургическите особености на Неделята на Блудния син. На утренята се пее пълният със скръб псалом 136-ти:
„При реките Вавилонски – там седяхме и плачехме, кога си спомняхме за Сион; на върбите всред Вавилон, окачихме нашите арфи. Там нашите пленители искаха от нас песни, и нашите притеснители – веселие: попейте ни песни сионски. Как да пеем Господня песен на чужда земя? Ако те забравя, Иерусалиме, – нека ме забрави десницата ми; нека прилепне езикът ми о небцето ми, ако те не помня, ако не поставя Иерусалим начело на моето веселие. Припомни, Господи, на Едомовите синове деня на Иерусалим, когато те думаха: разрушавайте, разрушавайте до основите му! Дъще Вавилонска, опустошителко! Блажен, който ти отплати за туй, що си нам сторила! Блажен, който вземе и разбие о камък твоите младенци!“
Това е псалм на изгнанието. Пеели са го евреите във Вавилонския плен, спомняйки си за светия град Йерусалим. Този псалм е останал завинаги песен на човека, който осъзнавайки себе си като отлъчен от Бога, отново става човек, който никога не може да намери пълно удовлетворение в този паднал свят, защото по своята природа и призвание той винаги търси, като поклонник, Съвършенството.
Този псалм се пее още два пъти – в следващите две недели преди Великия пост. Чрез него ни се открива значението на поста като поклонничество – възвръщане в дома на Отца.
Превод от руски език: Валя Марчелова