2021.11.14 – 10:30
(14 ноември)
Автор: свещеноиконом Теодор Стойчев
Апостолско четиво
ДЕЯНИЯ НА СВЕТИТЕ АПОСТОЛИ
Глава 8:26-39
26. А на Филипа Ангел Господен каза: стани и тръгни към юг по пътя, който води от Иерусалим за Газа и който е пуст.
27. Той стана и отиде; и ето, един етиопянин, скопец, велможа на Кандакия, етиопска царица, пазител на всичките й съкровища, който бе дошъл в Иерусалим на поклонение,
28. връщаше се и, седнал в колесницата си, четеше пророка Исаия.
29. А Духът каза на Филипа: приближи се и се допри до тая колесница.
30. Филип се затече и, като чу, че той чете пророка Исаия, рече: разбираш ли това, що четеш?
31. Той отговори: как ще мога, ако някой не ме упъти? И помоли Филипа да се качи и да седне при него.
32. А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „като овца на клане бе заведен, и както агнето е безгласно пред своя стригач, тъй и Той не отваря устата Си.
33. При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята“.
34. Тогава скопецът заговори и каза на Филипа: моля те, за кого говори това пророкът? За себе си ли, или за другиго някого?
35. Филип отвори устата си и, като начена от това Писание, благовести му за Иисуса.
36. И както си вървяха по пътя, стигнаха до една вода; и скопецът рече: ето вода; какво ми пречи да се кръстя?
37. А Филип му каза: ако вярваш от все сърце, – може да се кръстиш. Той отговори и рече: вярвам, че Иисус Христос е Син Божий.
38. И заповяда да спрат колесницата; па слязоха двамата във водата, Филип и скопецът; и кръсти го.
39. Когато пък излязоха из водата, Дух Светий слезе върху скопеца, а Филипа грабна Ангел Господен; и скопецът го вече не видя, и радостен продължи пътя си.
Евангелско четиво
ОТ ЛУКА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ
Глава 10:25-37
25. И ето, един законник стана и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?
26. А Той му каза: в Закона що е писано? как четеш?
27. Той отговори и рече: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си“.
28. Иисус му каза: право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив.
29. Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен? Въпрос на законника за вечния живот и за ближния (ср. Мат. 22:35-46)
За любовта
30. Отговори Иисус и каза: един човек слизаше от Иерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв.
31. Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като го видя, отмина.
32. Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина.
33. Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили,
34. и, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него.
35. А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя.
36. И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?
37. Той отговори: оня, който му стори милост. Тогава Иисус му каза: иди и ти прави също така.