Автор: Протопрезвитер Михаил Помазанский
Догматическите системи, следвайки древния обичай, за по-пълно разясняване на цялото дело на спасението, извършено от Господ Иисус Христос, го разглеждат от три страни, а именно:
- първосвещеническо служение на Господ;
- пророческо;
- царско.
Тези три страни се обозначават като троическо служение на Господ.
Обща черта на троическото служение е, че във Ветхия завет призоваването за тези три вида служения се е съпровождало с помазване с елей, и лицата, достойно изпълняващи ги, били укрепявани със силата на Светия Дух.
Самото име „Христос“ означава „помазаник“ (а името Иисус означава Спасител). Сам Господ отнася за Себе Си словата на пророк Исаия, които прочита в Назаретската синагога: „Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените, да проповядвам благоприятната Господня година“. (Лк. 4, 18-19).
Христос – Първосвещеник
Господ Иисус Христос е не само Агнец Божий, принесен в жертва за живота на света. Той е и Приносящият, и Извършителят на жертвата, Първосвещеникът. Христос е Принасящият и Приносимият, Приемащият и Раздаващият „приносяй и приносимый, приемляй и раздаваемый“ (молитва на Херувимската песен на Литургията) — Сам се принася в жертва, Сам принася жертвата, Сам я приема, и на верните Сам я раздава.
Своето първосвещеническо служение на земята Господ изявява в най-висша степен в молитвата към Своя Отец, наричана „първосвещеническа молитва“, произнесена след прощалната беседа с учениците в нощта на Неговото залавяне от войниците, както и в молитвата, когато е насаме в Гетсиманската градина: „и за тях Аз посветявам Себе Си, та и те да бъдат осветени чрез истината. И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене‘‘ (Ин. 17, 19-20).
Апостол Павел изяснява първосвещеническото служение Христово в Посланието към Евреи (глави 5-10). Той съпоставя първосвещенството Христово със служението на ветхозаветните първосвещеници и изтъква несравненото превъзходство на свещенството на Христос.
Първосвещеници по чина Ааронов е имало много, тъй като смъртта не им позволявала да пребъдват, „а Тоя, понеже Сам пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава към другиго“ (Евр. 7, 24).
Те били длъжни да принасят жертви постоянно; а „Той извърши това веднъж завинаги, като се принесе Сам в жертва“ (срв.Евр. 7, 27).
Те били натоварени с немощи, а Този Първосвещеник е „навеки совершен“ (срв.Евр. 7, 28).
Те били свещеници на скиния земна, ръкотворна; а Той е Свещенодеец на скинията небесна, неръкотворна (срв.Евр. 9, 24).
Те влизали в светилището с кръвта на телци и козли; а Той – „със Своята кръв влезе веднъж завинаги в светилището и придоби вечно изкупление‘‘(Евр. 9, 12).
Те са свещениците на Ветхия Завет. Той — на Новия (срв.Евр. 8, 6)!
Христос – Благовестител
Пророческо служение на Господа
Благовестническото или учителско, или пророческо служение на Господа Иисуса Христа се изразява в това, че Той възвестява на хората, в пълна достъпност за тях, пълнотата и яснотата на волята на Небесния Отец за спасението на света и им преподава служещия за целта на спасението им нов, най-съвършен закон на вярата и благочестието – спасителен за целия човешки род. Служението е напълно непосредствено от Самия Господ и чрез Неговите ученици, които по заповедите Му, възвестяват благовестието на всички народи и на Църквата за всички времена.
Господ благовествува:
- учението на вярата;
- учението за живота и благочестието.
Евангелското учение за вярата е учение:
а) за Бога, нашия всеблаг Отец, към Когото сме научени да се обръщаме със синовния призив: Отче наш! За откровението към хората за новото най-съвършено понятие за Бога, говори Спасителят в молитвата преди страданията Си: „Явих Твоето име на човеците…, и явих им Твоето име“ (Ин. 17, 6, 26);
б) за пришествието на Словото в света — Единородния Син Божий, за спасението на хората и тяхното възсъединяване с Бога;
в) За Светия Дух — Утешителя наш и наше Освещение;
г) за природата и предназначението на човека, за греха, за покаянието, за средствата за спасение, за освещаването и възраждането;
д) за Царството Божие и за Новозаветната Църква;
е) за окончателния всеобщ Съд и последните съдби на света и човека.
