Автор: Свещеник Антоний Русакевич
Този неделен ден пред Великия пост не е просто благочестива традиция. С молба да бъдем простени за причинените на други обиди и сами да простим на своите неприятели, започва пътят към покаянието и изменението на целия ни досегашен живот – към това, което се явява главна цел на великопостния период.
В този ден в храма се извършва особен чин на взаимно опрощение, когато християни и духовенство просят един от друг прошка за обидите, за да встъпят в святото време на Великия пост с чиста съвест и мир в душата. Много важно е човек да се постарае искрено да прости на тези, които са го обидили и да поиска прошка от тези, които сам е обидил. Това е едно от обезателните условия, за да прости Бог нашите прегрешения. Нали помните думите на Спасителя: ,, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“ (Мат.7:2).
Какво да правим, когато не сме готови искрено да простим на човека, който проси от нас прощение? Има два работещи способа:
Първият – да опитаме да се поставим мислено на мястото на този човек. Не бива да бързаме да отсечем; ,,Не, за нищо на света!“. Не знаем как бихме постъпили, ако сами бяхме се оказали в същата ситуация до момента, до който наистина не се окажем. Всяка постъпка има своите дълбоки мотиви и причини. Да се опитаме да ги разберем!
Вторият начин – направете на човека, на когото не можете да простите, нещо приятно, нещо добро. Така сме устроени, че по-добре се отнасяме към тези, на които помагаме и по-зли сме с тези, които игнорираме. Дори и това да не ни помогне веднага, то с времето кълновете , посеяни в душите ни, ще прорастат и тогава ще успеем да се примирим с дадения човек. А докато не изпитваме това чувство, достатъчно е да отговорим ,, Бог ще прости“.
От своя страна, когато молите за прошка човек поради конкретна вина или заради ваше недостойно отношение към него, не е наложително да влизате в пространни обяснения за причината, поради която се извинявате. Вашият събеседник и без това ще разбере всичко без излишни слова. Известни са ми случаи, в които искрената прошка се е превръщала в първа стъпка към истинско приятелство.
На някои хора, поради силата на характера им, им е трудно признаят своята вина и да помолят за прошка, още повече – искрена. Още по-трудно пък им е да простят. Ако вие сте от тях, то трябва повече да се молите, по-често да бъдете в храма, да разговаряте със свещеника. Много помага молитвата за здраве на недоброжелателите и обръщането към Господ с молба да помогне за примирение на враждуващите.
Молитва за примирение:
Спасителю мой, научи ме да прощавам от цялата си душа на всеки, който ме е обидил. Зная, че не мога да се представя пред Тебе с чувствата на вражда, които се таят в душата ми. Окаменяло е сърцето ми! Няма в мене любов! Помогни ми, Господи! Моля Те, научи ме да прощавам на обиждащите ме, както Ти Сам на Кръста си простил на Своите врагове!
Да се молим за прошка е възможно не само в храма, но и у дома, и на работното място, и чрез електронни и телефонни съобщения. Но е много важно да го направим от чисто сърце, а не формално. Още по-добре е, когато човек на дело доказва отсъствието на неприязън, като помогне на своя недоброжелател в нещо: например да запали свещ в храма, да пусне литургия за негово здраве… Още по-важно е да прости на починалите, с които не е успял да си вземе прошка, докато са били живи. Бързайте да се примирите и да помолите за прошка, защото не знаете колко още ни е отредено на тази земя. Всяка обида е камък в душата, който може да препречи пътя ни към Царството Небесно!
Както умението да се извиняваме, така и умението да прощаваме, е присъщо на силните духом. Укрепването на духа чрез осмисляне и покаяние е главна задача през целия Велик пост и в Неделята на Прошката. В този ден няма място за злоба и обиди. Постарайте се, макар и само в този ден, с никого да не спорите, да не провокирате конфликти и нови обиди. В противен случай Сиропустната неделя – Неделя на Прошката, за вас ще е напразна. Не обръщайте внимание на озлобени хора – нека те сами отговарят пред Бога за своите постъпки!
Превод от руски език: Валя Марчелова