Стенопис на Преображение Господне

Преображение Господа Бога и Спаса нашего Иисуса Христа

Благовестие Водещи новини
Сподели:

Свети Григорий Палама, архиепископ Солунски

За изяснение на тайнството на днешното празненство и проумяване на истината, е необходимо да се обърнем към самото начало на днешното Евангелско четиво: „След шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина” (Мaт. 17: 1). Преди всичко се питаме, откъде евангелист Матей започва да отброява шестте дни, след които настъпва денят на Преображението Господне? Както показва ходът на повествованието, от деня, в който Спасителят, наставлявайки Своите ученици, им казва: „… ще дойде Син Човеческий в славата на Отца Си“ и после прибавя „тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си“ (Мат.16: 27, 28), тоест, Светлината на предстоящото Преображение Той нарича Славата на Отца и Свое Царство. Това разкрива още по-ясно свети евангелист Лука, казвайки: „Около осем дена подир тия думи, като взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли. И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава“ (Лк. 9: 28-29). Но как да се съгласуват помежду си, когато единият евангелист определено говори за промеждутък от осем дни между беседата и явлението, а другият – „след шест дни“?

Слушайте и разбирайте!

На планината те бяха осмина, но видими само шестима: тримата – Петър, Иаков и Йоан, изкачили се заедно с Иисус и видели стоящите там и беседващи с Него Моисей и Илия – така общо шестима. Но заедно с Господа, разбира се, са били Отец- Който със Своя глас е свидетелствал че Този е Неговият възлюблен Син, и Дух Светий – възсиял с Него в светлия облак. Така те стават осмина и няма тук никакво разногласие! По същия начин няма и разногласие между евангелистите, когато единият казва: „след шест дни“, а другият: „около осем дена подир тия думи“, но с тези двояки слова, като че ли ни дават някакъв образ на тайнственото, но заедно с това и явно присъствие на планината.

Разбира се, всеки, разсъждаващ над Писанието, знае, че благовестниците са съгласни един с друг: Лука, споменавайки за осемте дни, без да противоречи на Матей, който е определил ,,след шест дни“, без да присъединява деня, в който са били произнесени тези думи, а също и деня, в който Господ се е преобразил ( които дни Матей предоставя за подразбиране от умно разсъждаващите); Евангелист Лука не казва: „след осем дни“, както евангелист Матей ,,след шест дни“, а казва: ,,около осем дена подир“. Но в това, в което евангелистите, като че ли се разминават, те един чрез друг ни показват великото и тайнственото!

Всъщност, защо единият говори за шест дни, а другият за осем, оставяйки без внимание седмия ден? Защото невероятното зрелище на Светото Преображение Господне е тайна на Осмия ден – бъдещия век, който има да се открие след погибелта на сътворения в шест дни свят. За силата на Божествения Дух, чрез която за достойните се открива Царството Божие, Господ е предрекъл: “ тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила“ (Мк. 9, 1). Навсякъде присъства Царят, навсякъде и всячески е Неговото Царство, така че пришествието на Неговото Царство не означава преход от едно място на друго, а откровение за неговата силата на Божествения Дух, заради което е и казано: ,, дошло в сила“.

И тази сила ще се яви не просто на обикновените хора, но на стоящите с Господа, тоест, на утвърдените във вярата в Него и подобните на Петър, Иаков и Йоан, както и преди всичко на тях самите, като освободени от нашето природно безславие.

Поради това и именно заради това, Бог яви Себе Си на планината – от една страна низхождайки от Своята висота, а от друга – издигайки ни от дълбочината на нашето унижение, като бидейки Невместим, действително се вмести в смъртната ни природа; и такова явление, разбира се, е твърде по- превъзхождащо и извисено над ума, като извършено със силата на Божествения Дух.

И така, Светлината на Преображението Господне не се ражда и не изчезва, и не подлежи на тленност, макар и да е била съзерцаема с телесни очи в течение на краткото време на върха на планината, но и тайниците (учениците) на Господа в това време са преминали от плът към дух чрез промяна на чувството, произведено в тях от Духа, като по такъв начин видели как и доколко ги е облагодетелствала силата на Божествения Дух – тази Неописуема Светлина.