Евангелското учение за живота и благочестието е велика заповед за любов към Бога и ближния, представена значително по-пълно и възвишено, отколкото във Ветхия Завет, подбуждаща към пълна синовна преданост на Бога. Много частни заповеди на този най-съвършен нравствен закон са съсредоточени в Нагорната проповед. Такива, например, са заповедите за: прощаване на обидите и любов към враговете; за самоотверженост и смирение; за истинно целомъдрие- не само телесно, но и духовно; за взаимно служение по високия пример на Самия Спасител и за други изисквания към християнина.
Докато ветхозаветният закон съдържа подбуди за изпълнение на заповедите, предимно във вид на земно, временно благополучие, евангелският закон насочва към придобиване на висши, вечни и духовни блага.
Не е отменен от Спасителя и ветхозаветният закон: той просто е издигнат, дадено му е съвършено тълкуване, поставен е на по-добри основи. С идването на Новия Завет, само обредният иудейски закон се оказва отменен.
За отношението на християните към Ветхия Завет разсъждава блаженият Теодорит: „Както майките кърмят на гърди своите новородени младенци, после ги хранят с лека храна и накрая, когато се превърнат в отроци и юноши, им дават твърда храна, така и Бог дава на хората с времето все по-усъвършенствано учение. Но продължаваме да уважаваме Ветхия Завет като майчини гърди, ала вече не сучем от тях мляко; защото за съвършените е излишно млякото на кърмилницата, макар и да са длъжни да я уважават, понеже от нея първо са получили възпитание. Така и ние, макар и повече да не съблюдаваме обрезанието, съботата, жертвоприношенията, поръсването, но при всичко това, придобиваме от Ветхия Завет друга полза: той по съвършен начин ни учи на благочестие, вяра в Бога и любов към ближния, и на въздържание, и на справедливост, и на мъжество, и още повече – дава ни за подражание примерите на древните светии (Блажени Теодорит – Кратко изложение на божествените догмати).
Евангелският закон е даден за всички времена, до края на света и не подлежи на отмяна или замяна.
Евангелският закон е даден на всички хора, а не на един народ, както ветхозаветният.
Поради това евангелската вяра и учение са наричани от Отците на Църквата „католически“ (от гр. καθολικός– всеобща, всецяла, всепълна, единна), т.е. обхващащи всички хора през всичките времена.
Христос – Глава и Цар на света
Царското служение на Христос – Сина Божий, Творец и Владика на Небето и Земята, Цар вечен по Божество и Цар по Богочовечество, както в Своето земно служение до Кръстна смърт, така и в Своето прославено състояние след Възкресението.
За Него като за Цар предсказват пророците, както четем в пророк Исаия: „Защото Младенец ни се роди – Син ни се даде; властта е на раменете Му, и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира. Неговата власт и мир безкрай ще расте върху престола на Давида и в царството му“ (Ис. 9, 1-7).
Царското учение на Господа до Неговото Възкресение намира израз в чудесата Му, във властта Му над природата; във властта Му над силите на ада, за което свидетелстват многобройните изгонвания на бесове и думите на Господа: „видях сатаната, как падна от небето като светкавица“ (Лк. 10, 18); във властта над смъртта, проявена във възкресението на сина на Наинската вдовица, на дъщерята на Иаир, на четиридневния Лазар.
Господ Иисус Христос Сам говори за Себе си като за Цар, още преди Възкресението – на съда у Пилат: „Моето царство не е от тоя свят“ (Ин. 18, 36-38).
В славата Си се явява Господ на Своите ученици след Възкресението, когато им казва: „даде Ми се всяка власт на небето и на земята‘‘ (Мт. 28, 18).
След Възнесението Си Богочовекът Иисус Христос е Глава на небесните, земните и преизподните.
В цялата си сила царствеността на Господ Иисус Христос е явена чрез слизането Му в ада и победата над него, разрушаването на веригите му; нататък във Възкресението Му и победата над смъртта; и накрая – във Възнесението на Господ Иисус Христос и отварянето, за всички повярвали в Него, на Царството Небесно!
Превод от руски език: Валя Марчелова