Неразбиращите това мислят, че избраните от апостолите са видели светлината на Преображението Господне с чувствената и сътворена сила ( способност), чрез което принизяват към тварното не само тази Светлина, Славата Божия и Царството, но и Силата на Божествения Дух, чрез която на достойните се откриват Божествените тайни. Вероятно такива не са и чували словата на апостол Павел: ,, око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат. А нам Бог откри това чрез Своя Дух, защото Духът прониква във всичко, дори и в дълбините Божии“ (1 Кор. 2: 9, 10).

И така, при настъпването на осмия ден, Господ, вземайки със Себе Си Петър, Иаков, Йоан, възлиза на планината да се помоли: защото Той обичайно се е молел или Сам, отделяйки се от всички, дори и от самите апостоли, като например във времето, когато насити с пет хляба и две риби пет хиляди човека, освен жените и децата (срв. Мат. 14: 19-23), или вземайки със Себе Си някои, които превъзхождали останалите, както се е случило при приближаването на спасителните страдания, когато казвайки на останалите ученици: „поседете тука, докле ида там да се помоля“. И взел със Себе Си Петра и двамата Зеведееви синове ( Мат.26:36), както и сега взема само тях, възведе ги на планината и се преобрази пред тях, пред техните очи.

„Какво означава – преобразил се?“ – пита Златословесният Богослов ( Златоуст) и отговаря: открил им е нещо от Своето Божество – толкова, колкото са могли да възприемат, и показал в Себе Си обитаващия Бог“. Евангелист Лука казва: “ И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава“ (Лк. 9: 29); у евангелист Матей също четем: “ и лицето Му светна като слънце“ (Мат. 17: 2). Но евангелистът е казал това не в смисъл, че тази Светлина трябва да се почита като подчинена на сетивата (да се отстрани от нас слепотата на ума на тези, които не могат да си представят нищо по-висше от подвластното на сетивата!), а желаейки да покаже, че Христос Бог, за живеещите и съзерцаващи с дух, е това, което е слънцето за живеещите в плът и съзерцаващи с чувство; защото друга Светлина за познаване на Божеството не е необходима на тези, които са обогатени с Божествените дарования.

Тази неизменна Светлина, тайнствено явяваща се на апостолите и началстващите пророци във време, когато Господ се моли, показва, че родителка на това блажено видение е молитвата, чийто блясък произхожда и се явява от съединението на ума с Бога и се дава на тези, които при постоянно упражняване в подвига на добродетелността и молитвата, устремяват своя ум към Бога.

Истинната красота може да бъде съзерцавана само от очистения ум; взиращият се с особено внимание в нейното сияние, като че ли приема някакво участие в нея, като че ли начертава някакъв ярък лъч върху своето лице, както и лицето Моисеево се е осветило от събеседването с Бога. Знаете ли, че Моисей се преобразил, качвайки се на планината, и там видял Славата Божия? Но той не сам извършил своето преобразяване, а претърпял преображение; докато Господ Наш Иисус Христос Сам от Себе Си съдържа нетварната Светлина.

По тази причина, Той всъщност не е имал нужда от молитва, за да осия с Божествената Светлина Своята плът, но просто е показал откъде тази неизказана Светлина низхожда върху светиите Божии и по какъв начин може да бъде съзерцавана, защото е написано, че ,, праведните ще блеснат като слънце“ (Мат. 13: 43), тоест, всецяло проникнатите от Божествената Светлина ще видят Христа, Божествено и неизречено сияещ, у Когото блясъкът, произхождащ от Божественото естество, се явил на Тавор в Неговата плът по причина на Ипостасното единство.

Ние вярваме, че Той се е явил в Преображението не в някаква друга светлина, но в тази, която е била скрита в Него зад завесата на плътта. Тази Светлина е Светлината на Божественото естество, поради което е Нетварна и Божествена. Така и според учението на Богословстващите отци, Иисус Христос се е преобразил на Тавор, невъзприемайки нещо ново, което дотогава не е притежавал, но показвайки на учениците Си това, което има, отвързвайки очите им, превръщайки ги от слепи в зрящи. Гледай как очите, виждащи по природа, са слепи по отношение на тази Светлина?!

Тази Светлина не е чувствена и съзерцаващите я са я видели не с чувствените с очи, но с изменените със силата на Божествения Дух – те се изменили и само по такъв начин видяли промяната, произлизаща при приемането от нашата преходност на обоженото съединение със Словото Божие. Така Заченалата и Родилата по чуден начин узнала, че Роденото от Нея е въплътилият се Бог; а и Симеон, който сам поел ръцете си Младенеца, и старицата Анна, която излязла да Го посрещне – защото Божествената сила проблясвала като през стъклена обвивка, сияейки за притежаващите чистота на сърдечните очи.

Защо Господ преди началото на Преображението избира главните от апостолския лик и се изкачва с тях на планината? Разбира се, за да им покаже нещо велико и тайнствено! Защото какво особено може да има в показването на тварната светлина, която обилно са имали не само избраните, но и останалите апостоли?! Каква нужда имало да се изменят очите им със силата на Духа, за да могат да съзерцават тази Светлина, ако тя беше просто тварна? Как би могло Славата и Царството на Отца, и Духа Святаго да бъде представено чрез някаква чувствена светлина?! Нима в подобна Слава и Царство ще дойде Христос при свършека на света, когато няма да има нужда нито от въздух, нито от пространство, нито от каквото и да било подобно, но когато, по думите на апостола, ще бъде Бог „всичко у всички“ (1 Кор. 15: 28), тоест ще замени всичко за всички?! Следователно и светлината! Явно е, че Таворската Светлина е Светлина Божествена! И евангелист Йоан, научен от Божественото Откровение, ясно говори, че бъдещият вечен град няма да има ,,нужда ни от слънце, ни от месечина, за да светят в него, понеже Божията слава го е осветила, и светило му е Агнецът“ (Откр. 21: 23).

Не е ли ясно, че той посочва тук Този същия Иисус, Който днес Божествено се преобразява на Тавор и плътта на Когото засиява като светилник, явяващ Славата на Божеството, възнесла се заедно с Него на планината? По същия начин и за обитателите на бъдещия град, пак този Богослов казва: „… не ще имат нужда нито от светило, нито от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветлява“ и ,,нощ не ще има там“ (Откр. 22, 5). Но каква е тази друга Сиветлна, у която „няма изменение, нито сянка от промяна“ (Иак. 1: 17)? Каква е тази Светлина чудна, неугасваща, ако не Светлина на Божеството? При това Моисей и Илия (и особено първият, който явно присъствал духом, а не в плът) от каква тленна светлина биха могли да бъдат осияни, видяни и познати? Защото за тях е написано „като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим“ (Лк. 9: 31). И как иначе апостолите биха могли да узнаят тези, които никога не са виждали, ако не чрез тайнствената сила на Божествената Светлина, откриваща мислените им очи?

Но няма повече да натоварваме вниманието ви с по-нататъшно изясняване думите от Евангелието. Ще вярваме така, както ни учат тези, които са просветени от Самия Христос, доколкото само те знаят това най-добре: защото Тайните Божии са ведоми, според думите на Пророка, само на единия Бог и Неговите близки. А и ние, самите, разбирайки тайната на Преображението Господне по техните наставления, да дръзваме да се озаряваме с тази Светлина и да възгряваме в себе си любовта и стремежа към Неувяхващата Слава и Красота, очистваща духовните очи от земните помисли, като се отърсваме от тленните и скоропреходни сладости, помрачаващи одеждата на душата, тласкащи ни в геенския огън и безпросветната тъма, от която да се освободим с озарението и познаването на Невеществената и Присносъщна Светлина на преобразилия се на Тавор Спасител наш, в Славата Негова, на Превечния Негов Отец и на Животворящия Дух, Които са Едно Сияние, Едно Божество, и Слава, и Царство, и Сила ныне и присно и во веки веков! Амин.

Превод от руски език: Валя Марчелова